Публикувана: 17 септ. 2005, 15:26 ч.
Последно мнение: 4 окт. 2005, 11:06 ч.

Плакахте ли като родихте?

3 628
94
1

1
2
3
4
...
7
Всички

17 септ. 2005, 15:26 ч.

Мнения: 727

Питам ви майчета ......защото аз от сега си представям картинката майка ми, баба ми, свекито, сестра ми каквито са ревли... Shocked

, а на мен пък малко ми трябва за да се разплача.......абе ще сме такава картинка а НЕ ИСКАМ , това ще ме разстрои много, вие как се справихте
Имаше ли много сълзи(е то без сълзи не може но не искам да се разстроивам)???

# 1 17 септ. 2005, 15:30 ч.

Мнения: 6 315

Не, плаках след като се осаферчих, т.е. след няколко часа, когато вече "на трезво" си погледнах детенцето. Всеки път като го погледнех очите ми се пълнеха със сълзи от радост.

# 2 17 септ. 2005, 15:31 ч.

Мнения: 6 472

Да бе ще рева вместо да се наспя Grinning

Майка ми се разрева, ама на мен би беше смешно - май още ме държеше упойката Grinning

# 3 17 септ. 2005, 15:33 ч.

София
Мнения: 13 214

Цитат на: anilevi в сб, 17 сеп 2005, 15:26

Не, не съм плакала. Майка ми рева като видя бебето час след раждането... Сега рева ако гледам раждане на живо по ТВ, ама тогава еуфорията е такава, че не ти е до рев Grinning

. По-различно е като гледаш и като се случва с теб

# 4 17 септ. 2005, 15:34 ч.

Варна
Мнения: 4 295

Да,поплаках си от щастие,че всичко с бебо и с мен е наред!Мисля,че това е нормално,така,че си поплачи и ти на воля! Wink

# 5 17 септ. 2005, 15:35 ч.

Мнения: 1 403

И аз не съм плакала,много се радвах,че всичко свърши и можех да си я гушна вече love001

# 6 17 септ. 2005, 15:38 ч.

Като родих бях в упойка, а и после не ми е било до рев, но един ден, когато вече си бяхме у дома и видях това ангелче как спокойно и красиво си спи в легълцето, очите ми се насълзиха от радост. почувствах се истинска щастлива.

# 7 17 септ. 2005, 15:39 ч.

Мнения: 179

Цитат на: Margarita в сб, 17 сеп 2005, 15:30

И при мен ситуацията беше същата. След като донесоха дъщеря ми в стаята при мен - всеки път, когато я погледнех, си мислех колко щастлива ме прави това съвършенно малко човече и започвах да плача. Понякога си ревях така по половин час Simple Smile

Веднъж дори акушерката ме завари да плача и се смая жената Crazy

Но това щастие наистина не може да се изрази по друг начин - или поне при мен неможеше Wink

Пожелавам ти леко раждане и прекрасно бебче! bouquet

# 8 17 септ. 2005, 15:39 ч.

София
Мнения: 750

Първия път ме бяха пуснали да се разхождам из предродилна зала докато родя та се разревах от страх. Вториа път въобще не съм се и сетила за рев. Виж мъжът ми доста се бил стреснал докато чакал от вън. Ама после то такъв адреналин ти идва и такова щастие те наляга..........аз само чаках да стане сутрин та да си видя близките.
Май е по-притеснително за хората от вън дето не знаят какво става.

# 9 17 септ. 2005, 15:41 ч.

Мнения: 2 332

И питаш... малко след като я извадиха и ми я дадоха я гушнах върху мен... и като се разревах... от щастие, естествено Simple Smile

. И сега като се сетя ми се насълзяват очите.

# 10 17 септ. 2005, 15:42 ч.

Все още в къщи, но скоро може и в лудницата
Мнения: 8 231

Плаках като видях майка ми и мъжът ми. Казах им, че всичко е добре и си имаме едно сладко малко бебче.

# 11 17 септ. 2005, 15:43 ч.

Мнения: 1 884

Да, след като излязох от упойката и акушерката ми донесе малкото момченце, изпитах невероятно чувство, и сълзите потекоха Simple Smile

))

# 12 17 септ. 2005, 15:46 ч.

Мнения: 1 613

Плаках, даа Grinning

Само като чух как изплака и не можах да сдържа радостта си и се разплаках.
Това е най-хубавия момент в живота ми Flutter

# 13 17 септ. 2005, 15:47 ч.

Мнения: 1 645

Поплаквах си по малко,но чак като се прибрах вкъщи - толкова бях щастлива,че просто не можех да се въздържа.
Ами аз и сега си поплаквам от време на време - особено когато гледам моето слънчице как сладко си спинка

# 14 17 септ. 2005, 15:48 ч.

Мнения: 883

Аз не плаках, татито обаче не издържа Laughing

# 15 17 септ. 2005, 16:00 ч.

Мнения: 1 520

Не, не съм плакала.

# 16 17 септ. 2005, 16:05 ч.

София
Мнения: 1 621

Не, не съм плакала като родих, но в последвалите месеци се отплаках Rolling Eyes

# 17 17 септ. 2005, 16:09 ч.

Мнения: 1 512

Плаках след като излязох от упойката. Разплаках се и когато изписаха дребосъчка и си я взехме вкъщи. Тогава се почувствах истински щастлива и разбрах, че това, което изпитвам, е най- чистата и силна любов Heart Eyes

# 18 17 септ. 2005, 16:16 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 840

Не, защо да плача? Бях много радостна и леко еуфорична Simple Smile

Вярно, че почти не мигнах цяла нощ след това (легнах с очилата на носа) и току поглеждах в кошчето с бебата до мен, да я видя как тихо спи.

# 19 17 септ. 2005, 16:36 ч.

Мнения: 2 952

Ами , 4е то е от хубаво бе! Нека полачат хората... то не е от драма .Радвай се ,4е имаш близки ,които се вълнуват за теб и те обичат, а не студени кютуци ,които ти връчват поздравителна картичка с ъс зау4ена усмивка.

# 20 17 септ. 2005, 16:42 ч.

София
Мнения: 717

Насълзиха ми се очите, но се сдържах Simple Smile

# 21 17 септ. 2005, 16:47 ч.

Мнения: 5 183

Не. Бях много горда и доволна. Облек4ение 4увствах и голямо щастие.
Плаках дълго и напоително няколко дни след това - като си останах сама вкъщи след изписването.

# 22 17 септ. 2005, 17:07 ч.

Мнения: 8 505

Не,не съм.Но майка ми си пада ревла,та може и да си е поплакала.

# 23 17 септ. 2005, 17:19 ч.

Мнения: 763

Да, разплаках се от радост. Бях секцио със спинална упойка, но ми биха и успокоително, че нещо ми стана лошо. И въпреки, че се омаях и успокоих от инжекцията - като ми дадоха да го целуна, ми текнаха сълзите по лицето.

# 24 17 септ. 2005, 17:29 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

С щерката произведох 1-2-3 smile3518

С малкия, май НЕ newsm78

# 25 17 септ. 2005, 18:21 ч.

Мнения: 1 427

Май не плаках,ама бях в такава еуфория,че след операцията почти не мигнах-от 10 сутринта почти до другия ден.Чаках с нетърпение да ми я донесат за по-дълго.Все си повтарях"Вече съм мама!".Мноооого мили спомени Heart Eyes

# 26 17 септ. 2005, 18:45 ч.

Мнения: 2 028

да, от щастие Heart Eyes

# 27 17 септ. 2005, 19:15 ч.

Мнения: 4 068

Плаках да.
Родих със секцио с епидурална и пълна упойка. Когато ме събудиха от упойката с думите "Събуждай се мамче имаш прекрасна дъщеричка" се разплаках ей така още омаяна. После докато ме возиха в количката към интензивно пуснаха мъжо при мен и когато той ми каза, че е видял беба се разплаках пак. За мен това бебе най-щастливия миг в живота ми.

# 28 17 септ. 2005, 19:15 ч.

София
Мнения: 1 511

Цитат на: Margarita в сб, 17 сеп 2005, 15:30

Всеки път като го погледнех очите ми се пълнеха със сълзи от радост.

И при мен беше така!

След като родих,всички един по един влязоха да ме видят,с бели престилки бяха и татко ми каза: "Ти ме правиш много щастлив, много те обичам!!!" Е,тогава вече ревах като магарица!!! Mr. Green

# 29 17 септ. 2005, 19:19 ч.

Мнения: 3 537

Плаках,да,преди да родя малко от силните контракций а след това от радост Grinning

# 30 17 септ. 2005, 19:31 ч.

Мнения: 36 036

не, и двата пъти не съм Simple Smile

# 31 17 септ. 2005, 19:41 ч.

София
Мнения: 6 477

Ей, спомням си го като че беше вчера....Родих секцио със спинална упойка....В мига, в който извадиха беба тя си трайкаше и аз се изплаших и секунди след това изплака и ми я донесоха да я видя и целуна....Ами май съм се разплакала, анестезиолога ми казваше - спокойно майче, поставяш нов рекорд за високо кръвно и ускорен пулс при вида на бебето си....Ама да ме питаш защо съм плакала...нямам отговор..от вълнение ще да е май Wink

# 32 17 септ. 2005, 19:56 ч.

Мнения: 41

Аз по принцип съм много чувствителна натура и си мислех,че ще се съдера от рев,а то въобще не беше така.Толкова се бях изморила,че дори не можах да заплача.Учудих се сама на себе си.За сметка на това пък като ми дадоха бебчето няколко часа по-късно,бях толкова щастлива,че сълзите ми сами потекоха.Това е едно най-великите изживявания на света!

# 33 17 септ. 2005, 20:21 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Не, плаках, когато се прибрах вкъщи, но от друго.

# 34 17 септ. 2005, 20:39 ч.

Севлиево
Мнения: 1 666

Да, когато я видях baby_neutral

за пръв път-от вълнение!Сестра ми също е плакала-от умиление, а за таткото незнам, той не си признава Laughing

# 35 17 септ. 2005, 20:52 ч.

Мнения: 2 609

Не,не съм плакала,поне не си спомням Wink

,радвах и се много и ми стана едно такова-миличко Heart Eyes

Следващите дни обаче не спях да рева,заради ъкъла да една доФторка-но това е друга тема

# 36 17 септ. 2005, 21:06 ч.

Мнения: 2 950

Аз изкарах доста продължително раждане, стисках зъби през цялото време, защото хич не ми харесваше това, че другите много крещяха и накрая като родих, ... голям рев му ударих. От щастие! newsm44

Смеех се с глас и ревях като бебе - за първи път ми су случи такова нещо! Но беше супер изживяване!

# 37 17 септ. 2005, 21:31 ч.

Мнения: 370

Не, не съм си и помислила да плача. Пях "Червено вино снооощи пиих/и нищо не остаааанааа...". Таткото е плакал, от радост и/или от нерви, ама моя милост в този момент измъчваше нещастните медицински лица с ужасно грачене.

# 38 17 септ. 2005, 21:45 ч.

Мнения: 2 755

Не, не плаках, до момента в който дойдоха да го видят таткото, лелята, бабата и дядото. "Разтекоха" се от умиление и радост, че и аз покрай тях. Heart Eyes

# 39 17 септ. 2005, 21:54 ч.

област Софийска
Мнения: 1 719

Не, не съм плакала. Но пък сега като видя раждане във филм или нещо подобно, ми се насълзяват очите.

# 40 17 септ. 2005, 22:04 ч.

на езерото
Мнения: 263

Не съм плакала,много се радвах и се чуствах безкрайно изтощена.
Помня само като я извадиха докато ми я подадат постояно питах как е?

# 41 17 септ. 2005, 22:25 ч.

Мнения: 1 680

Аз се разплаках когато съобщавах на таткото новината по GSM-а.

# 42 17 септ. 2005, 22:28 ч.

Magrathea
Мнения: 2 771

Не, бях щастлива, но и адски объркана

# 43 17 септ. 2005, 22:29 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Като излязох от упойката не ми донесоха бебо шест часа, въпреки че питах постоянно за него Sad

. Накрая се обадих на лекаря си и ми го донесоха на петата минута. Нагушках го и го нацелувах и като го отнесоха се наревах от облекчение и щастие,ама хубаво си поревах Simple Smile

# 44 17 септ. 2005, 22:39 ч.

Мнения: 414

Аз като родих първият път бях толкова зле, че не знаех на кой свят съм, пък и бебето го отнесоха та не се видя, обаче докато "отлежавах" 2-та часа в родилна зала на съседната "койка" жената роди и аз толкова се вълнувах през цялото време и напъвах с нея Simple Smile

и щом роди като му ревнах от вълнение и щастие, като магарица, ще речеш че аз съм го родила това нейното бебе Simple Smile

А после с татко му си ревахме по телефона, нищо не си казахме, само хлипахме Simple Smile

Вторият път бях по-в час, обаче то беше една история, оставиха ме сам сама в предродилна зала (ама това е друга тема де), та бебето като се изпльока на смачкания чаршаф веднага седнах да го видя и като видях, че е момиче с последни сили си поревах от щастие, че вече си имам и син и дъщеричка...

Не им се плаши на тия сълзи, незабравими са Simple Smile

И аз като другите рева на филми с раждане, а пък на документални с истински раждания да видиш сълзи...

# 45 17 септ. 2005, 22:46 ч.

Мнения: 488

Плаках малко, не че исках , но така ми дойде отвътре. И после първите няколко седмици плачех с него.

# 46 17 септ. 2005, 22:51 ч.

München/Stara Zagora
Мнения: 422

Още като се строполи от мен и се разревахме с мъжа ми от радост и после докато го гушках пак. Толкова беше хубаво....

# 47 17 септ. 2005, 23:00 ч.

Мнения: 995

Ооо, плаках и още как.Непосредствено след раждането не, бях полудяла от щастие, но до сълзи не се стигна. Ревнах на другия ден, щото си помислих, че само мойто бебче не са донесли (раждах с операция).Плаках, като я оставиха при мен, после плаках, щото и тя плачеше, ревнах, когато излязохме за първи път на разходка и заради много други неща, кото вече не помня.Последно ревах снощи, защото маймуната ме събуди в 4, пък си бях легнала в 2. Изобщо ревлива работа. Обаче помага, когато трябва да разтовариш емоциите. Wink

# 48 17 септ. 2005, 23:28 ч.

София
Мнения: 5 289

Немога да пропусна просто тази тема,която ми припомня най-красивият миг от живота ми.Когато се роди Мишо и го поднесоха до устните ми да го целуна/раждах секцио,а ръцете ми бяха овързани с апарат за кръвно и незнам още какво и неможех да си го гушна/,си помислих че не съм целувала толкова мека и топла кожа до сега и казах:"Колко е хубав!".След час в реанимацията дойде таткото да ме види и тогава донесоха малкото слънчице,поставиха го на кревата и го разповиха,беше голичък и спеше,акушерката го побутна и му каза:"Хайде поплачи малко чи си много хубав като плачеш!" и той се събуди измяука и тутакси заспа като потрепваше с ръчички,тогава пак казах" колко е хубав,нали е много хубав" и сълзите ми потекоха и буца заседна в гърлото ми.Това са най-сладките сълзи които пролях в живота си!!! Cry

# 49 17 септ. 2005, 23:28 ч.

Мнения: 2 784

Не помня да съм плакала като родих, бях толкова щастлива, че всичко е свършило и че имам здраво и нормално момиченце. Плаках после, като ме раздруса следродилната депресия, ревях за щяло и нещяло.

# 50 17 септ. 2005, 23:40 ч.

Мнения: 2 807

Да, плаках и при двете раждания - плаках от щастие, когато родих и всичко с бебетата ми беше наред.
Плаках, когато се обаждах, за да съобщя на съпруга ми за появата на нашите ангелчета Heart Eyes

Плаках и когато втренчена в тях, виждах колко съвършени създания сме сътворили...

# 51 18 септ. 2005, 06:41 ч.

Мнения: 3 356

Не,падам си темерут.Обаче от хормоните ме избиваше на рев от 2 ден близо месец след това.

# 52 18 септ. 2005, 11:02 ч.

София
Мнения: 2 958

Аз умрях от кеф, че няма повече болка. Хич не съм ревала (освен като се прибрах от депресийката Wink

). Даже се хилех като тиква. Майка ми и мъжът като дойдоха ми се метнаха на врата, а аз им казвам да видят бебето пък после ще плачат. Мъжът ми посред нощ се разревал в къщи, а майка ми не спряла да реве през цялото раждане та и след него Heart Eyes

Много си ги обичам!

# 53 18 септ. 2005, 11:36 ч.

Мнения: 5 577

Не, не съм плакала.

# 54 18 септ. 2005, 13:22 ч.

Мнения: 948

Разплаках се щом го зърнах за пръв път.Бях очарована от малкото съкровище.Плаках доста продължително време, но сълзите ми бяха от радост. Wink

# 55 18 септ. 2005, 13:38 ч.

Разпиляна във въображението
Мнения: 24 898

Да плаках. Плаках че всичко (цялата болка и усилия) вече е зад мен, че малкото съкровище е наред. Тя лежеше на два метра от мен, беше отворила очи и беше толкова красива - не можах да се сдържа. Няма да забравя и момента в който ми я подадоха - просто не можах да си сдържа сълзите.

# 56 18 септ. 2005, 15:08 ч.

Мнения: 396

На самото раждане не се разплаках,бяк адски щастлива ,че всичко свърши нормално !!Истинския рев започна като се прибрах ме в къщи с Виви и продължи цял месец.

# 57 18 септ. 2005, 16:30 ч.

Мнения: 542

Чували ли сте за "сухи очи"? В екстремни ситуации, не мога да рева - първо мисля и действам, а после ми идват емоциите.
Е, аз от хормоните явно преди и след това си ревях и на рекламата за кока-кола, но на самото раждане много внимавах какво се случва и какво правят с бебето - от страх, надежда, стрес, интерес, любознателност, любопитство и всички останали емоции на едно раждане...та не се сетих и нищо не ме предизвика тогава към сълзи...
...но послеееее, от умиление и обич...на всяко носене от акушерката.... Laughing

... от щастие и т.н.

# 58 18 септ. 2005, 17:39 ч.

Резерват "Северозапад"
Мнения: 2 366

Не, не съм....ама таткото се отчете и заради мен Grinning

# 59 18 септ. 2005, 18:20 ч.

Мнения: 1 999

Да, плаках yes

Веднага щом се роди и ми я показаха се разревах от щастие! Чувството е неописуемо! smile3503

# 60 19 септ. 2005, 00:39 ч.

Мнения: 2 142

Цитат на: Margarita в сб, 17 сеп 2005, 15:30

При мен беше същото...

# 61 19 септ. 2005, 00:42 ч.

Мнения: 6 390

Цитат на: Jenifer в нд, 18 сеп 2005, 18:20

Да, плаках yes

Веднага щом се роди и ми я показаха се разревах от щастие! Чувството е неописуемо! smile3503

Цитат на: Arnaudova в нд, 18 сеп 2005, 13:22

Moя слу4ай newsm45

# 62 19 септ. 2005, 04:18 ч.

Мнения: 3 818

По принцип съм патологична ревла, но тогава не плаках. Чувствах такъв огромен прилив на енергия, че изобщо не ми беше до сълзи.
Но не се притеснявай, и да не плачеш на самото раждане, после се отреваваш като за световно smile3503

# 63 19 септ. 2005, 09:45 ч.

Мнения: X

Щом я чух и като почнах да се хиляяяя, Joy

ама не като тиква, ами незнам като какво, хич и не съм ревала, само си се хилех Mr. Green

# 64 19 септ. 2005, 09:58 ч.

Мнения: 3 611

Не само плаках, ми с глас ревах Laughing

Тва на раждането, де. След това всичко ми беше едно спокойно, едно хубаво, едно слънчево и щастливо ...

# 65 20 септ. 2005, 14:35 ч.

Мнения: 247

Да, веднага след като ми го сложиха на корема - плакахме и двамата, бях невероятно щастлива... Grinning

# 66 20 септ. 2005, 15:21 ч.

Overijse, Belgie
Мнения: 1 131

Да, разплаках се! А и от раждането съм станала доста ревлива Mr. Green

# 67 20 септ. 2005, 21:26 ч.

София
Мнения: 1 402

Да, плаках първо от болка, после от радост Mr. Green

# 68 20 септ. 2005, 22:43 ч.

Мнения: 1 107

Не съм плакала, хилех се непрекъснато и се цял ден не ми спря устата Embarassed

ужасно ми се бърбореше.

# 69 20 септ. 2005, 23:06 ч.

Мнения: 3 663

след самото раждане не плаках
изобщо не можех да осъзная какво ставаше
после вече що сълзи изплаках в тая болница... очите ми изтекоха там...

# 70 21 септ. 2005, 11:28 ч.

София
Мнения: 11 754

Да плаках и не се срамувам да го призная!По принцип съм емоционална. Смешното беше,че се разплаках след като родих и лекарката или акушерката ме попитаха "защо плачеш вече роди и не те боли?"В този момент другата се усети, че това са най-хубавите сълзи.

# 71 21 септ. 2005, 18:52 ч.

Мнения: 129

Направо си се съдрах от рев аз. След като родих и лежах на масата не правех друго освен да рева ,ама мисля че не беше само от радост като гледах бебчето ами беше и от преживяното.

# 72 21 септ. 2005, 22:11 ч.

Мнения: 166

Та как няма да плача 1 месец след раждането още плачех от щастие ,имам момче и момиче близнаци вече на 3г.и 7 месеца.Такова нещо се случва един път в живота.

# 73 21 септ. 2005, 23:33 ч.

Мнения: 2 467

С огромно сълзи от щастие и усмивка от ухо до ухо Laughing

Ми бях родила най-прекрасното бебе на света!!!

# 74 22 септ. 2005, 10:54 ч.

Мнения: 38

razplakax se v rodilna zala vednaga 6tom rodix,a izrajda6tata me popita za6to pla4a. A az prez salzi i sopoli otgovorix "Ot 6tastie". No golemiqt rev doide kato izlqzox ot ypoikata / poneje bqx s palna ypoika/ i zapo4nax da zvanq na blizkite si. nai-trogatelno be6e, 4e vseki na kogoto se obadix spodeli moite 6tastlivi salzi. Prekrasno e da stane6 mama Heart Eyes

sled kato se pribraxme oba4e me naletqxa salzita na sledrodilnata depresiq. zapo4nax da se pitam "Ami sega newsm78

Tova bezza6titno sazdanie raz4ita na men, a az na kogo da raz4itam i 6to za 4ovek 6te vazpitam. Kak 6te se spravq..." newsm30

# 75 22 септ. 2005, 11:20 ч.

Мнения: 5 140

Разплаках се от кеф,като се роди Ния.
Ама те сълзите си напират от вътре и няма спиране.
Може би съм се разплакала и от облекчение,че всичко е минало ОК.

А сега като гледам и аз като Ваче по ТВ-то раждене си плача като малко дете,чувствителна съм какво да се прави Grinning

# 76 22 септ. 2005, 13:54 ч.

гр.Банкя
Мнения: 287

в момента в които я извадиха аз се разревах просто не можах да се здържа.радостта ми беше огромна,този момент никога не се забравя. smile3522

# 77 22 септ. 2005, 19:53 ч.

Чикаго / София
Мнения: 3 636

Първия път като родих отроних една две сълзи от радост, ама втория път такъв рев му ударих веднага след като излезна бебето от мен и ми казаха, че всичко й е наред, та 3 часа неможах да се успокоя! Shocked

Ама рев ви казвам не просто плач! Чак лекарите се чудеха дали да не ми дадът успокоително! Embarassed

И тъкмо се успокоя и се обадя на някой да кажа новината и пак рееееев! Crazy

# 78 22 септ. 2005, 23:25 ч.

Там, край реката
Мнения: 166

Плаках много при първото раждане. Преди всичко то радост, разбира се. Но имаше и нещо друго. Просто в този момент осъзнаваш, че животът ти ще се завърти в коренно различна посока, че ще поемеш най-голямата отговорност, която една жена може да поеме, че ще трябва да възпитаваш, да осигуриш всичко най-добро за това малко човече и т.н. И в този момент се чувствах доста несигурна, объркана. Бях само на 20 години. Беше най-странния плач в живота ми досега - от смесени чувства - радост, щастие, страх и притеснение дали ще се справя.
Втория път това не ми се случи.

# 79 23 септ. 2005, 00:02 ч.

Мнения: 439

Поплаках си и двата пъти - особено като се видях с близките си - не знам , сигурно от облекчение, щастие, радост, гордост, нерви и изобщо всякакви женски глупости, които не са никак глупави Simple Smile

# 80 23 септ. 2005, 18:53 ч.

Толбухин
Мнения: 2 505

мила аз плаках от радост,изках да се кача на една висока кула и да извикам силно ""ИМАМ СИН"""" newsm44

# 81 24 септ. 2005, 17:14 ч.

Мнения: 53

Много се развълнувах, но таткото доста си е пополакал

# 82 24 септ. 2005, 17:40 ч.

Мнения: 2 674

не , просто не знаех къде съм от упойката
ааа , като ме изведоха и видях майка ми с насълзени очи и моите се замъглиха.
ама помня че многооо ми се спеше Wink

иначе после в къщи що рев съм му удряла..... Grinning

# 83 25 септ. 2005, 14:01 ч.

Мнения: 529

Е и аз ревнах още докато ме шиха след секциото, сърцето ми беше спряло докато не чух, че изрева, щото в болницата се нагледах на какво ли не. После хванах телефона и първо се обадих на таткото и така си поревахме и двамата. Сестрите ми се разсърдиха, че говоря по телефона докато те ме пренасят в реанимация и аз пак ревнах. Сега пак си рева перманентно, но не знам от какво точно.

# 84 25 септ. 2005, 17:07 ч.

Мнения: 698

Действителността е много по-вълнуваща от това, което си представяш. Grinning

Аз не плаках непосредствено след раждането, бях в някаква невероятна еуфория (ах, този адреналин Wink

), поплаквах си следващите дни в болницата, когато си гушках топлото малко същество, ухаещо на мляко и все още рошаво след сутрешната баня... Ех... Heart Eyes

# 85 25 септ. 2005, 17:19 ч.

Мнения: 5 299

Сега като се замислям, бях много объркана от упойката, и като ми се обадиха по тел-а майка ми баща ми и мъжа ми, да ми честитят, не можех чах дума да обеля, а ревнах като луда Rolling Eyes

# 86 25 септ. 2005, 17:42 ч.

Мнения: 1 722

Разплаках се 10 мин. след като родих бебо и взех телефона, за да му кажа, че има син. Тогава лекарката ми предложи тя да му се обади, но аз събрах сили и набрах номера. За да не се разцивря първо го питах какво прави, къде и с кой е и т.н., поуспокоих го и после му казах ей така между другото. Иначе майка ми и свеки не са плакали. Само милата ми баба като ми се обади по тел. да ми честити се разплака и затвори /ама то понеже не можеше да ме види предполагам/.

# 87 25 септ. 2005, 23:17 ч.

Мнения: 2 674

ама че сте "лоши" , като ви чета едвам се сдържам да не ревна.
такова едно хубаво ми става......
това да родиш с нищо не може да се сравни...........................
просто нямам думи Cry

# 88 2 окт. 2005, 22:11 ч.

Мнения: 528

Не плаках,но мъжът ми е щял да бие доктора като разбрал че сам на система.Като ги видях отвън мъжът ми и майка ми едни такива треперещи и с посиняли устни и едни много притеснителни физиономии ми стана смешно, rotfImbo

но пред тях не се засмях а като ме преместиха с леглото пак пред родилна зала.

Последна редакция: ср, 19 окт 2005, 17:26 от mama rosi

# 89 3 окт. 2005, 09:49 ч.

Мнения: 265

Ами аз родих секцио, но след като излязох от упойката и ми казаха, че детето се е родило живо и здраво и бая си поплаках от щастие. А когато се обадих на таткото и двамата толкова плакахме, че чак не можехме да говорим а само хлипахме. А когато ми го денесоха и пак се обадих на таткото и му дадох малкия да плаче по телефона и двамата пак се разплакахме. Това бяха най-хубавите сълзи в моя живот - е поне за сега Simple Smile

# 90 3 окт. 2005, 11:58 ч.

Мнения: 773

Разплаках се когато мъжа ми дойде и му съобщих, че съм родила. докато му разказвах какъв е хубав и миличък бебока ни сълзите сами си потекоха. И досега като си спомня онзи миг когато ми го сложиха на гърдите и за първи път си го гушнах ми се насълзяват очите.

# 91 3 окт. 2005, 12:14 ч.

UK
Мнения: 1 334

и аз съм от тия дето не са плакали. както не бях спала цяла нощ такава еуфория ме обзе,че не спах още две Grinning

. бях с бебето през цялото време и като попивателна-гледах я как суче, как спи и постоянно преследвах консултантката по кърмене да ми я слага на гърдата правилно Mr. Green

голям ентусиазъм ме гонеше,за рев и дума не можеше да става. ама като се прибрахме у нас...абе ревла съм си и това е Grinning

# 92 4 окт. 2005, 10:19 ч.

Мнения: 968

Леле като ви чета и така се разревах! Така го описвате, че направо го изживявам с вас!

# 93 4 окт. 2005, 10:39 ч.

Мнения: 1 555

Плаках, като ми донесоха бебчо и го видях, бях излязла точно от упойка и може би ми дойде в повече като видях как на мъжа ми му се стичат сълзи от радост ! Усещането е неописуемо и е съвсем нормално да си поплачеш, а и за останалите, които съпреживяват с теб !
Успех Simple Smile

# 94 4 окт. 2005, 11:06 ч.

София
Мнения: 3 787

Да,плаках с глас.Като се роди Калоян,веднага ми го сложиха на корема,още с кръвта и неизмит,и аз го гушках и целувах и плаках много.Доктора учудено ме попита:"Е,сега защо плачеш?Ето го бебчето-всичко си има."
Ох,само като се сетя за онзи момент и ми се насълзяват очите.Това е най-хубавото нещо в живота ми досега Laughing

Препоръчани теми

Майчинството счетоводно - 98

404
Бъдещи майки

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

590
Бъдещи майки

Естество ражане при кривогледство (страбизъм) на очите

Бхс резултати

Причина:

Причина: