Почитатели на Майкъл Джексън 14 - THIS IS ... THE FINAL CURTAIN CALL

"...а косата на Джако е къса и естествено къдрава."
Това го казва негова  фенка която е била на репетициите....много странно защо излезе информация ,че Майкъл е бил без коса ..с перука?  Пак ли поредната лъжа?

When you sign,verify through email.

Да не забравите да потвърдите подписа си.

Благодаря ви намерих се! 

Вчера докато прехвърлях снимките те видях. Можеш да превъртиш всички снимки от България- 172 са, бързо става.
Докато го напиша, и ти се намери Последните 3 мнения ми излязоха със закъснение.

Подписах петицията.

Клои,това  дете след името ти ...случайна снимка ли е или е твое?Голямо сладуранче е ...и като го погледне човек ..как да приеме ,че Майкъл го няма....? По голямо доказателство от това че е жив....не може да се даде!

Kloi,
Благодаря ти за новата тема!! 
Но аз съм объркана, не искам това да бъде финалната сцена Господи!!!

За пореден път БРАВО КЛОИ!
Може да не разполагам с достатъчно свободно време,но ще намирам начини да чета какво сте писали.Само с Вас се чувствам сред свои, и само с Вас мога да споделя колко ми липсва Майкъл  и колко много го обичам   

kloi...Не,не знам какво да кажа. Пред истината думите са безсилни. Това наистина е неговото "final curtain call". Няма да има повече. Нищо. Никога. Ще сме без усмивката,без галещия глас...Ще сме без Майкъл.

 Прожектор..Втори...Трети...Блясък...Светлина...Заря...и ти там.Неповторим.Единствен.Незаменим.Облян си от светлините,достигнат си от крясъка извит до кресчендо на тълпата от хора пред теб.Неподвижен.Величествен.Омагьосващ.Прекрасната ти цялост се врязва в очите ми и аз ненаситно изпивам всеки милиметър от теб,за да те има завинаги в съзнанието ми.
  И започваш да твориш.Съграждаш и разрушаваш.Всяко твое докосване до нас ни кара да осъзнаваме колко сме малки и всъщност колко сме големи,защото те имаме в нас.Владееш ни,събираш емоциите ни,изтръгваш ги и ги запращаш там където разума граничи с лудостта.Превръщаш ни за секунди в подчинени.Безприкословенно твои.Завинаги.Усмихваш се и озаряваш пространството.Най-сладката и бисерна усмивка,която ни кара да коленичим и да се молим никога да не изчезва от лицето ти.
  Отнасяш жалките ни,омаломощени сетива и ги разбиваш на хиляди късове.Играеш си с тях с ловкостта на магьосник.Унищожаваш ни.Оставяш ни без дъх,замрели от титаничния ти плен и мигове след това ни позволяваш да отприщим цялата необяснима емоция от това,че сме твои,а ти наш докато свят светува и след него.
  Улавям погледа ти и хиляди пеперуди започват да танцуват в стомаха ми.Сливаме се за секунда в едно цяло и ти изтръгваш цялата ми покорност,за да я владееш. А аз изпитвам неистова нужда да ти дам още.
  Продължаваш с лекота да играеш с нас,да ни привличаш като мощен магнит,да ни отблъскваш и приласкаваш отново.А ние твоите роби,останали омаломощени от великата ти сила плачем от безсилие,любов,благоговение и преклонение.А ти отново се усмихваш и ни казваш,че ни обичаш.Знаем го,Владетелю.
  Магията,която пръскаш над нас като звезден прах продължава.Докоснати от нея сякъш сме докоснати от вълшебния трепет да се докоснем до теб.И те имаме.Прекрасен.Необясним.Неописуем.Наш.И няма днес или утре.Няма минало.Има го само изгарящият поглед,кристалният глас и приплъзващото се грациозно тяло сякаш неподваластно на законите на гравитацията.Не спираш да ни унищожаваш с всяко невероятно движение.Сияеш,крещиш в блаженото си могъщество.Водиш ни през желанието и страстта,отчаянието и мъката,любовта...И ние ги поемаме така сякаш никога не сме ги изпитвали.
  Изригваш като вулкан.Разливаш горещата си лава върху нас и ние обгорели крещим от болката.Но сме благодарни за нея,защото ни кара да се чустваме по-живи от всякога.Разкриваш ни Вселените,които си събрал в себе си и ние заслепени от красотите им благоговеем от необятността в тях.И искаме да достигнем отвъд тях,протягаме ръце с молба към теб да ни дариш с безбрежието им.Премерено ни ги поднасяш и ваеш с необясним финес картини откровени,истински,изригващи,притихващи...Омаломощени и безпаметни поемаме красотата и тя ни стига за цял живот
  И изведнъж те няма.Оставяш ни на произвола.Отнесени,зашеметени,разпилени,но твои,защото ти дарявайки ни с Безкрая си тихо и неусетно ни взе сърцата.

Колко силни и истински думи Това се нарича талант да опишеш емоцията, бушуваща в теб!

НЕБЕСНИ ПРАТЕНИЦИ

Усещате ли как те никога не се изявяват пред другите? Бог така е пожелал. Да бъдат обикновени хора, които никога не трябва да изпъкват пред своите братя и сестри. Скромността е Тяхна отличителна черта. А сега нявярно вече сте усетили Тяхната енергия. Човек не може да не изпита върху себе си топлината на Техния поглед, вярата в техните сърца и истинността на Словото, бликащо отгоре. Каква светлина ги залива отвсякъде! Вие трябва да Ги познаете по ореола на Техните души, светящи със своята Божественя слава. Вие вече сте се потопили в тяхната излъчваемост и се чувствате превъзходно. Бог пожела да се слеете със Словото, избликващо като река. Много ви моля, никога не излъчвайте негативни мисли към Тях!

Обичам всички хора по Земята и желая моята любов да просветли техните съзнания!"

Нямам сили и думи да коментирам...ЛИЛИ и ВСИЧКИ ВИЕ ТУК обичам ви и ви благодаря!!!
    Добавям само това:

Подписах петицията.
 
Е, няма друга като теб, lilyyy. Мисля си, че много рядко се среща такова дар слово! Разтърсващи думи.

JACKSONS WON'T WATCH THIS IS IT
MICHAEL JACKSON's distraught relatives are refusing to watch his upcoming THIS IS IT tour documentary - because it will be too painful.
The pop superstar passed away suddenly in June (09), just weeks before his highly-anticipated stage return in London.
The film documenting his rehearsals is set for release later this month (28Oct09) - but his mother Katherine and sister La Toya have both vowed not to watch the movie.
Katherine tells U.S. TV show Access Hollywood, "I don’t think I can bear to look at it right now. But eventually in time, I will watch it.”
La Toya adds, "I have no plans to see it. It’s a bit too soon for me. It really is.”

22 October 2009 12:11

И на нас ни е рано...
Liliyyy    Невероятна си!
Подписах петицията

Тъжно заглавие.Аз също умувам дали да ходя на филма.Мартинка,вие взехте ли си билети?

Преведох малко от интервю на дизайнера на декорите Бърнт Капра.Изпуснали сме нещо невероятно.

Никога до сега не е умирал мой шеф.Декорите бяха напълно готови,но можеха да оживеят само при изпълнението на Джаксън на живо.Майкъл беше оригинален като Елвис.Никой не може да заеме мястото му насред тези декори.Всички работехме много усилено,нямаше място за грешки.Седмица преди Майкъл да почине бяхме готови с всичко,освен със заснемането на декорите,което никога не стана.
Много ме боли като си помисля,че всичко,което направихме, няма да бъде показано.Цялата идея ,концертът да се превърне в театрално събитие,беше страхотна и не мисля,че има начин това сега да се види.Много ме боли,че никога няма да бъде видяно по начина,по който беше замислено да се получи.

Беше поставен възможно най-големият LED  екран/с течни кристали мисля/.Трябваше да покрие цялата сцена като бекграунд,фон, и през цялото време да тече видео 3D/зрителите трябваше да получат 3D  очила с билетите си/.Заради 3D ефекта танцьорите фантоми /от 3D видеото отзад/ щяха да се слеят с декорите и живите танцьори на сцената,почти като холограмен свят,за да предоставят на публиката  максимално пълен образ.

Имахме живи вълци и гарвани летящи в декора,представящ гробището.Имаше мумии и зомбита,зомбитата бяха представени като истарически фигури-Луи Х!V,Наполеон, a Federal Soldier …Тъжен съм,че разпадащите се пирати няма да бъдат видяни.

Знам всички слухове за Майкъл,но това,което мога да кажа е,че той е най-приятният човек,с който може да се работи.Нямаше маска,винаги беше елегантно облечен,определено изглеждаше като МД-носеше черно яке,стил военно,със много златни бродерии на репетициите,червено кожено яке със златни украси…но Майкъл беше много делови,много достъпен и учтив,невероятно мил,тактичен.
Имах билети за погребението…но ги дадох на приятел.Надявах се да видя декорите използвани.Разплаках се като видях Парис да говори за баща си.

Майкъл ни представи децата когато разглеждаха декорите,Бяха нормални и много щастливи деца и просто искаха да играят на декора с гробището,а той да играе с тях.Изглеждаше роден за баща и съм сигурен,че много ги обичаше.

Животът му очевидно беше малко сюрреалистичен.Трябваше да идва на работа с много охрана,имаше цял антураж от черни костюмари, най-малко 4 бодигарда.Дори имахме кодово име за сцената в Кълвър сити-DOME /кубе,купол/.Ние бяхме проекта DOME.АЕG бяха очевидно обезпокоени за безопасността.Той трябваше да пристигне в един от трите нови ,лъскави,черни кадилаци.Един за него и децата,един за 4-та бодигарда,а понякога имаше и трети,който да разсее папараците.Никоя от колите нямаше рег. номер.

Как се живее под такъв натиск,само си представете.