Трудно проговарящи деца - тема 2

  Не се оплаквайте, цялата ми къща е така. ДЪщеря ми никога не е правила опити да рисува по стените, не съм забранявала, но тя не е искала.
Като по малък рисуваше и върху себе си, боди арт с флумастри и химикали.

  друго не мога да добавя за това изкуство... след време ще ви липсва 

Жюли, като му видиш щастливата усмивка, сигурна съм забравяш какво е положението наоколо.  Наистина, някога, когато ще се интересуват от съвсем други неща ще си спомняте с умиление за сегашните ви грижи. Жив и здрав да ви е младежа, много е сладък.

Честно казано хич не ми пука за надраскани стени, нито за скъсаните тапети, дори и за откъртения латекс на места... искам само да говори и да бъде като връстниците си, пък ако ще и таваните да нарисува.

Аз още си спомням първата ми изложба...Бях на село на гости на баба. Рисувала съм с боички и по едно време ми щукна да си "окача" картината на стената - естествено с мокрото към стената  Понеже наближава рождения му ден и баща му за изненада помоли един познат да нарисува колите от Колите на вратата в детската. Казваме му ние по телефона, че ще има изненада, когато се прибере след ваканцията...Нашия и той решил да направи изненада, само че на вратата на баба си Аз честно казано мисля да ги оставят още 2 години да си правят каквото искат в стаята и след ремонта да му мислят
Колкото до логопедичните карти - на български съм виждала само стари от миналия век. Затова реших и да ползвам Черния Петър. Има различни видове с различни картинки.

Така както моят син рисуваше някога , преди да започнат проблемите , вашите деца не могат ( и дано не ви изненадат с такива графити ) - той рисуваше с метална лъжица по белите стени и сиздраскваше всичко до бетона на стената - това няма изтриване наложи се да шпакловам наново и да боядисвам ... Сега мечтая за подобни негови изблици, дано се случат скоро.

zdraveite sigurna sam 4e sinat mi ne govori ot vaksinite pravihme mu izsledvaniq za 11 te tejki metala
v haidelberk germaniq i se ustanovi jivak mnogo nike sa6to antimon sa6to tova e samo ot vaksini
ako iskate pi6ete 6te vi pomogna

dia76 - как точно ще ни помогнеш? Нали разбираш, че едно такова изречение в тази и други теми в този подфорум могат да донесат много мъка на много майки. Така че как точно ще помогнеш?

Мисля, че иска да каже помощ с информация, друго не виждам.  То момичето, ако може иначе да помогне само на сина си, ще е добре, но това май е невъзвратимо положение.

 Хелиране

Този процес ще съдейства за  изчистването на организма от токсичните тежки метали. Когато те бъдат премахнати организма има шанс да възвърне своя нормален баланс и здраве. Неврологичните, поведенчески и физиологически симптоми обикновенно  се решават и подобряват след процес на хелация, което може да отнеме период между 12-24 месеца.

".....Това е извличане на тежките метали от организма чрез медикаменти, използвани традиционно при натравяния на работници, изложени на влиянието на вредни метали. Специалистите логопеди, психолози и специален педагог са останалата част от терапията. ..."

Мисля, че в България хелиране не се прилага. Роберто оралес пави нещо "като" хелиране, но не точно. А и темата е за късно проговарящите деца, а не за децата с тежки метали в кръвта. Тоест, ако нямате диагноза която да сочи наличие на такива метали в кръвта, самото хелиране няма да помогне. Колкото и да са компексни нещата, продължавам да си мисля, че важна е първопричината, наличието на точна диагноза, въпреки че и моят син няма още такава. И после да се търси най-подходащото лечение и терапия. Много силно впечатление в книгата на проф. Чавдаров ме направи констатациите, че на хиперактивните деца могат да подействат зле лекарства които успоковат...А най логично е друго- детето е нервно, във вихър, буйно, дайте да го успокоим. Тоест ако няма точна диагноза, няма адекватна терапия.

А, защо няма диагноза  .Доколкото си спомням баща му е лекар.Би било още по лесно с роднина медик да се потърси точен специалист за диагноза.

Тази тема много започва да прилича на аутистичната тема 

Абсолютно вярно, както и че неадекватната терапия може да навреди, вместо да помогне : всеки случай е различен.

Катина,проблема при поставянето на диагноза не е толкова в намирането на специалист, а във врмето необходимо за поставянето и. Изоставането в говора може да има много причини и са необходими множество изследвания и наблюдения, за да се установи точната. Не е като при дете диабетик или сляпо например - вижда се веднага и съмнения няма. Наистина е нещо като аутистичната сфера, има много неизвестни и специалистите дълго се лутат, за жалост.

Катина-завидна памет. Ми просто си няма. По-точно сме го водили при трима изтъкнати спеца, от които първия каза хиперактивност с дефицит на концентрацията/ на2г.и 4 месеца/, вторият я потвърди,/ миналото лято/ знаейки диагнозата на първия, а третия я отрее и постави своя-"Дисфазия на развитието"/ март 2010г./. На третия не дадах никаква информация предваритело, защото не исках да се влияе от мнението на предишните. И тримата са категорични, че не е аутизъм. Въпреки че аз си виждам аутистични черти в държанието му. Признавам си не ме го водили на оследване в детско-юношеската психиария, или в Св. Наум, не съм му изследвала слуха, тъй като никога не съм се съмнявала в него. Това е моят пропуск, но имам и много страх, че ще се сина ако чуя нещо страшно, знам че ако го заведа в софия диагноза ще имам, но както казва доктора в къщи " като търсиш диагноза, ще си я намериш" .  Освен това, имаме и един куп съпътстващи обстоятелства, които сами по себе си, също могат да повлияят на точната диагноза - като ебе алергия към кравия белтък/алергичните състояния изосрят нервнаа система/, и атопичен дермати - атопиците са доста хм...хиперактивни - има една статия в нета, " Атопична характеропатия" http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=alergii&Number=1943799490. Късното проговаряне вече се чудя дали не са градски легенди, че може да се дължи и на стрес, но беше току що проходил, една грамадна желязна люлка го удари страшно силно по долна тачелюст и детето отскочи буквално като топка на около 2 метра наза.
А относно таткото доктор, да той е много добър диагостик, но той счита че всички тези неща са си бели мишки в моята глава, че някои негови колеги свръхдиагностицират, че често лекарства се изписват само защото фармацевтичната фирма е обещала я спонсориране участие в някоя конференция, я е обещала при Н-броя изписани препарати екскурзия някъде по света. Счита че да -Иван е мако странен,и ще си е странен и екзотичен, но това няма да му пречи в бъдеще, напотив, ще му помага, че всички напредничави откития са направени от страни птици, с нетрадиционно мислене. Кавито са децата ни. На всичко отгоре той ми е заявил най категорично,че няма да допусне да давам лекарства, което ще промени химията в мозъка на детето. Още повече, че за концертата и сред детските невролози лагера е разделен на противници и подръжници. Та засега ме само на рибено масло, стандартни витамини за деца, гледам да не му дава "глупости"-дъвки, близалки, кроасанчета, сокчета в съмително ярък цвят, изключила съм местата с големи срупвания на хора, където детето се изнервя. И нещата чукам на дърво рядко илизат извън конрол. Давам си сметка че храненето е много важно и смятам че и за него трябва да с говори в тази тема. но ще отавя някой друг да продължи с опита си в тази насока.

Извинявам се за тъпия въпрос, но колко точно активни са хиперактивните деца? Защото моето не е свръхактивно има си периоди на лудо търчане, последвани от бебешки мързел и мрънкане да го носи някой вместо да ходи. Обича да си поспива на обед. Има случаи в които доста дълго може да се занимава с някоя нова игра, а друг път му писва доста бързо и се разсейва и е много нетърпелив.

Между другото нещо такова се получава с ходенето ни на логопед. След като първия път пищя, следващоте 2 пъти му беше супер интересно да подрежда нови пъзели и низанки. Предпоследния път почна интересно с нова и различна логическа игра, но после имаше една книжка, която му беше скучна и взе да се разсейва и да мрънка. Е днес отново рева през цялото време, нищо не му привлече вниманието  Не използвам думата "плаче", защото нямаше нито една сълза. Като седнахме в колата да се прибираме му се оправи настроението и си изрецитира целия репертоар.