За компромисите и нещата, с които не трябва да се примиряваме никога

Дано си реализираш идеята с магазинчето 

Върху това се работи в зората на една връзка!
Компромиси с любов към мен или детето и аз не бих направила.

  Кое те кара да предусещаш такива неща ? Ти си толкова мила, добра и отзивчива винаги
колкото до другите мнения, остави ме аз да преценя колко си " приличат " със стила ти
Не се сърди, човече, твърди, не я вижда така, и аз незнам защо А може би и да я вижда така на моменти, хубавото е повече щом не иска да се разделят Благодаря ви отново, момичета.  Малко съм хиперболизирала ситуацията, убедих се още вчера, но понякога просто ми се иска да си побъбря с други майки така, по женски  На живо ми е по-лесно, но в този студ почти не излизаме навън, а и ми е неудобно да притеснявам приятелките си в късните часове за неща, които твърде вероятно е да са излишни тревоги. 

Наистина имаш нужда да се вгледаш в себе си:)

Дано никога не дойде сутрин,в която,като се
събудя и видя лицето му,да ми бъде неприятно.
Дано никога не идва момент,в който след скарване,
да не изпитвам съжаление за скарването.
Дано никога да няма случай,когато видя,че ми звъни
той,ей така да не ми трепне.
Дано никога не идва вечер,когато заспивам да правя
планове,в който той да не е включен.
Ако някое от гореизброените стане факт,не бих направила
компромис.
Иначе съм добра и сговорна.Никак не съм злопаметна.Всичко
мога да простя,от обиди може би до изневяра.
Това го пиша след снощен скандал.Утрото е по-мъдро от вечерта,
но още снощи не можах да заспя,до като не усетих,че и той си ляга.

Основният стремеж в човека е търсенето на щастие. Ако започна да виждам в жена си единствено разпределителка на чорапи ще се разведа на момента. В крайна сметка този живот е мой и нямам време за губене, да се мотая, да се кумя, да мисля "ама какво ще преживеят децата"....по същия начин, ако в очите на жена ми се превърна в дразнещ и неприятен чичка, настоявам да ми го каже веднага и да се чувства свободна да търси своето щастие, а не да прави компромиси. Финансово ще наредя нещата, така че всички да сме доволни, що се отнася до децата - мисля, че са достатъчно умни да разберат, че това е по-добрия вариант за тях....естествено говоря хипотетично, за момента всичко при мен е наред то с позитивна перспектива.

и аз така

Мога да пиша доста по темата....но ще се въздържа.Умишлено.
След време-може би.
Засега искам да видя само какво мислят другите.

Като дете на разведени родители,никога не
успях да разбера,че по-добрият вариант за мен
е да живея с тях по отделно (родителите ми винаги
и до ден днешен са били в прекрасни отношения).
Въпреки,че главно съм отгледана от баба и дядо,на 12
години пък заживях без нито един роднина,не спрях да
мечтая,че ще отида на почивка с мама и татко или когато
излезнем на ресторант тримата ще се приберем отново тримата.
Така,че да се оправдаваме,че и децата ще разберат,че така е
по-добре,без изобщо да знаем какво биха чувствали децата,не
е много редно.

Всяка връзка минава през различни периоди - на сближаване, на отдалечаване. Личните занимания са важни. Това да имате "Ние" без децата също (вече са го казали). Това съм забелязала при нашите (сега имаха Сребърна сватба). Нещо като.. Аз съм независим и мога без теб, но искам с теб защото те обичам... то не може да се обясни.
Знам обаче че в периоди на отдалечаване всеки трябва да се съсредоточи върху своето - фитнес, някви други занимания. После нещата се променят (вътрешната и външната среда) и така...

azsa, ако беше живяла с единия родител (и новият му партньор), мисля, че нещата щяха да са различни.
Всъщност познавам деца отрасли при баби и дядовци, въпреки, че родителите им не са разделени, те мечтаят за същото, за което и ти.

Дъмбълдор, идеята ти е чудесна! За да сме реалисти - в тази поизтъркана вече криза , и особено в бг, където всички сме креативни, ще е трудно да си печеливша, ако не намериш специална ниша.
Няколко неща са важни:
- не винаги е нужно да учиш стандартно образование ( ВишУту стана вече задължително в бг, но често дипломата е куха), по-важно е да учиш това, което ти трябва и да имаш заложбите да го работиш.
- отрицателното в ежедневието може да стане основа за положително израстване.
В твоя случай - заниманията с децата ти дават вътрешна инфо за техните нужди - така ще можеш да откликнеш на нуждите на един специфичен пазар. Сещам се например, че в бг няма кукли, с които може да се играе театър ( нанизват се на един пръст). Може да правиш такива в различни цветове, като всеки цвят си има своето излъчване и ... тук идеята продължава, но ще ти я дам на лични, ако я искаш, за да си бъде само твоя.
- ако се налага след майчинството да работиш, нищо не пречи да си в една утвърдена професия, където имаш сигурен доход, а да развиваш в това време тази, която ти е мечта.
Аз така правя, като съм намерила допирна точка между двете, макар на пръв поглед да няма. Това ми помага и в двете.
И понеже ти имаше смелостта да кажеш мечтата си, аз също ще го направя - виж темата за лечение с прана ( пранично лечение) на Мастър Чоа Кок Сюи в подфорума за алтернативна медицина. Именно то ми даде позитивното звучене, здравето на мен, децата и мъжа ми, здравето на много мои близки, повече приятели, повече бодрост и сила, удовлетворение от професията и семейния живот ...

За всяка / всеки от нас има едно местенце, където се чувстваме като риба във вода - то е първо в сърцето ни, а после го откриваме и доизмайсторяваме в живота.
Радвам се, че тук сме все майчета, които действаме и сме борбени, макар от време на време да имаме нужда от нечие рамо. Нормално е.

Никол, родителите ми нямат нови партньои.
Казвам,че ме  отгледаха баба и дядо,заради работата
на родителите ми(в повечето време бяха извън страната),
а не,че сме живяли в различни къщи.Срам ме беше да казвам,
че родителите ми са разведени.

Такова беше отношението към разведените едно време, в днешно е по-различно и мисля, че и децата не го усещат в този смисъл.
И двете ситуации са трудни, както скандали или нещастни родители, така и развод, но ...

Дъмбълдор !

Във всеки от нас дреме един дявол, който намира косур на всичко и всички. Аз на моя отдавна съм му дал направление