Дайте да проведем една смислена дискусия за дългото кърмене

Е, лично аз пък смятам, че дете на година и нагоре е достатъчно голямо, за да не се буди нощем за ядене, още по- малко да суче. Знам как никнат зъби при децата и съм наясно с утехата, която може само мама да предложи. Но трябва ли да е непременно цицката?

Аз много не го разбирам това с "утехата". Моят между 6-7 м. до 1 г. и 4 месеца се будеше през два часа през нощта, ако минеха три беше рекорд. И аз в началото се мъчех да го приспивам на ръце, но без кърмене не минавах. За този период изникнаха 6 зъба. После спря да се буди през нощта (две-три нощи баща му му говореше, а моя милост липсваше и той се отказа да чака мляко през нощта). Изникнаха още три кътника. Е, не го ли боляха тези кътници, та да се събужда? И, въпреки че не е по темата, преди две седмици се разболя и докторката каза - зъби. Ама и аз се разболях (на мен не ми никнат, за сведение)
Изобщо в тази история със зъбите може и да има истина, но мисля, че прекалено много неща се оправдават с тях.

Ако ме споходи късметът да имам още едно дете (поне) и да го кърмя, ще се помъча да го откажа рано от нощното кърмене - след 1-2 м., да речем.

И, наистина, човек мисли по различен начин по време на интензивното кърмене (до захранването) и след това.
Аз в момента продължавам да го кърмя сутрин и вечер по разни мои причини, вкл. докторските приказки за имунитета, но пък се опасявам, че не се грижа да имам достатъчно кърма 

Ако ме убедят поне в една вреда, веднага спирам   Но досега никой не ме е убедил. 

Ох, то много неща сте написали, аз какво да добавя...
Дългото кърмене не го правя заради СЗО или американската педиатрична асоциация, а защото виждам, че това е начинът да ми е добре на детето. Щом ме търси, значи трябва да съм там. Не ме притеснява, че нямало да е самостоятелна. Който я е виждал, знае, че Иринка е бая отракана малка годпожица, която е по-самостоятелна от необходимото.
А и дете на една година още си е бебе - тъй като я гледам, ходи, бърботи, но е бебе и като е на гърдата, стои естествено. Не е като да дам на брат й да суче
И Зори, и Бу, и Белинда, и Хедра, и Небесната Алма са написали нещата, както съм ги усещала в един или друг момент. Не знам, Зъхи, нещо не ми спори дискусионния тон тази вечер - но не бързай да си слагаш срокове, защото ако Ема стане на една година и още суче, и това ще ти тежи... Остави нещата плавно да се развиват, пък той Господ си знае работата.

Аз никога не съм се изказвала по този въпрос, но сега се престраших 

И повече подкрепям изказванията и мислите на Зъхи, Анита и Димана, отколкото на другите дългокърмещи мами 

Ако имам кърма бих кърмила до годинката, най- ама най-много до година и половина.
Ако продължавам да имам кърма - бих се изцеждала и давала на детето, нека си пие  "полезното" мляко, но не директно от гърдите ми.

Нещо не ми се нрави тая работа - дете което разбира всичко и бърбори, когато е обезпокоено или разплакано -> хоп на гърдата...
И като се замисля, това си става навик за детето... 
Ами когато кърмата спре, как ще го успокоявате? 

Ами има си и други начини за успокоение на вече порастналото човече.
Вярно е че всеки сам избира кое е най-добро за него и за детето, затова и има толкова различни мнения.
Аз просто споделям моето 

И да ме извиняват мамите, които кърмят и искат да продължават да го правят още дълго време, ама ми изглежда един вид като надпревара на тема: кой ще кърми най-дълго.

Надявам се не съм засегнала никой със споделените "на глас" размисли, ако е така, простете 

Добре де,така ли на никоя от вас понякога не й дотежава,че кърми?Ама честно, с ръка на сърцето .Аз ли съм лоша майка само?
Съгласна съм и Бу,и с Хедра,и с Белинда......просто се чудя никога ли наистина не ви се е случвало да ви дотежи че кърмите?Ей,тва искам да разбера аз?

Аз още няма да се включвам по темата (предвид възрастта на моето кърмаче). Само искам да разкажа нещо на Зъхи Моя комшийка си кърми детето до годинка и два месеца. Просто една вечер като извадила цицата, синът й казал - Мамо, Ники не иска повече цокито!
И край. Детето си е решило само, легнало си в леглото и заспало.
Зъхи, ако наистина ти е терсене ти пожелавам от все сърце и Емата да заяви толкова отговорно своето лично мнение по въпроса

Е, чак пък да дотежава... Не, че не ми се иска да мога да изляза на вторнишките сбирки по- до късничко, или да отида някъде за ден-два само с мъжо, но си подреждам приоритетите, а пък и не вярвам, че мога да я оставя за толкова време. Тежеше ми в началото, сега вече така свикнах, че ще ми е леко неестествено, а хем не кърмя толкова отдавна като вас...

Не можах да изчета всичко до тук, но голямата ми дъщеря я кърмих 8 месеца. Сега е на 9 години, пила е антибиотик точно 6 пъти досега, почти не боледува (да не чуе  ) ,така че не съм сигурна дали една , две или пет години са от значение. По повод умората към 7-8мия месец вече ми беше тежко, така че Джиджи не си само ти "лоша майка" . Да е всичко наред ще кърмя и сега - спор по въпроса няма, но със сигурност няма да е повече от максимум 1 година.
Даже благодарение на кърменето и залъгалка ползвахме във възраст между 8 месец и 1,3месеца (и то заради мойта глупост, че въобще и я дадох).

Ох, повече ми тежи неразбирането, което срещам. Не че ми пука, ама по-приятно би ми било, ако поне някой наоколо ми признаваше, че това, което правя за детето си, е правилно и полезно за него. Вместо това - мълчание или подмятания "ама вие още ли...?", сякаш нещо лошо правим.

Колкото до това, дали самото кърмене ми тежи - не знам, като спра, може и да се окаже, че ми е тежало; сега все едно да ме питате не ми ли тежи сменянето на памперси примерно. Ами как да ми тежи, като много по-трудно ми се вижда непрестанното подканяне да ходи до тоалетната или смяната на напишкани/наакани гащи. Когато реши, че е готова да ходи до тоалетна, изведнъж сигурно ще ми олекне (особено на джоба). Но сега знам, че е необходим етап и макар че я подканям да пишка в тоалетната, не я насилвам, чакам я.

И нека не почваме да си мерим "циците" на тема коя е по-добра/лоша майка според продължителността на кърменето. Аз смятам, че така е правилно и полезно; дъщеря ми все още го желае. Нашият проблем е решен. Някой смята, че в кърмата ми вече няма нищо полезно или че съм извратена да кърмя толкова дълго - негов си проблем.


Не, естествено, че не трябва да е непременно и само тя. А ти какво по-добро средство предлагаш  ?

Аз също съм на мнение, че вече сме големи за нощно кърмене. Ела да го обясниш на моята дъщеря. Скоро се опитах да махна нощното; в резултат почна да се буди, става от леглото, разсънва се, докато не си получи своето - и набързо ме отказа от експеримента. Който се е справил с махането на нощното - нека сподели опит, ще съм благодарна. Но с метода на Спок с реването да сме наясно, че няма да се навия   !

Оф-топик, но докторското мнение (не тукашното, да поясня) е, че бебето има нужда от нощно хранене до 6 месечна възраст; след това вече нощното кърмене/хранене играе роля на утешител, навик и т.н., а не толкова хранителна функция, тоест след това, при желание и възможност, може да се отучи бебето. Но от друга страна, пак толкова компетентни хора твърдят, че има бебета, които поемат основната си порция мляко именно нощем, когато са най-спокойни и сънени (тук някой майки бяха споделяли същото), така че не знам дали прекратяването на нощното кърмене след 6-ия месец е добра идея за всяко бебе.

Мисля,че тук не се отчита един основен момент - не ние настояваме детето да суче,когато е разплакано или има нужда от утеха и близост,а особено по-голямото детенце съвсем съзнателно и настоятелно самичко си търси да суче - дъщеря ми е на 9 месеца,но вече съвсем ясно си показва,дърпа и си иска,търка се с муцунка в блузата ми и се опитва да засуче,особено когато нещо е крива (доживях и това да стане - колко пъти съм се оплаквала,че не търси гърда за успокоение ).
Кърмата няма да спре,докато детето суче,дори да е само 2-3 пъти на денонощие - веднага давам пример с ИваД - а в процеса на надрастване нуждата от кърмене нещата сами се подреждат и се установяват нови навици и обичаи за успокоение.Децата се променят непрекъснато и сами показват,когато искат нещо да става по друг,вече не бебешки начин,особено когато стигнат фазата АЗ САМ след втората година.Така че в това отношение притеснения нямам
А относно това кой е по-по-най сред дългосрочните кърмачки - няма начин да възникне надпревара,кърменето е двустранен процес,т.е. трябва да има желание и от двете страни и майката може да си прави планове да кърми до пълнолетие,а детето да спре още преди втората година.Точно това му е хубаво на кърменето - никога не можеш да накараш едно дете да суче,ако то самичко не желае - така че няма как да сгрешиш (освен ако тотално объркаш нещата с възпитанието).

Не искам да предлагам средства. А ако нямаш кърма при никненето на зъбките? Пак цицка ли ще предлагате за успокоение? И май някой беше казал, че и с кърмене, и без кърмене, процесът пак си е болезнен, детето пак си е кисело и в крайна сметка с никненето на зъби се опитваме да оправдаем доста неща.
Моята дъщеря беше на 10 дни, когато се отказа от нощното кърмене. Имам предвид изобщо от яденето нощем. Заспива в 21 и се събужда в 6. Не съм се опитвала да я отказвам, още повече на такава възраст. Ако се случи да се събуди към 4, давам малко водичка и биберона (леле! що за майка съм!!!!!) и спи до 6. Ако наистина е супер гладна тогава, дали ще се остави да я излъжа?
Всичко за мен се свежда до нагласата на майката.

А ако нямах - щях като всички майки, хранещи с адаптирано да правя, сигурно. Но когато имам (и нямам против да я кърмя нощем) - защо да не давам? Когато виждам колко по-лесно заспива за броени минути...Всеки сам си избира

абсолютно е така! Мойта щерка ядеше по 100 пъти на нощ до 6тия месец и след това се отказа сама буквално а 1 нощ 

Нямам нищо против всеки да кърми колкото иска. За мен лично е приемливо да кърмя до 4, максимум до 6 месеца на бебето.

Ако бях женена за Тарзан и живеехме в джунглата, сигурно щях да кърмя няколко години, но в условията на цивилизацията изобщо не си го и помислям.