За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Не ме разбирайте погрешно, страшно обичам майка си, защото ми е дала мноооого повече от всеки друг, но тя винаги е била родител и досега не може да спре да ме контролира, назидава, винаги е имало дистанция, не помня да сме лудували заедно...затова обичам да тичам по плажа с дъщеря ми и да скачаме по улиците, да се отпечатваме в снега и да си разменяме обиците. Много я подкрепям и й повтарям, че е късметлия, за да стане такава, много я хваля и искам да я гушкам. Един ден нашите деца ще пораснат и тогава трябва да престанем да им бъдем родители, да ги оставим да живеят живота си и да правят грешките си, тогава остава приятелството и честно казано аз мечтая за този ден, дано да съумея да им бъда приятелка.

Далече съм от мисълта, че моята майка е център на тази тема.Искам да напиша още нещо за нея.Скоро тя ми каза :"Моя живот започна, когато срещнах татко ти !" Страхотно, но тъжно...Може ли някой да ми каже тогава, как е успяла да бъде такава майка с мен и брат ми, а сега такава баба с внуците си, като не е имала пример за това ? Аз имам отговор и ще ви го кажа...Това, което не е имала сега го дава на децата си и внуците си, за да си го вземе и тя самата.Няма рецепти, всичко е до човек...Или го имаш или го нямаш...Ако го нямаш си длъжен да се научиш ! Заради децата ни, заради спомените им, заради себе си и заради всичко...

Sakri, милих, мислих дали да го напиша , ама ето пиша го: ЗАВИДЯХ ТИ!!!
 За страхотните родители! Да са ти живи и здрави дълги години!
 По темата мисля точно като теб, именно защото майка ми е студен човек и никога не пожела да разбере коя съм аз, какво мисля и т.н Ще си изкривя душата, ако кажа, че не ми е криво от това - криво ми е и то много. Тя просто си имаше ( и все поще гои прави) изграден в представите си някакъв модел какво точно трябва да представлявам аз. Е, да, ама това не е достатъчно, Следствието - никога с изключение на един-единствен път не съм си споделила нищо с нея - когато го направих ми излезе през носа.
 Хубаво е да си родител, но много е важно и да си приятел. Аз искам да съм добър приятел на детето си!

Доволна съм, че Маргарита и Амидала се опитаха да изчерпят темата, защото си ги съхраних в компа и си ги четох с часове писанията им...
Много се надявам темата да ви харесва, защото това е най-нашата тема.И понеже съжалявам, че тя отиде назад ще ви предложа да й дадем друг тон.Предлагам всяка от нас да сподели с всички свои правила или ежедневни хитринки, с които излиза на глава с твърдоглавците си.Вече не помня кое съм прочела някъде, кое сама съм установила, кое децата ми са ме научили или милата ми майчица.Имам успехи в отношенията си с децата ми, не отричам...Но и с много неща се боря, а съм наясно, че още нищо не съм видяла.Искате ли да пробваме да си бъдем взаимно полезни дори с примери как сме се справили с проблеми свързани с децата си? Само обещайте да не се изпокараме тук, при децата ни! Че във форума на места ме болят очите от словестни шамари...
И така...дано ме последвате в темата.

Едно от основните правила, което съм прочела и което полагам усилия да спазвам е, че когато се караш на едно дете е по-добре да НЕ го гледаш в очите.Защото то блокира умствено от свирепия ти поглед, от високите нотки и само чака да приключиш с тирадата.То така я приема, нищо не чува, а в най-добрия случай чува само финала, който естествено е най-свиреп.Аз се опитвам или да гледам на страни, като говоря през зъби или да говоря зад гърба на децата ми.А квото чуят - чуят...Ако не чуят в момента след време продължавам до отказ.

Ще копирам част от мое мнение в друга тема, защото мисля, че има връзка с горните ми думи.

"Моля да ме извините, че отново се вторачвам в думите ви.Изказах се къде ли не с тълкувания на разни изрази единствено с цел да се опитам да обясня колко е важно/поне за мен/ как се изразяваме.Наистина смятам, че думите, които изричаме за от първостепенно значение, особено когато са отправени към децата ни.От лекциите, които изнасяме на децата ни съм убедена, че и половината не влиза в главите им, а от останалата половина изцеждат само това, което им изнася в най-добрия случай.А често в тях остават 2-3 думи, които си тълкуват буквално, неправилно и най-вече по начин, който ние родителите не влагаме изобщо.Нараняваме децата си без да искаме само с думите си.Затова аз им отдавам огромно значение.Надявам се, че вече сте убедени, че това се дължи на психичните ми отклонения, а не е на личностна основа."

От около два месеца съм във форума, но толкова любима тема не съм имала... Моля ви, помогнете ми поне тук да не си говоря сама...защото съм на път и тук да го направя.

П.С.А ако от днес вечерта срещнете летящи пожарни, линейки от лудницата или омиротворители от ООН...бегайтеееее...дайте им път, защото летят към вкъщи.Днес заминаваме с мъжо за Родопите за два дни и познайте кои ще бъдат у нас ? Баба-интернетка, четата свирепи талибани и малката ми дрисла...За мен - УЖАС ! А за тях - кефффф...Племенниците ми подпалиха телефона - да се изнасяме по-бързо, но мъжо и бабет още са на работа.

Сакри, аз подхождам по същия начин. Когато се карам го гледам в очите и говоря тихо и сериозно - ефектът е, че той писва моментално - разбира, че е сгрешил, но пустата му бебешорска упоритост го кара да пищи пронизително (без сълзи). Мъничко ми е още, но съм сигурна че разбира идеално.

Аз имах предвид, че било по-добре да НЕ гледаш в очите детето си, когато му се караш...Върнах се в предишното ми изказване и там оцветих не-то...Не го спазвам винаги това правило, щото избеснявам понякога на секундата и не сещам за това.Но установих от собствен опит, че понякога наистина е по-добре да гледаш настрани, когато се караш...Всичко разбират още от съвсем малки...Как да убедя някои майки, че наистина е така?
Не зная дали има майка, например, която не е питала детето си, докато още не е проходило:"Колко си голям?" или "Колко голям ще станеш?" и то да не е научено да вдига високо ръчички...За мен това е коването дори оттогава на детското самочувствие - че е голям още от сега, че ще стане още по-голям.Това дори на тази възраст е създаване на увереност.Още от прохождащи повтарям на моите :"Ти си голям, ти си силен, ти си хубав, ти си умен, ти си всичко най-най...Твоята майка е най-хубавата и най-добрата и т.н.твоя татко е най-силния, най-смелия, най-добрия и т.н.Твоя дом, стая е най-хубавата и шарената и т.н.С всичко можеш да се справиш, АЗ ще те науча, ще ти помагам и т.н." Когато е малко едно дете то не може да се самооцени, според мен.Трябва майката да му втълпи самочувствие и увереност.А когато порасне да го насочва как да постигне това, което ще помогне на другите да го оценят по този/същия/ начин, за да е с покритие това самочувствие.

Дано да се науча да разбирам зверчетата- мисля, че каката ми напоследък изобщо не я познавам.

Тенкю на мама2, че изкара темата напред !

Искам да ви кажа някои неща и без да ме питате.

Прави ми впечатление в градинките, че майките много често казват на децата си "Още си малък, не можеш да се качваш там!" Точно това прави прави децата неуверени, според мен.Първо им се втълпява, че са малки/а те винаги трябва да се чувстват големи, независимо на каква възраст са/ и второ - предварително им се дава нагласа, че няма да се справят.Не казвам, че трябва да съм ви за пример, но аз съм им помагала на моите умишлено да се катерят там, където не могат или не се сещат.Според мен така придобиват умения и увереност и няма да им идва на акъла на децата да използват момента да се катерят някъде, докато майката не го гледа и естествено да стане на плакат на асфалта.

А когат чуя "НЕ !!! Ще паднеш!" ми идва и аз да падна... Детето се стряска от това и се гипсира и най-нормално е верно да падне...Имам познато дете, което си падаше редовно от кресливите спирки на майка си.Ако му кажеш на детето "По-внимателно ! Давай, но внимавай ! Ще успееш !" то наистина има вероятност да внимава и да не падне.

Щерка ми лети по стълби кат алтава...Аз се правя, че ме боли крачето и я моля да ме хване за ръка, за да ми помогне.Що така все нещо ме боли...за нищо не ставам - баба гърбава съм вече...

Подобни думички в книгата "Моето дете от 1 до 3 години" само дето не съм си ги подчертала
Резултатът е, че като усети, че наистина не може ме вика!
А аз като усетя, че не може обяснявам защо....по стълбището на баба му се държим за ръка, защото има послани черги и те се хлъзгат, иначе по всички други стълби се катери сам. Пързалки и катерушки са хита на сезона

Сигурно...Предвариелно ви помолих за извинение, че вече не помня дали нещата съм ги прочела някъде, дали сама съм ги установила или децата ми са ме научили... или майка ми.А и със сина ми ходим по други причини на психолог...Вече всичко в главата ми е едно цяло.Нищо, че е манджа...Важното е да е вкусна.Споделям с вас акцентите, които според мен са важни.

Сещам се за друго.Често изръсваме обиди към децата си без да ги мислим...включително и аз понякога.Думи като "Глупак, тъпак, колко си несръчен" и т.н. дава на детето квалификации директно към него.То така започва само да се определя като такова, защото вярва на майка си...Аз често убеждавам сина ми :"Много си умен, страхотен си...Но сега се чудя защо постъпваш така глупаво.Това не е присъщо за теб" и т.н.
Ако нещо измагери и не направи както трябва го баламосвам :"Я помисли как да го направиш еди кво си по-добре ! Друг път правиш такива сложни неща, а сега май те мързи да мислиш.Умен си, помисли !" Ако не се справи пак му давам идеи, но не помагам лично.Ако имам нерви даже му предлагам няколко решения, ако съвсем не се справя.Така насочвам мисленето му и вярата, че за всичко си има решение.Друг въпрос тук е, че дори се учи в случая да избира решение, да го взима това решение.

Не беее, Сакри, не искам да се извиняваш
Само исках да потвърдя, че казаното от теб действа Даже и литературата го потвърждава
А за другото, ние сме още малки, ама си трябва бая старание от страна на родителя..на мен дори ми се налага да се превъзпитавам

Много от въпросите, които поставяш са си направо за психоаналитик
Темата е малко монолог, но да кажа и аз....... Между нас и нашите деца винаги ще има разлика, ще има една голяма бездна, каквато е периода от 25-30 години (зависи кой кога раждал ). Това винаги ще ни пречи да ги разбираме докрай, т.е. те са едно ниво над нас и ние не трябва да ги вкарваме в някакви налагани от нас граници, а само умело да ги напътстваме......разбира се, давам си сметка, че не е никак лесно, а е много отговорно. Затова съм се затрупала с книги, които се надявам да ми помогнат.

В подкрепа на това, което казва Taneto, един цитат и от мен - от ,,Пророкът" на Халил Джубран. По-кратко и стойностно не бих могла да го напиша. Припомням си го често и се опитвам да не се налагам, а да подкрепям, да намеря най-добрите качества и да  помогна да ги развие.
Въоръжена с огромна любов, търпение, книги и вашите споделени мнения.
_______

За децата

А една жена с детенце на ръце продума :
- Кажи ни нещо за Децата .
А той и рече :
- Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас , но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.


Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите им,
Защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях , но не се мъчете да ги направите като себе си,
Защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете , които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;
Защото както Той обича литналата стрела ,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

Boje,hora,vie mi vra6ate nadejdata,4e v tazi strana vse o6e si struva da se jivee,za6oto ima hora kato vas!decata vi sa golemi 6astlivci,4e vi imat!savsem se biah ot4aiala naposledak,za6oto razgovorite,koito do4uvah mejdu maiki i deca ,se varte6e predimno okolo tova dali deteto e ialo,dali e spalo i t.n.a sega popadam na Halil Jubran i napravo mi se vzima akala!bravo na vas,momi4eta!kazvam momi4eta,za6oto sam dosta po-goliama ot pove4eto ot vas,vapreki usiliata mi da spra hoda na vremeto,ako me razbirate  :love001:nai-dobroto,koeto mojete da napravite za decata si e neprekasnato da gi nasar4avate.neka ne se pla6at da opitvat novi ne6a,da barkat,da praviat gre6ki,da se u4at ot sobstvenia si opit.no nepremenno te triabva i da znaiat,4e vie ste do tiah,4e gi obi4ate i podkrepiate bezrezervno.ako neprekasnato im povtariame-ne tuk i ne taka,riskuvame da si ot4uvame infantilni momi4eta i mom4eta,koito 6e sa ve4no zavisimi ot nas i niama da poemat nikakvi riskove,kamo li da vzemat samostoiatelni re6enia.

Това е нещо, с което съм живяла толкова много години!
Когато бях тийнейджърка, една приятелка го изрови и дълги дни сме го обсъждали и сме се възхищавали на смисъла му.
Не знаех до днес кой е авторът му, ucu , благодаря ти!