Нимоа беееее 
Добриииии 
маракас... шумръ...
Добриииии маракас... шумръ... - Публикувана: 4 окт. 2009, 14:49 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:30 ч.
Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5
Атти, ш'умреш когато най-после се решите на среща и аз дойда с маракаса 
Вчера ми предложиха нос и рогца за кола.
Попитах за сомбреро - не ме разбраха.
Аз напоследък съм така - никой не ме разбира
Някой пита дали ние чуваме: чува се. Как няма! Само една кора ми е над главата, а по по Калиманци е паваж....
Ослушвайте се за мен.
Вчера ми предложиха нос и рогца за кола.
Попитах за сомбреро - не ме разбраха.
Аз напоследък съм така - никой не ме разбира
Някой пита дали ние чуваме: чува се. Как няма! Само една кора ми е над главата, а по по Калиманци е паваж....
Ослушвайте се за мен.
Да се разпиша и аз в чудесната тема.
1-2 седмици преди да родя, планово секцио, казвам на половинката, че една от най-добрите ми приятелки иска да бъде в клиниката, докато се случва всичко. Та, питам го дали има нещо против, тъкмо и тя е пушач като него и ще си правят компания отвън. И неговата реакция беше: “Ама?!?!? Аз в клиниката ли трябва да стоя?!? Аз мислех да ходя някъде на кафе докато тече операцията..” Аз естествено бях ето така 🙄🙄🙄🙄
1-2 седмици преди да родя, планово секцио, казвам на половинката, че една от най-добрите ми приятелки иска да бъде в клиниката, докато се случва всичко. Та, питам го дали има нещо против, тъкмо и тя е пушач като него и ще си правят компания отвън. И неговата реакция беше: “Ама?!?!? Аз в клиниката ли трябва да стоя?!? Аз мислех да ходя някъде на кафе докато тече операцията..” Аз естествено бях ето така 🙄🙄🙄🙄
На мен пък много ми помогна. По време на всичките 13 часа естествено раждане беше вътре при мен, даваше ми вода, говорихме си, разсейваше ме. Като се роди бебето, му го подадоха на него, казва, че никога няма да забрави мига, в който е видял дъщеря си за пръв път.
Аз лично не мога да приема да раждам, а мъжът ми да си иде спокойно на работата. Най- нормалното за мен е в този най- важен момент в живота и на двамата да сме заедно.
Аз лично не мога да приема да раждам, а мъжът ми да си иде спокойно на работата. Най- нормалното за мен е в този най- важен момент в живота и на двамата да сме заедно.
В интерес на истината, замисляйки се, не би било нещо много фрапиращо, да чака някъде извън болницата. Просто прозвуча доста смешно тогава. Моят иначе прекрасничък Мунчо е, както се изразяват неговите приятели, емоционален индивид. Та, в този ред на мисли, когато става въпрос за нещо, което ние жените намираме за сантиментално, той грам няма да съобрази..
За гореспоменатата ситуация, трябва да добавя, че за “наказание” в последния момент го “наказах” да присъства на самото секцио. Тряба да Ви призная, че беше адски щастлив след това, въпреки, че го бяхм коментирали по време на бремеността ми и нито той, нито аз имахме желание той да присъства, но...
За гореспоменатата ситуация, трябва да добавя, че за “наказание” в последния момент го “наказах” да присъства на самото секцио. Тряба да Ви призная, че беше адски щастлив след това, въпреки, че го бяхм коментирали по време на бремеността ми и нито той, нито аз имахме желание той да присъства, но...