МНОГОДЕТНИ МАМИ

Здравейте , девойки прекрасни! Успях чак сега да се включа в новата тема.
Но да ви се похваля - преди малко се запознах лично с г-н Ники Кънчев. Голям симпатяга! Толкова любезен, галантен! А аз освен стандартните любезности не успях нищо повече да му кажа.

По темата - няма да пиша, щото и аз не разбрах какво толкова е станало.
Хубаво ми е с вас, най-вече защото всички сте усмихнати, добронамерени, винаги готови за подкрепа.

Ако някой си спомня, бях помолила да стискате палци. Е , не е за още едни близнаци! Имахме много важно фирмено събитие, и понеже бях от организаторите, много се притеснявах дали всичко ще мине добре. Даже издействахме и статия в Труд /и то безплатна/. Така че благодаря ви за положителните мисли!

МаминкаВаня, и моята Вики е с шини / 270лв за едната/ и трябва да ги носи 2 години. Засега още са цели, макар че по едно време помислих, че се е отчупила част, и е голяма атракция в детската. Отстъпка получих, когато миналата седмица ги заведох на хомеопат и вместо 120лв ми взеха само 100лв.

Целувки на всички!

Здравейте мили мами . Няколко дни не можах да отворя темата и ми беше много мъчно . Днес най-накрая успях . Пролетна фея      - благодаря че споменаваш и мен.  Ей момичета, само от месец съм във форума а вече почнахте да ми липсвате, когато не мога да се включа. Включвам се за малко и на бързо да ви кажа какво става в нашето семейство. Първо нашия тати от днес е ... безработен. Аз нещо съм болна, та сега ми се стори добре че тати си остана вкъщи, да гледа децата, че нямаше как да ходя след тях и да пов...ам(моля за извинение). Децата малките щуреят напред-назад из къщи и ми е малко мъчно, че си замина топлото време и не можем да ходим на площадката. А кака Мони ми носи почти всеки ден по едно Отлично-е имаме си  и дни с по три отлични - да се похваля. И сега понеже ми е много лошо, ще изчезвам, но само за край ще ви кажа как решаваме ние задачки. Стояхме в колата всичките, отивахме на гости, но бебка заспа и затова решихме да почакаме в колата, да поспи половин час и после да се качим в нашите приятели. И за да уплътним времето решихме, че ще порешаваме задачки.Та почнахме да питаме нашата кака разни задачки.А Мерито-средната ми принцеска ,която е на 4 годинки, все се обаждаше:  аз знам, аз знам. Интересното беше че в 60% от задачките улучваше верния отговор-казвам улучваше, защото наистина е така, не може да смята. Та стигаме до последната задачка. Нашия тати Мишо пита голямата: Мони, ако Мерито има 6 кестена-кестени, защото много обичат да си ги събират малките- и на теб ти даде два,колко кестена ще и останат на нея. И докато Монито мисли, Мерито пак се провиква - Аз знам, аз знам. Кажи Мери, колко кестена ти остават я питаме. А тя мъдро отговаря- АМИ МАЛКО . Е мили момичета прегръщам ви силно, всичките до една.Няма да ви изброявам защото може да пропусна някои, а не искам. Харесвам ви всичките-както и вие мен  нали?    Да разбира се, скромна съм и затова съм толкова красива Надявам се поне за малко да съм ви разсмяла с моите глупости и да съм ви накарала да се усмихнете поне по един път. . Бог да пази всички вас, децата и домовете ви!

Много лошо...безработен тати-дано скоро си намери нова работа...или поне отиде на борсата 
И ние днес имаме поредното ОТЛИЧЕН ! Дано си задържи желанието за учене, че ако гледа кака си  снощи като я гледам с една дружка как си слушат музикално каналче у дома и и съобщавам, че искам да и прегледам учебниците и тетрадките за следващият ден + уроците  олеле как само ме изгледа  ама аз нали не ми пука от такива погледи  уж беше си научила  ни по английски, ни за славяните и великото преселение, нито по математика....ама то пък едни гадни задачи билиииии как да ги разберял човек  та така
nadiaeuro кога ще излезе статията
maminkavania има и добри хора ...супер, как да не ти стане хубаво на душичката при такъв жест 

Ех, Сузи, лошо това с безработния татко и с твоята болест. Дано ти мине бързо, а мъжът ти скоро пак да стане "работен". Но пък каква математичка си имаш само! 

Хайде и аз да си похваля първокласника: днес има "Отлично" и по математика, и по български!
За сметка на това майка му се изложи за пореден път в училище. Ето как (както се казваше едно време по новините  ).
Миналата седмица отивам да го взема и трябва да кажа на портиера за кое дете от кой клас съм дошла, за да се обади той на съответната учителка.
Аз казвам: "Идвам да си прибера сина" (широко усмихната).
Той (след няколкосекундно чакане): Как се казва и от кой клас е?
Аз (позасрамено): Георги!
След малко: Не, не - Константин!
Човекът гледа втрещено - явно още не се е появявала майка, която да не знае как се казва детето й!!!!
Замазвам нещата като казвам, че Георги е големият ми син и досега само той е ходел на училище, та затова още не съм свикнала и малкият да е ученик.

Следващите дни си прибирам детето без проблеми, защото е топло и когато отивам те играят на двора. Освен това го вземам директно от учителката, която ме познава и знае за кого идвам. Но днес е студено, те са вътре и аз отново заставам пред портиера.
Гордо казвам: Идвам за Константин от I а.
Той се обажда по вътрешния телефон и след малко пита: За кой Константин?
Изтръпвам: те са двама в класа. И това е нещо, което не би трябвало да забравя, защото другият Константин е най-добрият приятел на нашия.... 
Ми, това е ....... Срам......  

                       

Това може да се случи само в многодетно семейство  Фейче

Феичке, след като те видях на живо, една такава нежна, представям си какво ти е било. Ще се научиш, няма страшно  Пък като дойде ред и Поли да ходи, съвсем ще си претръпнала. Хич няма да се притесняваш като сбъркаш името 

Сузи, нали всяко зло е за добро, мила. Надявам се скоро тати да има по-добра работа от тази, на която е бил досега  Целувки на малката математичка 

Наде, радвам се, че всичко е било наред.

Такаааа.... не че искам да подклаждам отново спора, безкрайно благодаря на всички мами, които се опитват да възродят темата във вида, който винаги е била, а имнно в дух на съпричастност, разбирателство и подкрепа, НО...!!! Има неща, които е добре да изясним сега или да замълчим завинаги, както е казано. ТА:
Инициативата за Клуб Пълна къща - Клуб на многодетните родители, се появи в една от първите теми на темата Многодетни мами. Тогава бяхме една шепа народ, събрахме се и решихме да основем освен ДЕ ФАКТО И ДЕ ЮРЕ клуба, това стана възможно благодарение на Асоциация Родители, които доброволно ни предложиха, вместо милиарди технически подробности и средства - да съществуваме под тяхната "шапка". Темата Многодетни мами винаги е съществувала, като сборен пункт на Клуб Пълна къща и с намерението да събира многодетни родители, да споделя проблемите им, да съдейства за разрешаването им, ако е възможно, както и да набира членове (по желание) Естествено с малобройната си членска маса и беглите прояви в медиите (може би поради недостатъчен интерес, може би поради недостатъчна активност от наша страна), това на този етап е трудно (да не кажа невъзможно), но надеждата ни не е краткосрочни обалагодетелствания (цитирам по памет една от членките), а дългосрочни активи за всички многодетни семейства, били те от какъвто и да е произход с гражданство България. В този ред на мисли, държа да подчертая - инициативата за Национална среща, е единственно и само плод на Клуб Пълна къща, чиято членска маса, се брои на пръстите ми - повярвайте! Факт е, че тук са добре дошли всички многодетни родители, факт е, че въпреки НЕжеланието им ( въпроса касае членски внос от 20 лева годишно) да се присъединят към клуба, ние сме склонни да се вслушаме в съветите, да съобразим времето и мястото на събитията, така че на всички да им е удобно и комфортно. И - за (не ми е приятно да ползвам тази дума, но...) благодарност получаваме критики и наставления, които (да ме прощавате, ама...) граничат с наглост. Всъщност за новопоявилите се е тайна, че голяма част от "дребните" разходи се поемат от организаторите на мероприятието, всъщност, ако им се предложи да жертват 2-3-7 - 25 часа от личното си свободно време ще решат, че са използвани, всъщност, ако трябва да си платят градския транспорт или бензина за да се уговарят ЕН на брой пъти с наемодатели, спонсори, ДиДжеи ще решат, че са прецакани.... Всъщност, всички ние се надяваме, някой да измисли нещата, да ги организира, а ние да се забавляваме, само поради факта, че спадаме в конкретната категория. Всъщност...нещата не стоят така!
Само един пример ще дам (простете за многословието, но сега сте ми паднали), ако Потребителката Х (имена няма да ползвам, щото не е коректно), пътува от направление Варна - София (примерно), пътя и е минимум 100 лева (с каквото искате). Слагам 20, за храна на децата по пътя, на децата - обърнете внимание, 60 лева минимум за преспиване, ако нямат познати тука (не знам как са цените, ама поне 2 стаи в най НЕизискан хотел), още 10 (поне) часа храна и екстри - сами го пресметнете в пари, на финала ги посрещаме с думите - дай 50-100 лева, щото трябва да се платят зали, аниматори, пр и пр. Мисля, че ясно ме разбрахте какво точно визирам, та отговорете ми честно - ще повтори ли тази мама Мероприятието с главно М!? И на колко от вас е в бюджета подобна изява, била тя на местно, регионално или национално равнище? И вие, визирам всички възмутени от думата "спонсорство", каква сума сте готови да отделите за да се осъществи този празник, без участието на спонсори? Въпроса зададен на мама Цоцланка, "в качеството си на каква" е не само обиден към нея, а изцяло към клуба ни! Държа да уточня, към всички, все още четящи този пост, мама Цоцоланка е не само член на клуба, не само стожер на тази тема, но и един от най дейните нейни участници и многоуважавана наша съфорумка. Да ме прощават, абсолютно всички, дето не само не си мърдат пръста, ами и акъли имат за раздаване, нищо, че дори и не са членове на клуба - вие, какво точно допринесохте за събитието? И в качестовото си на какви осъждате другите? Има мами, дето и такси няма да си викнат (за София иде реч), щото не им е в бюджета, но в същото време са против спонсорството, щото кои сме ние да искаме такова и в качеството си на какви!? Ненужно е да пояснявам, че във всяка голяма фирма са предвидени разходи за спонсорство и често те не биват изразходвани, а това е проблем при плащането и отчитането на данъци, не нужно е да пояснявам, че никой не е бил принуждаван или насилван да спонсорира именно НАШАТА инициатива, друг е въпроса кой работодател за какво иска да си похарчи парите.... все неща, които са извън компетенцията и възможностите на някои потребители...Само един въпрос остана за доуточняване и ще ви оставя в размисъл - спонсорството от Фандъкова (към този момент не е реален факт, да видим дали ще стане), не е търсено или чакано - предложението е лично от нея, след проявен интерес към събитието, всякакви интерпретации на лица и събития са безпочвени и лични и моля да бъдат премълчавани за в бъдеще. И - последно, моят личен принос е минимален, да не кажа незабележим на фона на на изявите на други, но ако всички вие, даващи така охотно акъли и мнения (за живущите в София визирам, поради местонахождението на настоящето събитие, но факт е, че и на регионалните един - двама движат нещата ), дадете само 1/10, ще има не само видимо облекчение за всички, но ще се почувства и качеството на преживяването!

Никога до сега, никой не  е признавал, че е възпрепиятсван или подтискан да изрази собственно мнение - ако има такива уклони, съм готова да спра изявите си в тази тема, ако болшинството се почувства застрашено или малтретирано по някакъв начин!

Дива ирландска пешеходка (LSD)

Ех тази Пешеходка, като вземе думата... Много добре казано, мила ми приятелко  Дано го прочетат всички, намесили се в темата в изминаващата седмица. Съжалявам, че те нямаше на срещата, ама нали си ни работеща... ще ни липсваш и на други такива срещички  Нацелувай принцеса Дивна ( сигурно другите вече не дават ).

Мдам, Пеши - ето това исках да кажа  и аз....

Сега да ви поФаля моето малко момченце - доскоро никак не обичаше да чете, а е вече 5-ти клас - чуеше ли, че той трябва да прочете някоя книжка - мали-и-и-и-ии-и.... Не беше прочел нито една по-дебела книга ( не казвам, че изобщо не четеше...) Беше започнал и Пипи дългото чорапче, и Емил от Льонеберя, и много други, които се четат на един дъх, но не искаше да си ги прочете докрая.... Обаче нямаше нищо против да му чете някой... Дори субтитрите на филмите  го мързеше и все молеше някой да свърши тази работа вместо него.... Нашият тати мислеше,че трябва да му стане интересно и тогава ще започне да чете и наистина му четеше какви ли не весели истории, за да запали интерес, но... напразно.  Около началото на учебната година обаче Пешо успя много да ни ядоса с отношението си към четенето и играта на компютър - излишно е да споменавам, че това го можем с часове и го предпочитаме пред всичко друго...

Та..., нашия тати измисли един интересен регламент за играта на компютър - колкото време е чел някаква книга - толкова време има право да играе на компютъра. От начало се чудеше как да клинчи - и времето за уроците и домашните се опитваше да сложи, и други шмекерувания, но накрая си седна на д...-то и се захвана с четене. Интересното е, че от всички книги, които му препоръчахме, си избра Клетниците(въобще не мислех, че това е най-подходящата книга за него  ). И, предатвете си, много му хареса! Книгата го увлече и  преди седмица я завърши! Реших да го "поощря" с почерпка в МакДоналдс, при условие, че започне втора дебела книга. След много премисляния реши, че ще чете Сандокан. Ей, не мога да си позная детето!. Преди малко се върна от урок по английски и още с влизането от вратата - хвана книгата!!!! От една страна се радвам че чете - от друга ми е много смешно 

Пофалих се и аз с гарджето 

Пешеходката 

Включвам се от време на време, за да не ме забравите съвсем. 
И преди да е свършил срока, да ви покажа моя първокласник Филип. За сега се справяме добре. Проблемно ни е само храненето. На стол не го записвам, понеже все едно си изхвърлям парите - не хапва. Сандвичите - според случая, понякога ги намирам цели и на въпроса защо не е ял, казва че не бил гладен точно на обяд и щял да яде "по-късно", но после не знаел кога е "по-късно"  .  Ей такива работи.
Големите момчета ги преместихме в друго училище (пътува се с градски транспорт до него) и още се адаптираме с новия режим и обстановка.  Нови класове, повече изисквания, повече учене. Общо взето съм доволна.   Само това ранно ставане.      Не знам как сте вие, но то не е за мен, аз съм от другия вид. 

Раде, страхотна идея това за четенето, благодаря.     И браво на момчето.

ДИП 
Сузи лошо това с таткото-дано скоро си заработи отново 
Феичке,не си само ти- аз обикновенно изреждам поне три имена докато стигна до правилното.даже имаше един куриоз- отивам при докторката-когато започваха записванията и тя жената разпитва за всичко за да ни регистрира-децата бяха още малки- Мима беше май на 2 год.-там някъде. и започва жената да пита за имената на първото ,второто ,третото... дай вика и тебе да запиша тамън си тук да не те разкарвам пак и ме пита жената за трите ми имена и аз както бях започнала  и на трите деца-бащиното им е Велинови .. и казвам, че се казвам Ирина Велинова Каишева... жената вдигна очи и ме гледа много интересно и вика :" а , и ти ли си Велинова?" при което първо отговарям смело ДА, но веднага след това се усетих и викам НЕ НЕ НЕ  - голям смях падна-на мой гръб.но пък няколко дни по-рано децата бяха казали ,че кучето ни се казва Рекс Велинов Каишев.....та всички в кюпа
Албенка -голям е сладур малкия. а за ранното ставане и при нас е трудна работа,но не за мен а за щерките-леле голяма мотане става.аз като ми  звънне часовника съм станала на следващата секунда,но не и щерките-първо докато успея да ги събудя,после докато станат,пък да се облекът, пък да минат през банята,пък да закусят, да си оправят леглото...........мисля,че се сещате аз как изглеждам пет минути преди да тръгнем    а те тепърва си правят попарка....не им пука. аз ги разкарвам тях двете/когато баткото е първя смяна и него карам/ плюс още две момченца -съседчета.и само двама от тях са в едно у-ще.и след като обикаля четири училища-без никой да закъснее отивам на работа в другия край на града.и като ми кажат в колата " и ся кво ще закъснеем ли?" направоооооооо  само сина ми прилича на мен и в момента в който го  събудя е вече станал и пътува към банята  .
това е от мен ще се срещнем пак скоро- за сега виртуално а наяве мааалко по-късно.

И аз така.Редовно изброявам всички имена, докато стигна до правилното.

Албенче, одрал ти е кожата Филип.А батковците близнаци ли са?Най-малкия на колко години е....моливи ли държи.....леле,лелееее четри момчета.....и още един, та петима мъже  ...в казан ли готвиш

На поФалените деца и изобретателните им родители, браво!

МаминкаВаня, една виртуална китка и за теб 
Кати е страхотна

Водя Дивна на консултация и понеже е родена накрая на годината и нашата педиатърка все не може да запомни 2006 ли е или 2007. Пита ме тя - коя година бяхте? И аз - деведесет и девета! Тя ме гледа странно, аз - не, не, деведесет и вт...не, две хиляди и девет, не....ох, обърках се ! 5 Декември две хиляди и шеста - най после стоплям и горда, горда  чакам едва ли не да ме потупа по главата свойски (Браво, Рекси, умно куче - донесе пръчката на .... 627 -я път)!  Бе изобщо....

Или редовния ми номер - Бе, Кар...Див...Бе, Самуиле, бе!!!

Ей, Пеши намина и ме накара усмихнато да се замисля дали да се врътна да си редактирам един лигав пост, дето го писах . По-важното е, че още повече ми се изясни, че на правилното място съм попаднала при дивите и красивите . Всъщност ми се изясниха някои неща, които не знаех, което значи, че има нужда от поясняване, така че - тенкю, както се казва на чист български език.
п.п. Писала си , докато пишех аз иииии , умори ме от смях, женооо Кристиян ме пита какво толкова смешно чета, че се тресе кооперацията под мене! Да ти издам една тайна - копирала съм си на компа твои мнения от форума с цел смехотерапия - замисли се за бизнес или издай книга!

greta.kr, не успяхме да поговорим и да те питам каква ти е професията. Защото би имала голям успех във фейския бизнес по укротяване на немирни и сръдливи Катета, мисля да те наема за домашна вълшебница, какво ще кажеш? Мерси за китките, няма да остана по-назад    

Наде, с нашите шини и великата расеяност на притежателя им роман мога да напиша, охарчването по това бюджетно перо  не е малко, та затова се радвам като ми намаляват по нЕкоя парица от цената. Рдвам се, че фирменото събитие е минало добре.

Пролетна, като четях твоята история за бъркането и забравянето на имената, та се сетих за моята прабаба, по майчина линия, на моята баба майка й....Бяхме малки със сестра ми и понякога ни оставяха при нея да ни гледа. Обаче сестра ми беше лудетина и се беше покатерила на едно дърво. Та като я вижда бабата, та като се провиква уплашено и като изброи всичките си чада от женски пол - четири дъщери имаше тя и един син, па и внучките си изброи, докато стигне до нейното име!
Та така, многодетни работи!

Ей ги и Каишеви - ми те Велинови били всичките, дори и кучето!

Раде, много добри идеи има ваш тати - щом работят за вас, може да пробвам дали ще стане номера с моя , малкия, дето само комикси обича да чете , защото е  кратко, ясно и с картинки!

Хайде, стига ви от мен, измръзнаха ми пръстите да щтракат по клавиатурата!
Само да добавя (няма да минете без поредното лирично отклонение) - лежим си с Кати и заради нещо дребно, но натрапчиво напоследък в тревожната ми глава, започвам да плача. Кати ме прегръща, започва да ме гали с топлата си ръчичка по лицето и косата и да нарежда:"Покойно, мамо, не пачкай, обишкам те, покойно..." Почувствах се като малко дете...като обичано малко дете....нямам спомени в детството ми да са ме гушкали и успокоявали така...
Още веднъж ми се затвърждава мнението, че децата ни са незаслужен подарък и всяко е добре дошло, независимо кое е по ред и колко пъти ще му сбъркаме името