Защо хората се страхуват от осиновяването?

Какво?

Гледате ли цената на истината?

http://detstvo.detebg.org/?go=menu&p=home&menuId=6&p … Id=38&lang=bg

Аз съм осиновена
По-тъпо ,та чак вдлъбнато изказване не бях срещала във всичките дискусии за осиновители/осиновени ,на които някога съм попадала,но пък за сметка на това е достойно за забавление

Ох,направо не ми се ще да бях чела някои от коментарите...в какъв свят живеем Какви са тези предразсъдъци

От какво се страхуват ли...ами от това "Какво ще кажат хората...".Поради закостенелите обществени предразсъдъци и поради егоизъм хората отбягват осиновяването на дете.

Сигурно защото майка ми ми набиваше в главата по пет пъти на ден "Били се трепАли, клали(!?!? ) това си остава зад вратата. Хората не трябва да знаят нищо!", а на мен понеже ми беше дошло до гуша да се преструвам заради хората, че живея в идеално семейство, израснах като човек на който въобще не му пука за хорското мнение, напук на нейните приказки!
Говорите за предразсъдъци и за "какво ще кажат хората", я да ви питам аз по този повод, мами, които сте осиновили дечица: Защо не смятате да им кажете за това? Въпросът ми е само към тези, които са решили никога и за нищо на света да не кажат на децата си, че не са им рождени майки.

това е до разбиране, баба ми, майка ми бяха на същото мнение, въпреки 4е не е имало семейни проблеми, но само ми повтаряха на никой нищо да не споделям, за да не ме "разнасят" хората след това. до някъде има смисъл, колкото по-малко знае 4уждият 4овек, толкова по-защитен си от хорска злоба, завист и клюки, но при тях грани4еше с параноя.

за другият ти въпрос, не влизам в категорията, т.е.  ве4е му говоря за това, но имам мнение Прави се според мен по две при4ини:
1. страх, 4е детето ще напусне осиновителите си. Въпреки, 4е сме много открити по въпроса у дома,  4е имаме контакт с БМ още  имам този страх, 4е един ден ще избере да живее при нея, то4но както тя е направила на 15 и е заживяла с нейната БМ.
2. вътрешната борба, да сме като другите и да не "нараняваме" детето си. Голяма грешка да живееш в лъжа с някой, който оби4аш толкова много. Колкото по-рано знае детето и го приема за нещо нормално, толкова по-добре ще се справя с живота.

Как детето може да се научи да възприема това като нещо нормално, щом зрели хора, грамотни и интелигентни не го приемат за нормално, щом приемат факта осиновяване като нещо ненормално, като натоварено с предразсъдъци и негативи. Дефицити - да, но негативи - не. За осиновяване се говори "зад гърба", със съжалителен тон, като оправдание, абе като за увреждане... Майките на деца с увреждане, предполагам разбират какво имам предвид. Различието се приема като дефект, а не като ефект, като уникалност.

Не мисля че хората които не приемат осиновяването за нормално биха могли да бъдат определени като зрели и интелигенти.
В допълнение, мисля че по-голяма част от осиновителите които крият че детето им е осиновено, го правят и заради това че осиновяването издава репродуктивни проблеми. В много части на страната ни репродуктивните проблеми се преживяват като срамни. Като някакъв дефек, който трябва да бъде скрит, защото осиновителите не искат да бъдат възприемани като непълноценни, нездрави, нецялостни.

А биенето в гърдите "аз не бих осиновила, защото кръвта вода не става" е свързано с демонстрирането на възможност да се възпроизведеш. Нещо като да размахваш здравната си книжка.

Мнението на Lindt май е много вярно... Отвратително примитивно отношение към раждането на деца - като единствен начин да бъдеш пълноценен. Типично , според мен, за хора, нямащи нищо друго, с което да се похвалят в живота си...
Колкото до това:

"1. страх, 4е детето ще напусне осиновителите си. Въпреки, 4е сме много открити по въпроса у дома,  4е имаме контакт с БМ още  имам този страх, 4е един ден ще избере да живее при нея, то4но както тя е направила на 15 и е заживяла с нейната БМ."

иска ми се да попитам нещо... Как е възможно да избере подобно нещо??? Нима има възможност за избор??? Че това не е ли жената, която е изоставила новороденото си бебе? Защо се допуска, че след 15-18 години тя предлага на същото това порастнало, но непознато дете да иде при нея? А за него тя нима не е непозната? Все едно дъщеря ми да пожелае да остане да живее при хазяйката на морето Ами нека си желае, дето се вика, ама кой е поканил? Пък и до 18-годишна възраст тия работи ги решават родителите все пак. А в случая това определено не е онази въпросна ... оставителка, нали? След 18... е, тогава вероятно всеки може да върви където ще, стига да е способен да се справи и с отговорностите...

Аз нямам намерение да крия от детето си,че е осиновено,но разбирам защо други го правят.Надали се страхуват , че детето им ще ги изостави и ще хукне при биологичната си  създателка,по-скоро не искат да го нараняват с факта ,че е било изоставено.

Или биха искали да забравят, че е осиновено?

Фоксче, а на какво според, се дължи  теб желанието да забравят?

Бижу, знаеш позицията ми по въпроса с казването и затова преамбюла ще го пропусна  
Ще се опитам съвсем човешки да ти дам родителската гледна точка, защото струва ми се мога да разбера хората, които решават да не кажат на детето си истината.

Личните ми наблюдения са, че това са в по-голямата си част хора, които живеят тук и сега, не мислят за далечното бъдеще. Просто гушкат дълго чаканото и желано бебче, радват му се и искат да изживеят тази радост на 100 процента. Не искат да помрачават дните си с мисли за изоставянето, за другото семейство на вече ТЯХНОТО си дете. Искат да забравят напълно и годините на болка от стерилитета и тъжните преживявания в дома и т.н и т.н
Искат да забравят, че в живота на тяхното дете има и друга майка.
Уверявам те, че такива хора искат същото и за детето си. Искат от сърце то да се радва, да е щастливо и ако може никога да не се сеща са травмата, която е изживяло.
Така си минават дните и постепенно, наистина се забравя... и така си минават дните
Аз лично, с ръка на сърцето напълно ги разбирам

Горчивата истина е, че ако градиш една къща на кухи основи (а лъжата е куха основа) нищо хубаво не те чака, но...

Ако моята позиция е различна то честно казано пак е от егоизъм. Скоро между другото си мислих много сериозно дали не съм сбъркала като съм казала на сина ми толкова рано, дали не бъркам, като го подбутвам толкова малък да говорим понякога за това. Просто в моята глава, в моя си свят любовта напълно изключва лъжата ... категорично не е рационално ... просто не са ми се полагали усилия да крия