Влюбена съм в по-малък от мен.

благодаря ви момичета за подкрепата. Аз съм се отпуснала по течението принципно и съм оставила нещата да се случват, а става каквото ще, но се чувствах доста отчаяна и уплашена на моменти. Като прочетох толкова много позитивни мнения и нито едно отрицателно, се чувствам много по-добре. Аз също си мисля, че приключването на онази връзка трябваше да стане мн по-рано и това си го отчитам като грешка. В сегашните си отношения е се настройвам за нищо тренирам непривързване, така да се каже   Емоцията наистина е страхотна и съм се отдала на нея. Ако той по някакъв начин покаже несериозност към мен, тъкмо ще ми е много по-лесно да си тръгна.

Страшно ми харесва това в любимия ми, че каквото и да кажа попива и запомня всяка моя дума или мнение, макар и да не реагира веднага, но после след седмица или две споменава какво съм казала, какво ми харесва какви са ми възгледите и даже понатяква. Постоянно ме пробира и изучава, интересна съм му, провокира ме и ми гледа реакциите.
 С предишния ми приятел ... все едно говоря на стена, това което казвам потъваше някъде, беше важно какво говори и какво мисли той и в някакъв момент бях спряла да изказвам мнение за каквото и да е. Нямам предвид, че не се е съобразявал с мен- напротив, просто не се интересуваше от възгледите ми за небитови неща... никога не ме е питал какво мисля за еди какво си в политиката или за еди кой си филм/книга или за какво мечтая. Сигурно мисли, че не съм му на нивото. Явно съм на ниво 23 години  .

Майка ми много се притеснява за "репутацията" ми, защото още след първата нощ със сегашния, той беше казал на  трима души, че сме заедно (въпреки, че тогава за мен това си беше само нещо за една нощ) и то се разчу, аз още в същия ден прекъснах отношения с предишния, въпреки, че тогава смятах, че няма да има нищо с това лапе и просто е било нещо, от което съм имала нужда за веднъж.  Но нещата се случиха без да правя нищо и от тогава просто си плувам по течението, уплашена и щастлива.
Сига съм словоизливала много благодаря за подкрепата и се радвам, че на мое място много хора биха постъпили именно така  

Ивон, така е майка ми си има по - консервативни възгледи, но и аз не се чувствам комфортно с идеята да не се омъжа, и по-скоро с това, че мъж на 36 след дълга връзка с мен, още не му се жени. Не мога да дам аргументи защо именно ми е неприятно като идея, но със сигурнтост не ми е.  Не съм адвокат и не разбирам особено от правните аспекти, доколкото знам тук където съм уж съжителството е същото като брака, но мен ме обижда отношението. Един човек, ако наистина съм жената на живота му, ще иска да ме нарече съпруга. За баща ми няма да е приятно внуците му да са родени извънбрачно, майка ми ще се тревожи за мен, а аз ще се чувствам несигурна и недостатъчно обичана. 
Относно старите моми и прочее, да, майка ми има голямо влияние и заслуга за фобиите ми  Но ще се опитам да не мисля за това, да се ориентирам към работата си и удоволствието от любовта , пък ако се наложи, ще търсим трети.

Немец е предишният. Да, просто не вярва в брака , не мисля, че е нещо лично към мен, от друга страна не го е казвал така категорично някак. Не знам ...не е само в брака проблемът. Просто явно аз не съм личност достатъчно борбена за да излиза с по-голям мъж. Всичко ставаше така както той иска , когато той има време, каквото той обича. Ето сега той не вярва в брака, затова няма да се женим, е добре де ама аз къде съм ? защо аз трябва да приемам,  каквото той иска.
Всеки уикенд всяка почивка е каквото той иска ...може би трябваше по-агресивно да отстоявам своите желания и нямаше да се стигне до тук, не знам. Аз съм човек, който по принцип е по-компромисен, но вътрешно очаквам и с мен да се съобразяват. Според мен , това много охлажда - когато видиш, че другият проявява егоизъм и поставя себе си преди теб всеки път и за всяко едно нещо. От друга страна, ако вдигах скандали и твърдо си настоявах на моето, той сто процента щеше да се съобрази с мен...та някакси и в мен има вина за да се стигне до такъв момент. Но истината е, че приемам вината си, но не изпитвам съжаление към нищо загубено, чувствам се сякаш 50 кг раница е свалена от гърба ми .

Майка ми смята, че той е нерешителен, но много добър с мен и ще се навие да се ожени с времето, да съм му дала време и че не го искам щото бил добър много и съм искала да си създавам проблеми, ако аз се държа добре и леко да му споменавам и тн той ще се навие. Демек вината е изцяло в мен.