Дайте съвет за възстановяване след предателство

Добре - решението си го взела вече..А действията има ли ги?

Би трябвало да преминете през финалният разговор - и тогава ще си по-наясно..

Относно дупката - няма рецепта..Време си трябва и помирение със себе си, както и свикването с новото ти "аз"..
Само недей да правиш прибързани глупости от желание за отмъщение или реванш..
Не помага..

Не искам да го уведомявам по телефона, а той е все зает и все няма време да се видим. Вече трети ден отлага. Мисля, че предусеща за какво държа да говорим.
Решението ми не е импулсивно - няколко месеца го премислям и обмислям докато се оформи в своята завършеност.
Желание за отмъщение и реванш нямам. Не съм на принципа "клин клин избива"
Но че ме боли е факт. Искам да събера парченцата от разпиляната ми душа. С това как да се справя???

С време.
Не го мисли сега.
Концентрирай се върху това да се разберете и да се организираш възможно най-бързо сама..
Ще боли още дълго, приеми го като цената на свободата..

Разпиляна душа не се събира.
Тя винаги ще си остане на парчета.
И всеки път когато срещаш тези парченца,ще ти напомнят за упостошителното торнадо което е раздробило душата ти.
И с разпиляна душа се живее...
Ти само се убеди,че покрай торнадото не ти е влязло прах в очите който да ти пречи да виждаш истината от тук нататък.

Доста точно казано 

Лекува се с повече себелюбие....
Лекува се като си кажеш на главата,че ,,след като така се е случило,, значи не губя много и може би в живота ми предстои нещо по-добро,което заслужавам.
Помисли за себе си,грижи се за себе си,за душевния си комфорт,за красотата си,събирай любов,която в даден момент ще искаш да дадеш на някого...
Трудно се лекува но се лекува.И в един момент просто се усмихваш отново и разбираш,че това не е края.А напротив....
Понякога когато една врата ни се  затваря се отварят няколко други за нас но ние толкова много гледаме към затворената и толкова дълго не виждаме другите отворени....
Най-тъмна е ноща точно преди залеза.Когато си на дъното значи те очаква наистина нещо много хубаво.Просто не се предавай,останалото ще се нареди.

Много успех и сили ти желая!!!

E, събира се, и още как! Само временце трябва.
След време цялата история изглежда като избеляла снимка, малко смешна и чудновата дори.

Най-разумно е да се живее за собствено удоволствие, докато се появи следващата голяма любов.

Ти си решила добре, но как реши да ги загърбиш всичките тези години...Казваш дълго е, и ние няма да те караме да обясняваш.
Все пак му кажи всичките си доводи. Със сигурност ще се опита да те върне, макар и след време.

Временцето лекува рани.
Самолюбието ти помага да се превърнеш в егоист който се самозалъгва,че душата му отново е цяла.
И след време снимката не избледнява,повярвай ми.(И никак не е смешна.Напротив.Плаче ти се всеки път когато я погледнеш.)Остава негатива който да ти напомня за случилото се.А когато се вгледаш по дълбоко в този негатив откриваш части от душата си там...размазани,премити от времето но ...оцелели!
От опит знам,че след такова ''торнадо'' в живота ти рзбираш само едно.
Че,си си научила урока!
А когато това се случи,можеш да продължиш да живееш и с разпиляна душа.
Няма значение,че е разпиляна...важното е,че я има!
Това не е краят на света.
Страшно става само ако загубиш желание за живот!
Нищо друго не би те спряло да продължиш напред.
Питам се....колко от вас са преживели истинска,потресаваща,разтърсаща любов...която никога не избледнява във времето.Любов...след която никоя друга любов не е същата и никога няма да бъде!?
За какво самолюбие,за какво време ми говорите....
След една истинска любов няма друга.
Може да ви е трудно да го повярвате,но е така.
А ако твърдите обратното...то значи,че никога до сега не сте преживели такава любов която да разпилее душата ви след раздяла.
как така за 6 години не успях да я събера таз моя душа бе...явно ще да е от недостатъчното ми самолюбие...или ще трябва да почакам още 6 по 6 години за да намеря парчетата и да я събера...
Всъщност...не е нужно да я събирам.Онези прачета които останаха разпилени могат само да ми напомнят за едно красиво Нещо което ми се случи.За един неповторим период от живота ми.За една дяволски красива и гореща любов.
Любов която не съжалявам,че ми се случи....както и не съжалявам,че стигна до края си.
Приемам нещата философски.
Така е трябвало да стане!
Толкова е хубаво да живееш живота си и да знаеш,че си преминал през лавата на една любов...че си се опарил...но въпреки това можеш да продължиш да вървиш!

А защо да му казва доводите си?
Това да не е сделка!
Само едно ще кажа на авторката....
От любов не се умира.Тя е за да те направи силна,красива и щастлива!Дори и когато любовта си отиде се опитай да я изпратиш с усмивка!Живота е красив!

Да,по книгите така пише.....
Но когато си отиде.....едва ли мислим така.Трябва да мине много дълго време за да проумеем през призмата на времето и да достигнем до тази истина.

Така е, Пипче, но това не променя фактите....

Кви книги,к'ви призми,кви врати дето се отварят и затварят бе рожбе!
Ти обичала ли си силно?Толкова силно,че после да нямаш сили дори да търсиш парчетата на душата си които са разпилени след раздялата?

Да,обичала съм.
И знам какво е.
Авторката в момента е точно в периода преди да осъзнаее и възприеме каквито и да е житейски умозключения.
Не мисля,че в момента смята че живота е хубав и,че се радва,че любовта си отива!!!!
Има нужда просто да преодолее този период.
Философските умозаключения не вършат работа в случая.След като се отърси ще стигне сама до тях....

Е а,де...точно туй и аз ти казвам!
Ама ти...едната врата се отваряла,другата затваряла...призми на времето...тъмна била нощта след залеза и бля-бля
Кой каза,че филосоствал,че нещо не разбрах!
       По темата-позволих си да прочета публикациите на авторката до сега.Трябваше да го направя по рано за да мога да адекватно мнение.А то е...нямам думи за мъжа до теб мацко!
Верно трябва да се радваш,че е дошъл края.
Този не заслужава и една частичка от душата ти!

На мен ми помогнаха приятелите - и изслушваха безкрайните ми монолози, и разбиваха на пух и прах теориите ми за моята вина, и ме иронизираха, някои псуваха бившия ми и си правеха майтап с "истинската му половинка" (е, не е много изискано, но помага), и водка ми сипваха, и задачи ми поставяха, и с работа ме затрупваха, и къде ли не, не ме мъкнаха. Абе, сама не ме оставяха, ако не исках. За около година се оправих, но и детенце си беше до мен и грижи искаше, че и хляб! Горе главата! Ще минеш и през мъката и сълзите, през псувните и проклятията, но и на смеха ще дойде времето. Нищо не задържай в себе си, а времето ще свърши своето. Ако го запълниш със занимания за себе си и любими свои хора, места, дейности, то наистина лекува!

Ами твърдението ,,Живота е хубав и дори когато любовта си тръгва трябва да се радваме,, е твърде философско за да се възприеме от наранена и разпарчетосана душа....
Времето е фактора,който избледнява детайлите и след него всичко става по-поносимо,въприемчиво и красиво отново....Но никога същото.

Някой път ги избледнява, друг път ги подсилва, много зависи...
Пожелавам на авторката нейните да са от избледняващите. 

Да, зависи с какво ще си запълниш времето. То, само по себе си, магически свойства няма.

Не гледай назад. Успех!

Всъщност...не е нужно да я събирам.Онези прачета които останаха разпилени могат само да ми напомнят за едно красиво Нещо което ми се случи.За един неповторим период от живота ми.За една дяволски красива и гореща любов.
Любов която не съжалявам,че ми се случи....както и не съжалявам,че стигна до края си.
Приемам нещата философски.
Така е трябвало да стане!
Толкова е хубаво да живееш живота си и да знаеш,че си преминал през лавата на една любов...че си се опарил...но въпреки това можеш да продължиш да вървиш!
[/quote]

Благодаря на всички ви
Djane, мислех да напиша, че съжалявам, че от личен опит си събрала толкова мъдрост, но като се замисля май си благословена, че си изживяла такива чувства.
Аз лично не съжалявам, че съм вложила душата си там - повярвайте имали сме прекрасни и невероятно красиви моменти заедно. Знам, че по някакъв начин взаимно сме си повлияли и сме оставили отпечатък в душите и сърцата си.
Но животът не е константна величина, непрекъснато се променя, както и ние самите.
На мен лично ми е обидно, че няма доблестта да ми обясни в очите какво всъщност се случва. Хем знае как усещам със сетивата си и минималната промяна в тон, отношение, поглед, във всичко.
За да не го намразя съвсем, а да остана с хубавите спомени от него е наложително да сложа край! Стига да успея да го видя Сега бил болен....

Я си кажи твоята лична драма.
Може пък и някой да ти помогне със съвет.
Твърденията ми са основани на житейски опит а не наизустени цитати от сладникави романчета където ми набиват в главата,че когато една врата се затръшва с трясък то след нея се отваря друга.
Kalideska,
и през компа те усещам,че си силна жена.И за миг не се съмнявам,че бързо ще стъпиш на краката си.Имам обаче онова странно чувство,че човекът когото изоставяш сега не те заслужава.... Някак си твоят образ не го виждам до неговия(тези образи съм изградила от твоите постове тук)....
Знаеш ли....да те питам нещо...когато човекът не е при теб...и когато затвориш очи и си представиш,че този мъж повече няма да е в живота ти...че ще целува друга...усещаш ли онази физическа болка в стомаха?
Не се шегувам.Питам те сериозно....

Kalideska,
радвам се,че писа на ЛС
Златна душица си ти....прави каквото трябва...пък да става к'вото ще!
За теб...сложи ги във вода

Благодаря от сърце, че сте тук до мен в този миг от живота ми
Обожавам цветя