Докторантурата

да попитам,извинявам се преди мисля е писано,но немога да разбера ето следното от ПМС 90/2000 г. за отпускане на помощ при  отчисляване  и защита на дисертационният труд, в смисъл понеже пише еднократна стипензия, но 2000 лв ли се получават или само 1000 лв? Моля който е вземал да сподели от опит.  
) Докторантите по ал. 1 в редовна докторантура получават допълнително еднократна стипендия в следните случаи:
1. при представяне на дисертационния труд за защита в научния съвет в рамките на тригодишния срок на обучение - в размер 1000 лв.;
2. при успешна защита на дисертационния труд в срок до една година след завършване на тригодишния срок на обучение - в размер 1000 лв.

Благодаря ти. Аз съм се запознала с материята и съм го направила, но не се чувствам уверена, че е това, което трябва да е, затова ми трябва статистик или не знам как се казва човекът, който прави подобни анализи...

Мисля, че не можеш да вземеш и двете. Ако защитиш в срок е по първата точка, а по втората - ако минеш апробация и те отчислят с право на защита, но самата тя е до 1 година след това.

И двете може да получиш: първата при отчисляване с право на защита и разкриване на процедура за защита преди да са изтекли 3-те години, а втората  - при защита до 1 година след изтичане на 3-те години докторантура. За първата ми искаха решение на катедрения съвет с положителна оценка за 3-те години, представена в опоменатия срок, а за втората - копие от дипломата за доктор.

Благодаря момичета за отговора!      

Здравейте момичета! Подготвям се за кандидат-докторски изпит по Икономика и управление. Чета усърдно, приятно ми е да се ровя в икономическата литература, и дори ми е като страст. Но.....като че ли всички приятелки са се наговорили да ме разубеждават. Аз имам добра работа, получавам прилични доходи (доста над нивото за градът, в който живея) и всички вкупом ми обясняват, че няма смисъл да си развалям кефа. Как да им обясня, че на мен ми доставя удоволствие да се занимавам с това, че искам да се развивам, още повече, че и работата ми е свързана с Управлението. Това което ме притеснява, са годините ми (40!) и се чудя дали не съм закъсняла и дали да не ги послушам.

Няма такива филми....като приеха новия закон за академичния състав и че може да си главен асистент, само ако имаш докторска степен, да не ти казвам колко народ доста над твоята възраст се сетИ да прави докторантура.

Здравейте, искам да Ви попитам за инфо и съвет... решила съм да кандидатствам редовна доктурантура в НБУ към катедра Политология. Прочетох, че таксата е 1200лв, но не намерих инфо каква е стипендията и какво покрива тя. По принцип отпуснатото място е само 1 и не възлагам големи надежди и мисля да се поразтърся и за други опции за СУ и БАН. Моля Ви дайте ми мнението си, ако някой от Вас е учил в НБУ. И какви са изискванията за изпита по английски език? В момента гледам бебчо, а каката тръгва на градина от есента и ми се иска да съчетая полезното с приятното и да погледам мишлето още малко вместо да го пускам на ясла. Предварително много Ви благодаря и ще прочета темата назад, за да не дублирам въпроси и мнения

Не знам конкретно как протича докторантурата в НБУ, но си мисля, че изначалното ти желание "да съчетаеш полезното с приятното", не е особено приложимо за докторантура. За магистратура - може би, да, всеки втори е изкарал "някаква магистратура", но докторантурата е далеч по-сериозно занимание. Не казвам, че с деца е невъзможно да се учи (аз самата имам 1 дете, родено по време на докторантурата и още едно на път на самия й финал), но определено е много трудно, ако докторантурата се води сериозно и няма кой да ти помага. Нужна е много висока мотивация и ясни цели, по мое скромно мнение. Успех!

Ох, и аз много се чудя с този английски език, как ще се преборя! Нивото ми е А2 (ходих на изпит за определяне на ниво), не знам дали е достатъчно?

Здравейте!
Мислих да отворя нова тема за дискусия, която ще спомена по-нататък, но се зачетох в коментарите, които ме заинтригуваха много. Но в същото време ме убедиха за сетен път, че в страната ни един успешно защитил доктор не се приема - било то в университетите, било то в т.нар. частен сектор.

Първо да дам мнение по въпроса за субсидиите по хиляда лева. Аз получих и двете. Първите хиляда лева се получават, АКО преди да бъдеш отчислен с право на защита, т.е. преди изтичането на редовния период от докторантурата, първичното звено гласува "ЗА" минаването на дисертационния труд на публична защита. Тогава шеф-катедра докладва дисертанта пред ФС, че дисертацията е минала успешно вътрешна защита, на свой ред декана пише доклад до ректора и чакаш да ти се преведат по картата обещаните хиляда лева. Вторите хиляда лева се получават, АКО до ЕДНА година след отчисляването ти с право на защита защитиш успешно дисертацията си и станеш съответно доктор. Тогава декана пише доклад до ректора и получаваш вторите хиляда лева. Разбира се, може да получиш само вторите хиляда лева без първите - някои само за вторите се класираха. Та аз получих общо две хиляди лева. НО тези еднократни стипендии ВАЖАТ, само когато има изрично написана Ректорска заповед! Ако такава липсва, то пиеш една чаша студена вода. Ректорът на СУ направи това, за да стимулира докторантите да си напишат в срок своите трудове. Някои се възползваха и си ги получиха, ако не двете суми, както бе с мен, то поне едната.

Що се отнася до академичното израстване. Какво да ви кажа колеги, нещата са отчайващи, особено за хуманитаристите. Моя милост, откакто стана доктор по хуманитаристика не може да си намери никъде работа по специалността, макар и гранична на нея. Принудих се да работя като... хамалин в СПИДИ с момчета, които са с 8 клас, но затова пък сърцати, усмихнати, готини! Пробвах къде ли не да започна работа. Дори криех трите години докториране + още половин година по процедурата за защита. Но на интервютата ме питаха: "Господине, какво всъщност сте правил три години и половина, че нямате никакъв стаж?" Отговарях, че съм работил на черно и затова нямам трудов стаж. Няколко пъти, чувайки това работодателите ме отпращаха по живо и по здраво. А ако пък заявя, че съм с ОНС Доктор тотално ме заклеймяваха... Истината е, че в БГ всичко е шуробаджанащина - тоя на оня, моя на твоя, нашия на вашия... В науката е още по-страшно положението... Когато започнах докторантурата си моят научен ръководител настояваше да стана доктор на време, за да поема част от лекциите и така да му стана щатен асистент. В резултат на това се изпотрепах, за да напиша труда си. Защитих след много мъка, защото депозирах дисертация преди отчисляването ми, а това не се понрави на някои доценти, които нямат и докторати (старият закон позволяваше такова нещо)!!! Както и да е, минах вътрешна и външна с една отрицателна рецензия на един млад доцент, който стана за посмешище със своята рецензия пред четирите други рецензии на мастити професори, имащи зад гърба си повече от 30 години творчески път. Двама от тях бяха на всичкото и отгоре академици. Като се сетя ме напушва смях, защото наистина картинката бе отчайваща за въпросния доцент. След защитата се появи едно момиченце, което факултета залюби, както и моя научен ръководител. И съответно обявяват на нея конкурс за щатен асистент (на мен тактично по странична линия ми казаха "доброжелателно", че конкурса не е за мен и да не се хабя излишно). Тя сега ще защити на скоро докторат. Не се сърдя за това, но някак си не е честно. Преживях огромно разочарование, но какво да се прави - такъв е животът. Сега все повече се озъртам за чужбина, дори и да работя като хамалин - там поне се печели, докато тук - не! Знам, че ви надух главата, но реших да си излея мъката. Разбирам да съм посредствен доктор, но не мисля, макар да осъзнавам какви слабости имам. Преди 3 години станах млад учен на БАН с институционална награда от МС на РБ заради постигнати високи научни постижения. По време на докторантурата си написах две монографии, две студии и около 20 статии, като някои от тях в чужбина в списания с инпакт-фактор. За моя огромна радост открих, че са ме цитирали в две статии в издание на Кембридж, като цитирането е и открито, т.е. споменали са ми името в самите статии и след това под черта са посочили и трудовете, които са ползвали. Имам и още отличия, които са ми ги връчвали не защото съм ги искал, а защото са оценили работата ми. Но..., вече две години и повече не се занимавам изобщо с наука... Всяко мое желание да се отдам на науката се изпари. Отивам на работа, връщам се, разхождам си аляския маламут - красиво сибирско куче, ям, лягам и въртележката се завърта.

Така че, към онези, които искат да пишат докторати ще кажа следното:
Първо - знайте, че като станете доктори не означава, че ще станете университетски даскали.
Второ - докторирайте в престижни университети, а не в "изгорели", защото никъде няма да ви признаят доктората. СУ поне е признат абсолютно навсякъде!!! Така че, ако докторирате, то там!!! СУ покрива абсолютно всички научни области за придобиване на докторски степени - от физкултурата до ядрената физика.
Трето - не си давайте много зор, защото файда няма. След като станах доктор, за асистенти, но в други научни области, назначиха пълни тъпанари и то само магистри. Вярно, че асистенството им е ограничено, ако не защитят докторати, но са обикновени магистри и нищо повече! НЕНОРМАЛНО е да стават асистенти обикновени магистри!!! Университетите не са гимназии!!! Но това е друг въпрос!
Четвърто - мой съвет: докторирайте в чужбина, а не в БГ!!! Тук е пълно с изкуфели старчета, които се мислят за богове и не пускат никой! А бе той е вече с катетър и не пуска кокала бе мамицата му! Не ще да мре и това си е! Ще седи докато пукне, а това ще стане, когато май аз пукна...

НБУ е ВИЦ!!! Дипломата му от там е все едно аз да ти напиша диплома.

 

Две книги и 20 статии за три години, докато работиш по един основен проект? Еха. Колко ли нова информация ще да е имало в тези статии. 
Какво значи "открито цитиране"? То друго цитиране, освен това, в което се посочва цялата информация за източника ти - автор, заглавие, място и време на отпечатване - не съществува.

Малко попресолена история, колега. Скромността краси човека, са казали хората...



Едната ми магистратура е от НБУ и нищо вицовско нямаше в нея. Като качество на информацията и интензивност на подготовката беше в пъти по-добра от същата в СУ. Понеже съм учила и в СУ и имам реална база за сравнение, изпитвам много топли чувства към НБУ, където в моята специалност преподавателите бяха великолепни ментори и много ми помогнаха на мен лично да разбера какво точно искам да правя по-нататък. Ако бях останала с магистратурата от СУ, никога нямаше да стигна до докторат. Изобщо нямаше да остана в тази дисциплина, всъщност - толкова ужасна беше обстановката в моята катедра. Не знам как е в политологията, но не бих отрекла университет с лека ръка, защото не бил СУ. Тук вече познавам доста преподаватели, дошли със степени (главно магистри) от какви ли не университети в България, включително такива, за които изобщо не бях чувала. Имат си и подготовката, и качествата, и се радват на достатъчно успешна кариера в САЩ. Между другото, СУ тук е точно толкова неизвестен, колкото и НБУ или Югозападният. Аман от снобизъм.

Какво става, ако забременееш по време на срока, в който трябва да защитиш дисертацията?
Удължава ли се този срок или не? Има ли някакво общовалидно правило или си зависи от всеки университет?
Благодаря