Винаги съм искала да имам 2, но да ви кажа напоследък си мисля че не бих имала нищо против да имам и 3. Но в никакъв случай не бих останала само с едно. Дано имаме щастието да се сдобием с повече, тъй като за сега сме в очакване само на първото.
- Публикувана: 13 септ. 2005, 16:03 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2005, 08:34 ч.
Каква е най-добрата разлика м/у първо и второ дете
Малко ОФФ, Зори миличка хайде, какво става, леко и безпроблемно раждане ти желая!:hug: 
Пак офф-и аз сега в я питах същото в друга тема.
А по темата искам поне две деца,а защо не и повече
Малко ОФФ, Зори миличка хайде, какво става, леко и безпроблемно раждане ти желая!:hug:
Пак офф-и аз сега в я питах същото в друга тема.
А по темата искам поне две деца,а защо не и повече
Аз и там драснах в ВВ
Мисля,че ще имам и второ. По принцип искам три,но едва ли ще издържа психически.Тя Алекс в момента ми е за трима 
А ако и другото е такова...ще се побъркам. С едно едва ли ще остана,кофти ми е само раждането,че имам неприятни спомени.
Иначе много обичам децата,а с няколко е страшно весело
А ако и другото е такова...ще се побъркам. С едно едва ли ще остана,кофти ми е само раждането,че имам неприятни спомени.Иначе много обичам децата,а с няколко е страшно весело
Не мисля, че има правилен отговор на този въпрос. Всичко си е строго индивидуално. Аз съм много изтощена от бременността и майчинството и скоро не бих искала да имам второ дете. С нетърпение чакам да почна работа и да се социализирам. Пък след това ще видим, времето ще покаже.
Нашата със сестра ми е 4 г и е супер 
Понеже разликата между мойте е 9 години, ще ти кажа какви са предимствата на голямата разлика, иначе и аз мисля че е много индивидуално и всеки сам решава.
Първо както са казали и другите каката много ми помага. Няма ревност и други подобни проблеми.
Второ вече съм забравила какво е да имаш малко бебче и сега се чувствам все едно ми е за първи път. Усещането е невероятно. Всички вкъщи сме лудо влюбени в беба.Не ми е омръзнало, защото поработих след първото майчинство, а сега се разнообразявам с каката. Тя е ученичка и нейните проблеми са съвсем различни от тези на бебката. Освен това човек се подмладява когато има бебе, така че е се радвам, че родих по-късно.
Първо както са казали и другите каката много ми помага. Няма ревност и други подобни проблеми.
Второ вече съм забравила какво е да имаш малко бебче и сега се чувствам все едно ми е за първи път. Усещането е невероятно. Всички вкъщи сме лудо влюбени в беба.Не ми е омръзнало, защото поработих след първото майчинство, а сега се разнообразявам с каката. Тя е ученичка и нейните проблеми са съвсем различни от тези на бебката. Освен това човек се подмладява когато има бебе, така че е се радвам, че родих по-късно.
Преди да сътворим второто си мислех, че най-добрата разлика между първите две е около 3 години.
Сега обаче зная, че това е разликата от година и десет месеца
Тоест, време ви е вече да бебеправите 
Иначе и ние сме без помощ, бабите ни са млади, а и са далеч от нас.
Трудно е, разбира се, най-вече, докато се адаптираш, когато и второто се роди, но когато тримката (предполагам татито работи и не е у дома през деня) свикнете един с друг - няма да има проблеми.
За дечицата определено по-малката разлика е по-добра - това всички го твърдят.
Сега обаче зная, че това е разликата от година и десет месеца
Тоест, време ви е вече да бебеправите
Иначе и ние сме без помощ, бабите ни са млади, а и са далеч от нас.
Трудно е, разбира се, най-вече, докато се адаптираш, когато и второто се роди, но когато тримката (предполагам татито работи и не е у дома през деня) свикнете един с друг - няма да има проблеми.
За дечицата определено по-малката разлика е по-добра - това всички го твърдят.
това все едно аз сум го писала. Точно така мисля и аз. Сега сум бременна във втория месец и не съжалявам, че децата ми ще имат такава малка разлика.
Наистина според всеки отговора е различен
Но аз лично не мисля, че би ми било добре с малка разлика - аз и брат ми сме с разлика 1 1/2год., но почти никога не сме били на един акъл, не сме си играли кой знае колко заедно, а и сега сме с доста различни интереси.
Моите синове са с почти 12 години разлика и не съжалявам изобщо - няма ревност, баткото ми помага, и тримата умираме за бебчо -
- а и наистина да бъдеш след толкова години пак майка на малко човече е неописуемо изживяване, определено е различно и се наслаждавам на майчинство от сърце 
Но аз лично не мисля, че би ми било добре с малка разлика - аз и брат ми сме с разлика 1 1/2год., но почти никога не сме били на един акъл, не сме си играли кой знае колко заедно, а и сега сме с доста различни интереси.
Моите синове са с почти 12 години разлика и не съжалявам изобщо - няма ревност, баткото ми помага, и тримата умираме за бебчо -
- а и наистина да бъдеш след толкова години пак майка на малко човече е неописуемо изживяване, определено е различно и се наслаждавам на майчинство от сърце
На моите разликата е 2 год. и 10 мес. Сега ако можех да се върна назад във времето, щях да планирам разлика от поне 4-5 год. Въпреки че разликата им не е толкова малка, и двете ми деца имат нужда от вниманието ми. И се налага да балансирам, а ми се иска да можех да отделям по повече време и на двете по отделно. Защото всяко си иска своето и понякога имам угризения, че лишавам едното за сметка на другото (обикновено отделям повече време на малката).
И това със застъпването на майчинството хич не ми се понрави. Наистина затъпях, никакво развитие, силно ограничени социални контакти... Щях да се чувствам по-добре ако бях починала от бебета след първото майчинство.
И това със застъпването на майчинството хич не ми се понрави. Наистина затъпях, никакво развитие, силно ограничени социални контакти... Щях да се чувствам по-добре ако бях починала от бебета след първото майчинство.