Трудно проговарящи деца - тема 2

Здравейте,отдавна не съм писала тук,но все работа тук,там и не остава време.
Ако някой си спомнят ние до 2 години бяхме много зле с говора,казваше 4,5 разбираеми думи и всичко друго беше жестове,сега 8 месеца по-късно вече толкова напреднахме,че задминаваме по изразяване и говор доста деца,които са в рамките и таблиците.
До преди месец посещавахме логопед веднъж седмично(Пумпелина),но сега направихме почивка и пак почваме от другата седмица.
Моето дете само в началото(1 месец) беше с мен при логопеда,после го оставях сам по препоръка на специалистите там и той работеше много  по-добре така.
Момчето ми откакто тръгна на ясла,страшно много дръпна,изключително социален стана и вече няма и помен от предишните ни проблеми и страхове,съвсем сме в нормалните граници та и ги подминаваме в някой области.
Всичко това го пиша с цел,да кажа,че с работа със специалист и посещение на дестко заведение за мен нещата се оправят,поне при нас стана така и да не се ошашкват някой майчета на дечица,както бях аз в началото.
Успех на всички и лек ден   

Здравейте и от мен и весели празници на всички ви   

Анаморф, невероятно се радвам на това, което споделяш ! Вие сте пример за това, че хванат навреме малкият проблем с говора може бързо да се разреши ; в никакъв случай не бива да се чакат 4 и 5 години, както си мислят някои родители, защото трудностите се задълбочават.

Влязох в темата просто за да споделя (бях писала някога), че моят син, който също е на 2г. и 7 м. тръгна на логопед през ноември - два сеанса седмично по 30 минути. Като изключим първите два сеанса, когато влезе при жената с голяма радост сам, по време на останалите и до ден днешен влизам с него, защото прави кризи и може да пищи по половин час  Моята мъка обаче е тази, че по време на сеансите хората не могат да измъкнат и една дума от него, опитва се да каже само "пе", нещо като "хляб", в останалото време мълчи или казва "ляля" и това си е ! Имам чувството че всички си губят времето и мозъкът не ми побира как ще го накараме да говори това дете и какъв точно му е проблема  Погледнато отстрани ми се струва че е неспособен да изговори правилните звуци, нещо като глухо дете, само дето той чува. Та, ако има някой родител в сходно положение, нека да сподели опит, аз не знам вече какъв метод да приложа...

Присъствах само веднъж в началото, той се чувства страхотно и ходи с голямо желание. Обясняват ми какво да правим вкъщи, но ми се ще да видя какво и как да правя. Смятам да се възползвам от идеята за снимането 

Мом запознах се точно с такива майки. Пратиха ми координати и за България. Често точно родители като нас задвижват нещата напред, водени от нуждите на собствените ни деца. Разбира се, че има значение какво е постигнато тук, но е добре да се помисли и какво можем да подобрим, за да бъдат децата ни по-добре, не само сегашните, но и тези след тях. Ужасен опит сте имали но все някой способен да работи с малки деца в Бургас трябва да има 

Съгласна съм с Таня, че дали детето да е вътре или не, до голяма степен зависи, както от самото дете, така и от обстоятелствата около него. Едва ли има един общовалиден вариант за всички. Всяко дете си е уникално и подхода към него е индивидуален. Да може да се ползват едни и същи похвати, методи, практики или каквото и да е, но трябва и подход. Но не мога да се съглася с това:
Специалистите, които работят с малкия, имат опит изключително с малки деца. Ние започнахме, когато той беше на 1,9. Това дали родителите са вътре, едва ли може да определи качествата на специалиста, но ако отношението е каквото е срещнала мом, даже не знам дали бих изтърпяла 30 мин 

Към сегашния момент може и не всяко дете със СОП да може да бъде водено в градина, но за това има ресурсни учители и социални асистенти. Не знам как е в София, но във Варна Общината осигурява (определени бройки, разбира се) човек, който целия ден да е с детето и да му помага. Дете оставено на самотек (интеграцията) е нещото, което често се наблюдава на много места. Идеята на включващото (не на интегриращото) образование е това дете да е част от групата. Да има човек, който да подпомага учителя и те заедно да работят с всички деца едновременно.

Ще си позволя да споделя нещо, което една дама ми каза. Тя е настоявала детето и да е на всяка цена на училище и сега го отчита като грешка. Това е било преди 15 години и за тогава може би тя е взела най-доброто решение за нейното дете и нейната ситуация. Тя не вижда промяна, но отчита, че закони, които тогава са липсвали, сега ги има. Сега има много повече центрове, много повече информация, хората са много по-отворени да чуят, някои да приемат, други да разберат. Детето и смята, че по-добре да не е учило, защото сега, когато е завършило гимназия, пред него няма перспективи. Не успях да и кажа, че перспективи има. Това дете, може да продължи да се развива, може да помага на други деца, да работи към център за работа с деца със СОП. Да им даде гледната точка, която ние не бихме могли.

Разбира се, че трябва да са готови, но в колкото по-ранна възраст се случва това, толкова по-естествено се развиват нещата. Децата без СОП имат опита да бъдат с деца със СОП. Както братчетата и сестричките свикват и се научават съвсем естествено да си играят заедно, така и в яслата, градината, в училище нещата може да бъдат много по-лесни. Вероятно ще се подбере градината и училището, вероятно ще има нужди от разговори и с децата и с техните родители, но много по-лесно е, ако децата без СОП имат опита още от детската градина, когато далеч не са така обременени в мисленето си.

Много съгласна с първата част. Но не говоря за интеграция, а за включващо образование 

Стана ферман, утре ще ви дочитам   

Мартини много ще се радвам


Ще отговоря по тирета с моя опит:
- Не може за 5 мин. след края на заниманието да се обясни какво са правили и какво да правят родителите
имало е случаи, в които ми отделяше 5 мин и други в, които обясняваше толкова дълго, колкото е нужно, уточнявайки всичко, което не съм разбрала
- Децата от 2 до 3 години нямат развито внимание, рядко работят 30 мин. без прекъсване. Дори и един ден да успеят да се концентрират, това не е правило. И в детските градини заниманията са по 15 мин. за първите групи. Има кротки деца, които седят на стола, но това не значи, че са ефективни
Всичко е под формата на игра, сменят се заниманията и примерно докато детето си "почива", може да хапне, учейки го да се храни сам. В крайна сметка, едва ли някой очаква детето да прави 30 мин едно и също нещо. А дребосъците възприемат постоянно, абсолютно съм съгласна, че специалиста трябва да е гъвкав.
- Много неща могат да се покажат на майката, така че тя да ги прави в къщи, да се покаже търсената реакция или къде да повтори упражнението детето, за да го затвърди.
когато трябваше да ми покаже нещо, го правеше след като приключат
- Много често чувам "Детето работи със специалиста, а в къщи не" и си мисля, че когато майката е вътре тя вижда кои са добрите начини за мотивиране на нейното детето. 
уф това ми е единствената мъка, че искам да видя как работят през цялото време

Ако детето ми не беше толкова щастливо да отива, остава и работи с нея, бих се притеснила и замислила определено.

La vie en rose мислили ли сте да смените специалиста?

Mamagemelar не съм специалист и не разбирам, но предвид, че децата разбират двата езика, повтарят макар и на срички, а дори и не целите думи са достатъчно разбираеми, като си помисля, че дори правят връзка за дадена дума и нейното съответствие на другия език, ми звучите да сте на светлинни години напред. Не мога да дам никакъв съвет разбира се 

не се стърпях и дочетох

Момичета, аз си заставам зад поста:

Много може да се пише по тиретата след това, основното ми мисъл е, че родителя и логопеда трябва да работят в кооператив, родителя да допълва работата на логопеда, да я развива в къщи. Логопеда учи детето 2*30 мин., а после родителя трябва да го учи в къщи. Естествено всичко е под формата на игра. А за някои игри са нужни и 2-ма човека, както е и в живота, не работиш винаги само с един човек.
Вярно е, че всеки си говори от неговият опит и всички се надяваме да правим правилно нещата.  

За детската градина с детето - понеже това е тема за "трудно проговарящите деца", с какви диагнози са вашите деца, за да им отпуснат ресурсен учител, асистент и подобни.
Моето дете е било на 2 консултации в "Свети Никола" и там казаха, че има нужда от 3 пъти работа с логопед, няма други диагнози. Психоложката й каза, тази година персонала в ДГ да се отнася с нея като с всяко друго дете, а за нещата, които й е трудно като 1 година по-малко.
Т.е за мен "трудно проговарящите деца" не са чак с толкова сериозни проблеми, че да се обгрижват от още 2-3 човека, като дете със сериозни диагнози, ТЕЛК и т.н. Поне моята дъщеря няма нужда.
Има нужда да е в по-малка група, да ходи за около 4-5 часа, да е с добри госпожи, които създават самочувствие и учат децата, като им показват както персонално, така и в група.

Mamagemelar,  аз мисля, че някой неща с изчистването на звуковете се случват в по-късна възраст, например дъщеря ми наскоро се научи да казва парвилно "това", преди беше "тоа", но сега вече и е интересно и ни слуша с желание как да го каже правилно. За другите неща не мога да кажа мнение.

И още нещо се сетих, за раздвижване на езика и за трениране на звуковете, едно от първите неща, върху което работехме с логопеда беше, да я научим как казват животните. Например пуйка - "Гулю-Гулю", змия "Сссс", Дракон "Фууу".

Иви, да мислили сме, но заключихме, че проблема не е в логопеда, а в детето (само че какъв е той ?). Казвам това, защото жената помогна на големият ми син да проговори, и той беше като брат си и вече три години работят заедно с голям успех (не мож му затвори устата). Но с малкия не става нищо  На всичкото отгоре единият от сеансите е при нея, а другият - при нейна ученичка, млада логопедка и подходите се различават. Ех, объркана работа...

Таня моето дете е малко, за да му поставят диагнози, но в момента има изоставане в развитието и известни притеснения за аутизъм. Той все още е в ясла и с него не работят допълнително други хора в самата ясла. Деца посещаващи Карин Дом във Варна ползват услугите, за които писах и са доволни, някои от децата са със синдром на Даун, други са с аутизъм. В крайна сметка всеки родител сам преценява дали и кое е подходящо за детето му. Моето впечатление е, че децата посещаващи ясла/градина дръпват напред в развитието си и в това на говора си  

Тони, ако баткото е бил като малкия, може и да им трябва още малко време. И големия ли се държеше по същия начин? Големия само с единия логопед ли работеше или пак с двама? Да не би подходите да го объркват   И при двете ли се държи по един и същи начин? Това са въпросите, които бих си задала, трудно е като си доволен от работата на някой, да се обърнеш към друг, но децата са различни. Просто разсъждавам

Иви, не знаех че имате съмнения за аутизъм и за твоето мъниче. Ние сме в същото положение и ни предстои обследване, но много дълго се чака.
Големият също е със съмнения, но е по-различен. Той се подчинява и кооперира, с него работиха много лесно и винаги влизаше сам. Сега говори много, прекалено много, с еколалия със заучени фрази, но комуникация няма, разговор няма, просто ми снася заучените си изрази (човек би казал че говори добре) но неадекватно, нямайки нищо общо с въпроса.
Малкия харесва младичката логопедка, радва и се, тръгва да влиза при нея, но ме хваща за ръка и ме води. С нея успява да работи около 20 минути. С възрастната се затваря в себе си и седи като темерутин, при едно "не" започва да търка очи, затваря ги и ето така седи до края на сеанса. Загуба на време, на пари и на надежди.

здравейте момичета бихтели ми препоръчали добър логопед който работи с малки деца  на 2г. за Пловдив . Моето момиченце казва само 5-6 думички и всичко друго е с мимики и жестове  ,а на тази възраст трябва доста повече да говори та затова съм се притеснила и искам да я заведа при специалист .

Здравейте и от мен, бях писала в началото на тази тема.Детето ми е на 4г.след като започна да посещава детска градина, още на втората седмица започна да казва думички-за първия месец около 100. Бях много горда с него, зощото дотогава казваше само десетина думи. Два пъти седмично там ходи логопед и започнахме занятия при нея-по 30 мин и винаги присъствам на занятията.Смятам,че така е най-правилно-ние няма как иначе да знаем как да ги учим в къщи. Доста време мина докато започне да изпълнява това, което логопедката изисква. Но ето, че вече успяваме-знае няколко стихчета, разказваме приказки,повтаря думите които му казваме, говори много,често съкръщава думите и там ще имаме много работа.Първото му стихче беше за майката и си го каза добре на тържеството. Децата в групата му го приемат добре, играят заедно и си има приятели, госпожите му са също добри и му помогнаха бързо да се адаптира. Притеснява ме само това,че напоследък е станал много невъздържан-вика, крещи,блъска. По принцип си е инат, но сега е станал още по-голям инат и много трудно се справям с него. Обяснявам си го със това, че там трябва да изпълнява и да слуша, а той не е от тези дето лесно се съгласяват. Дано скоро да премине този период. Кураж на всички майки, защото има изход-много работа с логопед, два-пъти повече работа в къщи и масовата детска градина, за да има пример за подражание. Ако е в логопедична ДГ смятам, че нещата ще зациклят-е, все пак зависи от състоянието на дететето . Засега толкова.

Привет мами.Синът ми ве4е е на 3 г и 5м и незнам ве4е как да му бъда полезна.Той както е ясно не говори с изклю4ение на няколко думи4ки като незнам дали влага смисъл в тях.При нас проблема е 4е той е с хиперактивност и вси4ки казват 4е е рано за логопед ,защото първо трябвало да се укроти и социализира  и така незная до кога.Сега посещаваме само специален педагог.Моля ако някой е в подобно положение за съвет.Благодаря.

iviviv, имай в предвид, че проблема с хиперактивността може да е следствие на неговоренето. Поне моите наблюдения бяха такива. Връзката беше обратнопропорционална, т.е. , колкото повече говореше детето, толкова повече намаляваше хиперактивността. А си има и съвсем логично обяснение. Ако теб по цял ден никой не те разбира и ти не ги разбираш няма да си особено спокоен и щастлив човек нали...? Та в тази връзка според мен трябва да се опитате да работите и върху говора под някаква форма. Той ще се укроти и социализира ако вие го разбирате и той вас също...

Много правилно,но най =много  ме притеснява 4е имам съмнения дали ме разбира.Говорейки му,опитвайки се да му обясня нещо ...нищо,нито приема-нито предава.

При сензо-моторната алалия детето чува, но не може да разбере какво се казва. Правили ли сте някакви други обследвания? Не може да са ви казали само хиперактивност при положение, че той не ви разбира. Ако има сензорна и моторна алалия трябва много сериозна работа с логопед, психолог...

Първата ни диагноза от преди пове4е от 2 години беше  сензомоторна-алалия , но  както се полу4ава при някои от нашите специалисти ме изпратиха с тази диагноза и после се оправяй сам.И до сега ми се казва 4е имало време макар ве4е да сме на 3г и 5 м.Правили сме от изследванията само  БЕРА за слуха и ЕЕГ.Какво е нужно още за това състояние?