Всеки човек може да се привърже към животно. Въпросът е, че всички имаме предпочитания към животни, нали? Някои обичат кучета, други обичат котки. Аз пък какво да направя, че обичам животни, които не се вписват в категорията за домашни любимци. Обичам пилета, пуйчета и прочие, с каквито съм отраснал като малък... и то така, че преди няколко години си бях купил порода, която не става за месо, за да не посмее никой да ги заколи.
Но сега като се замислим...
1. Почти всеки яде месо
2. Почти всеки твърди, че обича животни
Малко или много двете понятия трудно могат да се съвместят. Забелязал съм, че повечето хора се привързват към кучета и котки, защото никой не ги яде. Към другите животни - не толкова.
Ако наистина на човек му е свидно за всички животинки на Земята има избор - да стане вегетарианец. Имам такъв приятел - истински природозащитник, нелицемерен - но е и твърд вегетарианец. Като малък аз също живях сред животни и ми беше гадно да ги гледам после в тавата. Докъм 12 годишна възраст изобщо не ядях месо. Проядох насила. Защото майка ми ме караше - "ти си мъж, трябва да свикваш на всичко". И досега си ям.
Сега обаче ми е още по-трудно да съчетая двете твърдения, че един човек хем обича животните, хем обича да си похапва. В този ред на мисли никога не съм разбирал дядо ми. Когато все още имахме животни, той често отиваше при козичките и пиленцата, галеше ги, радваше им се... докато не настъпи някакъв празник и им тегли ножа без да се замисли. Ей това не мога да разбера. И други неща не мога да разбера - как някои от най-върлите кучезащитници сядат на масата и ядат месо - все пак в кланицата също има страдание.
Затова аз днес, когато не живея сред животни, избирам да избягвам да казвам дали обичам или не обичам животни. Защото в следващия момент се сещам какво ще ям на масата и ... някак си лицемерно ми звучи.