Вали,гърми,трещи - троянката от сексапил пращи | Родители в България - общ | Страница 7

# 90 16 окт. 2009, 14:04 ч.

Мнения: 750

Привет и от мен!
Цяла сутрин нямахме ток.

Аз си продължавам с диетата, сега съм се заковала на едни килограми и не мърдам на никъде Confused

Ще трябва да включа и спорт май.

# 91 16 окт. 2009, 16:42 ч.

Мнения: 2 111

Току що разбрах, че за къщата, която продадох преди половин година, все още дължа данъци, макар че новият собственик чинно си я е декларирал на негово име в Данъчното. Трябвало да ида да подам някаква бланка, че да ми я отчислят. Защо това не става автоматично, както в много други общини, се чудя ??! И законно ли е за един и същ имот да събират данъци от 2 човека мамка им ??? #2gunfire

В някои отношения Троян ХИЧ не ми липсва. Tired

# 92 16 окт. 2009, 16:59 ч.

Мнения: 39

Оооо не се ядосвай. Не само в Троян е така. Аз имах подобен случай с автомобил и то данъка беше за 2 години. Ама няма оправия.

# 93 16 окт. 2009, 17:38 ч.

Мнения: 1 768

А аз сега правя вечерята - наденица на грил,шопска салата и задушени гъби с масло и кашкавал. chef

Гледате ли на Слави "Стани попфолк звезда"?Днес си го пуснах и онемях.Много добри гласове има и много готини мадами.А ако бях мъж сигурно щях да ги сънувам. Party

# 94 16 окт. 2009, 18:39 ч.

Мнения: 38

Ето значи къде ще сме на вечеря. Wink

Аз и без това сега не готвя,само лежа,а вечер като си дойде мъжо той твори нещо. chef

# 95 16 окт. 2009, 22:12 ч.

Мнения: 1 768

Петък е,а няма никой. Confused

# 96 16 окт. 2009, 22:15 ч.

Мнения: 750

Как, аз съм тук Hug

Бях на театър в Ловеч.

# 97 16 окт. 2009, 22:34 ч.

Мнения: 1 768

Цитат на: a.velcheva в пт, 16 окт 2009, 22:15

Как, аз съм тук Hug

Бях на театър в Ловеч.

Разкажи подробности,моля.

# 98 16 окт. 2009, 22:43 ч.

Мнения: 750

Пиесата се казваше "Мъжка забавачка" от немския писател Кристоф Магнусон,пишейки я повлиян от модерната в последните години “женска” литература. А може би не. Защото темите, които вълнуват героите му са стари като света, онзи свят, в който мъжът иска да открадне малко време за себе си, далече от мрънкнето, претенциите и (не)справедливите упреци на съпругата. Комедията, написана в началото на ХХ век, отразява както “порасването” на Мъжа за идеята как да извоюва обратно малко от свободата си, така и новите, модерни пречки изправени на пътя на тази логична потребност.
Тримата приятели в “мъжката стая” са жертви на повсеместната феминизация на... шопинга. Персонажите на сцената не са точно стереотипи на съвременния мъж, а по-скоро няколко “потвърждения на правилото”. Актьорите, сред които Асен Блатечки и Ивайло Христов, се справят успешно със задачата си да накарат жените да възкликнат, “ами да, точно такива са”, а мъжете да се обединят лоялно зад каузата им. Самата фабула обаче от един момент нататък започва да буксува и като че ли изчерпва източника на свежото си чувство за хумор.