Публикувана: 29 септ. 2009, 17:43 ч.
Последно мнение: 1 окт. 2009, 06:50 ч.

Наистина за мен е важно.

6 231
76
1

29 септ. 2009, 17:43 ч.

София
Мнения: 816

Моля,кажете родители на деца с увреждания как да помогнем на вас и децата ви?Ще ви кажа какво се случи.
Бяхме на лекар/бебка получи гърч/ и седяхме пред кабинета на ендокринолога.Дойде детенце с церебрална парализа.Моята щерка веднага ме задърпа да ходим при него.Родителите се опитаха да и попречат,но беба я пипна по ръчичката и детенцето грейна,усмихна и се и с поглед се заиграха.Родителите бяха недоволни,мърмореха през цялото време.Ние не можем да направим много,разбираме че са изтормозени и нервни,но децата са си деца и моето иска да си играе с всички.Останалите дърпаха децата си да не гледат и да не доближават детето.
Не искам моето дете да гледа скришом и да коментира.Научете ме как.Освен да се държим нормално с тези деца аз не виждам как.
Какво да кажа на детето си така ,че вашето да не се обиди и в вас да не остават лоши чувства.Редно ли е според вас да дойде и да ви попита какво му е.Ще отговорите ли?
Много от родителите ги е страх от,де да знам от какво и дърпат децата и им казват нещо на ухо.Не искам и аз така,не е редно.
Приемам всякакви напътствия и съвети.Искам да съм готова и да не се чувствам конфузно и гадно.Искам да помогна.
Надявам се ,че сте ме разбрали правилно.

# 1 29 септ. 2009, 17:53 ч.

Мнения: 8 163

Това си е за "Деца с увреждания и хронични заболявания"...

# 2 29 септ. 2009, 18:02 ч.

Мнения: 23 481

Аз не знам какво точно да ти отговоря, защото не съм родител на дете с увреждане. Но със сигурност ще се включат родители, които могат да дадат правилен и адекватен съвет.
Също съм на мнение, че не трябва да "пазим" децата си от други, които имат някакъв проблем. Децата са си деца и както казваш ти, имат нужда да контактуват с деца.

Фея-кръстница, хайде стига сме пращали всички теми на "точното" им място. В подфорума за деца с увреждания всички знаят за какво става въпрос.....но по останалите форуми не знаят.

# 3 29 септ. 2009, 18:09 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 535

Темата си е баш за тук, защото в "Деца с увреждания" знаят достатъчно за проблема Simple Smile

Сън в лятна нощ, не можеш да угодиш на всички.
Родителите на деца с увреждания не са по-различни от останалите родители.

Т.е. няма общовалидно правило, но ти правиш най-доброто като се държиш нормално.
Продължавай Simple Smile

# 4 29 септ. 2009, 18:11 ч.

Мнения: 2 218

Според мен няма нищо по-нормално от нормалното отношение. Както към децата с увреждания, така и към родителите им.

# 5 29 септ. 2009, 18:14 ч.

София
Мнения: 6 009

Аз доколкото разбирам авторката - родителите на другото дете не са били възхитени от контакта? Дано да греша.

Иначе сина ми много обича да си играе с едно момиченце с Даун, момиченцето също, а родителите му са направо страхотни! bouquet

# 6 29 септ. 2009, 18:15 ч.

Мнения: 17 542

Отношението към децата с увреждания се възпитава. Единственото правилно отношение е отношение като към всички деца. Но постоянно се натъкваме на злост, неразбиране, присмех и отдръпване като от прокажени. Не можеш да обясниш на хората когато те не искат да им бъде обяснено.
Реакцията на родителите на детето с ДЦП е продиктувана от това масово отношение на останалите хора.

# 7 29 септ. 2009, 18:20 ч.

Мнения: 2 171

Съгласна съм с Бижу - възпитава се..
Давам пример : синът ми беше в детска градина във Варна.
Не съм сигурна точно - мисля, че от някакъв общински проект..но във всяка детска група изведнъж се появи по едно дете с увреждания. Целта беше децата да свикнат, да им се обясни и те да го приемат като равни. В нашата група беше едно момиченце със синдром на Даун - няма да забравя тържеството за завършването - нито за миг не видях в другите деца делене или странене..всички играеха и то постоянно се заливаше от смях..

# 8 29 септ. 2009, 18:20 ч.

Мнения: 2 891

Правейки уговорката че говоря единствено и само от свое име, искам да кажа, че се отнасям към тези хора - родители или деца като към абсолютно всички останали. Не мисля, че трябва да се обръщам към тях със излишно състрадание или друго специфично отношение. Ако аз бях на тяхно място, щях да искам същото. Не бих желала да ме третират като различна.

Всичко казано за възпитанието е вярно. Моят син не забелязва, че има хора с различен цвят на кожата, например. Просто ги е приел такива, каквито са. Има в градината му други деца, които са се опитали да го подучат да не играе с Иса, защото той бил турчин Rolling Eyes

# 9 29 септ. 2009, 18:28 ч.

Мнения: 375

Аз сьм майка на дете с увреждане и мечтая за това хората да се дьржат нормално .Това са деца като всички други и много често се случва да бьдат самотни .Никой не иска да играе с тях и почти винаги са сами.Много е грозно когато виждам хората край мен как си шушукат ,как зяпат с отворени усти .Детенцето ти много добре е постьпило като е отишло да се запознае .Родителите ги разбирам защо са били толкова намрьщени.Срещали са много злоба,подигравки и не са очаквали такова нещо.Не са свикнали някой да се дьржи нормално с тях.Това е начина да се интегриратдецата с увреждания ,но много малко хора го разбират и се дьржат ужасно.

# 10 29 септ. 2009, 18:30 ч.

Мнения: 8 163

Цитат на: Сън в лят … 9 сеп 2009, 17:43

Моля,кажете родители на деца с увреждания как да помогнем на вас и децата ви?

Реза и Мирама, ако не греша Сън в лятна нощ се обръща към родителите на деца с увреждания точно защото тези родители знаят достатъчно за проблема...

Иначе и аз смятам, че децата, които реагират като това на Сън трябва да бъдат стимулирани. Разбирането и положителното оценяване на това, че всички хора са различни трябва да започне от най-ранна възраст.

Последна редакция: вт, 29 сеп 2009, 18:35 от Фея-кръстница

# 11 29 септ. 2009, 19:02 ч.

Мнения: 17 542

Цитат на: Фея-кръс … 9 сеп 2009, 18:30

Цитат на: Сън в лят … 9 сеп 2009, 17:43

Моля,кажете родители на деца с увреждания как да помогнем на вас и децата ви?

Реза и Мирама, ако не греша Сън в лятна нощ се обръща към родителите на деца с увреждания точно защото тези родители знаят достатъчно за проблема...

Колкото и да знаем за проблема, всяко негово решение си остава на приказки само.
Вчера синът ми се прибра от училище по никое време защото "го боляла главата и корема". Нищо не го болеше! Поговорихме. Пак, отново, съученик в класа го тормози и му се подиграва. До тук драпахме и бутахме училището. Вече май нямам сили. На път съм да се откажа в името на спокойствието на детето и на семейството ни! Та той не иска да стъпи в училище и ходи там само, защото ние настояваме. Това, което научава, показва отношението му към всички там. И учителите, т.е. повечето от тях са гола вода като педагози, без извинение. Няма спасение! Манталитета на нацията е такъв - идиотски! Това е истината каквото и да си говорим.

# 12 29 септ. 2009, 19:12 ч.

Мнения: 8 163

Бижу, не знам дали е само до манталитет. Досега хората с увреждания са били крити, понеже не са имали възможност за свободно придвижване или поради страх. Никой не е мислел дори за тяхната интеграция. Нещата ще се променят, но бавно (особено в БГ). Винаги е най-трудно за тези, които проправят пъртината. Съжалявам, че сред тях са твоето семейство и това на Стефчето...

# 13 29 септ. 2009, 19:22 ч.

Мнения: 17 542

Не ни съжалявайте, ние сме благословени с тези деца, защото нямате представа колко чиста душа имат.
Хората могат да съжаляват само себе си, че си позволяват да обиждат такива създания или да ги оглеждат като извънземни.
Крити! Кога бяха крити? Преди повече от 20 години... Колко още време трябва да мине? Аз съм на 40. Защо моето отношение към тези хора е нормално като към другите хора, като съм живяла в онова време? Не се преправя пъртина, мила Фея, пред стена от желязо сме поставени. Моето дете изглежда като всички останали хора, то дори няма външни белези на своя проблем, но и това не пречи на хората да са чудовища с него.

# 14 29 септ. 2009, 19:31 ч.

Мнения: 5 710

преди малко гледах един .. циничен комедиен филм и една реплика ме провокира 2пъти, единият път беше нещо от сорта на ' хем сме равни,хем имат специални места на паркинга'.... , а във втория момиченцето трябваше да продаде колкото може опаковъчна хартия, заедно с другите деца в класа, най-големип конкурент за наградата беше момиченце на инвалидна количка, което водеше категорично в състезанието, докато бащата на конкурентката не намери начин да продадат повече, тогава момиченцето каза ' не мога да победя, татко, защото така ще мислят, че съм лошата, която е победила детето на количката'.

така че, разлика винаги ще има, винаги ще има чувство за вина и съжаление пред хората с увреждане, винаги ще има погледи и мисли " да пази Господ', винаги 'обществото е длъжник'.

конкртно мисля, че ако възрастните гледат повече какво правят малките деца, могат и да научат някой полезен урок по темата...

Цитат на: Фея-кръстница в вт, 29 сеп 2009, 17:53

Това си е за "Деца с увреждания и хронични заболявания"...

и не виждам защо темата трябва да отива в специализирания форум? защо? За да си я четат в малка общност? ...

Препоръчани теми

Не искам да живея в неговия град с детето ни

Как бихте се почувствали

Мамо, изморен съм!

Детето/децата на жена ми/мъжа ми

Причина:

Причина: