Имам нужда да си излея душата

имай свое семейство с мъж, който ще иска точно теб и точно вашите деца, под един покрив

не знам, може и лесно да е... разни хора...

много хора ги плаши промяната е, това май е ключа от бараката. А може и да не е, не знам вече - историите в ДиС са направо ужасяващи понякога, толкова много жени съсипващи живота си, пропилявайки най-хубавите си години с любовник или тормозещ ги съпруг - такова разхищаване на най-ценното, което ни е дадено - живот, който е всъщност толкова кратък

Според мен си постъпила правилно като си махнала бебето- при тази несигурност, депресии, липса на мъж, на опора, това е разумно решение. Така че не мисли повече за това и продължавай смело напред.
Не си създавай мания, че няма да забременееш- няма такова нещо. Днес абортите се правят в специализирани заведения от опитни лекари, не е като едно време, а и сама казваш, че всичко е минало добре. Така че се фокусирай върху бъдещето си, не върху миналото. Няма смисъл да ровичкаш миналото, от това няма да ти стане по-добре, само ще затъваш все по-дълбоко в депресия и самосъжаление. Трябва да се стегнеш и да продължиш напред. Колкото и клиширано да звучи, нямаш друг избор.
Сама си разбрала вече че това е една безперспективна връзка. Така че можеш да му кажеш сбогом и да продължиш. Ще има един период в който ще ти е объркано, така че те съветвам вместо да се махаш, да потърсиш близките си хора, защото ще имаш нужда от тях. И пак ще използвам клише- банално или не, времето лекува. Постепенно споменът ще започне да избледнява и да не е така натоварен с емоции, както е сега. Но трябва да се посветиш на нещо което да поглъща времето ти и да те отвлича от тези мисли. Дали ще е работа, хоби, спорт или компилация от всичко. Гледай да не си оставаш много време в което да се връщаш към това и да мислиш за него, защото ми се струва че в момента това правиш, а това е възможно най-вредното за теб. Трябва да се разсейваш постоянно, постепенно това ще ти стане навик и сама ще пропъждаш вредните мисли от съзнанието си. Може и да посетиш специалист, ако мислиш че имаш нужда от професионален разговор или някакво лечение. Като цяло трябва да си изградиш схема за справяне със ситуацията, така че да я преодолееш. Действай и не се предавай. Всичко зависи от теб. Имай вяра, че нещата ще се получат и при теб и това ще стане.  

Много мазохистично ми звучи цялата история. Това не е любов, а нещо криворазбрано.

Имаше преди време подобна тема, за жените любовници (ако не се лъжа) ... та там се разискваше и идеята, че такива жени се обричат на един мъж и има вероятност на старини да са сами... Ти сама ли искаш да бъдеш? Наистина, създай си свое семейство...

Била съм на твое място... макар и не 9 години, а доста по-малко и честно казано не издържах, сякаш така като теб не можех да дишам...
Не съм забременявала, но година след като случката приключи аз отново се чувствах като теб, макар този мъж да остана с мен - грешката ми беше, че се зарових в миналото и се самосъжалявах, непрестанно се обвинявах как съм наранявала 3-ти човек, а и не само него и се чудех как ще живея със съвестта си... Но все пак щастлива, че този триъгълник е приключил и имам своята собствена връзка и сега гледам напред.

Имам нужда да ти кажа че имаш право на свое семейство, деца , мъж и щастие , което явно няма да намериш в тази връзка.
Познавам една такава жена, която беше много красива и умна, но загуби 15  години от живота си с женен мъж с ,,добро семейство''. сега е много самотна и объркана 45 год жена без деца , без мъж до себе си.
Пожелавам ти много щастие и да намериш своята любов скоро    

Всичко разбирам, само не и защо си махнала детето.
Всеки има право на семейство - това ми е много странно, някак като самоцел, семейство с някого. Ами добре, но жената може наистина да обича точно този човек и с никого дори и след време да не е същото. Да вземе да се гръмне или да живее с компромис със себе си само защото така трябва ли?
В такава ситуация бих оставила детето, нищо не е в състояние да ме накара да се откажа от реална възможност да имам дете от обичан мъж, ако ще и харем да има.

Не знам какво да кажа на авторката, дано да и е олекнало като си е изляла душата. 

Момичето искаше само да си излее душата,а тук заваляха съвети основно около репликата"Махни се от него и т.н."Предполагам,че така или иначе и е минавало през ума, щом вече се чувства изгубена и че не може да намери себе си,именно тази мисъл идва след равносметката,която правим на начина си на живот и когато виждаме как сами се самоунищожаваме,но поради една или друга причина не можем да променим това.
Аз съвети няма да давам,а ще пожелая сила да успее да начертае живота си,така както го иска авторката и да намери себе си
Успех  

при всички случаи имаш нужда да се махнеш. ако можеш, замини някъде за известно време, при приятел или близък в чужбина, и си дай време за размисъл. изглежда напълно си се обезличила и си стигнала дъното. ако наистина искаш този мъж - бори се за него, или поне си дай сметка какво точно можеш да очакваш от него и дали си струва. 9 години са много време за да няма никакво развитие.

поздрави и дано скоро да се почувстваш уверена и готова да поемеш по своя път - със или без него!

Е, добре, Пасинет, ти би постъпила така, но не си на мястото на авторката. Освен това за нещо което е приключило не е много хубаво да се дава акъл- ама ти защо така направи, как можа да го махнеш и т.н. На жената й е достатъчно тежко, сигурно и тя съжалява много за това, но станалото станало, не можеш да го върнеш. Просто призовавам да не се заяждаме, нищо лично към теб.

Sunshine84 , не мога да разбера защо реши, че се заяждам.
Аз казвам ли нещо по твоя пост - "времето лекува, ще го забравиш, трябва да се махнеш от него."
Каква гаранция има, че така ще стане, никаква.
Поста ми е изцяло съчувствителен и изобщо не и давам тон в живота , че трябва непременно да се махне от тази връзка.

Защото вътрешно ми се иска да й помогна, макар и да не мога да направя кой знае колко. Извинявай,но не виждам много съчувствие в " Не биваше да го махаш, това бе грешка, аз бих го задържала". Сигурно си го написла с добри чувства просто смятам че е неуместно ако жената е в депресия, объркана и изгубена в тази връзка, да и се казва точно това.

Ами и аз не виждам много съчувствие и разбиране в това:
"Сама си разбрала вече че това е една безперспективна връзка. Така че можеш да му кажеш сбогом и да продължиш."
Но не коментирам поста ти, нали?
И  според мен не е най уместно да и наврем в очите колко е безперспективна връзката и и да омаловажим всичките години, които е посветила на този човек.

Така, че недей да казваш кое е уместно и кое не, авторката ще си чете и ще си прецени как да постъпи. Не виждам нищо лошо да напиша как бих постъпила аз в подобна ситуация и ако беше прочела поста ми до края, щеше да видиш, че капка заяждане няма дори. Разбирам тя да не беше ме разбрала правилно и да ми направи забележка, но темата да не е твоя?  

А как си си го представяла, четни дати при теб, нечетни при жена си