Адът окситоцин

Да, чисто, неразредено и без лед дори! Като питах- ама няма ли нещо друго, акушерката каза- ей, вий пък малко да ви заболи и искате упойки! Не остана време де...

Иначе контракциите си бяха "като истинските"- с начало, засилване, пик и затихваща част.

Противно на повечето мнения за окситоцин, аз бих казала,че ми помогна. Приеха ме в родилното с изтекли води  и много болезнени контракции на 5 мин, но без да имам никакви напъни. След като ми сложиха системата с окситоцина напъните започнаха и родих за по-малко от 20 минути /това е първо раждане/.

Сложиха ми окситоцин заради изтекли води и нула контракции. 16 часа по-късно, след ужасни болки и три часа напъване, родих секцио. Сами си направете изводите.

от това най-много ме е страх

Дааа, и аз раждах със система. За 6,5 часа. Но болките няма да забравя никога.

Тия страшни сценарии с окситоцина не са задължителни, всичко е строго индивидуално и изводи от отделни случаи изобщо не могат да се правят! 

Това беше най-големия ми ужас.Като ми сложиха окситоцина ми започнаха
много болезнени контракции през минута и половина и силни напъни без
нужното разкритие.Акушерката ми се скра,защо съм била викала.Добре,че се
появи доктора и им каза да изключат окситоцина,че работата не отива
на добре.

слагат по принцип на всичики...именно за да не им се мткаме много време в предродилна... и да пълна гадост са, освен това благодарение на форсирането с окситоцин, обикновенно родилката се сдобива и с не малко разкъсвания.....

Общо взето ако не отидеш с почти пълно разкритие и подпишеш информираното съгласие....ще си със система...

и аз преди окситоцина почти болки нямах...т.е. имах силни като при менструация...ама това от системата....нямаше нищо общо...
кой знае, може би и без нямаше да са леки при по-голямо разкритие.....но за мен е нечовешко без причина да слагат просто ей така - рутинно, че да мине по-бързо...

толкова се радвам, че се справих и без него
пристигнах с изтекли води и 3 см. разкритие и ме оставиха за другата сутрин. Да ама не родих същата вечер без окситоцин и много се радвам.

Абсолютно съм съгласна! Всяко раждане е различно, всеки организъм също, а и всеки има различен праг на болката. На мен например не ми дадоха никакво болкоуспокояващо, не съм и искала. Не, че не болеше, но търпях. Даже 1-2 часа преди да родя, лудите ми приятелки дойдоха под прозорците на родилното (в 5 часа сутринта). Разбрали, че съм в болницата и идват за морална подкрепа. Говорихме си през прозореца, родилното е на първия етаж. Хем ме болеше, хем ми стана драго и едновременно смешно, че са дошли. Кикотехме се, аз само се поприсвивах надве, като започнеше контракция.

Pit to distress - билет към секцио по спешност
За или против системата с окситоцин?
Системи и хапчета за предизвикване на раждането.
система за предизвикване на раждане

Мда, и аз раждах с окситоцин. Към десет и половина вечерта / точно  в деня преди термина/  усетих  тежест ниско долу, загрях, че май ще раждам , казах на  ошашканото   съпружество  да ми сваля сака в колата, докато аз се изкъпя. Водите  ми изтекоха под душа- кално- зелени, но нямах контракции. В Аго  при приемането ме провериха  за  разкритие- 1 см. Обясниха ми, че ще почакат регулярните контракции, които не закъсняха- почнаха около 20 мин., след като ме настаниха в предродилна. Малко след  полунощ пак ме провериха- 4 см, като контракциите  бяха   напълно поносими / пък и аз по принцип не съм гевезе/. Да, обаче решиха, че нещата много се бавят и ми включиха система  с окситоцин В началото стисках зъби, прехапвах устни- абе, търпях, още повече , че  контракциите, макар и много силни, бяха през около 5 минути, та имах време да си поема дъх. Да, обаче  по едно време  зачестиха по сила и по интензитет  и  аз вече място не можех да си намеря, та акушерката ми се навика, щото  съм се свивала и съм  се извъртала настрани . Креснах  й да ми махне  шибаната система, но тя заяви, че аз  и мойте лиготии  изобщо не я вълнуваме, нея я интересувало  бебето . Часове наред- мъки.  Стигнах дотам, че неиздържайки  на болката, виках   почти при всяка контракция: "Мамка му",  периодично на висок  глас настоявах да ми  бият упойка, а най- накрая взех  през стиснати зъби да съскам " Боже, господи, мамицата му ,как боли" . В предродилна  имаше   две  млади мамки  по на около 20 години/ без системи/, които  уплашено  ме гледаха при всеки пристъп и се чудеха  няма ли да сменя репертоара . Накрая, при  поредната  проверка за разкритие,  при която вече от болка ревнах с глас и се оказа, че не съм мръднала от 4 см, тотално  се  сринах. Реших, че не мога да издържа това раждане и че ще умирам- къде са още 6 см  до пълно разкритие. Изпаднах в нещо като полусъзнание и даже вече не виках. Помня смътно как ми повдигаха клепачите и ми мериха кръвното. После явно  нещо тоновете на бебка се влошиха, щото  ми махнаха окситоцина и   ме вкараха  за спешно секцио. Всичко на всичко   същинските  ми  мъки ми продължиха около 5 часа.  Извадиха  бебока в 6. 20 сутринта, а няколко часа по- късно   вече  бях станала от леглото  сама и превита на две, но захилена като тиква на плет, се мотаех из стаята . Болката от операцията ми се струваше   като  голямо нищо  след   това, което препатих. Като   пък си ми дадоха и детенцето на другия ден, забравих всякакви  болки и в тоя момент бях готова   да преживея пак и пак същото, стига  резултатът  да   е такова сладко малко човече. Хубавото е, че бързо се забравя . 

Когато отидох в болницата нямах никакви контракции, а водите ми се бяха спукали. Преносвах 7 дни. Поставиха ми система с окситоцин, след час и половина започнаха контракции през 10 минути, а след това се учестиха. Родих бързо, нямах неистови болки и си усещах напъните.

напълно съм съгласна.

Системата с окситоцин не ускори особено процеса, само контракциите станаха болезнени. Родих след около 2 часа след като ми сложиха системата. Не знам обаче дали е заради окситоцина или е съвпадение с напредването на родовата дейност.