Много съжалявам! Моите съболеzнования! Поплачи си сега да ти олекне. Но zнай че тя винаги ще бъде с тебе, в твоите мисли, ще те напътства и ще ти се радва. И ще има своето местенце в сърцето ти, никога няма да те напусне.
- Публикувана: 19 септ. 2005, 17:21 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2005, 12:04 ч.
Днес изстина късче от сърцето ми.
Моите съболезнования! Единственото успокоение, което и аз имам за себе си, е че душите им са на прекрасно място и са щастливи.
Аз загубих дядо си преди години и сякъш загубих и детството си, защото той ме возеше на колелото му отпред на столче и него чаках да ме вземе от детската градина, той ми разказваше приказките за Ушко и Зъбчо
и ми береше грозде от лозата, той ми беше най-любимия дядо на света. Сега понякога си говорим и аз си мисля, че е с мен и, че ми помага.
Двете ми баби са още живи, но много възрастни...непрекъснато отхвърлям жестоките неприемливи мисли, ако....и ми е ужасно мъчно за всичкото време, което губим заедно, докато аз съм толкова далече.
Аз загубих дядо си преди години и сякъш загубих и детството си, защото той ме возеше на колелото му отпред на столче и него чаках да ме вземе от детската градина, той ми разказваше приказките за Ушко и Зъбчо
и ми береше грозде от лозата, той ми беше най-любимия дядо на света. Сега понякога си говорим и аз си мисля, че е с мен и, че ми помага. Двете ми баби са още живи, но много възрастни...непрекъснато отхвърлям жестоките неприемливи мисли, ако....и ми е ужасно мъчно за всичкото време, което губим заедно, докато аз съм толкова далече.
,аз успях да изпратя всичките ми баби и дядовци 
,но сигурно е двойно по тежко когато си толкова далеч.
Искренни съболезнования и от мен!
Имала си прекрасна баба, която много си оби4ала.
Аз чувствам моята по същия начин и не мога да си представя , че един ден ще се случи и с нея това.Но това е животът. Лошото е това, че в такива мигове сме далеч от семействата си и това е нещото което много ми тежи!
Имала си прекрасна баба, която много си оби4ала.
Аз чувствам моята по същия начин и не мога да си представя , че един ден ще се случи и с нея това.Но това е животът. Лошото е това, че в такива мигове сме далеч от семействата си и това е нещото което много ми тежи!
Много съжалявам за баба ти. И аз преди 2 години загубих моя любим дядо. И също като теб не успях да му кажа колко го обичах. Всъщност му казах, но не бях сигурна че ме разбра в този момент. Аз мисля че не думите са важни за да разбере някой че го обичаш, а делата. Сигурна съм че твоята баба е знаела че много я обичаш. Тя винаги ще е жива в сърцето ти. ДОбрите хора никога не се забравят. А за това че не си успяла да се сбогуваш с нея - искренно ти сачувствам. Но горе главата.
Ох, мила Елф!
Това е една от неприятните страни на емигрантския живот - няма ни до най-близките ни същества тогава, когато се слу4ват много неща - радости, болести, скръб ... а загубата на близък е нещо ужасно ...
Имах си и аз една прекрасна баба. Нося нейното име, макар и доста остаряло и неактуално - Славка се казвам. Майка все казва 4е искала да съм Силвия, но аз се гордея 4е съм Славка - нося името на прекрасен 4овек - моята незабравима всеотдайна баба.
Баба и дядо са помагали в отглеждането ми. Обожавам ги. Много сме си близки сега с дядо. Този силен мъж никога не бях го виждала да избухне, да нахока някого ... нито да пла4е. Но се разплака, когато аз заминавах толкова дале4 и каза: "Ех, много ще ми липсваш, както и рзговорите с теб. Дано си щастлива там!".
Мили4ка, това са нещата от живота. Искрено ти съ4увствам и не знам ... как да облек4а болката ти ... Оби4ай баба си, спомена за нея. Разказвай и на детето си за тази баба, която е заемала важно място в живота ти!!!
А аз си извадих поука - отивам да звънна на дядо. ще му напиша и писмо - ей така, без повод, само да му кажа колко ми липсва и колко много го оби4ам.
Това е една от неприятните страни на емигрантския живот - няма ни до най-близките ни същества тогава, когато се слу4ват много неща - радости, болести, скръб ... а загубата на близък е нещо ужасно ...
Имах си и аз една прекрасна баба. Нося нейното име, макар и доста остаряло и неактуално - Славка се казвам. Майка все казва 4е искала да съм Силвия, но аз се гордея 4е съм Славка - нося името на прекрасен 4овек - моята незабравима всеотдайна баба.
Баба и дядо са помагали в отглеждането ми. Обожавам ги. Много сме си близки сега с дядо. Този силен мъж никога не бях го виждала да избухне, да нахока някого ... нито да пла4е. Но се разплака, когато аз заминавах толкова дале4 и каза: "Ех, много ще ми липсваш, както и рзговорите с теб. Дано си щастлива там!".
Мили4ка, това са нещата от живота. Искрено ти съ4увствам и не знам ... как да облек4а болката ти ... Оби4ай баба си, спомена за нея. Разказвай и на детето си за тази баба, която е заемала важно място в живота ти!!!
А аз си извадих поука - отивам да звънна на дядо. ще му напиша и писмо - ей така, без повод, само да му кажа колко ми липсва и колко много го оби4ам.
