Препоръчайте ми човек за изготвяне на дипломна работа

Да беше нещо за ЕС да ти я напиша.
Ама сега се отказвам.

 

Кари- Зари как ти звучи?

А, не, сигурно се е допитала до нея, щом търси друга. 

Е сега ли трябваше да отворя тази тема .
Чета за изпит в събота,мъжът ми и децата спят оттатък.Това не е първата ми безсънна нощ,заради ученето,и на мен не всичко ми е тип-топ,ама не искам никой да учи вместо мен,да пише вместо мен,да се явява вместо мен.И ме е яд на хора като теб,тарикати,дето не си мърдат пръста,просто плащат и имат диплома.
Аман ни е системата,от хора като теб-с купени дипломи.

Аз те питах вчера,дали това което си мисля е вярно..и след дълго мислене реших да ти помогна,но имам един проблем.Не знам каква сума да ти поискам,защото тази диплома ще ти носи хляб цял живот и ако месечно правиш по 1000 лева,годишно 12 000,за десет години 120 000 лева смятам,че е необходимо да ти взема поне петгодишното  ти евентуално заплащане,демек 60 000 лева.След петте години дипломата ти е изплатена и си на кяр.Смятам заплащането е що-годе справедливо и ще осъществим контакт.

Имах една колежка от Университета и я хванаха че е с преписана дипломна работа. Тя беше една такава дребна, но много намаеена. Спомням си на един от последните изпити, май беше и последния пьт когато я видях, ни обясняваше как трябвало да си изкара час по скоро дипломата и шефовете и в работата и дишали вьв врата за въпросната диплома. Явно жената е била на голям зор и не имала време дори да префасонира дипломната работа.

ОХ  И мене ме мързеше да си напиша дипломната работа, но седнах и за месец и нещо я приключих! Онзи ден защитих! Разбирам, че на момичето му е тежко и има куп проблеми и др.неща за вършене, но мисля, че би следвало сама да си я напише, дори ако трябва да я отложи замалко...аман от мързели! Вече ме е страх да отида на лекар!

Хм, тука има мнооого хляб! С удоволствие (и срещу заплащане  ) ще напиша курсова/дипломна или каквато и да е било друга работа в сферата на туризма и рекламата! 

Ако има желаещи - на лични!

Усещам ви парички! 

Така, дотук преброихме двама - като сложа и себе си, макар да завърших преди 10 години - трима! Брей, много сме, силни сме!
Който иска - намира начин, който не иска - намира оправдание. Та оправдания много - и за купени дипломи, дипломни работи, шофьорски книжки, постове и т.н, и т.н....
Баща ми почина когато бях пети курс, точно семестър преди дипломирането. Майка ми изпадна в жестока депресия, искаше да се самоубива, на мен се падна да уредя всички битови и небитови подробности като погребение, декларации пред данъчните и воденето и по доктори, че и на работа ходех - как да се дипломирам? Изобщо не се сетих да отида някъде, да разкажа някоя сълзлива история и да помоля някой друг да ми напише дипломната работа. Вместо това отидох в канцеларията, отложих дипломирането си, уредих доколкото можех нещата вкъщи, тръгнах на работа и почнах да пиша дипломна работа. Още пазя дискетата с все по-нови и по-нови варианти на тази същата дипломна, която разнасях от вкъщи на работа, и от работа вкъщи. Авторката, що не пробваш и ти? Добре е за душата, а и за мързела също.

   Благодаря на всички за отзивчивостта и за мненията Ви!
 Както вече споменах съм Ви чела ... и бях останала с впечатлението че тук са събрани състрадателни и отзивчиви хора (за разлика от тези които аз срещам навън) и се чувствах обнадеждена за бъдещето на България и нашите деца в частност. Такива хора, които няма да "размахват" пръст без да знаят за какво точно става въпрос (а всъщност въобще дали ги интересува  ) и няма да заклеймяват (което за повечето хора явно е доста трудно). Също така бях останала и с впечатлението, че се сплотявате когато някой е изпаднал в нужда (каквато и да е тя) е явно съм била права, сплотявате се...
  Всъщност и аз съм като вас, възроптавах и възроптаВАМ срещу хора които получават нещо наготово или преди още да са го поискали, затова до някъде разбирам реакциите Ви. Чувствах се "смазана" след всяко интервю на което съм била, което е за определен човек. Така се чувствах когато в университета или дори още в училище имаше хора които буквално идваха на изпит пияни - и го взимаха, и т.н. и т.н.(мисля че всички знаете за какво говоря и сте го виждали и сами и затова няма да се впускам в подробности). Искам да кажа че съм от хората които не могат да преписват и съм разчитала винаги САМО на себе си. Постигнала съм всичко (колкото и малко да е то) абсолютно сама - без връзки, пари, тяло и т.н. Завърших средното си и висше образование с отличие, сега с много добър (семестриално). В тази връзка ще опиша защо стигнах до решението си да потърся помощ – не някой да ми напише дипломната, а да ПОТЪРСЯ ПОМОЩ - РЕДАКЦИЯ. Явно трябва да обясня, че АЗ СЪМ Я НАПИСАЛА вече но ... там е въпроса, че покрай всичко тук (в ситуацията в която съм в момента) се чувствам достатъчно затъпяла за да нямам доверие в себе си. Питах за човек или агенция която изготвя дипломни за да им я изпратя и те да я прочетат, да си дадат КОМПЕТЕНТНОТО мнение (защото съм си избрала доста сецифична тема и не всеки може да я коментира свободно) дали е както трябва, дали да не променя нещо, а и за да ми помогнат с графиките, за да се представя както трябва, а не просто да отбия номера. Тъй като доцентът който би трябвало да отговаря за мен ми каза, че нямал време да се занимава с мен (а той не ме хареса от първия ден в който ме видя). Няма да ви обяснявам как курсът ми от 12 човека беше съставен само от бизнесмени (имаше и двама служители от министерства които няма да спомена) със собствени развити фирми (известни при това) на които все още ми е чудно защо им бяха тези дипломи (но така и не ги попитах, а едва ли и Вие). Ще се изненадате дори кой ми беше колега мога да ви кажа, че е известна фигура тиражирана в медийното пространство с международни фирми. Така, че на мен ли обяснявате какво е да четеш по цяла нощ (защото тогава всички са легнали, тишина е и за деня работата е приключена), знам какво е и да прекараш часове в библиотеката (за разлика от някои които съм виждала как книга не могат да си намерят) и накрая да те побутнат настрани защото ти си НИКОЙ на фона на останалите колеги. Знам какво е и преподавател да те погледне и да ти каже "Виж сега аз знам какво можеш и знаеш, ама от ректората ме наблюдават ... и на другите съм им писал 6-ци, а не мога на целият курс да пиша. За твое успокоение да си знаеш, че я заслужаваше." (и нагла усмивчица). Същият този доцент още първият ден разпитваше кой къде работи и в кои фирми, прилежно си записа координатите им на едно листче, като стигна до мен дори не ми изслуша изречението до края, той ми е и ръководител сега за дипломната. А колегите ми как само един през друг се състезаваха на кой от кой по скъпарски ресторант и къде ли не водеха някои преподаватели (това дори не го криеха), как после да имат различна оценка от 6. А между другото колегите ми които вече са дипломирани ... получиха директно от определен преподавател дипломни работи на студенти-отличници завършили преди нас ... и така въобще не им трябваха агенции за писане на дипломни. Точно тези хора могат да ви вземат работата (а не аз - защото за всеки има място под слънцето)... а те всъщност са Ви шефове!!!
 Замисляли ли сте се, че ако човек който е свикнал да преписва или всичко да му е наготово би следвало да знае от къде да се сдобие с дипломна, курсова, есе и т.н. ... защото за да си на защита на дипломна работа се изисква успех, би следвало и преди това този човек да е прибягвал до услугите на такива хора или агенции. Едва ли такъв човек би искал съвет от форум и от хора които не познава и не би бил много сигурен в информацията, която му дават ... или ще отиде директно където трябва?!
 Смятам се за достатъчно горд човек за да позволя (въпреки всичко) на някой да пише вместо мен и да предам нещо което не е мое и не е минало през мен, нещо което не съм почувствала отвътре. Исках само друг човек да го прочете, да ми направи  редакция, другият поглед на нещата, в предишното ми следване се обръщах за това към един прекрасен преподавател (тя отговаряше за мен), тя ме насочваше казваше ми "това става, това не, тук махни това или много си се задълбочила" ТОВА ТЪРСЕХ АЗ. А дипломната си работа я отлагах няколко пъти вече, защото нямах достатъчно свободно време за списването й, исках не претупана и copy/paste работа, а нещо мое (както винаги до сега!). Ще отговоря и на въпроса за „независещите от мен причини”, които ме забавиха и заради които казах че се чувствам достатъчно затъпяла (може би хората които прекарват повече време в къщи ще ме разберат).
 От година и половина - две насам ето какво ми поднесе живота.
 Ще започна с баба си която е на навършени 76г., преди около 5 години започна да се губи да говори само негативни неща въпреки всичко, от скоро вече абсолютно не може да се оправя сама, на крак е обаче не ни познава не ни знае имената, говори несвързано... от скоро започна да уринира навсякъде и не желае да се къпе и да влиза до тоалетната и по никакъв начин не можеш да я накараш да го направи - нито с добро нито с лошо (ако е дете ще му плеснеш шамарче по дупето и ще го накараш - при нея не става), колкото и пъти да й дам на ден да яде тя винаги казва че я държим гладна и не съм й давала от дни да яде ... и т.н. Лекарите казаха че било от паркинсона й уж (а не трепери). Сега се сещам че ми напомня за една жена която даваха по нова тв зазидана в мазето си, нашият случай е подобен само че и през ум не ни е минавало да я зазидаме някъде!!! Грижите свързани с нея са пълни (въпреки че е на крак), закуска, обяд, вечеря които да й  се приготвят, да се следи да не тръгне на някъде или да не уринира безразборно, къпане, пране и т.н. ... общо взето всичко с малката разлика че не е на легло (не дай Боже). Знаете ли колко е жалко като погледнеш един такъв човек, който се грижеше за всички работеше в детска градина и всички деца я обичаха, защото се грижеше за тях като за свои, толкова много подаръци има от деца и майки, които са й били благодарни НЕ САМО защото ги е измила, когато са се изпуснали (нормално е за децата, но кажете сега колко лелки и госпожи го правят това, без дори и дума да са казали без да искат нещо, не е ли по лесно с памперса и майката като си го прибира да си го пресуши -и уж скоро се е изпуснало детето), без да ги бие или да кара малките деца да се мият сами. А баба ми само им подаваше изпраните дрешки и майките сами разбираха какво се е случило без да разбира цялата детска кое дете се е изпуснало и да размахва пръст ... и не само заради това я обичаха, просто имаше подход. Знаете ли само какво е да погледнеш един такъв човек в очите и да видиш празен нищо не познаващ поглед ... знаете ли колко е ... жалко.........
 Имам и братче (на което историята мога да опиша в книга но ще се опитам да съм кратка), което се роди нормално бебе но поради това че е роден в малък град, като Девня и не е присъствал лекар при раждането (а и след това толкова са му обърнали внимание) в следствие на това че не са му прелели кръв на време в момента е с аутизъм (това не са мои размишления, а след години изследване от доценти и професори обясниха причината). В последните години започна много да се шуми и говори за аутизма за това няма да се впускам в подробности в какво се изразява болестта му. Специфичните нужди са същите като при баба ми, защото не може да ходи на училище (не го искат), а поради това че градът ни е малък няма дневен център за хора с подобни нужди (макар че има много хора, много млади хора с подобни заболявания и нужди). Преди година и половина получи за първи път епилептичен припадък с гърч и гълтане на език (до сега всичките му припадъци са такива). В повечето случаи припадъците са в интервала 00 - 07 часа(т.е. вечер но общо взето никога не се знае кога ще се случи), в следствие на което и при най-малкият шум се скача като при бойна тревога. Припадъците ги е получил в следствие на лекарства и преди години го беше блъснала кола (шофьорът на която беше с неизправни спирачки и липсваше спирачен път - не сме го съдили) комбинацията отключила огнище в мозъка. Същите тези лекарства бяха предписани от психиатърка, която след като се установи (след ЯМР и др. изследвания) че в следствие от лечението й той припада тя каза "Ами госпожо като не ви харесва оставете го на нас, на държавата. Ако нямате други въпроси чао а ако имате ... кеш (и направи специфичния жест с пръсти), че заминавам за Виена при дъщеря си." Това го каза на мен и на майка ми (как ли го понесе майка ми … не знам). Искам да ви кажа че аз никога ама НИКОГА в съзнателният си живот в къщи не съм чула да се обсъжда да "оставят брат ми на държавата" или временно за определен период. А  не е ли най-лесният и най-бърз начин да се освободиш от човек с такива специфични нужди. Замислям се как има хора които могат да го кажат, сигурно същите тези хора след като гледаха филма за Могилино пратиха някой смс и после легнаха и заспаха с мисълта че са добри и състрадателни хора. Това ли е начина ... хвърли го на държавата, после пусни някой и друг смс, възроптавай и плюй държавата, пий една ракия и легни да спиш спокойно с мисли колко добър гражданин си. Жалко е че има хора които си мислят, че с някой и друг смс (особено покрай коледа) са добрите самаряни... а и с някоя и друга свещ. Знаете ли брат ми никого не е наранил (нито психически, нито физически) в нашето общество нито хора, нито животни но него са го наранявали, наричали са го какъв ли не, целели са го с какво ли не, (най-вече се забавлява съседът ни който като се напие го цели от терасата си със стъклени чаши, запалки и какво ли не). Децата също са толкова лоши, но за мен не са виновни те, а родителите им защото така ги учат, разбира се не всички са такива (което е лъч светлина)... и т.н. историята наистина е дълга (но не е ли по-добре да се правим че не виждаме, че такива хора не съществуват - оставям размишленията на Вас, аз съм видяла достатъчно реакции).......
 Работих и живеех в града в който се учих (през почивките се прибирах разбира се) до момента когато майка ми се обади и ме помоли да се прибера защото брат ми е много зле и може всеки момент да ... (не мога да го напиша) и искал да ме види, питал за мен. [Половин година преди това започна да повръща без особена причина, нищо не помогна, повръщаше на един път видимо по 1 - 2 литра на веднъж като фонтан, а през другото време стоеше на клекалото да чака да повърне, на какви ли не лекари и болници ходиха (тогава не бях с тях) нямаше помощ и така ... докато стана 32кг. с ръст 179см.(да не дава Бог на никой да види или изживее подобно нещо), почти нищо не можеше да яде, легна на легло и нямаше сили да стане, вехнеше всеки ден...] Тогава се върнах в родното си градче, точно тогава от 1 до 6 май лекарят беше на почивка и трябваше само да чакаме да дойде 7- ми май и … да се молим. Тогава видях в очите на родителите си такава дълбока и неописуема болка, такава безпомощност, надежда и зов за помощ ... всичко в един поглед – майчинският, а баща си никога преди не го бях виждала толкова сломен. Майка ми стоеше до леглото на брат ми денонощно, а баща ми ходеше напред назад… Аз не съм майка и не знам какво е, каква е мъката на родителя (в такава ситуация), Слава Богу дочакахме лекаря (при когото отиваха за първи път) от когото получихме помощ (да е жив и здрав дълги години), със серия от лекарства които рефлектират сериозно на черния дроб получихме спасение. За щастие преживяхме и това сега брат ми не повръща и е около 60кг. Грижите за него са същите като за баба ми но стига толкова за него… много е дълга неговата история (само пълните му упойки са повече от пръстите на двете ми ръце)…
За майка ми и баща ми накратко - Майка ми е със синдром на Рейно, Хашимото, анемия от неизвестен произход, съмнения и изследвания за карцином (от скоро) и т.н. и т.н. На баща ми преди 6 месеца му правиха "отпушване" (като почти на сила го накарах да отиде на лекар), вече е само с шест вида хапчета за сърцето и кръвното, ходи на работа, не се е спрял нито ден, не се оплаква ... и т.н и т.н. Болници, болници и пак болници. До преди 2 месеца ходех на работа преди и майка ми да се влоши не искам да обяснявам и за това...
Опитвам се да изживявам всеки ден достойно с любимите си хора въпреки всичко. Моля се само Бог да ми даде сили да посрещна всяка трудност с усмивка и чест, да имам достойнство да издържа ... а не да избера лесният път. В тази връзка знаете ли, че имаше хора които ме срещат в града и ми казват че съм проста, че не си гледам живота, казаха ми да зарежа семейството си и да си замина в големия град при мъжа си, да дам баба си и брат си в лудница, майка си по диспансери и болници. Как мислите лошо ли постъпих че съм си "зарязала младините"?! Всъщност аз отговора за себе си вече го знам и не съжалявам, само ме боли когато има хора които се опитват да ме накарат да съжалявам. Никога аз или моето семейство не сме молили за парична помощ въпреки всички фондации или организации (не сме от тези които се афишират и висят по вратите за пари) имали сме нужда повече от морална подкрепа но и НЕ искаме някой да ни съжалява.
    Искам и ЩЕ (въпреки всички трудности) зарадвам мама и тати с това, че макар и по късно съм завършила КАТО другите деца (за тях винаги ще си остана такава - дете). Искам да ги зарадвам поне малкичко ... това е все едно моят дарителски смс ... не знаете какво щастие е за мен да има поне един ден спокоен в къщи, а ако има повод за усмивка е цял празник, искам да видя поне и за миг в очите им частица щастие, затова ще си предам дипломната така както е СЕГА и ще завърша а пък каквато е такава, не мога да бъда перфектна (колкото и да ми се иска)… Всеки иска най-доброто за децата си (или поне така казва майка ми), въпреки, че съм видяла и разбрала, че с моето мислене няма да се реализирам като човек. Искам да бъда достоен човек за тях и за обществото, едва ли бих искала тогава на някой работата или да си купувам диплома, както казаха някои от Вас.
 Много ме натъжиха Вашите коментари и реших да ви ОБЯСНЯ (не да се оправдавам), затова бях толкова многословна но не искам някой да ме съжалява (осъдихте ме без дори някой да се замисли - толкова много и толкова лесно можем да нараняваме хората, а понякога е нужна само една усмивка). Явно и се почувствах виновна, защото както вече казах ЗА ПЪРВИ ПЪТ си помислих да потърся ЧУЖДА ПОМОЩ, вече съжалявам за това.
  Никой не попита ЗАЩО (за толкова ниско интелигентна ли се приемам, че ода искам да пише някой вместо мен) за това си позволих да обясня (без някой да ме е питал) в каква точно ситуация съм, а и явно съм имала нужда да споделя с някой всичко това, цялата тази … болка!
 Толкова е лесно да осъдиш някой … почти колкото да разплачеш момиче.
 Благодаря Ви и се извинявам ако съм засегнала или обидила някой.
 Най-искрено Ви желая здраве и Бог да Ви пази и помага.

Аз изобщо не те съжалявам. Мога само да те поздравя и да кажа, че спечели уважението ми, сигурно и на много хора.
Иронията е, че стигнахме до там да се поздравяваме за това, че някой е останал човек или, че се опитва да постъпва правилно... Но явно това се отдава на малцина в днешно време. Така че - браво.
Не е лесно да запазиш себе си, когато всичко наоколо се руши или когато всички го карат по лесния начин. Но е адски важно.

Не знам дали има смисъл да ти пожелавам смелост и сила - ти май ги имаш в изобилие. Ще ти пожелая искрено само мъничко късмет, за да се справиш. Просто, когато ти е трудно, не забравяй, че постъпваш правилно. И че един ден и на вашата улица ще изгрее слънце

Не се огорчавай от бурната реакция на форума; тя не е лична. Хората знаеха само въпроса ти, в комбинация със споменаването на семейни проблеми. Теб не те познаваме, а сме срещали, за съжаление, купища разглезени, на нищо ненаучени млади специалисти с претенции и самочувствие, дето все нещо и някой им е виновен. Това, че ти не си от тях, е изненада и истинска рядкост. С това отношение ще постигнеш много повече от всички тях, със сигурност

Никъде в първия си пост не споменаваш за редакция, никъде не пишеш, че си я написала тази дипломна работа. В самото ти заглавие пише "изготвяне", което за мен означава - написване на дипломната работа.
Каквото и след това да ми обясняваш за себе си, мога само да ти съчувствам, но не и да си променя мнението за завършването ти. Има всякакви варианти да си завършиш сама, стига да искаш да се потрудиш.

Еха! Човек, който може да сътвори за нула време такъв пост, няма да има никакви проблеми с някаква си дипломна работа!     

Веднага се разбира, че не си чела.