- Публикувана: 19 окт. 2009, 19:09 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2009, 17:50 ч.
Модел или АНТИмодел е семейството на родителите ви за вас?
Нарочно слагам само две опции в анкетата, средно положение няма.... 
Гледам да изкореня това, което считам за недобро. Доброто гледам да запазя.
Ако само отричаш, ще изпаднеш в друга крайност и след време твоите деца ще се опитват да не копират...
Знам ли, така си го представям... нещо като протестантизма като антипод на католицизма... ама тук вече ме мързи да пиша...
Ако само отричаш, ще изпаднеш в друга крайност и след време твоите деца ще се опитват да не копират...
Знам ли, така си го представям... нещо като протестантизма като антипод на католицизма... ама тук вече ме мързи да пиша...
Вероятно е някъде по средата, та няма как да гласувам.
Родителите ми са разведени, което пък е най-щастливото обстоятелство за мен като дете.
Бях щастлива и спокойна, и не съм била свидетел на караници и побоища.
За което съм много,много благодарна.
Родителите ми са разведени, което пък е най-щастливото обстоятелство за мен като дете.
Бях щастлива и спокойна, и не съм била свидетел на караници и побоища.
За което съм много,много благодарна.
Smartie, напълно те разбирам, аз съм от тези, които нямаха късмет родителите им да се разведат....Останаха заедно"заради" нас...
Но като, че ли в тази ситуация всички са жертви. Ефекта при мен: не мога да завися от мъж, НИКОГА и при никакви обстоятелства. Затова с мъжа ми ( женени вече 10 години) нямаме общ бюджет, затова не спрях да работя по време на бременноста ми и се върнах на работа на следващия ден след изписването ни от болница, затова дори не вечеряме заедно ( нямам сили да го изчакам, той се прибира след 9.00)....
Второто 
Двамата по отделно бяха чудесни родители,особено баща ми.
Това за съжаление не го правеше и добър съпруг.С майка ми почти не си говореха,всеки си вършеше своето ,за благото на семейството ни.Имах спокойно и задоволено детство,от позицията си в момента, обаче, считам че те не бяха щастливи.
Не искам и при мен да е така
Двамата по отделно бяха чудесни родители,особено баща ми.Това за съжаление не го правеше и добър съпруг.С майка ми почти не си говореха,всеки си вършеше своето ,за благото на семейството ни.Имах спокойно и задоволено детство,от позицията си в момента, обаче, считам че те не бяха щастливи.
Не искам и при мен да е така
Рима, разбирам те.
Но лошият опит не пречи да създадете Ваша си традиция. Да споделите топлото чувство, все пак имате и детенце.
Отделният бюджет и твоята независимост са чудесни, но е хубаво все пак да сте обединени от любовта.
Това с късното прибиране се е случвало и при нас. Хапвай нещо леко към 7, и като си дойде любимият вечеряйте заедно.
Освежаващо е някак си
Но лошият опит не пречи да създадете Ваша си традиция. Да споделите топлото чувство, все пак имате и детенце.
Отделният бюджет и твоята независимост са чудесни, но е хубаво все пак да сте обединени от любовта.
Това с късното прибиране се е случвало и при нас. Хапвай нещо леко към 7, и като си дойде любимият вечеряйте заедно.
Освежаващо е някак си
По-добър модел здраве му кажи - след 40 и кусур години брак все още се гледат влюбено - и си правят тяхните си закачки. естествено не знам целият им живот в подробности - но винаги съм виждала само любов и разбирателство. не са липсвали и малки скандалчета, но винаги са се решавали заедно - дори и на по-висок тон. в моето семейство е същото, надявам се за дъъъъълго.
Просто явно не съм знаела какви чудеса има. 
Анти отвдякъде!
Чудя се и до сега от къде майка ми намира сили сили да търпи баща ми (обиди, ругатни и от време на време здравословен бой плюс ревност в изненадващи моменти и непедозирани дози). Поне така беше до преди няколко години.
Сега вече си мисля, че това е било техният стереотип за семейство.
Бях бесен teen, когато собственоустно молех майка ми да се разведе и да ме вземе със себе си. Не го направи, защото нямало къде да отиде с мен и брат ми.
Адски съм отдалечена от баща ми, но не се чуствам ощетена. Просто съм на ясно какво не искам в собствения си дом.
Чудя се и до сега от къде майка ми намира сили сили да търпи баща ми (обиди, ругатни и от време на време здравословен бой плюс ревност в изненадващи моменти и непедозирани дози). Поне така беше до преди няколко години.
Сега вече си мисля, че това е било техният стереотип за семейство.
Бях бесен teen, когато собственоустно молех майка ми да се разведе и да ме вземе със себе си. Не го направи, защото нямало къде да отиде с мен и брат ми.
Адски съм отдалечена от баща ми, но не се чуствам ощетена. Просто съм на ясно какво не искам в собствения си дом.
Анти отвдякъде!
Чудя се и до сега от къде майка ми намира сили сили да търпи баща ми (обиди, ругатни и от време на време здравословен бой плюс ревност в изненадващи моменти и непедозирани дози). Поне така беше до преди няколко години.
Сега вече си мисля, че това е било техният стереотип за семейство.
Бях бесен teen, когато собственоустно молех майка ми да се разведе и да ме вземе със себе си. Не го направи, защото нямало къде да отиде с мен и брат ми.
Адски съм отдалечена от баща ми, но не се чуствам ощетена. Просто съм на ясно какво не искам в собствения си дом.
Чудя се и до сега от къде майка ми намира сили сили да търпи баща ми (обиди, ругатни и от време на време здравословен бой плюс ревност в изненадващи моменти и непедозирани дози). Поне така беше до преди няколко години.
Сега вече си мисля, че това е било техният стереотип за семейство.
Бях бесен teen, когато собственоустно молех майка ми да се разведе и да ме вземе със себе си. Не го направи, защото нямало къде да отиде с мен и брат ми.
Адски съм отдалечена от баща ми, но не се чуствам ощетена. Просто съм на ясно какво не искам в собствения си дом.
мдааа, same old story....