не ме е удрял никога (заедно сме от 6 години) и знам, че няма да го направи. но ако случайно някога си го позволи, това ще е най-голямата му грещка в живота и той го знае. освен това, мисля, че не е боя начина да се разберат двама души. а в повечето случеи , в които секараме, обикновенно аз се карам, а той не ми обръща внимание и никога не е ядосан и не се кара с мен просто не ми обръща внимание (което е много дразнещо)
- Публикувана: 16 окт. 2009, 17:03 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2018, 16:48 ч.
Удрял ли ви е шамар мъжът ви
и никога не е ядосан и не се кара с мен просто не ми обръща внимание (което е много дразнещо)
А ако се ядоса ... дали ще е дразнещо
и никога не е ядосан и не се кара с мен просто не ми обръща внимание (което е много дразнещо)
А ако се ядоса ... дали ще е дразнещо
Не гневи търпеливия!
С бившия ми мъж сме живяли 15 години. Не мога да го определя като прекрасен и добър човек, но никога не си е и помислил дори да ме удари.
Не ме е удрял нито той, нито който и да е от предишните ми приятели.
Мисля си обаче, че единствената причина за това е, че зная колко мога да си позволя да дразня някого, и зная кога да спра. Аз мога да се овладея и вместо да наливам масло в огъня, успявам да си замълча. Затова и изисквам от мъжете, които са с мен да могат да се владеят, а не да се поддават на гнева си.
Не отричам, че има разни изроди, дето бият жените си просто ей така, за да си изкарат яда на някого.
Разбирам и жените, които ги търпят - просто любовта е сляпа за много неща и жените от любов прощават всичко.
Не ме е удрял нито той, нито който и да е от предишните ми приятели.
Мисля си обаче, че единствената причина за това е, че зная колко мога да си позволя да дразня някого, и зная кога да спра. Аз мога да се овладея и вместо да наливам масло в огъня, успявам да си замълча. Затова и изисквам от мъжете, които са с мен да могат да се владеят, а не да се поддават на гнева си.
Не отричам, че има разни изроди, дето бият жените си просто ей така, за да си изкарат яда на някого.
Разбирам и жените, които ги търпят - просто любовта е сляпа за много неща и жените от любов прощават всичко.
Никога не ме е удрял и не смятам, че би го направил. Дори не ми повишава тох, ужасно е добър. Не ме е страх толкова от физическото насилие (един шамар би могъл да бъде простен, в момент на силен афект, не и повече), колкото от това някой ден да прочета желание в очите му да го направи. Това би значело, че и двамата сме прекрачили границите.
С мъжа ми сме 20 години заедно ,имали сме конфликти и недоразумения ,но знаем кога да спрем ,никога не сме стигали до раздаване на шамари 
Много неприятно и не знам как може да се преглътне такава ситуация и дали си струва
Много е странно да поступваш жена си и после все едно нищо не е било ,нещо мазохистично има в тая работа ,имам един неприятен спомен -бяхме в хотел и от съседната стая доста късно се чуваха викове ,псувни и явно имаше и бой ,на сутринта се засичаме с въпросната двойка ,те изглеждаха щастливо влюбени ,все едно нищо не се е случвало
Много неприятно и не знам как може да се преглътне такава ситуация и дали си струва
Много е странно да поступваш жена си и после все едно нищо не е било ,нещо мазохистично има в тая работа ,имам един неприятен спомен -бяхме в хотел и от съседната стая доста късно се чуваха викове ,псувни и явно имаше и бой ,на сутринта се засичаме с въпросната двойка ,те изглеждаха щастливо влюбени ,все едно нищо не се е случвало
Не съм удряна.Да и аз съм го предизвиквала-точно нещата които го засягат и най-много боли-говоря само за тях,обиждам го и то нарочно и жестоко.Не отнесох шамар.Просто исках да видя ако го изкарам извън нерви дали ще ме удари.Е,не ме удари!
Но съм имала връзка в която редовно ядях бой.Прощавах,мислех,че ще се промени,че аз съм виновна...Накрая ме смаза психически.Най-интересното беше че той беше един супермил и внимателен човек,ангелче едва ли не.Кой точно щеше да повярва,че ме бие?Отделно като дете съм била свидетел на насилие.
Но съм имала връзка в която редовно ядях бой.Прощавах,мислех,че ще се промени,че аз съм виновна...Накрая ме смаза психически.Най-интересното беше че той беше един супермил и внимателен човек,ангелче едва ли не.Кой точно щеше да повярва,че ме бие?Отделно като дете съм била свидетел на насилие.
Скоро се сбихме, и то аз започнах, защото вече нямах думи и преминах на действия. Така ме изрита, че дълго време след това имах синина, а той дори не съжали за това, а пък и аз не мога да се сърдя, все пак аз бях първата. Иначе все повтаря, че ако е можел да ме бие съм нямала толкова да го ядосвам Видиш ли, не бил такъв човекът... 
Не живеем заедно и не мисля, че ще бъде от мъжете побойници, но все пак не мога да съм на 100% сигурна, при положение, че ми е посягал след като съм го придизвикала.
Видиш ли, не бил такъв човекът... Не живеем заедно и не мисля, че ще бъде от мъжете побойници, но все пак не мога да съм на 100% сигурна, при положение, че ми е посягал след като съм го придизвикала.
Изчетох темата. Това с афекта е някак странно оправдание. Според мен физическото посегателство е израз на умствена слабост. Невъзможно ти е да общуваш вербално, да защитиш позицията си, образно казано "да победиш", и затова опитваш да се наложиш с други средства.
Абе аз пък съм удряла мъж ама не мисля, че съм паднала ниско...Нерви - не сте ли чували?
Аз като се нервирам- троша
Случвало се е два пъти в живота ми и то отдавна....няма да се случи пак, защото трябва да се чисти после 
Иначе едно време един ми се обясняваше в любов и след като му отказах ми наби една глава в носа, беше супер пиян. Причерня ми пред очите и счупих една бутилка в пияната му тиква. После го шиха.
Абе аз пък съм удряла мъж ама не мисля, че съм паднала ниско...Нерви - не сте ли чували?
Аз като се нервирам- троша
Случвало се е два пъти в живота ми и то отдавна....няма да се случи пак, защото трябва да се чисти после Иначе едно време един ми се обясняваше в любов и след като му отказах ми наби една глава в носа, беше супер пиян. Причерня ми пред очите и счупих една бутилка в пияната му тиква. После го шиха.
имах една колежка, която имаше същата история - да не си ти?