Публикувана: 17 окт. 2009, 03:38 ч.
Последно мнение: 9 юни 2010, 17:40 ч.

отказвали сте дете?

7 568
30
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са опциите, ако предложеното дете не ни харесва?
Какво е усещането за правилно дете?
Какви са отговорностите на социалните работници в процеса на осиновяване?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са опциите, ако предложеното дете не ни харесва?
  
  Кандидат-осиновителите имат право да откажат предложените деца, обикновено до три пъти. Важно е да се знае, че отказът не намалява непременно шансовете за ново предложение; това обаче може да повлияе на позицията им в списъка на чакащите в зависимост от организацията на социалните служби.
- Какво е усещането за правилно дете?
  
  Усещането за правилно дете на първата среща може да бъде спорен въпрос. Някои смятат, че това е мит, докато други вярват, че е важно да се основаваме на рацио и хладнокръвие. Истинските привързаности и чувства често се развиват с времето, след като започнете да се грижите за детето.
- Какви са отговорностите на социалните работници в процеса на осиновяване?
  
  Социалните работници играят решаваща роля в процеса на осиновяване. Те оценяват годността на кандидат-осиновителите, като гарантират, че те могат да осигурят безопасна и любяща среда за детето. Освен това те помагат при изясняване на емоциите и вземане на информирани решения относно избора на дете.
- Как се чувстват децата, когато са отхвърлени?
- Какво е общото мнение относно правото на кандидат-осиновителите да избират дете?

17 окт. 2009, 03:38 ч.

Мнения: 32

здравейте и от мен винаги сам си задавала въпроса ако по някакви причини не ни допадне предложеното ни дете какви са вариантите и това намалявали ни шансовете за ново предложено дете

# 1 17 окт. 2009, 11:45 ч.

Мнения: 3 721

Здравей, добре дошла. Би ли се представила първо в темата за запознаване. Въпросът ти е деликатен и болезнен за повечето тук, а така изведнъж зададен от човек, който дори не е представил, едва ли ще получи много отговори.

# 2 17 окт. 2009, 22:53 ч.

Мнения: 146

Здравейте момичета да ви кажа честно и аз се бях замислила по тоя въпрос но знам ли съдбата каде ще ни отведе вярвам че сърцето ми ще вземе правилното решение Някой мами казват че в момента в който видят детето усещат че то е тяхното kyllmg

# 3 18 окт. 2009, 02:35 ч.

космополитно
Мнения: 942

Цитат на: sali69 в сб, 17 окт 2009, 22:53

...Някой мами казват че в момента в който видят детето усещат че то е тяхното kyllmg

Според мен "усещането" е мит. Да, трепване може и да има (както и да няма, но мисля, че то е реакция на тялото на съприкосновение на съкровенни мечти, потребности и надежди с възможността аха да бъдат осъществени...

Моята препоръка към онези, на които предстои да се срещат с предложено им детенце е да не залагат на такова "разпознаващо" трепване...

Дори да не сте разпознали детето(както в моя случай) в последствие цялата Ви същност така затрептява по детето, че сте убеден, че това е именно Вашето дете!
Виж в тази насока:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=137721.0;all

Цитат на: daniela7777 в сб, 17 окт 2009, 03:38

Доколкото си спомням всеки кандидат осиновител имаше право до три пъти да отказва предложени му деца. Иимаше твърдение, че подобен отказ отпраща кандидат осиновителите в по-задна позиция в списъка от чакащи, но мисля, че се оказа, че това не е така...
За мен отказът на дете води до етична дилема в отказващия, но може би си до човек и до тип емоционалност!?

Всеки случай молила съм се да не ми се случи докато съм в процес на осиновяване на детето ми да ме поканят за среща с друго дете(както се е ставало за съжаление много пъти) и да се наложи да правя избор между едно от двете... Добре, че Бог чу молбите ми! Praynig

# 4 18 окт. 2009, 19:46 ч.

Мнения: 286

Аз не съм отказвала дете! Взех първото, което ми предложиха. А за "усещането"- май и аз мисля, че е мит. То любовта идва после с грижите.

# 5 18 окт. 2009, 19:53 ч.

Мнения: 146

Аз да си кажа правичката понякога разглеждам снимките но осин дечица и ги вишдам всичките много хубави и милички Simple Smile

# 6 19 окт. 2009, 14:00 ч.

Мнения: 380

Ние сме отказвали дете. Получихме второ предложение няколко месеца след успешно осиновяване.

Беше една пернишка девойка с интересно име.

Но самия факт , че сме получили предложение месеци след осиновяване ми показва, че нещо не е наред с тяхната информация.

Така, че ако си направила отказ в Русе в Търново може и да не знаят:)

# 7 19 окт. 2009, 14:34 ч.

Мнения: 1 325

Това с "познаването" и за мен е мит. От личен опит го казвам. Малко рацио и хладнокръвност трябват в този момент на първата среща, когато тъгата и болката на едно непознато дете те зашлевят за първи път. поне при нас беше така.
Иначе отказала съм едно момиченце, за което получих писмо няколко дни след като стартира съдебната процедура по осиновяването на дъщеря ми. Просто тогава не можех да стана майка на две деца. Е, сега по мога Laughing

Сербез съм, имам опит.

# 8 29 окт. 2009, 11:49 ч.

Мнения: 1 325

Момичета, не искам да съм клюкарка, но понеже ме стегна сърцето ще ви сподеря нещо. С един подобен форум прочетох за вече три отказани деца след среща с тях. Ужасно тъжно ми стана. Те и съветите понякога вземат странни решения, не правят обосновани избори, но в крайна сметка резултата е "отказани деца". Как ли се чувстват миличките?
Не обвинявам никои, може би само социалните, че не са ми ги предложили на мен като второ дете, просто ми е тъжно. Три деца отново всяка сутрин ще се събуждат и всяка вечер ще заспиват без целувка. А живота си тече и не му пука за тях. ЖЕСТОКО Е!

# 9 29 окт. 2009, 12:03 ч.

София
Мнения: 9 517

Децата едва ли знаят, че са отказани, така че за тях ежедневието продължава. А съветите може би знаят, какво правят, може би пробват, може и при някой да се получи. Иначе за много от децата има минимални шансове.

# 10 29 окт. 2009, 12:10 ч.

Мнения: 1 325

Не знам Фоксче, големички деца са, може и да разбират нещо. Идват едни хора, гледат ги и си тръгват. А съветите може и да пробват, съгласна съм. Обаче шанс почти никакъв, права си. Това, обаче не променя факта, че е жестоко!И, че не мога нищо да направя по въпроса. Яде ме отвътре!

# 11 31 окт. 2009, 15:53 ч.

на път
Мнения: 2 804

Синът ни е "отказван" 3 пъти преди да се намерим а малката 1 път.

Ние отказахме бебе - девойка на 8 месеца, 3 месеца след осиновяването на второто ни дете. Аз бях готова, ама таткото изтръпна ...

# 12 3 ноем. 2009, 14:38 ч.

Мнения: 72

Какви сте късметлийки момичета!Получили сте повече от едно предложение!Но това, че сте получавали предложения при стартирала съдебна процедура е направо страхотно!Къде гледат тези буквояди! Какви ли не глупости ни питаха по време на дългата процедура- и какво? По никакъв начин не вярвам, че при нас ще се получи! Няма кой да ни "извади"папчицата на по-предна позиция. А само колко асоциации и фондации съществуват.Те помагат ли на такива като нас? Някой ползвал ли им е услугите и как се случват при тях нещата?

# 13 3 ноем. 2009, 16:19 ч.

Мнения: 41

Здравейте момичета! Моето дете имаше 2 оказа на 4 години и половина. Като мина малко време след като се прибрахме в къщ, веднъж ми каза: "Мамо, в Дома идваха и ме гледаха и никой не искаше да ми стане майка! Само ти ме взе и мислех, че ще ме върнеш!". Запомнила съм тези думи завинаги. Всички имат право - социалните предлагат детето, за да бъде осиновено, кандидат-осиновителите търсят тяхното си дете. Проблема е, че децата страдат. И както каза една "учителка" от Дома : цитирам буквално" То техните родители ги изоставили, ние ли да ги мислим..". Та така... Не знам дали ще успея да я убедя, че е умна, добра и красива дори повече от другите деца. Сега е в първи клас. Справя се много добре, но когато я похваля ме пита "Ти наистина ли мислиш така?".Не искам да кажа, че трябва да се вземе първото дете, което ни предлагат / макар че аз постъпих именно така/, просто трабва да уважаваме чувствата на тези деца, които са сами в света и се страхуват и страдат повече от нас. Това е. Простете ми, че написах тъжни неща в и без това тъжното време навън...