Докторантурата

Здравейте, dilyanad!

След няколко дни са ми изпитите за кандидатстване  по същата специалност и на същото място. Дали някак можете да ми разкажете как са протекли? Моля Умирам от притеснение, че сме много кандидати, имам и "сценична треска"... Направо, ужас! И така стигнах до тук и открих вашия коментар. Та си рекох, ще питам!

Здравейте! Не знам къде учите, аз бях в Тракийски университет и имах право на 2 години прекъсване (не е задължително да се ползва наведнъж) и една година удължаване.

Предстои ми защита на дисертацията през април.

Надявам се всичко да мине наред. Вътрешното обсъждане премина спокойно, със съвсем малки забележки.

Но като цяло излизам с неудовлетвореност от целия процес. От днешна гледна точка вероятно не бих се заела с подобно нещо. Самата изследователска работа ми харесва, но в университета с всяка изминала година се сблъсквах с все повече спънки и подводни камъни. Преподавателите се мразят помежду си, правят си мръсно (още по-лошото е, че си го изкарват на невинни докторанти, дръзнали да се обучават в "противниковия лагер"), много нагласени истории, наши-ваши, асистенти се подбират на принципа "ще ми бъде приятно да работя с Х или У", вместо да се гледат знанията и научните постижения ... тъпа история. Надделяват шуробаджанащината и приятелствата по интереси за сметка на науката. От научния ми ръководител съм доста разочарована - както ми помагаше и ме привличаше в началото, така по някое време през втората година ме пусна напълно сама и до края отказваше да ми помага и да ми обръща внимание. Нарочно не си вдигаше телефона и не ми отговаряше на имейлите. Дори иначе задължителните по учебен план консултации отказваше да провежда с мен. По неговите думи - трябвало сама да се преборя. Голямо геройство е за мен, че успях да напиша нещо, което да одобри и да внесе за обсъждане пред катедрен съвет след целия игнор, който срещнах в последно време от негова страна. Излишно е да казвам, че имаше и много кадърни млади колеги, които отпаднаха от системата и не успяха да защитят поради подобно "вещо" научно ръководство. 

Бих посъветвала кандидат-докторантите да записват докторантура само ако го желаят много силно и са напълно убедени в своите цели и възможности. И дори тогава пак не е сигурно, че ще се стигне до защита.

Докторантурата е личен опит и успех на докторанта. Кадърен колега и успешен докторант не са равнозначни. Понякога се разменят роли и е въпрос на такт, дипломация и финес да стигнеш до финала.
Приемам с големи резерви написаното, спокойно можехте да минете и без него, не че не е така, както описвате, но негативизмът по адрес на научния ръководител не говори добре за докторанта (да бяхте го обърнали в позитиви ). Разочарованието Ви идва по-скоро от неправилен избор/нереалистични очаквания, съжалявам за което.
И все пак, докторантурата не е “доктор”, закичен пред името или опашка зад него, която да въртим пред хората. Пожелавам Ви да намерите удовлетвореност.

Ами да, права сте, че се получиха нереалистични очаквания, но това пак дойде от научния ръководител. Докато си привличаше докторанти ни баламосваше с обещания, че има места за асистенти, възможности за стажове в чужбина, че има финансиране за апаратура. Накрая какво стана - местата за асистенти бяха нагласени за приятели, с които на научния ръководител "ще му бъде приятно да работи" и които дори не бяха негови докторанти, а дойдоха от институти на БАН, никакви стажове и никакво финансиране за апаратура не получихме. Сами ходихме с един колега да взимаме проби на терен и със собствени средства плащахме на частни лаборатории да ги обработват. Междувременно дойде ново деканско ръководство във факултета, което даде отражение на цялостната атмосфера там. Много се промениха нещата за четири години.

В коя област Ви е докторантурата?
Благодаря!

Не мога да се съглася с написаното от Вас. Доктурантурата е по определение "образователна и научна степен". Колкото и да е талантлив един млад учен, липсва ли му подкрепа в работата, не само ще му бъде трудно, но понякога и невъзможно да стигне до поне удовлетворяващ краен резултат. Функцията на научния ръководител е не да се скатава и да прибере следващото му се възнаграждение за това му качество, а да помага, да наставлява, да учи. С думи прости - научният ръководител е учител, наставник и ментор на докторанта. Ако научният ръководител не си е на мястото, съществуването на фигурата му се обезсмисля. Нещо повече - на докторанта трябва да помагат всички членове на катедрата/научното звено. Защото науката, във всички свои направления, е общо дело - всеки стъпва върху постигнатото от предходните и прави по-малка или по-голяма крачка напред и нагоре.
Там, където има завист, сплетни, интриги, наука няма. Това е псевдо-научна дейност, чиято цел е професорът (титулярят в съответната научна дисциплина) да бъде "най-велик", след когото няма наука, защото тя започва и свършва с него. А да си изкарваш непрязънта, изпитвана по отношение на колега върху неговия докторант, е признак на слабохарактерност и липса на елементарно възпитание.
Научната завист е нормална и е хубаво да си остане научна, като те стимулира да обориш постиженията на онзи, комуто завиждаш. С наука. Когато научната завист се превърне в лична, в човешка, науката се изпарява.

Вие може би не разбирате каква услуга Ви е направил този научен ръководител със своята незаинтересованост. По принцип, въпреки че става дума за образователна и научна степен, докторантът трябва да може да работи самостоятелно. Това е много важно и очевидно Вие сте го постигнала. Поздравления! Знам , че не е никак лесно, защото преди доста години (четвърт век) и аз минах по този път, започвайки в България и завършвайки в Германия. И там нещата не бяха никак розови, но се справих.
Това ще Ви е една закалка и ако останете да работите в тези среди, ще знаете колко гнили са нещата отвътре, не само в България. Интригите са навсякъде, не само в сферата на науката. В нея поне са предвидими.
Съветът Ви относно кандидат-докторантите не  е много коректен. По-скоро трябва да им се каже, че докторантурата не  е лъжижа за всяка уста и не бива да се тълкува като нещо, което ще добави пари към заплатата в последствие и че тя е нещо лесно- "пиша там един сбирщайн и съм доктор". Моите наблюдения сочат, макар и да не работя отдавна в тези среди, че докторантурата след 2012 година е силно обезценена и един куц закон тогава позволи на много хора да се облажат, без да имат нито една научна публикация където и да било.
Ако не е тайна, в коя сфера постигнахте докторска степен?

Съгласна съм с мнението Ви!Без подкрепата на научния ръководител е трудно.Но някои от тях са толкова  заети с проекти , че въобще не им се занимава.Да не говорим,  че и в тази сфера всичко е кой на кого е човек, за съжаление. ЗНАМ за хора на позиции главни асистенти , които въобще не знаят за какво  са там.Бг действителност

Здравейте! В Науките за земята защитавам, ако има значение.

Нали виждам каква е ситуацията- доста от преподавателите са дребни душици, завиждат, клюкарят и доносничат. За каква наука въобще можем да говорим. Доценти и професори са се взели за богове и гледат да те мачкат. Между тях също тлеят конфликти, подливат си вода, правят си мръсно. Не е готина тръпката. Такава е обстановката около мен. Изродиха се нещата, преди беше по-различно.

По повод по-горните коментари - разбира се, че научният ръководител не бива да оставя сам докторантите, все пак това е ОБРАЗОВАТЕЛНА и научна степен. Аз никакво образование и никакво менторство не получих по време на докторантурата. Дори консултации ми бяха отказвани. Сама се блъсках с всичко - включително създаване на методология, събиране на проби, анализи. Все пак тези научни ръководители получават едни пари, че ръководят докторанти- редно е да си ги изработят реално.

Значи си по моята част , въпреки, че науките за земята са доста широко понятие и се простират до Космоса.
Тези едни пари са буквално смешни-нещо като джобните на едно дете.

Нищо ново не (ми) казвате. С голямо съжаление констатирам ежедневно, а и тук - академичната среда не е за всеки, и поглед/оценка, тип “гроздето е кисело” не носи ползи никому.
Зачислих се след огромни административни пречки, от което произлезе огромно количество науко-приложни идеи и проекти. Всичко е реализирано до момента. Лесното също не е за всеки. 😃

Здравейте!
Търся отговор на един въпрос и в нито един регламент не открих официален отговор, затова ще попитам тук някой дали може да ми каже със сигурност (или да ме насочи към официален документ):
Какво се случва с полагащата се стипендия до края на 3-годишния срок на редовен докторант при предсрочно отчисляване и защита?
От кой момент прекратяват изпалщането на стипендията и на какво основания (закон, наредба)?

Благодаря на знаещите или вече шреминали през това!

Мисля, че не се плащат, от датата на отчисляване на ФС би трябвало да е. Докторантура до 1-ви март ме отчислиха на 29 януари и съответно не получих февруарска стипендия. Но това беше преди 10+ години и сега нещата може да се различни.

Спира да се изплаща от месеца на издаване на заповедта за отчисляване от докторантура.