не ме е страх от нищо от изброеното ( дали е искрен, да не ми изневери, дали ще се промени, дали е подходящият за мен ). Страх ме е от болести, от друго-не.
- Публикувана: 21 окт. 2009, 12:01 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2009, 23:53 ч.
от какво ви е страх в любовта?
изпитвате ли страхове спрямо мъжа ви,дори и да нямате основание за тях?притеснявате ли се дали е искрен с вас,дали не ви изневерява,дали няма да се промени къмн лошо с годините,дали е най-подходящия човек за вас?доколко мъжете ви отговарят на изискванията ви?обичате ли ги както преди,или вече ма промяна в чувствата-по-силни ли са или по-слаби?Аз се притеснявам доста за тези неща,въпреки че виждам че едва ли има по-подходящ човек за мен,и незнам дали е нормално винаги да се съмнявам 
Че това е част от тръпкака
не ме е страх от нищо от изброеното ( дали е искрен, да не ми изневери, дали ще се промени, дали е подходящият за мен ). Страх ме е от болести, от друго-не.
Подкрепям
Когато човек е здрав единствените проблеми, които има са тези, които сам си създава 
всъщност и мен ме е страх да не го загубя физически - болест, злополука или нещо подобно, но понеже за това се притеснявам непрекъснато и за всички любими хора , изобщо не се сетих да го отнеса персонално към него 
ако го загубя докато сме заедно и сме щастливи, никога няма да простя на Съдбата /не, че на нея ще й пука/
, изобщо не се сетих да го отнеса персонално към него ако го загубя докато сме заедно и сме щастливи, никога няма да простя на Съдбата /не, че на нея ще й пука
/ 
Предпочитам да го загубя по описаните от теб начини: изневяра, загуба на чувства, лъжи...Ще боли без съмнение,но ще го преживея и ще продължа напред.
Ако умре, това ще е и моят край...познавам се. И дори някога да приема положението няма да съм същата никога.
Така че най-голям страх изпитвам от болести и смърт.
Ако умре, това ще е и моят край...познавам се. И дори някога да приема положението няма да съм същата никога.
Така че най-голям страх изпитвам от болести и смърт.
Страх ме е да не го загубя. Единствено и само във физическия смисъл на думата. Страх ме е от болести, инциденти, такива неща...
Другото не е страшно. Само да е жив и здрав, другото само си идва и се подрежда.
Другото не е страшно. Само да е жив и здрав, другото само си идва и се подрежда.
Страх ме е единствено от нелечими болести,които могат да сполетят всеки от нас. 
В такива моменти не можеш да направиш много,колкото и да обичаш-в един момент той си отива завинаги.Колкото по-голяма е била любовта и присъствието на обичания мъж в живота на жената,толкова повече боли.Не минава,просто понякога болката е като под упойка.....
Всичко останало можем да създадем сами-красиви вечери,мили спомени,споделени трудни моменти,обогатяване и израстване покрай партньора.
Не ме е страх.Ако ме заболи от любов,значи има любов.
Имам прекрасен съпруг,понякога още не ми се вярва,че съм го срещнала.
В такива моменти не можеш да направиш много,колкото и да обичаш-в един момент той си отива завинаги.Колкото по-голяма е била любовта и присъствието на обичания мъж в живота на жената,толкова повече боли.Не минава,просто понякога болката е като под упойка.....Всичко останало можем да създадем сами-красиви вечери,мили спомени,споделени трудни моменти,обогатяване и израстване покрай партньора.
Не ме е страх.Ако ме заболи от любов,значи има любов.
Имам прекрасен съпруг,понякога още не ми се вярва,че съм го срещнала.
Не изпитва страхове,смятам,че съм с точния човек.Единствено съм си мислила,че хората се променят с годините и мъжете също карат критическа и как ли би му се отразила!?Дали ще се промени!?Но тъй като живеем в настоящето,а и не бързам да остарявам,не си го слагам много на сърце.
Страх ме е да не го загубя. Единствено и само във физическия смисъл на думата. Страх ме е от болести, инциденти, такива неща...
Другото не е страшно. Само да е жив и здрав, другото само си идва и се подрежда.
Другото не е страшно. Само да е жив и здрав, другото само си идва и се подрежда.
все едно аз съм го казала
Не бих казала,че се страхувам-на този етап се обичаме,вярваме си безрезервно и сме всичко един за друг.
Разбира се обаче съм си мислила дали отношенията ни ще останат и през годините такива,дали ще съумеем да ги запазим.Не се страхувам..просто се надявам завинаги да се гледаме с този поглед,както сега.
Разбира се обаче съм си мислила дали отношенията ни ще останат и през годините такива,дали ще съумеем да ги запазим.Не се страхувам..просто се надявам завинаги да се гледаме с този поглед,както сега.