Имам уговорка с единия ми най-добър приятел да се чуем днес, за да се разберем и да се видим. Звъня му аз, а той вдига и започва да нарежда - "Нали ти щеше да ми звъннеш да се чуем?!". Е, ми, да, де...аз ти звъня 
- Публикувана: 4 окт. 2009, 14:49 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:30 ч.
Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5
Преди години, аз в командировка. Прибирам се и мъжът ми казва "Повече да не съм чул да ме караш на пазя тишина на щерката, докато спи". Какво станало:
Отишъл той да хвърли боклука, но забравил ключовете си и е без телефон, но ключът от колата незнайно защо бил у него. Добре че поне входната врата е била отворена, защото по принцип и тя се заключва. Качил се и започнал да звъни, впоследствие и да тропа по вратата, всичко това около полунощ. Събудил всички съседи освен нея (тя спи с тапи за уши, така че има оправдание). Накрая хванал колата и отишъл до техните на има-няма 3 км, отворили му и вече като звъннал на ГСМ-а до главата й, го чула.
И най-важното, на което се натъртваше винаги в тази история, е как изкарал акъла на техните - неясно защо. Е, набързо му припомних как техните преди години винаги си изключваха домашния телефон в 21,30 когато си лягаха. Ако ще да умираш - няма как да ги намериш, техният сън е свещен.
Отишъл той да хвърли боклука, но забравил ключовете си и е без телефон, но ключът от колата незнайно защо бил у него. Добре че поне входната врата е била отворена, защото по принцип и тя се заключва. Качил се и започнал да звъни, впоследствие и да тропа по вратата, всичко това около полунощ. Събудил всички съседи освен нея (тя спи с тапи за уши, така че има оправдание). Накрая хванал колата и отишъл до техните на има-няма 3 км, отворили му и вече като звъннал на ГСМ-а до главата й, го чула.
И най-важното, на което се натъртваше винаги в тази история, е как изкарал акъла на техните - неясно защо. Е, набързо му припомних как техните преди години винаги си изключваха домашния телефон в 21,30 когато си лягаха. Ако ще да умираш - няма как да ги намериш, техният сън е свещен.
В търсене на косми
Тая заран се събудих с лошо предчувствие. Малко се въртя из леглото, а после посягам на любимата с цел блудство – влечугото само изсумтява, махайки ръката ми от тайното си място. Е, бях длъжен да опитам. Ставаме. Нора си прави кафе, аз отварям бира. Разговаряме(цяло чудо че не ми е сърдита за нещо) – разправям как в предучилищна възраст ме ухапа един рапан на морето. Смее се и влиза да се изкъпе (аз лъжа, че ще го направя по-късно – за един мъж е глупаво да се къпе, щом няма да участва в секс). Излиза от банята и смирено ми дава да я помачкам малко – какво феноменално тяло… само кокали тапицирани с фина кожа от петите на делфин. Сетне се облича и отива на пазар. Решавам да си измия зъбите. В банята взимам котката Ивелина, цигарите, пепелника, запалката, джобното радио, бирата, телефона малко снакс и парче суджук. Почвам... колко досадно. Изведнъж се стъписвам... Не може да бъде... Шок! Катастрофа – на темето си имам малък празен участък. Исусе. Както съм с четка и суджук в устата, се втурвам да диря още едно огледало. Намирам. Въртя се като глисти пред двете огледала – жестоката истина е потвърдена, имам неплодороден парцел отзад. Паникьосвам се и бързо ровя в шкафа над мивката. Намирам един бронхостоп и го изфъсквам целия по главата си. Какво ще правя? Всичко се срутва пред очите ми. Аз властелинът на женските сърца, аз красивият зъл дух от селата, аз върховният повелител на юргана – олисял. Някой да е виждал плешив демон? Защо Бог не премести тая плешивост на чатала ми?! Срам. Веднага си обувам джапанките, ключовете, асансьора, скачам в колата и към първата аптека. Купувам най-скъпия шампоан против косопад и с въртене на гуми се прибирам. Вкъщи хубаво го втривам, удряйки две хубави глътки за по-силен ефект. Седя половин час препариран на тоалетната чиния. Изплаквам. Чудя се какво друго би помогнало. Отварям интернет. Аха – разбрах. Вземам една тенджера и се изпикавам вътре. Нямам много, но нали любимата ще се прибере(ако не се съгласи, ще взема урина назаем от комшиите). Добавям свинска мас от село, люти чушки и чесън. Нора се връща. Стои в кухнята замръзнала с торбите. Очите и стават като на сърна стръвница. Вижда бъркотията, усеща миризмата. Ще крещи както никога досега, но... нещо в погледа ми я спира. Приближавам към нея, а тя плахо отстъпва – сега ще я направя донор на урина. Грабвам тенджерата от масата, а Нора побягва. Настигам я с два скока като мечка гонеща сакато врабче. Тикам тенекиения съд под дупето ѝ, но годеницата ми твърдо отказва ролята на уринодарител(дори когато заявявам, че това ще спаси пандите в Китай). Няма как отказвам се. Доразбърквам сместа. Липсва ми само още една съставка – виме от прилеп, но няма къде да го търся сега. Взимам три филии хляб, лъжица и сядам на масата. Нора ме гледа налудничево, а краят на горната ѝ устна потреперва. „Спри, глупако. Сигурна съм, че тая рецепта е за мазане, а не за ядене. Дай тука.” Повежда ме към банята и там изсипва блажната каша връз главата ми(предложих първо да изпробваме на Ивето, но срещнах неразбиране). Седя така един час. Това чудо обаче няма измиване и косата ми все стои мазна – веро, сапун... нищо не помага. Накрая Норката чупи две капсули Ариел, които някак разтварят маста от свиня. Седя изпран и омърлушен в хола. Чувал съм, че сурова леща помага – изяждам 1/3 пакет. Ближа лепилото под бирения етикет(все ще е полезно за нещо), натърквам глезените си с котешка храна(да добия козина), а под всяка мишница слагам парче пушена скумрия за красота. Внезапно през стаята прелитат едни гащи. Поглеждам към вратата – любимата чисто гола като животно. „Кольо, ела оттатък да ти покажа, че нищо не си изгубил.” Не ми трябва втора покана – точно както Фред Флинстоун боксувам с джапанките, но ми се отваря трета чакра и намирам сцепление. Търча към спалнята с бойни викове на дрогирано кенгуру... Жените са най-добрите лекарства.
Автор: Никола Крумов
Тая заран се събудих с лошо предчувствие. Малко се въртя из леглото, а после посягам на любимата с цел блудство – влечугото само изсумтява, махайки ръката ми от тайното си място. Е, бях длъжен да опитам. Ставаме. Нора си прави кафе, аз отварям бира. Разговаряме(цяло чудо че не ми е сърдита за нещо) – разправям как в предучилищна възраст ме ухапа един рапан на морето. Смее се и влиза да се изкъпе (аз лъжа, че ще го направя по-късно – за един мъж е глупаво да се къпе, щом няма да участва в секс). Излиза от банята и смирено ми дава да я помачкам малко – какво феноменално тяло… само кокали тапицирани с фина кожа от петите на делфин. Сетне се облича и отива на пазар. Решавам да си измия зъбите. В банята взимам котката Ивелина, цигарите, пепелника, запалката, джобното радио, бирата, телефона малко снакс и парче суджук. Почвам... колко досадно. Изведнъж се стъписвам... Не може да бъде... Шок! Катастрофа – на темето си имам малък празен участък. Исусе. Както съм с четка и суджук в устата, се втурвам да диря още едно огледало. Намирам. Въртя се като глисти пред двете огледала – жестоката истина е потвърдена, имам неплодороден парцел отзад. Паникьосвам се и бързо ровя в шкафа над мивката. Намирам един бронхостоп и го изфъсквам целия по главата си. Какво ще правя? Всичко се срутва пред очите ми. Аз властелинът на женските сърца, аз красивият зъл дух от селата, аз върховният повелител на юргана – олисял. Някой да е виждал плешив демон? Защо Бог не премести тая плешивост на чатала ми?! Срам. Веднага си обувам джапанките, ключовете, асансьора, скачам в колата и към първата аптека. Купувам най-скъпия шампоан против косопад и с въртене на гуми се прибирам. Вкъщи хубаво го втривам, удряйки две хубави глътки за по-силен ефект. Седя половин час препариран на тоалетната чиния. Изплаквам. Чудя се какво друго би помогнало. Отварям интернет. Аха – разбрах. Вземам една тенджера и се изпикавам вътре. Нямам много, но нали любимата ще се прибере(ако не се съгласи, ще взема урина назаем от комшиите). Добавям свинска мас от село, люти чушки и чесън. Нора се връща. Стои в кухнята замръзнала с торбите. Очите и стават като на сърна стръвница. Вижда бъркотията, усеща миризмата. Ще крещи както никога досега, но... нещо в погледа ми я спира. Приближавам към нея, а тя плахо отстъпва – сега ще я направя донор на урина. Грабвам тенджерата от масата, а Нора побягва. Настигам я с два скока като мечка гонеща сакато врабче. Тикам тенекиения съд под дупето ѝ, но годеницата ми твърдо отказва ролята на уринодарител(дори когато заявявам, че това ще спаси пандите в Китай). Няма как отказвам се. Доразбърквам сместа. Липсва ми само още една съставка – виме от прилеп, но няма къде да го търся сега. Взимам три филии хляб, лъжица и сядам на масата. Нора ме гледа налудничево, а краят на горната ѝ устна потреперва. „Спри, глупако. Сигурна съм, че тая рецепта е за мазане, а не за ядене. Дай тука.” Повежда ме към банята и там изсипва блажната каша връз главата ми(предложих първо да изпробваме на Ивето, но срещнах неразбиране). Седя така един час. Това чудо обаче няма измиване и косата ми все стои мазна – веро, сапун... нищо не помага. Накрая Норката чупи две капсули Ариел, които някак разтварят маста от свиня. Седя изпран и омърлушен в хола. Чувал съм, че сурова леща помага – изяждам 1/3 пакет. Ближа лепилото под бирения етикет(все ще е полезно за нещо), натърквам глезените си с котешка храна(да добия козина), а под всяка мишница слагам парче пушена скумрия за красота. Внезапно през стаята прелитат едни гащи. Поглеждам към вратата – любимата чисто гола като животно. „Кольо, ела оттатък да ти покажа, че нищо не си изгубил.” Не ми трябва втора покана – точно както Фред Флинстоун боксувам с джапанките, но ми се отваря трета чакра и намирам сцепление. Търча към спалнята с бойни викове на дрогирано кенгуру... Жените са най-добрите лекарства.
Автор: Никола Крумов
при първото изречение реших, че си сменила пола. после нещата си дойдоха на мястото.явно и при мен се е включила трета чакра, та зацепих
благодаря, имах нужда
Чудих се къде да пусна този весел текст и тази темичка избрах 
Ох, то не е смешно, но винаги съм се чудила защо има толкова много млади плешиви мъже в България, май генофонда ни е такъв... От 10 години живея в Швеция и тук плешивците са много по-малко. Брат ми и братовчед ми оплешивяха още на 25 год, наследство от дядо ми, иначе техните бащи - съответно на 63 и 65 години все още са с коса.
Ох, то не е смешно, но винаги съм се чудила защо има толкова много млади плешиви мъже в България, май генофонда ни е такъв... От 10 години живея в Швеция и тук плешивците са много по-малко.
Хех, а не се ли сети, че там е много достъпно и широко разпространено присаждането на коса? Просто не си разбрала, че на всеки 3 мъжага там ливадата му е присадка
Иначе слуховете казват, че плешивите имат повече тестостерон и съответно са по-активни в леглото.
Дорис, благодаря за насладата! Н.Крумов ми е любим /дори по едно време мислех, че сте роднини - толкова страхотно разказвате и двамата /
/ Благодаря за комплимента
От твоята уста /ръка/ за мен означава много.Ако имате още истории от Никола Крумов давайте ги насам да се посмеем
Фейсбук
Блог
Книга
Все е Никола Крумов.
Стягайте се за осми март – бонбоните се изакват, виното се изпикава... книгата остава. **************************************************************************************************************** Ако сте мъж и ще подарявате нещо на любимата си, най-добрият избор е красив шмиргел с два диска(150 вата, 3000 об./мин.) – в момента на подаряването може да ви набият, но поне ще изградите пълноценна връзка(макар и основана на страх) с партньорката си. Ако пък сте син на майка си, най-естественото нещо е да ѝ дарите дигитална фото рамка със своя снимка от абитуриентската(да си спомня милата жена, какво прекрасно дете сте бил) – пиян на отходна шахта, мътен поглед като на сляп орех, изкривена уста пълна с кайма втора ръка, мораво-жълто чeрвило по раздърпаната риза от момиче явно повръщало руска салата, високо вдигната чаша с водкобира(като дадох това на моята майка, същата ме обяви извън закона в родния ми дом). При условие че сте жена и ще купувате нещо на своя приятелка, сполучливият избор е водката – изсипвате едно степче вътре, разклатете и купонът е готов(само не прекалявайте с алкохола, че да не се стигне до неестествено сношение между вас). Ако трябва да вземете нещо за човечка която не харесвате, напазарете книгата на Стивън Кинг – хем ще му помогнете най-сетне да си плати водата в квартирата, хем ще отегчите до кокал неприятната за вас личност от женски пол. Книгата(не задължително моята) всъщност е най-значимия подарък – цветята вонят и изглеждат тъпо. Книгата показва, че сте мислили за празнуващата.
Блог
Книга
Все е Никола Крумов.
Стягайте се за осми март – бонбоните се изакват, виното се изпикава... книгата остава. **************************************************************************************************************** Ако сте мъж и ще подарявате нещо на любимата си, най-добрият избор е красив шмиргел с два диска(150 вата, 3000 об./мин.) – в момента на подаряването може да ви набият, но поне ще изградите пълноценна връзка(макар и основана на страх) с партньорката си. Ако пък сте син на майка си, най-естественото нещо е да ѝ дарите дигитална фото рамка със своя снимка от абитуриентската(да си спомня милата жена, какво прекрасно дете сте бил) – пиян на отходна шахта, мътен поглед като на сляп орех, изкривена уста пълна с кайма втора ръка, мораво-жълто чeрвило по раздърпаната риза от момиче явно повръщало руска салата, високо вдигната чаша с водкобира(като дадох това на моята майка, същата ме обяви извън закона в родния ми дом). При условие че сте жена и ще купувате нещо на своя приятелка, сполучливият избор е водката – изсипвате едно степче вътре, разклатете и купонът е готов(само не прекалявайте с алкохола, че да не се стигне до неестествено сношение между вас). Ако трябва да вземете нещо за човечка която не харесвате, напазарете книгата на Стивън Кинг – хем ще му помогнете най-сетне да си плати водата в квартирата, хем ще отегчите до кокал неприятната за вас личност от женски пол. Книгата(не задължително моята) всъщност е най-значимия подарък – цветята вонят и изглеждат тъпо. Книгата показва, че сте мислили за празнуващата.