Раждане вкъщи 5

   Чудесна новина!
   Много ми се иска скоро на домашното раждане да не се гледа
като на престъпление и да се крие, тъжно ми става така...
   Вчера четох, че в Австрия е незаконно да се раждат у дома близнаци,
а бременността с близнаци беше описана като нещо ужасно в сайта на
Шарите Берлин. Ако си млада и неподготвена майка, може направо да
се побъркаш. (Аз търсех информация как да разберем дали носим близнаци без УЗИ;
много упорито ме преследва тази мисъл)

Ако не е сега, ще е следващия път.
Мен също ме преследва тази мисъл, още от първата бременност. И не ме е напуснала. Може би искам да пробвам от всичко. Някои ме мислят за мазохистка.

Да е живо и здраво новопоявилото се бебенце! 

Птиче, ти си достатъчно напред, с палпация акушерката ти може да каже, както и ти самата. При нормално телосложение, без излишни кг, и нормално качване на кг през бременността, е въпрос и на проста аритметика, т.е. и тя влиза като ориентир. Също и слушането на тоновете на бебето с ухо. Чуват се ясно само на едно място, където е горната част на гръбчето. Ако са две тоновете, ще се чуват ясно на две различни места; ритници също ще усещаш на повече места... Мисля си, че при първа бременност, майката може и да не разбере кое какво е, тъй като няма опит и база за сравнение, но при следваща едва ли...

   Всичко е така, както го описваш, Мег! С изключение на безбройните ритници
на най-различни места. Mamagemelar спомена за борбата, която не може да не
бъде забелязана, а и постоянно чета за жени, които изненадващо раждат
повече от едно дете и взех да параноясвам.  Те как не са разбрали?!
То е ясно, че е едничко, защото и дъщеря ми така твърди , но се интересувам
как би могло така да се скрие бебе, че да не го забележат, усетят и дори да не го
видят на ехограф. Може да не ми отговаряте, ей така си размишлявам.
Не смея да споделя тези мисли с други, защото ще ми се изсмеят - ами върви на
ехограф, ще кажат.

Привет!

Имам въпрос - има ли публикувано някъде тн "информирано съгласие", което се подписва в Б-я при раждане?
Мисля, че линкът на първа страница не е актуален. 

То не е ли различно за всяка болница? Ако ти върши работа това за Тина Киркова http://mayadob.hit.bg/informirano-tina_2009.pdf

Птиче, ние с мъжа ми пък наскоро попаднахме съвсем случайно на едно предаване, в което жените не знаеха, че са бременни, докато не започнат да раждат!
И раждат напълно доносени бебета.
Ей това вече как става не мога да си обясня.
И то жени, които са имали деца преди това.
Една от тях даже роди в тоалетната, докато си мислела през цялото време, че ходи по голяма нужда!
На друга пък докторите и казаха, че втвърдяването, което има на корема е тумор!
С мъжа ми два дена после го обсъждахме и просто ум не ни побира как може да случи такова нещо. И то не е една и две жени....цял сериал са направили по темата.
Ето линк: http://health.discovery.com/tv/i-didnt-know-i-was-pregnant/about.html

Ей, знаех си че има за какво да провяря форумът. Честито на новото бебче и на семейството. Да са здрави и щастливи.
Меги - харесва ми как известяваш такива хубави новини.

Добре дошло на новото бебче родено у дома! 


Преди време бях чела разказ в едно списание за една холандка която съвсем неочаквано родила близнаци вкъщи. Не правила ехо през бременността (първа) и като се родило първото бебе изведнъж акушерката казала, че идва и още едно  Като я гледах на снимката беше доста височка, а и тя самата споменаваше, че имала много голям корем и акушерката все не можела нещо да определи положението на бебето 
Ако не си много висока (1,75 -1,80 м.) до 5-я месец няма как да не се забележи. Просто коремът става наистина огромен, щом вече си раждала би трябвало вече да е колкото в 9-и месец при предишната бременност. Може да надникнеш и в темичката за бременните близнашки мами, момичетата пускат и снимки понякога. 
С ритниците е доста объркващо, защото аз до един определен момент никога не бях сигурна кой и как ме рита . Най-странното беше като се обърнаха с главичките надолу въобще не се бях усетила, наистина ми тежеше повече долу, но го отдавах и на натежалия корем. Към края вече изпъкваха по корема дупета кълки и крака  Иначе самата бременност може и въобще да не е страшна, но се води рискова и с право. Рисковете и усложненията за бебетата и майката, които могат да настъпят са наистина много. По-добре човек да не ги чете. 



Жената на треньорът по джудо на мъжа ми е точно такъв случай. Тя също е спортистка джудистка, малко по-едра, уж, взела да напълнява малко, цикълът й не бил много редовен и един ден родила на тоалетната  И на мен ми е много странно, как може да не се е усетила. Даже в състезания участвала. Те си го обясняваха с факта, че имала много стегната мускулатура и е едра и не й е порастнал много корема... 
 

Абе и аз имам много стегната мускулатура и до 6ия месец не ми личеше, ама после като почна да расте тоя корем - с минути. И в 9-ия си изглеждах като всяка друга бременна. Е вярно, че съм нисичка  А ритниците си ги усещах ясно още преди 4 месец даже. Странна работа да не усетш 

- в повечето случаи да, но не винаги. Зависи и от разположението на бебетата. Понякога и гинеколог не може да види, че има повече от един фетус (не коментирам компетенции а факти).

Аз първият път разбрах, че съм бременна случайно, когато отидох при ДжиПито си с оплаквания за болки в ставите. Той ме преслуша, каза, че чува тонове и като ме опипа реши, че съм около 16-17 седмица. Аз не повярвах, защото в него момент бях в месечно неразположение и като му казах направихме тест за бременност, който се оказа положителен. Ехографията, направена седмица по-късно потвърди плод в 18 седмица без аномалии. Понеже родих на 28 седмици, много малко хора разбраха, че съм бременна. При втората бременност започна да ми личи след 7мия месец, но нямах "бременен корем". В края на бременността можех да мина за пълна жена.

- вторият път, ако нямах записан час за ехография и среща с акушер-гинеколог и анестезиолог в родилната клиника, сигурно и аз щях да родя в къщи. В един момент не би имало сила, която да ме накара да седна в колата и да потегля към болницата. Всъщност аз отидох до клиниката с идеята, че ще ми кажат да се прибера да си взема багажа и да се върна, тъй като мислех, че ще раждам поне 10ина часа, но се оказа, че нъц.

Невена, добре дошла и приятно четене:)

Ако човек иска може да знае всичко за себе си, ако не иска, може и да не разбере, че носи малко човече... Въпрос на избор, както всичко друго в този живот Просто трябва да познава себеси и да се доверяваме на усещанията си. Страховете са основна спирачка на този процес...

Аз писала вече, колко ясно го усещах моя къде е и как е разположен и кага окончателно се завъртя с главата надолу. Имаше и моменти на много бурни движения, когато спокойно можеше да си помисля, че сапоне две бебета, но това беше в 6-ти-7ми месец някъде, след това вече беше предално ясно къде е бебето и как е обърнато. Да не говорим за много по-ясното знание идващо от присъствието му край мен - едно и многосилно. Чак ми е любопитно как е като усещане присъствието на близнаци - дали едновременно се усещат или понякога едното, понякога другото. Личностните харектеристика са толкова силни, че няма как да се сбърка кое детенце е Току виж от толкова любопитство накрая ми се дал отговор лично да го изпитам 

Меги, поздрави семейството, да е живо и здраво бебчето! Много се радвам. Специални възхищения на майката за решимостта и увереността и на бащата за подкрепата.

Това с неразбирането че си бременна е форма на психическо разстройство, или не точно разстройство, но е на на психологична почва. Реален, но не много познат и изследван феномен, нарча се pregnancy denial - отричане на бременността.Съзнанието отхвърля или не приема факта на бременността.
http://www.afrdg.info/spip.php?article62

Честито на поредното домашно бебче и мама! 

това, което ще напиша е предназначено предимно за Ярка птица.........

Иска ми се да ти разкажа една истинска история.......Историята на моето и на сестра ми раждане.
Майка ми много е копнеела да има деца. Когато е забременяла е била неописуемо щастлива. Летяла е от щастие.
По време на бременността се е чувставала нормално. Само дето коремчето й все било по- големичко в сравнение с другите майки.
Майка ми има много силна интуиция и психика. Тя е чувствала, че ще има близнаци.
На "ехо" и др. подобни изследвания НЕ Е ходила/ а и тогава това не е било така широко застъпено/.
Майка ми /както и аз/ не е привърженик на лекарски прекалености и намеси. Естествено, не е знаела нито пол на бебето, нито нищо.
Към края на бременността, когато е имала консултация, е попитала, а да не са близнаци?
Казано й е било "не". Малкото прегледи, на които тя се  е подлагала,  обикновено са били със слушалки.
Когато идва момента на раждането, /което е било напълно естествено/,
тя се отправя към болницата - радостна, уверена и през цялото време са с шегували заедно с лекарите!
Те са я поощрявали да пие вода, да прави всякави упражения- да кляка, да се движи, да се разхожда и т.н.Всичко, което е чувствала, че има нужда.
тя е била много спокойна.
започват силните контакции, 10 см. разкритие........Но нищо не излиза.
Акушерката я е подпомагала, съветвала и т.н.
И така- много дълго........
без окситоцин.
Със силни болки.
Но майка ми е била силно мотивирана и това не я е плашело.
Следват разкъсвания , кръвоизлив....
Излиза сестра ми. Тя не проплаква. Цялата е синя. Налага се да я сложат я в кувьоз.........
Майка ми вече е била на ръба на силите си........Но спокойна, не я е било страх .........
Заради усложенията, викат помощ- допълнителен екип.
Идва лекар, пипа корема на майка ми и казва, "тук има още едно".
Това се оказвам аз........
Излизам лесно, без никакъв проблем...........Но и при мен се налага кувьоз.....за по- кратко.....
Майка ми е с разкъсвания и кръвоизлив. Налагат се спешно кръвопреливане и сериозни шевове.
Едва ли само хомеопатия /майка ми се лекува само с хомеопатия/ биха  помогнали........
След години майка ми разбира, че ние явно сме били с така характерния при близнаците  Т- синдром........

Ако не е била постъпа в болница, едва ли някоя от нас трите е щяло да оцелее..........
Раждането й е било напълно естествено, с много добро отношение от страна на целия персонал.
Всеки си чувства........сигурна съм, че и ти!
и решава кой път да избере......
НО ЗА ВСЕКИ СИ ИМА НЕГОВИЯ ПЪТ.........
И АКО ЗА ЕДИН ДОМАШНОТО РАЖДАНЕ Е РЕШЕНИЕ, ЗА ДРУГ , МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ ФАТАЛНО.