За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Моята малката дрисла  не я бях виждала две седмици и днес я взех от свеки, че така се наложи.Като ме видя почти ме събори, така се метна срещу мен. Видя ми се пораснала, дори косата й също... Ходихме двете в парка с колелото й.Толкова ми е сладка малката ми женичка, че думи нямам...Насълзиха ми се очите в парка, докато я гледам как лети из алеите.Добре, че се маскирам със слънчеви очила.Това моето малкото е едно клечаво  Всъщност тя е с дребна костна система, ръчичиките й са тънки, глезените също, дупето й е като 2 х 5 стотинки.Само едни сини очи и тъмно руса коса до кръста.И кацнал кОмар  на колелото и върти до припадък.Аре пак се отнесох...

Исках да ви кажа нещо смешно, какво изръси тя днес.Попита ме когато тя стане майка аз каква ще й бъда.Казах й, че винаги ще си бъда нейната майка, дори и внуци да има.А тя стана така -  и изръси :"Е как така...поне едната от нас трябва да е баба.Аз не мога да съм баба, защото ще съм майка.И двете ли ще сме майки ?  " И оттам се почна една не е за разправяне, че и аз ще се объркам.

Искам и друго да кажа, щото хич нищо не казАх в тази тема.

Обръщам се към семействата с едно дете.Не се колебайте и не оставайте с едно дете.Никога не идва подходящия момент според мен.Аз забременях втория път в най-неподходящия за всички вкъщи момент - аз почти утвърдила се в счетоводна къща след 2г.работа в нея, мъжа ми по средата на кариера в голяма фирма, но в процес на реорганизация в нея и почти пред съкращение.Сина ми - бесен до безобразие, неуправляем още по до безобразие.А се падаше той да е в първи клас /о,ужасТ/, а бъдещото бебе да прохожда.И така стана  , като точно в този момент ми беше направена сравнително тежка операция, а мъжа ми точно тогава пък му създадоха словия да напусне да не кажа уволниха от друга фирма вече.Аре пак се отнесох  Няма да трия.Исках да кажа, че въпреки всички трудности, които хич не бяха малко се проклиням, че и за миг съм си помислила да направя аборт и благодаря на всичко мило на света, че него направих.Дъщеря ми, която е второто дете в семейството се развива по коренно различен начин от батко си, защото расте заедно с друго дете в семейството /една от причините/.Толкова е различна във всяко едно отношение, много по-самоуверена и по-упорита е.И много по-самостоятелна, по-нахакана.Колкото и добри родители да си мислим че сме не можем да осигурим присъствието на още едно дете в семейството.Сега осъзнавам, че сина ми преди време е бил самотен на моменти.Ай точка, че опънах поредния чаршаф.Вярвам, че ме разбрахте.

Все едно правиш описание на сина ми - второто дете. Явно така се получава с вторите, че и с третите деца - получават много от по-голямото, от мама (вече по-опитна), тати (по-сигурен в себе си) и затова развиват такава самоувереност, самостоятелност.
Аз се въздържам да не опъна и аз чаршафите като теб, че почна ли нямам спиране.
Хич не му мислете за второ - главата в торбата и напред. Аз така и семейството си създадох  И колкото повече деца, толкова майката е по-организирана и намира време за всичко - за всяко охлузено коляно, за всяко паднало зъбче, за всяка нова картина или построен замък. Важното е децата ни да са с усмихнати очи, с които искат да ни кажат "Мамо, обичам те и се гордея, че ти си ми майка!" 

Винаги съм искала да прочета или напиша размисли на тази тема. Размисли на родители, а не на разни сухари, доценти, специалисти и т.н. Не казвам, че те не са ценни - нали се базират на много срещи с хора и техните проблеми? Все пак те синтезират само тези ситуации, отговарящи на тяхната насока на мислене и желание за съвет.
Въпреки това ми се струва различно един родител да даде мнението си по този въпрос. Знам, че от всяко семейство може да се напише цяла книга. Така можем да видим една и съща ситуация, пречупена през призмата на всеки родител.
Винаги ме е вълнувал въпросът за възпитанието. Как така от едно парче месо (парче глина) да направя нещо конкретно, красиво. Страхувах се, че няма да мога да науча детето си на стойностните неща в живота - честност, доброта, състрадание, способност да отстоява себе си, без да мачка другите, добро и зло.
Когато се роди Боян, направо се бях паникьосала. В главата ми нахлуваха невероятно много ситуации от детството ми, когато съм била доволна или недоволна от реакциите им. Заричала съм се много пъти да не правя като тях и т.н.
Не знам как да бъда близо до детето си? Как да му внуша, че съм негов приятел? Как да го накарам да ми споделя всичко, дори най-голямата глупост? Как да го науча на уважение, достойнство? Как да не го окупирам с присъствието си? Как да го оставя да порасте, без да се вкопчваме един в друг? Без да му определям пътя? Как да го оставя да избира сам, но да го предпазя от наркотици, болести, престъпност?
Толкова съм объркана в желанията си, че се боя да не отгледам едно объркано дете.
Старая се да му показвам, че го обичам (всеки ден му казвам това). Опитвам се винаги да спазвам точно обещанията си. Играя с него, опитвайки се да го насочвам към занимателни игри. Четем книжки, които имат добри и поучителни истории. Засега и малък и с друго не мога да съм му полезна.
Не спирам да търся информация по темата и скоро си купих няколко книжки, които се надявам да ми дадат много отговори.
С нетърпение и интерес ще следя тази тема.

.

пиша тук главно за да намирам по-лесно темата, иначе не се имам за спец.
Любимата ми поза с детето е клекнала и опряла буза до нейната - за да виждам това, което вижда тя. Не правя нищо специално, не се старая да "я разбирам" - не мисля, че децата са друга порода и че разсъждават по по-различен начин. Обяснявам всичко като на голям човек, откровено и по възможност разбираемо.
То на мене акълът ми е тригодишен, де 

Анда, напротив...Може и да не сме спец, но щом имаме желание да пишем или само да четем в тази тема, значи искаме да бъдем и да се чувстваме такива.Това е важното.

Темата си я имам във фейвърит адресите, за да не я търся.

Идеята ти за опрените бузи е страхотна !    Ще я изпълня чак в идната събота или неделя, защото малката пак е на временно ползване при свеки.

Аз почнах да му казвам какво ме е ядосало или разплакало, не че той не пита....влезна във фазата "защо, какво и как", обясняваме защо се караме, защо викаме и т.н.
Хич не обича да ходи на детска...и мисля есента да го спра (ноември, живот и здраве, ще има братче). Обаче вчера ме застреля като ме попита "Кога ще ходя на детската?" (цял месец не е ходил). Та благодарение на споделения опит от Сакри, ще го оставя той да реши дали да ходи (поне сега ще има възможност да си избере).

Момичета...не знам какво да кажа..няма думи, които да опишат чувствата ми в момента Благодаря на всички, писали по темата - това е, от което имах нужда 

Ники е навлязъл в един такъв етап...Не знам точно какво е...Бунт?Наказва ме, заради яслата?Не знам, ужасно съм объркана.Притеснявам се, че не се справям...Че не съм този родител, който искам да бъда и който винаги съм си мислела, че ще съм Той ми е постоянно на контра, постоянно мрънка, всичко е "НЕ!" и "НЯМА!" Усещам се, че съм много изнервена, приятелите ми също го забелязват...Отпускам си вече на няколко пъти ръката и го плясвам, когато налита на бой или прави нещо напук, с пълното съзнание, че това ще ме изкара из равновесие Крещя...
Ако това го пишеше друга майка, щях да й кажа, че детето страда от липса на внимание и се опитва да привлече нейното, правейки магарии.Но аз наистина съм цялата негова след работа!Искам да излизаме, да си играем, да се гушкаме А той се държи човешки до вратата на яслата.Щом излезем навън  и се почва
Уморена съм  Не виждам грешката си..не виждам причината за поведението му.Не знам защо не разбира, че много по-качествено и пълноценно можем да си прекараме времето, ако е добър и се забавлява, вместо да се тръшне в прахоляка и да отрови цялата ни вечер

Но тази тема ми помага да осъзная нещо друго - както и да се държи той, аз съм длъжна да се контролирам.Той може и да има необясними и неконтролируеми емоции, но аз просто ТРЯБВА да се стегна и да съм търпелива!Ако трябва , ще троша и аз нещо в другата стая като Сакри , но от днес повече няма да повишавам тон за всеки маймунджолък, нито да плескам по пампата и ръцете
Стиснете ми силно палци!Наистина искам да се справя

Белинда... някъде бях чела, че това всъщност е признак на обич, колкото и да не ти се вярва.
Той цял ден е слушал. Знаел е, че трябва да слуша, защото не е бил сигурен как ще реагират учителките и другарчетата на неговото поведение. Разбрал е, че на действието има противодействие. Нали затова ги пращаме, да се социализират и да се научат да се справят в общество 
После е с теб - човек, който го обича безусловно, каквото и да направи. Той ти се доверява и се отпуска - ако на теб не се поглези, на кого? Цял ден се е стискал!
Ането често прави същото на връщане от детска. Веднъж ходи по чорапогащник от спирката на тролея пред музикалния театър чак до завоя след радио Нет (в знак на протест, че не влязохме в аптеката да й купим от зелените бонбони). Всички хора ме гледаха като някаква откачена, а аз просто нямах сили за пореден път да я нарамя и да я нося пищяща и ритаща до спирката. След този ден почти престанах да ходя на работа с токчета, защото МНОГО ТРУДНО се носи пищяща маймунка върху токчета, тоест от сутринта предвиждах истеричната криза.
Но после си мисля - ами тя цял ден е била добра, послушна, спала е следобяд, правела е каквото й кажат... и като се видим, иска най-сетне някой да прави ТЯ каквото каже. Поне за малко.

Белинда , няма майка , която да не попадала в подобен екшън ! Не си вменявай чувство на вина , заради поведението си на моменти - и ние сме живи хора  , все пак! А написаното от Анда , ми припомни едно мое детенце - Богомил. В деската градина беше перфектен- кротък , послушен , глас не му се чуваше  и аз не пропусках всеки ден да го хваля пред родителите му.Майка му , обаче , се оплака , че също като твоя къдравелко , доброто поведение риключва щом го вземат от градина. Една вечер , след поредния гневен изблик , който , както и ти си забелязала , с нищо не променя ситуацията , тя го попитала как в градината слуша и е най-добричкият , а в къщи -точно обратното? А Боко и отвърнал , че на ден може да слуша само по един човек- госпожата , по двама не може - идва му в повече!Сигурно и при вас е така - по един за деня се слуша!

 Жестоко...Моят е още малък да ми обясни, но явно наистина му идва в повече послушанието и вкъщи

Ох...така олеква като си изплачеш мъката

аз все си мисля, че човек може по-добре да разбере детето си, ако е запазил детското у себе си

Именно....
Нека се опитаме да не забравяме как сме мислили като деца...само това е пътя да разберем донякъде нашите...

Eто това е разковничето. Да си запазим акъла на възрастта на децата ни, да се опитваме (най-малкото) да видим света през техните очи (идеята за "Буза до буза") и да се радваме на малките им успехи.
Защото дори всяка проява на "Не, няма!" (към Белинда) е успех по пътя на узряването, осъзнаването им като отделна личност и в борбата им за осъществяване.
Погледнете само отговорите по темата за добрата майка и тук и ще ви стане ясно къде сме самите ние и какво имаме още да учим. Да си родител е професия вечно ненаучена. Всеки ден ни поднасят малчуганите нов урок, за да вървим и ние напред с тях.

това е подарък по-скоро от детето за майката, а не обратно.
Моята тригодишна приятелка ми показва неща, които бях забравила, а са важни за мен; връща ми години, през които съм била щастлива и в съгласие със себе си. Показва ми как да си играя със света.
Впрочем връща ми и хора, които са си отишли. Покрай нея си спомням дядовците си например, техни типични реплики, начини на игра с мен, жестове... много е затрогващо. Не знам как ги бях забравила.