Защо хората се страхуват от осиновяването?

Хората се страхуват, защото имат предразсъдъци.Това е исатината каквото и да си говорим.Уважавам хора, които си преизнават, че не биха могли да осиновят дете.
Всеки има някакви страхове. Не може да се насили да направи нещо, което не иска и с което не е сигурен, че ще се справи, все пак става въпрос за човешки живот.
Друг е въпросът, че много хора се страхуват от некачествени гени и други, но все пак никой не дава гаранция, че дори и да имате биологично дете, то ще е с перфектни гени и няма да се побърка през пубертета, нали?..Пък и какво означава, че се обръщат срещу осиновителите си?Всяко дете има проблеми с родителите си в даден период от живота си, независимо дали е осиновено или не и това не е продиктувано от факта че е осиновено, а от това че е просто човек. Какво да кажем за онези деца, които бият собствените си родители, крадат убиват и т.н. - тъпи ли са?!Или понеже не са осиновени, а биологични на тях може да им се прости?!
И защо вината по презумпция се хвърля върху осиновеното дете, а не върху родителя бил той био или не?!
Аз съм осиновено дете и се гордея с това!Гордея се, не защото моите родители са ми дали шанс, този шанс е точно толкова шанс, колкото и да родиш собствено дете, но се гордея с тях, защото са ме научили да бъда човек, да не съдя хората поради предрасъдъците на обществото и да отстоявам себе си!
Имала съм проблеми с родителите си и по-конкретно майка ми, която върпеки всичко никога не се отказа от мен и никога не беше по-малко майка майка от много други био-майки!Гордея се баща ми, който ме научи как да намеря себе си и да се изградя като личност!Но и те се гордеят с мен!Гордеят се с мен, не защото са ме направили тяхно копие, а защото с моите гени, аз съм достоен човек!И да гените ми са много различни от техните, много, много по-различни, но това ме прави уникална!И се гордея с моите родители, защото винаги са ме приемали като личност, а не като някой, който трябва да им се подчинява, защото са го спасили от нещо!Чувството ми за дълг към тях не произлиза от факта, че съм осиновена, а от това че те са мои родители!Не приемам задължението към някога, само защото е направил нещо за теб!Те са доказали, че заслужават да бъдат наричани родители - майка и татко и никакви гени не могат да променят този факт!
Може много да се пише по темата, но нямам толкова време в момента.
Искам само да кажа, че не е честно вината за проблемите в къщи да се прехвърля на детето, заради това че е осиновено.Това е много тъпо мислене, коеот за съжаление е доста разпространено.
И да, когато аз разбрах, не съм правила драми, защото бях вече голяма, но ми се срина целият свят.Сякаш всичко беше основано на лъжи.Говорих с мама и татко и те ми казаха всичко, за което им благодаря.Малко родители могат да се изправят срещу детето си и да му кажат истината, но всеки има право да я знае.И това че някой си се интересува от био произхода си, не означава че не обича и не уважава родителите си.Това също е много ограничено мислене.
Предствете си, че се събуждате една сутрин, оглеждате се в картинката и виждате, че не приличате на никого в семейството и рода си,а всички останали си приличат и разбирате, че леля ви не ви е леля, че братовчедка ви не ви е братовчедка, че баба ви не ви е баба и разбирате, откъде идва празнината и чувството за незавършеност и празнота в живота ви.
Разбира се очаквам да ми се нахвърлите, но това е истината и ако някой го интересува може да надникне в другия подфум преди да пише нападки тук.Наистина тези теми се четат и от много осиновени деца, така че моля ви бъдете малко по внимателни в изказванията си, защото аз съм на 26, но има деца на по 13-16 години, които не са се оформили още като характери и това би могло да им повлияе негативно.
Благодаря предварително