Мамолози - гр. София

Моята ситуация е следната.

Писах на д-р Йорданов с молба да ме види, ако има възможност по-спешност. Имам сериозни придружаващи заболявания, напипала съм бучки в гърдите и в рода ми има наследственост по отношение на рака на гърдата. Притеснявах се, че след две седмици, когато ми е редовният час, може да се окаже късно.

Обясних му всичко това.

Той ми върна съобщение, което аз разбрах така: да му се обадя на следващия ден към два следобед, за да види как може да ме вмести в графика си.

Затова на следващия ден тръгнах към болницата. Идеята ми беше да съм наблизо и ако се отвори удобен момент или някоя пациентка не дойде, да ме прегледа.

Добре, че му се обадих предварително.

Оказа се, че не съм разбрала правилно съобщението му. Каза ми да му звънна по-късно същия ден, за да провери дали изобщо ще може да ме вземе през следващите дни и къде би могъл да ме вмести.

Стана ми неудобно. Усетих, че едва ли ще може да ме приеме по спешност, и се отказах да звъня отново. Реших просто да си изчакам часа.

Признавам си обаче, че имам едно наум.

Преди време загубих приятелка точно заради подобно закъснение. Буквално. Ако беше реагирала две седмици по-рано, днес можеше да е жива.

Затова толкова много държах да бъда видяна по-рано. Не само заради бучките, а и заради придружаващите ми заболявания и наследствеността.

За да не стоя толкова притеснена, писах и на д-р Евгени Василев.

Той реагира веднага. След като му обясних ситуацията, още същия ден ме прие.

Прегледа ме и според него няма нищо притеснително. Дори не ми препоръча мамограф на този етап.

Разбира се, ще си изчакам и прегледа при д-р Йорданов. Надявам се и той да потвърди добрата новина.

Защо разказвам всичко това?

Защото ми направи впечатление колко различни могат да бъдат две болнични системи.

Ето. Имаме двама лекари.

Вероятно и двамата много добри специалисти.

Първият е човек, койта работи в голяма частна структура и графикът му е запълнен месеци напред. Така губи възможността да реагира по-гъвкаво на по-рискови случаи.

Не казвам, че моят случай е бил спешен.

Но е случай на човек с наследственост, придружаващи заболявания и вече натрупан лош опит със здравето.

Животът ме е научил по трудния начин, че когато се появи нещо ново и притеснително, трябва да реагирам веднага. Защото ранната реакция често е разликата между успешно лечение и тежки последствия.

Вторият е лекар, който работи в държавната структура, тоест рожба на държавната система. Той също има много пациентки, както и отделна натоварена частна практика. Но намери начин да реагира още същия ден.

Виждате ли?

Двама лекари.

Вероятно различни като ранг, известност и професионален път.

А човек би очаквал, че колкото по-голям специалист ставаш, колкото повече израстваш, толкова по-гъвкав и адекватен ще бъдеш към подобни ситуации.
Човекът от частната болница би следвало да е този, който да "влезе в положение" и да реагира по-адекватно. Нали затова ще му платиш една чанта с пари след две седмици?

Понякога обаче се получава точно обратното.

Понякога остава усещането, че единият все още вижда пациента, а другият вече вижда предимно клиента или "касичката".

И това е тъжно.

Защото пациентът не е пореден номер в графика.

Не е и клиент.

Той е човек, който се страхува. Човек, който чака отговор. Човек, който понякога не знае дали зад една бучка стои нещо безобидно или нещо, което може да му промени живота.

Ако моята приятелка не беше чакала месец за преглед, днес може би щеше да е жива. Синът й днес щеше да е щастлив, че може да й сподели новината, че ще става баба.

Ние не сме просто клиенти. Не сме касички. Ние сме съдби. Човешки съдби.

Затова според мен нещо в системата на записване на часове трябва да се промени.

Трябва да има отделени часове за хора с висок риск или за случаи, които изискват по-бърза реакция. Защото болестите не се съобразяват с графиците.

Защото понякога разликата между „ще почакаш две седмици“ и „ела още днес“ не е просто удобство.

Понякога е въпрос на живот!