Има ли и други изоставени бременни - хайде да се запознаем - Родители, отглеждащи сами децата си - Страница 2

# 15 17 септ. 2005, 13:52 ч.

Мнения: X

Уф, прави сте. Понеже през 5 минути различни ги мисля... и в такъв период явно съм писала и тук...
Затова съм пуснала тук темата - да видя другите бъдещи мами как се справят, да дадат те някоя умна идея как превъзмогват ставащото. Ама никой нищо не казва - конкретно. Явно трябва просто да спра да мисля за това, щото то решение няма - и да мисля нищо няма да измисля. Ама то така ли се изтриват /буквално, щото това трябва да направя/ от съзнанието 5 години??? брак и съвместен живот???
А вие колко време бяхте заедно с половинките си преди да стане бебо и да се разделите - живо ме интересува.. То верно че много от разделите стават между 3-тата и 5-тата година брак.../съвместен живот/ - съвсем попадаме в границите. Joy

средностатистическо семейство / бившо/... Joy

# 16 17 септ. 2005, 20:02 ч.

София
Мнения: 6 477

Мила, след толкова мами, дет те дъвкаха аз няма да правя така Peace

Разбирам те напълно, понеже нека да бъда честна пред себе си - пушех по разрешените 5 цигари и все гледах 6-тата да я пиша за другия ден.....а обичам и биричка....ууух...и както ти казах - много ревях. Ама не че те съветвам да правиш такива простотии....само казвам, че те разбирам напълно Simple Smile

Всички казваха, че не трябвало да рева и да се тръшкам понеже бебето щяло де е нервно. При мен не се получи така. А и да ти кажа, имах и страшен екшън от страна на всички родители, които държаха таткото да влезне в релси, но то насила хубост не става.....Живяхме 2г. и половина преди да забременея, почти в статистиката влизам и аз.
Колкото до това, че не ти се гледа дете сама....Спокойно, приготви се психически за известен период от време, в който ще бъдеш наистина сама и ще гледаш бебето. После поле-лека ще започнеш твоя си нормален живот и никога не знаеш кога ще срещнеш мъж, готов да бъде с теб и да гледа детето като свое! И моя съвет е да имаш родителска подкрепа поне в началото. Аз сега вече се спраям много лесно, понеже майка ми е при мен. Но година и половина бях съвсем сама и ми беше доста нанагорно....Не толкова физически, колкото психически - еднообразието, липсата на човек вечер, с когото да си кажеш два лафа, това е трудното.....другото се преживява!
Стискам палци, ако ти се реве пак, ама не искаш пред всички - пусни ми едно на лична! Бъди силна Hug

# 17 23 септ. 2005, 12:36 ч.

Мнения: 316

Здравейте и от мен! До последно се надявах че няма да съм отново тук (казвам отново, тъй като и с първото ми дете бях изоставена от педишния ми мъж), но уви... Макар че съм още в началото на бременността си, нямам намерение да правя аборти и щуротии. Това би могло да се случи единствено ако разбера, че са две, защото честно казано съм толкова зле финансово, че и едно бебче не зная как ще отгледам. И сега едва я караме с Ники, деветгодишния ми син.
В случая аз го изритах (мъжа, с който живеехме от година) - но това се случи, защото така и не успя да приеме мисълта че ще става татко, макар бебето да не е случайно - бяхме говорили и нарочно спрях хапчетата с негово съгласие. Само че после той се уплаши и така... Случайно разбрах, че е подновил виждания с бившата си приятелка у тях, отказа да си пренесе багажа при мен, нямало за какво да го прави, при мен било тясно и по-удобно му било всеки ден да ходи у тях да се преоблича, бръсне, парфюмира, дори си подремва там следобед...Не се е хванал на работа, може би с надежда, че ще видя колко нямаме пари и ще се откажа от детето... По-обвързан не се бил (чувствал никога. Коя съм аз, че да му казвам с коя да се среща и с коя не... Съсипа ме направо. Не можах да издържа и му казах, че съм дотук...А оттук натам - не знам наистина какво правя......

Причина:

Причина: