За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Исках да ми кажеш какво разбираш под това да си приятел на децата си, защото аз лично припокривам това да бъда майка и родител и в същото време и приятел.Не ги деля тези неща, дори не мога да ги отцепя едно от друго, за да ги определя като понятия.А в твоите тълкувания за "родител" и "майка" естествено, че не виждам особена разлика, но не разбирам какво според теб означава да си приятел на децата...Според мен ти си им и приятел...


Разбира се, че е така.Всеки ден пиля на сина ми защо трябва да се старае в училище - заради бъдещето му.И за да се надявам, че ще ме разбере му казвам, че образованите хора са на по-високо стъпало при равни други условия, по-ценени са, че те имат шанс за по-добра работа, по-платени са, по-спокойно живеят семействата и най-вече децата им.Подчертавам му децата им и му казвам да учи добре, за да бъде образован, високо платен татко, за да живеят спокойно децата му.Да прецени как живее той самия, въпреки, че е още малък и да оцени татко му какво е направил за себе си и за всички нас вкъщи и да се стреми да бъде като него, за да са щастливи и децата му по същия начин.Хубав кръг завъртях, ама съм сигурна, че ме разбрахте...


Бих те посъветвала, ако ми позволиш да наложиш забрана за чипса, но да му предложиш избор м/у поне 2-3 полезни храни.И ако ги откаже - минава у лево и нищо не слага в устата.Естествено, че не можеш да оставиш едно дете да пасе по цял ден и да гледа телевизия.Нали сме за това - да ги насочваме чрез скрита дипломация.

Нямам предварително изградена идея как да "изградя" детето си. Ми не знам... зависи то нея, зависи от мен, зависи от всичко около нас. Искам да съм и винаги опора, не искам да съм и последна инстанция. Строител съм, но материалът ме води. Не помня как се ме "възпитавали", не искам да съм "такава" или "друга" родителка. И аз още не знам каква съм.
Вероятно с друго дете ще съм различна.

Не ме тревожат тежки мисли - преоткривам всичко с нея, Ида, - от взаимотношенията с децата до наново обосноваване на всичко, което наричаме ценности.
Опитвам се да бъда обективна и интуитивна едновременно - обективно да преценя силните и слабите и страни и интуитивно да предугадя как би се чувствала щастлива.
Отдавна съм спряла да разсъждавам с категориите "добро" и "лошо", "качества" и "недостатъци" ... за мен е важно човек да е в мир със себе си.

Моите приятелки едно време правеха същото с моята майка...До днес много от тях не я наричат "лельо", а само по име...Със сина ми периодично ползваме професионални консултации от психолог, много съм доволна.Но най-големия справочник за децата ми отново е моята мила майчица, която е само на 54г. , но вече е пенсионер-инвалид втора група... Да ми е жива и здрава още дълги години !!! Тя има трима внуци - двама на по 10 и един на 12г. и те най-много обичат да прекарват времето си с нея.Ще открия може би тема и за майките ни.Дано сте чели моята тема "Татко мой, ти за мен си жив БОГ !!! Обичам те !". Ще ми дойде музата, а ако някоя от вас ме изпревари с тема за майките ни с удоволствие ще пиша в нея.Единствено засега майка ми намира трудно път към моята дъщеря...И знаете ли защо ? Защото замина в чужбина, когато Криси беше на месец и се върна, когато тя вече беше на 3,5 г. Тя никога не би могла да си прости това пропуснато време и плаче за него.Да ви кажа какво правеше моята майка докато не беше в БГ.Говореше е силно казано по телефона 2 пъти седмично, пееше й песни и й разказваше приказки...направо ми се плаче като си спомня...Дори стигна дотам тя, че отишла в неккъв нетклуб и платила 50 евро на некъв изрод да я регистрира в Скайпа, само за да може Криси да я вижда понякога уж на живо...Майка ми не смяташе, че куфарите снимки, които летяха м/у нас са достатъчни...Разбирате ли за какво говоря...Баси, разревах се...Изчезвам оттук....

Продължавам, защото имам нужда да ви го кажа.Децата на брат ми идваха на нарочни срещи тогава - на Скайпа и я учеха да играят на шах реалити - по нета..., защото са си казали всичко, когато е било времето.Бъдни вечер реалити се провали, защото нямаше нет да се видим директно, но парче от питката имаше за майка...това е важното...А сина ми се разплака, когато с татко отидохме да я вземем на гарата през м.март и нарочно не го взех с мен.Не го взех, защото мака ми не ни беше виждала 3,5г. всички в БГ, и реших, че е по-добре постепенно един по един да ни види отново.Щеше да й дойде в повече положителната емоция, ако се бяхме строили 9 човека пред рейса.Понеже тя и с нервите не е добре този положителен емоционален стрес, който исках да й спестя се страхувах как ще й се отрази.Сигурно сте сигурни, че аз, майка и татко не можехме до говорим от сълзи и прегръдки на гарата.Тогава чух, че някой попита :"Тия пък, защо плачат така?!?", а друг каза :"...Защото се обичат!".Дано има повече хора, които разбират думите ми сега...Само си взе душ тогава и се литнахме към всичките й внуци...Аз например се страхувам да изляза навън сама със сина ми и децата на брат ми, защото в комбинация стават неуправляеми.А майка ми взима топка и играе на футбол с тях, като тя е вратарката, те й бият дузпи и който й вкара най-много той получава първа награда - да й бъде асистент в готвенето, защото тя е и велика готвачка...С мъжа ми често пътуваме нарочно сами и оставяме майка у нас с всичките й внуци-купон велик.Тя им прави палатки с чаршафи в/у обърнати маси или опънати въжета м/у полилеите и дръжките на прозорците.Всеки си има палатка и храна вътре, ходят си на гости.Вечер, нарочно излизат в тъмното с фенери и ходят да се "страхуват" и пищят и бабата най-много естествено....А с Криси ходят цял ден с ролки на косата, гримират се - за да са красиви дами...

УСТАНОВИХ МАЙ КАКВО Е ДА БЪДЕШ ПРИЯТЕЛ НА ДЕЦАТА СИ/ВНУЦИТЕ СИ !!!

МАМО, ИСКАМ ДА БЪДА КАТО ТЕБ !!! БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ТОВА !!! ОБИЧАМ ТЕ !!!

Ех, Сакари...сигурна съм, че осъзнаваш каква щастливка си

Това ми напомня за времето, когато бях малка и ходехме в Стара Загора при братовчедите ми. И се събирахме пет диванета на най-разнообразна възраст и всички вдигаха ръце от нас, защото ставахме точно неуправляеми. А мама ни хващаше всичките и ни водеше на разходки и по градинки и по сладкарници и винаги всички бяхме кротки и разбрани с нея... как го е постигала и до днес се чудя, но беше единствената, която ни озаптяваше.

Когато се заженихме с мъжа ми първото нещо което майка ми каза беше :"Щастлива съм...ще имам най-добрия зет на света ! Зетко, поръчвам си синеоки внуци !". Тогава си казах :"Тая майка ми не е у ред - защо говори за себе си в момента.." След десет години осъзнах, че е била щастлива, защото е била сигурна в моя избор на съпруг и баща на децата ми, който мен ще направи щастлива и по този начин тя да бъде щастлива...А синеоките внуци си ги получи и пак на нея се дължи, защото тя е със зелени очи.Аз съм тъмна отсекъде кат от маалата, но нося в себе си нейния светъл ген.И това е било моя мечта - да имам синеоки деца, пък нищо, че изглеждам в най-добрия случай като тяхна бавачка.А четиримата ква сме гледка - ще паднете...Като "черната перла" съм сред тях...

Спомних си страхотен детски спомен.В един момент живеехме заедно с всичките ми братовчеди - бяхме петима дзвера в една къща.Майка ми махаше дълъг правоъгълен плот на маса, облягаше го на дивана и си правехме пързалкааааа !!!!!! Така явно сме били всички под око и на едно място... И още - обръщаше ни табуретки с краката нагоре, ние сядахме вътре и уж карахме коли...Веднъж подпалихме новогодишната елха и всички възрастни взеха да пищят, а само майка веднага я грабна, изнесе я на стълбите и я хвърли през прозореца....Баси психиятрията, а?   Малиииии, ни си я пожелавам, а на вас тоже...

Когато бях на 17-18г. се бях литнала по кофти пътища и не исках да ги виждам наште.Тогава пушех цигари, но не и пред тях.Един ден майка ми почука на стаята ми с табла с две кафета, цигари и запалка.Влезе, сервира кафето, подаде ми цигарите и ми каза :"Запали си, искам да те питам нещо.Кажи ми какво искаш от мен, къде аз бъркам, ще поговорим и после аз ще ти кажа какво искам от теб.Дано се разберем и да бъдем приятелки отново." Тогава майка ми ме спаси от много неща...Тва е.

Мисля, че темата е изключително сложна и индивидуална, т.е. няма рецепти за тези неща, аз лично обикновено действам по инстинкт.

Когато започнах да чета форума първо във секцията за хронично болните деца се зачетох /по повод болното детенце на моя приятелка/ и едно от първите неща, които прочетох и ми направи страхотно впечатление беше пуснато от Искрица Надежда /страхотен човек, макар да не я познавам лично      /.

Позволявам си да го копирам, защото мисля, че е много хубаво и вярно:



ДЕЦАТА НАУЧАВАТ ТОВА, КОЕТО СА ИЗПИТАЛИ
Дороти Л. Нолт

Ако децата получават несправедливи упреци  , те се научават да презират  .
Ако децата са заобиколени с враждебност  , те се научават да се бият      .
Ако децата растат в страх  , те се научават да се тревожат     .
Ако към децата изпитвате съжаление  ,те се научават да се самосъжаляват  .
Ако към децата се отнасяте с присмех  , те се научават да се срамуват              .
Ако децата се измъчват от ревност  , те научават какво е завист  .
Ако децата живеят с чувство за срам  , те се научават да се чувстват виновни  .
Ако проявявате към децата толерантност  , те се научават да бъдат търпеливи  .
Ако вдъхвате на децата кураж   , те се научават да бъдат уверени     .
Ако децата получават похвала   , те научават какво е благодарност  .
Ако децата срещат одобрение  , те се научават да харесват себе си  .
Ако се отнасяте с децата с благосклонност  , те се научават да търсят любовта в света  .
Ако децата получават признание         , те се научават да следват целите си  .
Ако обграждате децата с разбиране  , те се научават да бъдат щедри  .
Ако децата живеят сред честност и почтеност                 , те научават какво е истина и справедливост  .
Ако децата живеят в сигурност      , те се научават да вярват в себе си и в хората  .



Ако децата опознаят приятелството                      , те научават, че светът е хубаво място за живеене               .
 

Ако децата живеят в спокойствие  , те постигат хармонията на Духа      .
Как живеят вашите деца?    

Мила, моя мамо, сладка и добричка...благодаря ти, че ме научи чрез щастливите ми детски спомени !!! Дано си успяла !!!      

 Amidala , бегом марш в ъгъла наказана, бърже !!! Що тъй с един пост май изчерпа темата, бре !!!    Познай дали не си го съхраних в компа ! Отивам да си го напиша на плакат и да си го лепна на челото !!!

    

Даваме ти право да се срамуваш !!! Вече и теб обичам !!!

Когато си мислиш, че не те гледам

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.

Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда.

Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес? Просто чрез изпращането на това до някой друг може би ще ги накараш поне да помислят за тяхното въздействие върху другите."

Това е копирано от една тема на SIANA и съм й безкрайно благодарна, че го сподели с нас тогава.

Сега да си кажа - аз имам един най-добър приятел в живота си и това е майка ми. Винаги е била до мен и ме е изслушвала и обичала такава каквато съм. Искам да бъда също толкова приятел с децата си така както е тя с мен. Надявам се да успея. Детето ми в момента е мъничко и единственото, което правя е да съм търпелива с него, да обяснявам (докато ме заболи ченето понякога), да гушкам и успокоявам и да играя на неговите игри , както и да му пиша приказки. Надявам се един ден да ги четем заедно.

Маргарита, страхотно е и това си го копвам