Модел или АНТИмодел е семейството на родителите ви за вас?

Модел и още как. Ако имам семейство поне близо до това, което успяха да узградят родителите ми, ще се чувства реализирана като жена и като родител. Пънем се засега с миуото, пък да видим, бъдещето ще покаже дали напъните ни са били достатъчни

И за мен e анти-модел. Явно до сега това ми е действало на някакво под-съзнателно ниво, понеже сега аз и съпругът ми имаме много различни отношения, отколкото са били между родителите ми. Харесва ми така!

Модел! Страхотно семейство са!

Антимодел- това се отнася и за мен и за мъжа ми. И двамата имаме лош пример в семействата си, в нашето ново семейство сме си създали съвсем различни взаимоотношения от тези, на които сме били свидетели.

Абсолютен Антимодел.

Антимодел - ако ми беше модел, вече трябваше да съм се развела.

Анти!Затова много се радвам, че с човека, който е до мен, успяхме да съградим семейство, каквото винаги съм искала да имам!

Гласувах с Модел, макар че има единични неща, които не ми харесват, но те са малцинство 

Абсолютен антимодел!
Единственото хубаво нещо ,което са направили през съвместния си живот е ,че са създали мен и сестрите ми...
Останалото е провал...
Радвам се,че моето семейство не е като тяхното...

И от двете по малко. Опитвам се да прилагам положителните примери, и да избягвам отрицателните.

Абсолютен Модел

По-скоро антимодел.
Материално никога нищо не ми е липсвало. Не съм била презадоволена, но и никога не съм чувствала липса на материални неща.
Проблемът бе другаде. А именно в неудовлетвореността на родителите ми от съвместния им живот. Забременяването с мен е било причината майка ми да не се разведе. И това е нещо, което самата тя ми го е казвала. Поради тази причина през цялото ми детство съм усещала някаква отчужденост, някаква дръпнатост. Не че не ме е обичала - напротив. Но явно съм й напомняла какво е пожертвала. Никога не сме били близки. Като дете съм търсила вниманието й, искала съм да споделям, но по един или друг начин ме е отблъсквала. Вследствие на което се затворих и си научих житейските уроци сама и на сравнително крехка възраст.
Баща ми пък работеше в друг град и го нямаше през по-голямата част от времето. Връщаше се за 2-3 дни/седмично. Колкото набързо да заформят някой скандал, да ми се скара за оценки или поведение /а не съм била проблемно дете - не съм посягала никога към наркотици, не съм ходела по дискотеки, не съм се движела с лоши компании; просто бях... странен вид саморасляк/.
В края на пубертета разбрах, че е имал паралелна, дългогодишна връзка в другия град. Дадох му да разбере, че знам. Реакцията?!  --> "Искаш ли да ти купя нещо?"
И още, и още...
Вследствие на всичко това имах огромен страх от самота и изоставяне. Не мислех, че съм достойна да бъда обичана. И се хващах за всеки като удавник за сламка. Бях обсебваща, имах страх от отхвърляне. Забърквах се вечно в безперспективни връзки, възприемах и оценявах себе си единствено и само чрез мъжа до мен.
После пък започнах да презирам институцията "брак". За мен тя си остава най-лицемерното нещо на света.
Човекът, който сега е до мен... е абсолютен герой. Бил е до мен през годините, бил е свидетел на най-мрачните ми периоди, изцепки, настроения. И въпреки всичко е съумявал да ... намира хубавото в мен. И да ме накара да се обичам.

Ох, извинявайте за изповедта.... ама темата ме провокира. Поне не съм анонимка Което говори, че може би съм преодоляла доста от нещата.

Така поставен въпросът бих казала родителите ми бяха АНТИмодел за семеиство! По точно това бе бойно поле / не във физическия смисъл на думата/ ! А аз бях любимата дъщеря на баща си и пртотипа на съпруга на майка ми, т.е "конкуренцията и"! Въобще, незнам точно какво ги бе събрало освен привлекателната им външност / и на двамата/ когато са били млади! Иначе те бяха от съвсем различни светове!
Жената е онази, която създава дома, а мъжът къщата!  Баща ми построи, и къща, но на майка ми не и се отдаде да създаде дом!  Определено жената която ме е родила е Анти - майка, съпруга, домакиня и "с две леви ръце" ... Тя вечно се бореше да се доказва в социума  и в къщи! 
Разбира се, че със всички сили се стремя да не повторя модела!

До някъква степен антимодел-Например,баща ми вечно е бил напът(по корабите) за да ни осигури хубав живот.Мaiка ми се е  възползвала (както разбрахме след време ) от тези предимства.Затова си казах-НИКОГА няма да се омъжа за мъж моряк .Бащата трябва да присъства като възпитател в семейството.Другото е,че когато татко си беше в къщи,само се караха...та следващото -Ще се омъжа по любов ...а не да се възползвам от облаги.
Но моделът на майка ми да е винаги изрядно ,чисто,подредено в къщи го копирах .Тя да изглежда винаги добре-нацапотена,облечена..докарана-kопираx  ...за мен една жена трябва да е lъскава не само отвън(на външен вид),но и като влезеш в домът и също да "свети"
Ааа..и още един антимодел,изграден в последствие .Каквото и да стане между мен и съпругът ми,никога няма да се захващам с по млади пишлегари (щото на майка ми такъв сега и очерня живота...ама а да види-хубо ли е)

Гласувах за първото. Родителите ми бяха страхотно семейство. Но не успях моето да направя такова. Просто съпругът ми не е за семейство. Съобразяването с неговите разбирания доведе до един антимодел на семейство, макар че в сравнение с други такива направо сме семейство. Проблемът ми е, че не мога да се отърся от самовнушена вина (и не без помощта на чужди мнения във форума) за провал на модела ми. И все пак семейството се гради от двама.