За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Това послание ме разтърси и разплака, още повече че съвсем наскоро се отнесох небрежно към сърцето на майка ми  Надявам се да ви бъде полезно 
Да бъдеш МАЙКА

ТИ беше на 1 година...
ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше...

Отблагодари й се,
като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи...


ТИ беше на 2 години...
ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...

Отблагодари й се,
като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше...


ТИ беше на 3 години...
ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб...

Отблагодари й се,
като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти...


ТИ беше на 4 години...
ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш...

Отблагодари й се,
като изрисува и надраска всичките стени вкъщи...


ТИ беше на 5 години...
ТЯ те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...

Отблагодари й се,
като нагази още в първата локва, която ти попадна...


ТИ беше на 6 години...
ТЯ всеки ден вървя заедно с теб до училище...

Отблагодари й се,
като плачеше и крещеше “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...


ТИ беше на 7 години...
ТЯ ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...

Отблагодари й се,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...


ТИ беше на 9 години...
ТЯ ти намери най-добрият учител по пиано...

Отблагодари й се,
като не учи нотите нито ден...


ТИ беше на 10 години...
ТЯ те води с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...

Отблагодари й се,
като всеки път изхвърчаваше от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...


ТИ беше на 11 години...
ТЯ заведе теб и твоята приятелка на кино...

Отблагодари й се,
като й каза: “Ти седни на друго място, не до нас!”...


ТИ беше на 12 години...
ТЯ не искаше да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...

Отблагодари й се,
като ги гледаше всичките, когато тя не си беше вкъщи...


ТИ беше на 15 години...
ТЯ те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...

Отблагодари й се,
като не й написа нито ред и дори картичка не й изпрати от там...


ТИ беше на 17 години...
ТЯ ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...

Отблагодари й се,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...


ТИ беше на 19 години...
ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...

Отблагодари й се,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...


ТИ беше на 21 години...
ТЯ искаше да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...

Отблагодари й се,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...


ТИ беше на 22 години...
ТЯ с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...

Отблагодари й се,
като й поиска пари за обиколка на Европа...


ТИ беше на 24 години...
ТЯ поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...

Отблагодари й се,
като в отговор й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...


ТИ беше на 25 години...
ТЯ плати всичките разходи по сватбата ти, беше много развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...

Отблагодари й се,
като се пренесе да живееш на другия край на света...


ТИ беше на 30 години...
ТЯ се опита да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...

Отблагодари й се,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...


ТИ беше на 40 години...
ТЯ ти се обади и ти напомни рождения ден на близък роднина...

Отблагодари й се,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...


ТИ беше на 50 години...
ТЯ се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.

Отблагодари й се,
като й каза, че като остареят, хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...


И един ден ТЯ... си отиде от ТЕБ...

Всичко,
което до този момент ти се е искало да направиш за НЕЯ,
но не си намерила време или начин да го сториш,
в този момент сякаш се стоварва върху ТЕБ като мълния!
И пареща болка раздира сърцето ти...


Затова,
ако все още ТЯ е до ТЕБ,
СЕГА я обичай по-силно от всякога!

И направи така, че ТЯ да го почувства...

Защото ТЯ го заслужава,
повече от всеки друг в живота ти!!!

ТЯ, ТВОЯТА МАЙКА!...


Автор - анонимен
Превод на български - Melisa

леле, на финала на последното ревнах като идиот в офиса...момиче, нямаш сърце

Ужас! Кой може да напише толкова думи само, за да изкара децата неблагодарни! На мен не ми хареса, нищо мило не видях в стиховете (ако са стихове). През цялото време идеята е "тя колко много неща прави за теб, а ти съсипваш всичко и си неблагодарен". Мерси, не ми допада. Каквото и да правя за децата си, правя го защото аз така искам и смятам за правилно. Не чакам благодарност.

Абсолютно, стана ми много мъчно, докато го четох, но не за друго, а защото всичко е представено все едно детето е някакво неблагодарно гадче, а майката - великомъченица.

Медалът винаги има 2 страни докато в стихотворението е описана само едната страна.Моите деца са ме вбесявали , ноо и те са ми  дали и продължават да  ми дават  най -щастливите ми моменти

Мисля, че тези размисли по-скоро целят да ни накарат да се замислим за това, което (не) правим спрямо собствените си майки. Макар че предното писание примерно постигаше тази цел доста по-успешно...

И аз мисля като Мими и ревах на финала също, защото съм далече от мама, а тя пак прави каквото може, за да помага, точно както винаги е правела. Знам, че живее за нас и внуците си. Буквално. Това е малко тежко понякога, но пък много мило.

А това "СИНЪТ МИ и АЗ", аз го знам като една любима песен - Cats in the cradle, ето и текста на английски. Песента е кавър, но аз за първи път я чух и запомних с тяхното изпълнение.

П.П. Пуснах едно търсене и това намерих като история.

да, но има и такива деца. и такива майки...
това засяга по-скоро по-тясна аудитория.

Всички децата са такива! Но не можеш да му вменяваш вина:
защото е плачело /бебетата плачат/,
защото не искало да яде /причината да е злоядо детето е във възпитанието/,
защото е стъпило в локва /то открива света/,
защото е надраскало стените /ако има къде да рисува, няма да драска стените - у дома имат право да рисуват по вратата и го правят само там - отново стигаме до възпитание/,
защото...

А за майките - да, има такива майки, вменяващи вина! Да ги питаш защо го правят! Такава майка, каквото и да направиш за нея - все ще е недоволна и изискваща!

не знам, аз все си мисля, че макар и със съзидателна цел има нужда и от такива "послания".
аз лично като го прочетох, макар и да смятам, че съм добра дъщеря изтръпнах на края при мисълта, че понякога, особено напоследък съм пренебрегнала майка ми. и че трябва да намирам повече време за нея в забързаното си ежедневие...едни такива мисли.
за което се радвам...понякога на мен лично ми влияе положително да прочета нещо подобно.

ЗЛАТНАТА КЪЩИЧКА

" Понякога ти ме питаш, моя малка немирнице,
има ли наистина в света и де е тя - златна къщичка със сребърен под,
захарни прозорци и покрив от млинчета, за която разказват и твоят дядо,
и моят дядо, и всички, които умеят да разказват хубави приказки.

Та ти по-добре от нас знаеш къде е тя!
Златната къщичка със сребърен под и захарни прозорчета,
дето свети вътре слънцето със 7 цвята,
дето пеят пъстри птичета,
дето царува само светлина, щастие и радост,
нима не си я виждала ти?....

Вечер, когато се връщаш уморена от дневните лудории и задремеш в майчините ръце или до коляното на някой стар брат или дядо, когато румените устнички забъбрят насън забравените думи от дневната игра - златната къщичка със сребърен под и седмоцветно слънце - не я ли виждаш ти, не си ли ти в нея?....

И ние всички, които говорим мъдри думи,
четем големи книги и носим дълги панталони,
ние също сме били в нея някога - и сега вам я оставихме.
Никога вече ние няма да се върнем там и само в приказките ще разправяме за нея -
Златната къщичка на тишина, щастие и радост, която се нарича ДЕТСТВО.

Иржи, много е хубаво, на кого е?

не съм изчела темичката,  но ме вълнува и се записвам да следя

Аз да си призная - незнаех как да бъда добра майка , моята не ме възпита на това и се наложи виждайки, че греша, и че детето ми не расте нито щастливо, нито се чувства обичано да предприема нещо. Осъзнах че грешката е в мен - дори по лошо , в нас с мъжа ми и двамата не бяхме добри родители.
Взех си книга - "Как да общуваме с детето "  и там научих къде греша , Не давах безусловно любовта си , а изисквах срещу нея да се слуша да се внимава ... куп неща на който се опитвах да научиш детето и ако не схване , като истерична психарка се карах ... опитвах с подкуп - това ще ти купя ако слушаш ...
Куп погрешни методи с който бавно съм подтискала и озлобявала дъщеря си . После се чудих защо така - толкова нерви по това дете, толкова непослушно - доброто възпитание беше мисия невъзможна .

След като прочетох книгата започнах от нулата / дори доста по надоло от нея / осъзнах че съм и дала живот не за да я вкарам в някакви норми а за да я обичам , за да и помогна да стане самостоятелен човек - едва сега осъзнах че това е моята мисия , и аз избирам дали да се противя и да се опитвам да я направя лека или сама да си я усложня.

Започнах да говоря повече с дъщеря си - нещо повече , да я слушам какво говори . Показах и че е пълноправен член на семейството и че сме до нея и я обичаме , независимо какво мисли или чувства .

Ще пусна и десетте важни правила от тази книга - за това как да общуваме правилно с детето си защото мисля , че все ще се намери някое позабравено или поне препрочитайки ги може да се замислим повече в това какво е отношението ни към собствените ни наследници .

  Любовта към децата ми , ми помогна да стана по добър човек . Надявам се да важи за повече хора това