Аз явно съм в някаква дупка или и аз не знам какво. Снощи ревах като магаре цяла вечер, защото не можах да се справя с Кало. Не слуша, отговаря, прави си каквото иска. И се почувствах безсилна да се справя. Естествено баща ми каза, че аз съм провал като родител, щом не мога да се справя с едно дете, а него го слуша, което доведе до нова порция сълзи и сополи. Въобще бях като в турски сериал.
Накрая го натупах и заспа, а аз продължих да си рева, защото не искам да го бия, за да слуша, но явно е в такъв период, че има не тапи, ами не знам какво в ушите. А от недоспиване има огромни сенки под очите, спи му се и кривее и колкото повече му се спи, толкова повече кривее и се лигави и не може да разбере че просто трябва да легне и да се наспи.
И понеже днес е събота и е единственият ден, в който мога да поспя- той стана сам в 7.15 ч. Що да спи, като е събота. А в работните дни едвам го вдигаме с баща му. Просто не знам. Опитва се да ме боли и гърлото. Въобще изоках се.