За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Благодаря на yulinga , която е била близка приятелка на Иви за това, че се свърза с мен. С нейно съгласие ви пускам част от ЛС-тата й от вчера и днес, в която се съдържа информация за дечицата на Иви и за мъжа й.

"Здравей,Сакри!Аз бях приятелка на Иви... Като прочетох в темата за душите на децата, ми стана едно такова...Още не съм видяла какво си й писала...Струва ми се, че все още не мога да осмисля, да осъзная, че нея вече я няма.Сякаш искам да мисля, че просто е заминала далече, че пътищата ни са се разделили, но някой ден може пак да се срещнем...
Исках само да ти кажа, че децата са добре. Майката на мъжа на Иви се премести да живее с тях, за да им помага.
Дамян е пораснал и е един много усмихнат сладур.Светла е много грижовна кака. Растат като всички деца и ако не знаеш какво им се е случило, никога няма да си го помислиш, като ги видиш.
За таткото просто няма толкова хубави думи- учи, работи и се грижи прекрасно за тях, чете и се интересува от всичко, свързано с възпитанието и отглеждането на децата.
Чуваме се по телефона и от време на време излизаме заедно.
Може би ще се местят да живеят в Сф, таткото сега си оправя документите, за да започне работа там. Брат му живее там и ще имат още един човек, на който да разчитат.
..........................
Сега още са в Ямбол, предполагам, че поне до месец ще са тук.
Не знаят още в кой квартал ще са.Таткото мисли даже дали да не търси квартира в Ботевград, защото във София разстоянията така или иначе са големи, а каза, че това не е толкова далече от новата му месторабота.
Светла се разбира горе-долу добре с баба си. Май тази година ще е ученичка.
Дамян засега не ходи на ясла, бабата го гледа, защото на яслата беше взел много да боледува...
А мъжът й...Той стиска зъби, но всеки път, когато се видим, без да го показва, усещам колко му е тежко...
И на мен ми се дорева...С Иви се запознахма чрез форума.И за съжаление, нямахме толкова много време да се опознаем.Но бяхме доста близки, излизахме всеки ден с малчовците на разходка.Тя ми беше първата  близка приятелка тук (аз иначе съм от Пловдив).
Наистина беше много интелигентна, мила, усмихната. Въобще прекрасен човек!Радвам се, че съм я познавала, защото от нея разбрах много неща за това, каква майка искам да бъда и аз.
Ще поддържаме връзка и когато разбера къде ще живеят, ще ти пиша!
........................................
Радвам се, че има с кого да говоря за Иви...."

Темата е прекрасна.В4ера съм 4ела до 1h през ноща.Поздравления на вси4ки.
Аз явно няма да стана ПЕРФЕКТЕН родител ,но искам да бъда ПЕРФЕКТНА баба.
Като гледам как моите родители се отнасят с децата ми им завиждам.
За търпението,за нежноста и оби4та.
Татко ,майко БЛАГОДАРЯ ВИ

Невероятна тема, изпълнена с толкова много мъдрости. Страхотни сте !
с невероятно удоволствие изчетох цялата тема, не спирайте да споделяте, да давате ценни примери, за да можем да се учим заедно.
Аз нямам много опит, но имам желание да се уча и се надявам да давам на детето си най-доброто от себе си и с негова и ваша помощ да ставам по-добра.

Още веднъж - Прекрасна тема, невероятни сте! 

Прекрасна тема! Категорично най-приятната и полезна тема, на която съм попадала във форума 
Сакри, 

Темата е бисер във форума 
Имах нужда от препоръка за книга по детска психология. Фукла ме насочи към тия писания, за което отново и благодаря. Четох до 1.30 снощи, стигнах до 6та страница. Днес ще продължа
Май повече мислим (и пишем) за това в каква количка возим децата си, а не се сещаме, че това, което днес запечатаме в душите им, след години ще е основна линия на поведение в живота им.
Преди време бях бавачка на едно испанче. Майка и беше невероятна. От нея научих как да общувам с едно дете. На детето всичко трябва де се обяснява и то разбираемо. Да не се казва за всичко "Не, недей, не може". Да му се показва непрестанно обич и подкрепа.
Не мога да ви опиша как съм се вълнувала, когато това детенце на 2,5 г. ми каза "Много те обичам" ...
Та така. Полезно е понякога де четем подобни неща и да се сещаме за най-важното в живота ни. Както е казал Екзюпери "Най-хубавото не се вижда с очите"
Благодаря ви за изживяването 

Сетих се нещо смешно.

Скоро строявах дъщеря ми за нещо, а майка ми беше заедно с нас. Малката така е нахитряла напоследък и така ми танцува по нервичките, че понякога прекалява. Точно в разгара на спора майка ми се изцепи към нея : "Я да не ми ядосваш детето! " Дъщеря ми първо остана така -  , защото и аз съм дете в случая и после взе да разсъждава тя когато станела майка аз каква ще съм й на нея. Казах й, че естествено че пак ще й бъда майка, дори и внуци да има. Не остана доволна от отговора и взе да се тръшка, че все някоя трябва да е баба, и че тя не може да бъде, защото ще е майка.

  Днес на един дъх изчетох темата ииииииииииии...........много ми хареса и благодарение на нея изкарах с момчетата един наистина различен ден и наистина чудесен 

Та по въпроса с възпитанието - наистина е адски трудно да се намира винаги баланса и да се укротяват страстите, но пък като си препрочитаме мъдростите тук и там нещата като че ли са малко по-ясни  Та моята рецепта е да си прочитам отново и отново бисерите и умностите (както съм си кръстила файла  ) и да се опитвам да ги прилагам на практика, а за мото се опитвам да си наложа това:

Добрият родител е не този, който предпазва от падане, а този, който ти подава ръка, за да се изправиш отново (цитирам по памет)

  Така се записах 

като прочетох това та си изрових и аз нещо подобно, което съм си запазила.Ето го :
Майката не е човек на когото да се облегнеш, а човек, който да направи облягането ненужно.

                                                                                       Дороти Канфийлд Фишър

Темата е страхотна и необятна.Всеки ден почти се събуждам с мисълта- ами днес как най-успешно да се представя и то със собствените ми деца и докъде ще ми стигнат силите. Някак си големият ми син ми е по-проблемен и заради здравословните му проблеми и заради борбите с изграждане на самочувствието му. С малкия съм по-уверена- вече съм извървяла тоя път. За себе си констатирам, че някак си съм докоснала и зазвучала с душата на сина ми от думите -"Мамо, обичам те" до "Мамо, хайде да си говорим" и си говорим, и се гордея, и ми се плаче, и ме е страх- дано не изгубя правилния ориентир, дано намеря сили да бъда майката каквато съм била досега- защото това е единствения смисъл на живота... поне за мен. Не, че не съм бъркала и не съм се подвеждала по псевдовъзпитателни теории, по бабешки разбирания за възпитание, но накрая винаги намирах сили да се извинявам на собственото си дете и мисля, че то го оценява. А какво ли ни чака..., защото понякога дори само една мимика могат да провалят трупано с години доверие???

Ееее, няма такъв рев! Темата ми стои във фаворитес от месец, но едва днес в офиса започнах да я чета. Продължих в къщил рева като магаре...




От известно време много ме тормози въпроса дали съм добра майка или прекалено либерална. Алекс е много самостоятелен - дори не знам дали това е думата. Не се страхува от нищо, иска всичко сам да прави, не дава да го водя за ръка, тръгва в избраната посока и ни зарязва...Чупи играчкитер за да види какво има вътре, разхвърля...

По повод разхвърлянето се сетих - майка ми разказа една случка: Съседка звъни на вратата и чува голяма врява. Майка ми отваря бясна и тя я пита: "Какво си се ядосала, булка?" Майка казала, че се е прибрала изморена, а ние с брат ми сме обърнали цялата къща, има да готви , да пере. Съседката казала: "Мълчи, булка, не се карай, ще пораснат, ще дойде ден, когато всичко ще ти е подредено, но ще си сама..."

Припомням си го всеки път като се прибера в къщи...

Темата е чудесна, ще си разлепя плакати с някои постове из къщи, за да не забравя...

Жалко е да се загуби такава прекрасна тема .
Побут

     Молитва в Първия учебен ден

     Това е молитва и е много истинска, защото си има история. Това е изживяна молитва, издълбока молитва. Тази молитва идва благодарение на добре скроения план на Душата, обитател на тялото с пръстите, които тракат в момента по клавишите, за да наберат думите на тази история. Тялото е на жена и от утробата му са произлезли едно подир друго, почти без почивка, три други тела - три мъжки чеда, трима синове, трима братя. Какво предизвикателство е това в тези времена, нали?! Благословен да е хитрият план на Великата Вселена!
     И така, Животът прецизно бил подготвил и продължавал да подготвя различни събития и ситуации, с които жената трябвало да се среща и да решава, ден след ден. Старанието на Вселената да я пробуди било силно и неуморно. Предизвикателствата следвали едно след друго тъкмо там, където тя била най-чувствителна и най-уязвима – за възпитанието и образованието на своите деца. Тъй като жената можела да възприема еднакво добре света около себе си, както буквално, така и алегорично, и метафизично, ситуациите били от най-различен характер и се проявявали по най-различен начин. Тя се научила да наблюдава действията и недействията на децата си, да усеща и слуша чувствата им и да анализира връзката между двете.
     Така, жената, учена от Живота чрез своите деца, трупала опитности. Не след дълго обаче тя се сблъскала лице в лице с почти пълното противоречие между нейните знания и знанията на Институцията и представители й, които се занимавали с възпитание и образование. Различията били толкова драстични, че изпървом чак не й се вярвало. Струвало й се е, че те гледат коня в пълен фас и упорито твърдят, че той има само глава и два крака. И макар, че от време на време забелязвали опашката ту от едната, ту от другата  му страна, те отдавали това на дефект на коня и полагали всички усилия да го отстранят. Децата обаче били научили жената да гледа коня и от други страни и тя дори знаела, че конят прогонва мухите като размята опашката си.
     По-нататък Животът се погрижил да изпрати жената в друга страна, където Институцията позволявала  на тези, които имат смелостта да разглеждат коня от  различни ъгли, да го правят. Тя  разбрала, че и други, живяли далеч преди нея, са можели да виждат повече от един ъгъл и, че дори са оставили прозренията си на идните поколения, за да са им в полза. И те били в полза! После, за да се подсили личната й поляризация,  била върната обратно в страната с конския фас в образованието. За нея започнала вечната борба, следвана от вечното бягство. Все форми на неприемане. Тя се опитвала да дава децата си на институциите като се борела за тях, после бягала и ги прибирала при себе си. Лашкала се с огромна амплитуда в двата полюса. Веднъж била Силата, веднъж била Формата; веднъж била активна, веднъж била пасивна; веднъж била Ян, веднъж била Ин; веднъж била Небето, веднъж била Земята; веднъж обичала, веднъж мразела; веднъж била милосърдна към ограничеността на другите, веднъж яростно ги съдела; веднъж се радвала, веднъж плачела; веднъж вярвала, веднъж се страхувала… Докато не дошъл Първият учебен ден за Първото й чедо. То вече било готово и желаело да отиде там, в Институцията.
     Училищният двор бил пълен с деца и с представители на Институцията. Жената забелязвала суетата на възрастните, включително и собствената си – суматохата по рецитираните стихчета, ръкопляскането, шумоленето на целофаните от задължителните букети, много от които напълно еднакви. И там, в центъра на сцената, били Децата - истински и неподправени, излъчващи светлина и съвършени. И видяла детето си, което за разлика от нея приемало суетата на възрастните, приемало тяхното его.
     Жената разбрала, че повече не може да бяга от Настоящето, нито пък да се бори яростно с него. Предала се. Решила да се пусне по течението. Тогава погледнала отново училищния двор и го видяла съвсем различен. В центъра на сцената стояли не жертвите на Институцията, както си мислела до сега. Там стояли Учителите. Истинските Учители. Дълбоко в себе си и едните, и другите знаели кои са истинските Учители, просто било необходимо време да го осъзнаят. Глупаците трябвало да пожелаят и сами да изберат да приемат, че са глупаци. А децата, противно на общото мнение, можели да чакат. Поколения наред те са чакали, пазени от своите Ангели.
     И тогава дълбока признателност и благодарност се изтръгнала от гърдите на жената. Тя се смълчала и отправила своята молитва към Вселената. Благодарила и се помолила и за Учителите, и за учениците. Благодарила и се помолила и за себе си, всичко това да й помогне да уравновеси колоните на Силата и Формата на своята природа. И ако това е полезно за нейното духовно развитие и за развитието на другите хора, да дообогати и да приложи опитностите във възпитанието и образованието, които й били дадени досега – скъп дар, поднесен с поклон от Вселената.

     Веселина
     Първият учебен ден през 2007-а година

И още нещичко с обич за ценителите на темата:


"Ако миналото на другия беше ваше минало,
ако болката на другия беше ваша болка,
ако нивото на съзнание на другия беше ваше,
вие щяхте да мислите и да действате точно като него.
И когато осъзнаете това, идват прошката, състраданието, покоят."

Из "Гласът на покоя"
от Екхарт Тол



Защото аз вярвам, че естественото чувство за вина, което съпътства вълнението тук и в живота на всички вълнуващи се, е парализиращо. И защото аз вярвам, че най-голямата прошка, е прошката към себе си. И най-трудната прошка е прошката към себе си. И защото аз вярвам, че ние ставаме родители и сме точно такива родители, каквито сме избрани от децата ни да Сме, в името на вазимното ни духовно развитие. И защото аз вярвам, че без да изживеем страданието в неговите проявления в това измерение, ние не можем да изживеем нестраданието в неговите неявления. И защото аз вярвам, че всички ние сме частите от Едно Цяло отвъд формата и нищо във формата не е случайно, и когато осъзнаем това можем да простим. Да простим на Себе си във всичките ни форми. 

Demetra , много ме развълнува! Благодаря ти от сърце !