Дайте съвет за възстановяване след предателство

Добре - решението си го взела вече..А действията има ли ги?

Би трябвало да преминете през финалният разговор - и тогава ще си по-наясно..

Относно дупката - няма рецепта..Време си трябва и помирение със себе си, както и свикването с новото ти "аз"..
Само недей да правиш прибързани глупости от желание за отмъщение или реванш..
Не помага..

Не искам да го уведомявам по телефона, а той е все зает и все няма време да се видим. Вече трети ден отлага. Мисля, че предусеща за какво държа да говорим.
Решението ми не е импулсивно - няколко месеца го премислям и обмислям докато се оформи в своята завършеност.
Желание за отмъщение и реванш нямам. Не съм на принципа "клин клин избива"
Но че ме боли е факт. Искам да събера парченцата от разпиляната ми душа. С това как да се справя???

С време.
Не го мисли сега.
Концентрирай се върху това да се разберете и да се организираш възможно най-бързо сама..
Ще боли още дълго, приеми го като цената на свободата..

Разпиляна душа не се събира.
Тя винаги ще си остане на парчета.
И всеки път когато срещаш тези парченца,ще ти напомнят за упостошителното торнадо което е раздробило душата ти.
И с разпиляна душа се живее...
Ти само се убеди,че покрай торнадото не ти е влязло прах в очите който да ти пречи да виждаш истината от тук нататък.

Доста точно казано 

Лекува се с повече себелюбие....
Лекува се като си кажеш на главата,че ,,след като така се е случило,, значи не губя много и може би в живота ми предстои нещо по-добро,което заслужавам.
Помисли за себе си,грижи се за себе си,за душевния си комфорт,за красотата си,събирай любов,която в даден момент ще искаш да дадеш на някого...
Трудно се лекува но се лекува.И в един момент просто се усмихваш отново и разбираш,че това не е края.А напротив....
Понякога когато една врата ни се  затваря се отварят няколко други за нас но ние толкова много гледаме към затворената и толкова дълго не виждаме другите отворени....
Най-тъмна е ноща точно преди залеза.Когато си на дъното значи те очаква наистина нещо много хубаво.Просто не се предавай,останалото ще се нареди.

Много успех и сили ти желая!!!

E, събира се, и още как! Само временце трябва.
След време цялата история изглежда като избеляла снимка, малко смешна и чудновата дори.

Най-разумно е да се живее за собствено удоволствие, докато се появи следващата голяма любов.

Ти си решила добре, но как реши да ги загърбиш всичките тези години...Казваш дълго е, и ние няма да те караме да обясняваш.
Все пак му кажи всичките си доводи. Със сигурност ще се опита да те върне, макар и след време.

Временцето лекува рани.
Самолюбието ти помага да се превърнеш в егоист който се самозалъгва,че душата му отново е цяла.
И след време снимката не избледнява,повярвай ми.(И никак не е смешна.Напротив.Плаче ти се всеки път когато я погледнеш.)Остава негатива който да ти напомня за случилото се.А когато се вгледаш по дълбоко в този негатив откриваш части от душата си там...размазани,премити от времето но ...оцелели!
От опит знам,че след такова ''торнадо'' в живота ти рзбираш само едно.
Че,си си научила урока!
А когато това се случи,можеш да продължиш да живееш и с разпиляна душа.
Няма значение,че е разпиляна...важното е,че я има!
Това не е краят на света.
Страшно става само ако загубиш желание за живот!
Нищо друго не би те спряло да продължиш напред.
Питам се....колко от вас са преживели истинска,потресаваща,разтърсаща любов...която никога не избледнява във времето.Любов...след която никоя друга любов не е същата и никога няма да бъде!?
За какво самолюбие,за какво време ми говорите....
След една истинска любов няма друга.
Може да ви е трудно да го повярвате,но е така.
А ако твърдите обратното...то значи,че никога до сега не сте преживели такава любов която да разпилее душата ви след раздяла.
как така за 6 години не успях да я събера таз моя душа бе...явно ще да е от недостатъчното ми самолюбие...или ще трябва да почакам още 6 по 6 години за да намеря парчетата и да я събера...
Всъщност...не е нужно да я събирам.Онези прачета които останаха разпилени могат само да ми напомнят за едно красиво Нещо което ми се случи.За един неповторим период от живота ми.За една дяволски красива и гореща любов.
Любов която не съжалявам,че ми се случи....както и не съжалявам,че стигна до края си.
Приемам нещата философски.
Така е трябвало да стане!
Толкова е хубаво да живееш живота си и да знаеш,че си преминал през лавата на една любов...че си се опарил...но въпреки това можеш да продължиш да вървиш!

А защо да му казва доводите си?
Това да не е сделка!
Само едно ще кажа на авторката....
От любов не се умира.Тя е за да те направи силна,красива и щастлива!Дори и когато любовта си отиде се опитай да я изпратиш с усмивка!Живота е красив!

Да,по книгите така пише.....
Но когато си отиде.....едва ли мислим така.Трябва да мине много дълго време за да проумеем през призмата на времето и да достигнем до тази истина.

Така е, Пипче, но това не променя фактите....

Кви книги,к'ви призми,кви врати дето се отварят и затварят бе рожбе!
Ти обичала ли си силно?Толкова силно,че после да нямаш сили дори да търсиш парчетата на душата си които са разпилени след раздялата?

Да,обичала съм.
И знам какво е.
Авторката в момента е точно в периода преди да осъзнаее и възприеме каквито и да е житейски умозключения.
Не мисля,че в момента смята че живота е хубав и,че се радва,че любовта си отива!!!!
Има нужда просто да преодолее този период.
Философските умозаключения не вършат работа в случая.След като се отърси ще стигне сама до тях....