Ей, Дорис, и умрял (за сън) ще разсмееш в 3 посред нощ! 
- Публикувана: 4 окт. 2009, 14:49 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:30 ч.
Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5
Скрит текст:
Ще ви разкажа прясна случка за колегата ми Кире /Кирил К./ 
. Кирил е по природа тарикат. Здраво усвоил с годините стремежа да не се мине, винаги да е на далавера и да цени единствено своите нужди, емоции и потребности. Той е мазничкото, което плува в канафката наречена "живот".
Та последния работен ден от миналата седмица Кирето идва зачервен и потен, та чак ушите му аленеят. Принципно още с влизането си ни залива с вълнуващщите го проблеми и всички сме в течение на всичко случващо се в живота му от гъбичната инфекция на последната му приятелка до последните парички на баба му, която той псуваше, че дала на братовчед му, който според него е симулант отишъл на почивка в Турция, лъжейки бабата, че е на химиотерапия в клиника в Анадола ...
Та влиза Кирето и МЪЛЧИ
Колежката не се стърпява и го подпитва, а на него явно не му трябва много.
- Интернетът ми напоследък нещо се е*ава. - започва Кирето - Пък аз си плащам и искам да е хвърчилка. Ако го крадях от съседите щях да си мълча, ама не го крада - плащам си го. Та тая сутрин вместо по обичайния маршрут минавам покрай офиса на Нетуоркс /искам само да поясня, че тази фирма има безумната маркетингова политика ако плащаш в техен офис на каса таксата да е по-висока, отколкото ако плащаш в бакалията под блока, която е техен представител и Кирето до сега си е плащал на по-тънката цена разбира се/. Влизам вътре, а там две засукани каки бършат мустак от сутришното кафе и се перчат в тесните си блузки. Влизам и ги започвам - сипвам им как интернета им за нищо не става, как поддръжката им никаква я няма и как ще си искам обезщетения. А едната ми се цупи и вика "Хайде по-кротко, господине!". Че като кипнах, като ги подкраха двете! Като им викам, че те за нищо не стават. Че всичките жени са там да въртят задници и тресат цици и хал хабер си нямат ни от Интернет, ни от телевизия. Това, че знаят къде е копчето на компютъра им хич и не ги прави специалистки и с тъпи патки няма да говоря! Искам Управителя! И то ВЕДНАГА! Беснея и пляскам с длан по тезгяха на касата. От някакъв офис навътре се появи младеж и тръгна към мен, явно чул скандала. И точно тогава от мрачния офис зад киприте изкочи най-грамадното женище, което някога сте виждали. Гледам я и си викам - ТАЯ Е ЩАНГИСТ! И баща и е бил щангист, и майка и е щангист. Хич и не се гъбаркам и майка и е била шангист, щото това женище жена не може го роди. Та застава тя в поза за сумо атака и ме пита какво искам от УПРАВИТЕЛЯ на офиса. Щото била тя. Да съм кажел какъв ми е проблема и акаунта и ще видела дали може нещо повече от това да върти задник. Уж ми говори спокойно, а аз вече виждам как родата ме следват докато ме возят с катафалката. Поглеждам изхода крадешком и си мисля да хукна да бягам. Ако хукна изненадващо тя може и да не успее да ме хване, ама ме е шубе щото младежа е препречил пътя. - тука Кирето седи леко оцъклен, а ушите му аленеят и гледа пода. С колежките вече се търкаляме по бюрата от хлеж.
- Кирил78 - казвам си аз акаута, а тя язвително подмята, че не ме чувала добре, нещо много тихичко съм говорел. Щрака на компютъра и ХА! Придобива объркан вид. Викам си "Спипах ги" и отново атакувам, като навирвам гребен и им обяснявам, че могат да си проверят какъв им е бил нета за последния месец.
- Вие сте Кирил К. от блок Б-л ли? - пита сумистката щангистка - Кирил, Вие НЕ СТЕ наш клиент от 2007!
- Как не съм? - питал Кирето - Айде стига глупости - плащам си всеки месец в бакалията под блока.
- В бакалията си плащате, значи? - пита сумистката и черните и очи се присвиват сякаш ми взема мярка, а аз вече се разколебавам съм ли плащал или някой ми е крал паричките! - Тогава сте клиент на Нетуоркс, а ние сме офис на Сп-ум! Техният офис е от другата страна на булеварда. Може да пробвате на тях да обясните от къде се включва компютъра.
- Тогава - доразказва Кирето - видях, че младежа се хили и се е разсеял - шмугнах се към изхода като гущер и им се измъкнах. Ей, едва се оттървах жив!
. Кирил е по природа тарикат. Здраво усвоил с годините стремежа да не се мине, винаги да е на далавера и да цени единствено своите нужди, емоции и потребности. Той е мазничкото, което плува в канафката наречена "живот".Та последния работен ден от миналата седмица Кирето идва зачервен и потен, та чак ушите му аленеят. Принципно още с влизането си ни залива с вълнуващщите го проблеми и всички сме в течение на всичко случващо се в живота му от гъбичната инфекция на последната му приятелка до последните парички на баба му, която той псуваше, че дала на братовчед му, който според него е симулант отишъл на почивка в Турция, лъжейки бабата, че е на химиотерапия в клиника в Анадола ...
Та влиза Кирето и МЪЛЧИ
Колежката не се стърпява и го подпитва, а на него явно не му трябва много. - Интернетът ми напоследък нещо се е*ава. - започва Кирето - Пък аз си плащам и искам да е хвърчилка. Ако го крадях от съседите щях да си мълча, ама не го крада - плащам си го. Та тая сутрин вместо по обичайния маршрут минавам покрай офиса на Нетуоркс /искам само да поясня, че тази фирма има безумната маркетингова политика ако плащаш в техен офис на каса таксата да е по-висока, отколкото ако плащаш в бакалията под блока, която е техен представител и Кирето до сега си е плащал на по-тънката цена разбира се/. Влизам вътре, а там две засукани каки бършат мустак от сутришното кафе и се перчат в тесните си блузки. Влизам и ги започвам - сипвам им как интернета им за нищо не става, как поддръжката им никаква я няма и как ще си искам обезщетения. А едната ми се цупи и вика "Хайде по-кротко, господине!". Че като кипнах, като ги подкраха двете! Като им викам, че те за нищо не стават. Че всичките жени са там да въртят задници и тресат цици и хал хабер си нямат ни от Интернет, ни от телевизия. Това, че знаят къде е копчето на компютъра им хич и не ги прави специалистки и с тъпи патки няма да говоря! Искам Управителя! И то ВЕДНАГА! Беснея и пляскам с длан по тезгяха на касата. От някакъв офис навътре се появи младеж и тръгна към мен, явно чул скандала. И точно тогава от мрачния офис зад киприте изкочи най-грамадното женище, което някога сте виждали. Гледам я и си викам - ТАЯ Е ЩАНГИСТ! И баща и е бил щангист, и майка и е щангист. Хич и не се гъбаркам и майка и е била шангист, щото това женище жена не може го роди. Та застава тя в поза за сумо атака и ме пита какво искам от УПРАВИТЕЛЯ на офиса. Щото била тя. Да съм кажел какъв ми е проблема и акаунта и ще видела дали може нещо повече от това да върти задник. Уж ми говори спокойно, а аз вече виждам как родата ме следват докато ме возят с катафалката. Поглеждам изхода крадешком и си мисля да хукна да бягам. Ако хукна изненадващо тя може и да не успее да ме хване, ама ме е шубе щото младежа е препречил пътя. - тука Кирето седи леко оцъклен, а ушите му аленеят и гледа пода. С колежките вече се търкаляме по бюрата от хлеж.
- Кирил78 - казвам си аз акаута, а тя язвително подмята, че не ме чувала добре, нещо много тихичко съм говорел. Щрака на компютъра и ХА! Придобива объркан вид. Викам си "Спипах ги" и отново атакувам, като навирвам гребен и им обяснявам, че могат да си проверят какъв им е бил нета за последния месец.
- Вие сте Кирил К. от блок Б-л ли? - пита сумистката щангистка - Кирил, Вие НЕ СТЕ наш клиент от 2007!
- Как не съм? - питал Кирето - Айде стига глупости - плащам си всеки месец в бакалията под блока.
- В бакалията си плащате, значи? - пита сумистката и черните и очи се присвиват сякаш ми взема мярка, а аз вече се разколебавам съм ли плащал или някой ми е крал паричките! - Тогава сте клиент на Нетуоркс, а ние сме офис на Сп-ум! Техният офис е от другата страна на булеварда. Може да пробвате на тях да обясните от къде се включва компютъра.
- Тогава - доразказва Кирето - видях, че младежа се хили и се е разсеял - шмугнах се към изхода като гущер и им се измъкнах. Ей, едва се оттървах жив!
Страхотен разказ! Единствено не ми допадна, че въпросният Кирил, на когото всички дължим тази сутрешна порция смях, е описан като ....... нали , вижте си първите редове на разказа...., но както и да е, това е за пинизите!
Иначе, евала Киро, супер доза самоирония, пич!
Една номинация и от мен, за бивше гадже от преди години.
Той беше малко по-голям, беше на 20 тогава. Не се задържахме много време заедно, поради редица причини
Та, той беше от друг град, не много далеч от този, в който живея аз. Често ме взимаше с колата и ходехме до там, но по график, определян от майка му . Сутринта към 9 ме взимаше, като към 4 беше изрично казано от маминка аз да съм в нас. До тук добре, търпях. Но освен това, тя винаги ни придружаваше, когато той ме прибираше беше ми доста неловко, тъй като с нея не можеше да се говори. Преглътнах и това. Въпросното момче идваше на гости и у нас, като получаваше бомбандиране с sms-и от маминка - "Стигна ли?, Защо не ми се обади по-рано? Най-късно в 4 да си в нас!" и моят фаворит: "Маме, дадоха ли ти да ядеш? Да не би да те оставиха гладен" 
Отначало ми беше забавно, но чашата ми преля, когато маминка му постави условие - или тръгва с баща си да ме види, или няма да го пусне 
Естествено, водихме и тати с нас след това 
Самите ми родители не ми поставяха толкова условия колкото майката на гаджето ми Освен това приятелите му ме разпиляха, направиха ме на нищо, той не ме защити нито един път 
Всичко това съчетано с други обстоятелства ме накара да скъсам с него, не се търпеше просто. И познайте какво, маминка ми се обади след това, искайки сметка защо съм постъпила така. 
След това бяха драми и преследвания, следеше ме, минаваше по сто пъти през моя град на ден. Какво ли не правеше (според него) да си ме върне, но аз съм била проклета и не съм искала Е, след като веднъж ми каза по телефона, че от два месеца не се е къпал, вече бях убедена, че не искам да имам нищо с този човек 
Молех се да ме лъже, че не се е къпал, но по стечение на обстоятелствата се видяхме след няколко дни. Оказа се, че е бил искрен - неописуема смрад. Ужас
Той беше малко по-голям, беше на 20 тогава. Не се задържахме много време заедно, поради редица причини
Та, той беше от друг град, не много далеч от този, в който живея аз. Често ме взимаше с колата и ходехме до там, но по график, определян от майка му . Сутринта към 9 ме взимаше, като към 4 беше изрично казано от маминка аз да съм в нас. До тук добре, търпях. Но освен това, тя винаги ни придружаваше, когато той ме прибираше беше ми доста неловко, тъй като с нея не можеше да се говори. Преглътнах и това. Въпросното момче идваше на гости и у нас, като получаваше бомбандиране с sms-и от маминка - "Стигна ли?, Защо не ми се обади по-рано? Най-късно в 4 да си в нас!" и моят фаворит: "Маме, дадоха ли ти да ядеш? Да не би да те оставиха гладен" Отначало ми беше забавно, но чашата ми преля, когато маминка му постави условие - или тръгва с баща си да ме види, или няма да го пусне Естествено, водихме и тати с нас след това Самите ми родители не ми поставяха толкова условия колкото майката на гаджето ми Освен това приятелите му ме разпиляха, направиха ме на нищо, той не ме защити нито един път Всичко това съчетано с други обстоятелства ме накара да скъсам с него, не се търпеше просто. И познайте какво, маминка ми се обади след това, искайки сметка защо съм постъпила така. След това бяха драми и преследвания, следеше ме, минаваше по сто пъти през моя град на ден. Какво ли не правеше (според него) да си ме върне, но аз съм била проклета и не съм искала Е, след като веднъж ми каза по телефона, че от два месеца не се е къпал, вече бях убедена, че не искам да имам нищо с този човек Молех се да ме лъже, че не се е къпал, но по стечение на обстоятелствата се видяхме след няколко дни. Оказа се, че е бил искрен - неописуема смрад. Ужас 
Хахаха! Това с некъпането ме уби!
Сетих се за един мой Мунчо. С 300 зора скъсахме. От втория опит. Той, обаче не се отказва. Навърта се наоколо, под всякакви предлози. Та, идва рожденният ми ден. Аз съм си поканила гости и си купонясваме. На вратата се звъни и какво да видя, Мунчо се маскирал на Пипи?!?! С рокля, плитки и...брада.
Това с некъпането ме уби!Сетих се за един мой Мунчо. С 300 зора скъсахме. От втория опит. Той, обаче не се отказва. Навърта се наоколо, под всякакви предлози. Та, идва рожденният ми ден. Аз съм си поканила гости и си купонясваме. На вратата се звъни и какво да видя, Мунчо се маскирал на Пипи?!?! С рокля, плитки и...брада.
Дорис
това ме довърши
и мен.
А този с некъпаното скача много нагоре в класацията.
Не се сещам да съм писала, преди няколко години с ММ за пръв път ще ходим заедно на нашето Черноморие. Оставила съм всичко на него относно резервации, избор на курорт и т.н. Качваме се в заветния ден в колата и потегляме, аз умирам от кеф, защото отивам на готово, а така мразя да се занимавам с тези неща. Пристигаме и право в хотела, отиваме на рецепция и там изненада. Няма резервация, имената не фигурират изобщо в системата, проверява момичето сто пъти, управител викнаха проверява и той, голяма дандания стана, докато моя муньо не се сети да си провери мейла, с ясната мисъл да им го завре в лицето със задоволство, че резервация има и.....оказа се, че нито хотела е улучил и което е по-лошото курорта. Какво е правил не знам, но умрях от срам, извинихме се и потеглихме към другия курорт. В колата сто пъти му гледах мейла на моя, за да съм сигурна, че отиваме на правилното място, е правилното беше. Това е една от най-големите муньовщини на ММ. Къде ми беше смешно, къде го нахоках здравата, за това че се разкарваме като мухи без глави из необятните пътища на България. Оттогава тази дейност я извършвам аз, на него доверие за това нямам.
това ме довърши
Цитат
...щото това женище жена не може го роди...
и мен.А този с некъпаното скача много нагоре в класацията.
Не се сещам да съм писала, преди няколко години с ММ за пръв път ще ходим заедно на нашето Черноморие. Оставила съм всичко на него относно резервации, избор на курорт и т.н. Качваме се в заветния ден в колата и потегляме, аз умирам от кеф, защото отивам на готово, а така мразя да се занимавам с тези неща. Пристигаме и право в хотела, отиваме на рецепция и там изненада.
Няма резервация, имената не фигурират изобщо в системата, проверява момичето сто пъти, управител викнаха проверява и той, голяма дандания стана, докато моя муньо не се сети да си провери мейла, с ясната мисъл да им го завре в лицето със задоволство, че резервация има и.....оказа се, че нито хотела е улучил и което е по-лошото курорта. Какво е правил не знам, но умрях от срам, извинихме се и потеглихме към другия курорт. В колата сто пъти му гледах мейла на моя, за да съм сигурна, че отиваме на правилното място, е правилното беше. Това е една от най-големите муньовщини на ММ. Къде ми беше смешно, къде го нахоках здравата, за това че се разкарваме като мухи без глави из необятните пътища на България. Оттогава тази дейност я извършвам аз, на него доверие за това нямам. 
пътуванията с личния ми мунчо винаги са екшън.
- никога не се резервира почивката, защото "места винаги има";
- никога не се казва предварително къде ще се ходи, заради точка 1, а и защото "може вятърът да ни отвее на друго място";
- дори да се знае накъде сме тръгнали (само приблизително. в смисъл: южно черноморие - северно черноморие) , не е ясно къде ще стигнем. тук донякъде имам принос и аз
в единия случай от Шумен към Варна, стигнахме до Смолянските езера, навигатор бях аз.
- никога не се резервира почивката, защото "места винаги има";
- никога не се казва предварително къде ще се ходи, заради точка 1, а и защото "може вятърът да ни отвее на друго място";
- дори да се знае накъде сме тръгнали (само приблизително. в смисъл: южно черноморие - северно черноморие) , не е ясно къде ще стигнем. тук донякъде имам принос и аз
в единия случай от Шумен към Варна, стигнахме до Смолянските езера, навигатор бях аз. 
- дори да се знае накъде сме тръгнали (само приблизително. в смисъл: южно черноморие - северно черноморие) , не е ясно къде ще стигнем. тук донякъде имам принос и аз в единия случай от Шумен към Варна, стигнахме до Смолянските езера, навигатор бях аз.
в единия случай от Шумен към Варна, стигнахме до Смолянските езера, навигатор бях аз. Тук вече ме възхити с навигационните си умения
То ако се разчита на стандартната навигация на колата - нашата ни закара до една река, обяви, че пътят прекъсва и продължава на другия бряг. Превоз до там - върху един сал. Физиономията на мъжа ми беше безценна 
st. Dobri и ти си като мен.
И като мен
Малки муньовци приемате ли?
Дребният е на 6 г. - според всички познати /и непознати
/, много красиво и контактно хлапе. Като споменах контактно, разбирайте "пълно перде". Постоянно поздравява непознати, пита как са, що са и ръси комплименти на поразия
, съответно се представя "подобаващо" и някак инфантилно, но грамогласно:..."Здравейте, как сте? Много сте красив/а". Аз съм И.... и съм спортно, домашно и любовно дете
:Големият ми син е на 12г., интровертен и срамежлив. Като характер е пълна противоположност на малкия. От известно време ми е трудно да го накарам да излиза с нас, а след поредната случка категорично отказва, че много сме го излагали.
Ето какво се случи преди няколко дни:
Поради жегите сме на късна разходка. Малкият се люлее бясно на люлка, брат му го пази, а аз пуфтя от жега на пейката и го чакам да се налюлее. Скоро след това се освободи съседната люлка и дойде симпатично цветнокожо момиченце /да си призная и аз не бях виждала на живо, дете с толкова тъмен цвят на кожата/, сплетено на хиляди ситни плитчици и босо...
Като видях само как я фиксира и се ококори, изтръпнах. Скочих ведна да му отвлека вниманието, за да не изцепи нещо гадно, но дори и вълшебното изречение "Хайдееее, отиваме за сладолед", не помогна.
Първоначално не чух какво точно каза, но понеже тя не реагира, след кратка пауза се изцепи с пълно гърло:
- Момиченцееееее, ТИ ПЕЩЕРЕН ЧОВЕК ЛИ СИИИИ???
Момиченцето се обърна, погледна го убийствено и само попита: - "Защоооо?"
Не знам каква ми е била физономията, но след като ми метна бегъл поглед, отговори:
- Защото си БОСА, а само пещерните хора не носят обувки!
