Раждане в АГ"Света София"(бившата Тина Киркова) - 3 част

Права си, 3xi ! Благодаря ти   

При мен пък въобще не е ставало въпрос за ръкавички и залъгалки, дори един ден ми го донесоха с изрязани нокти.

по принцип повиват бебетата за през нощта, което е добре за самото бебе, за да спи спокойно (все пак това са новородени).

Аз лично лежах 1 месец в Патологията и се нагледах на какви ли не случай на много-изискващи и претенциозни момичета, които въпреки всички усилия на персонала пак бяха недоволни и мърморещи. Както ми разказа моя приятелка раждала в Токуда: всичко било перфектно, чисто, акушерките много мили и накрая някой от момичетата в стаята започнали да се оплакват, че персоналът е прекалено любезен и лицемерен.

Както писа някой по-нагоре - просто бъдете положително настроени и се дръжте така, както очаквате да се държат с вас...така всичко ще мине по-леко и приятно.

Биберони и ръкачики никой не ми е искал.Аз си носех де,че с големия син ползвахме ръкавички,че много се дереше.С малкият не се наложи.Биба давахне че я искаше мног.Ревът потушавах с кърмене.

3xi е много права. С положителна настройка и добро отношение всичко се постига. Раждах ноември месец, бях в нормална стая и съм повече от доволна от всичко, включително и от отношението на акушерките. А бях доста скептично настроена.
Ръкавички и биберони - не са ми искали, но аз си носех. Така и не влезнаха в употреба.

brumburche, след всичко, което разказваш - кое точно му е страхотното на д-р Ташков? Имам предвид Константин Ташков. Толкова много суперлативи четох и чух за него преди да го избера, включително и от много мои приятелки, че дълго време след раждането си казвах "да, той е страхотен" и въпреки, че вътрешното ми усещане беше, че нищо не се случи както трябва когато раждах, пак не смеех да напиша недобър комантар. ДА, той наистина е много внимателен, мил, загрижен, НЕкомерсиален. НО! Проблемът и при мен беше, че имах като твоите изисквания. И си мисля, че той подвежда пациентките си (дори и да го прави несъзнателно), които искат да раждат естествено. Първо се съгласява с всичко, но след това се оказва, че няма нервите и разбирането да проведе едно естествено раждане. При него "естествено" раждане означава тотално дирижирано НЕсекцио. Аз също като теб не исках да ме наливат с хормони, да ми правят епизиотомия и пр. ако не се налага. Това него изключително го притесни и напрегна, което естествено рефлектира върху мен - паникьосано отношение по време на раждането, едната акушерка ми направи епизиотомията (докторът гледаше притеснено от страни) - жената буквално ме разпори и след една година още не съм се възстановила. Вече се притеснявам, че са ми завещали дискомфортна травма за цял живот... И още много НЕестествени неща ми се случиха по време на раждането, като цяло екипът ми пречеше да раждам, а не ми помагаше (както те самите ми казаха "не на теб, а на нас трябва да ни е удобно"!!!) и споменът от раждането ми е меко казано неприятен.

До всички мами, които нямат нищо против да раждат дирижирано, т.е. да извадят бебетата им "по учебник" - според мен с въпросния доктор ще се чувствате изключително комфортно, наистина се държи много човечно с пациентките!

 И аз си носех ръкавички и биберон. Ръкавичките ми бяха много полезни, защото малката си се роди направо с маникюр и се драскаше.

Момичетата по-горе са прави, винаги навсякъде ще има доволни и недоволни, зависи какво очакваш. Но това не е хотел все пак.

Иначе като се роди беба, я показаха на таткото веднага, докато аз още бях на операционната. После мен ме изкараха в коридора за да се видим за малко. Понеже все още нямаше никой в интензивното, а и беше през нощта, го пуснаха малко при мен след това. След 12 часа ме раздвижиха и качиха на 5 етаж. Малко друсането с количката от качването и слизането от асансьора беше гадно, но се забравя.

И не се шашкайте, всичко минава и се забравя. Важното е да има щастлив край и да излезете здравички с бебчета в ръце от там.

Мagi, съчувствам ти .И аз искам естествено раждане и съм ужасена от масоите практики и намеси.
И не мсиля,че всичко се забравя.И че максимума който трябва да искам е да излезем живи и здрави от там...та аз не отивам на война.
Това би трябвало да е най хубавия момент в живота ни.И раждането да е приятно и удовлетворяващо.И детето да е веднага на гърдите на мама.А всъшност цялата работа е един  кошмар и стрес и за майката и з абебето.

magi1111, съжалявам, че раждането не е протекло както си очаквала. Аз раждах при д-р Савова и с малко настояване от моя страна, ме остави да родя без окситоцин и упойка. Единствено ми спука мехура и съм с епизиотомия, но реших да не прекалявам с изискванията.

Като цяло беше по-болезнено раждане от първия път, когато си беше с окситоцин, но пък емоцията и усещанията са страхотни.

dora, пожелавам ти по-добър късмет от моя с доктор и акушерки  
Andy, въобще не ми се струва изискванията ти да са прекалени. Не знам до кога ще се движим 300 години след интелегентния свят! Интересувала съм се как жените раждат по света и се оказва, че едва ли не само у нас бременността се счита за болестно състояние. В Дания, Великобритания, Германия, ЮАР, Холандия и т.н. 95% от жените могат да раждат естествено, без намеса, само с подкрепа и без поражения след раждането, а явно само българките сме нещо сбъркани Пиродата се е погрижила жената да може да износи и роди децата си нормално и естествено. Да, вярно е, че 4-5 на всеки 100 жени се нуждаят от веща лекарска намеса и от помощ. И тогава слава Богу, че ги има докторите - затова раждаме в родилни домове, за да се елиминира максимално този риск. Но всички останали родилки мисля, че се нуждаят само от подкрепа и насърчение по време на раждането. А в България лекарската намеса е в някаква уродлива форма - препоръчано секцио с тайната мисъл на доктора да си кара спокойно отпуската (не визирам никой от ТК), пукане на мехури без нужда, наливане на хормони без нужда, епизиотомии без нужда, "скачане" по корема без нужда, принудителна противоестествена поза за раждане - на родилките им е по-трудно, боли повече, получават се повече поражения, но пък нали на лекарският екип му е удобно - това е важното! Отделяне на бебето от майката без нужда... да не продължавам. Отвратителна практика! И защо всичко това -  за спокойствието и удобството на лекарите. А стресът и травмите за родилките и бебетата?

Мда, напълно вярно.А масовите епизотомии са защото шиенето после им се плаша по нам си ква пътека от касата.Пък и кофти позата при изгонване на плода и дирижираното напъване, форсирането с окситоцин....всъщност много честоо налгат епизотомия и водят до кофти разкъсвания.
Които някак си при домашни раждания не се случват или са толкова минимални и външни, че с промивки минават за два три дни.
Дано се осъзнаят повече лекари  в ТК които да са толерантни  и подготвени за естествено раждане.
Д-р Киров се слави наполседък като такъв.

Да, и аз получих за Киров такива отзиви, но уви - късно!
Относно здравната каса - много от манипулациите се правят без нужда точно заради това - да си приберат парите от касата. 

Пиша докато е време за естественото раждане, че утре може да ни изтрият постингите. Пак доста се отклонихте от темата  . Аз страшно се радвам, че родих нормално в ТК. Вярно, беше дълго и болезнено, но пък обръщайки се назад, споменът не е травмиращ. По-скоро се чувствам горда и щастлива, че изживях пълноценно раждането на прекрасната си дъщеричка (заради която в момента не спя, но това е друг въпрос  ) .
В началото на раждането бях малко несигурна дали ще ми позволят да родя без намеса, защото ми сложиха абокат. Аз много мрънках за него, но акушерката ми заяви, че като отиде тя на моята работа, ще ме слуша, сега аз съм щяла да слушам. И попита недоумяващо: - Ами иначе как ще ти наливаме разни работи?   Като и казах, че нищо няма да ми наливат, тя още повече се възмути, и ми каза да не чета интернет   хаха. В края на краищата, абокатът се оказа абсолютно излишен! Затова, за пореден път искам да подчертая приноса на моя доктор, който просто нищо не направи, за да родя, освен да бъде там ( и да не позволи на акушерката да ми направи епизиотомия  ) Ето тук съм написала по-подробно - http://www.estestveno.com/node/392?page=1#comment-4372. Чувала съм, че и при др Жана Колева може да се роди нормално, но не ми е 100% потвърдена информацията. А, и естествено при водното раждане има шанс, макар че зависи...пукат ти задължително водите и понякога завършва на магарето или със секцио...

Giada, според мен съм си точно по темата за ТК
Всичко (без секцио за удобство на лекарския екип), което по-горе нарекох "отвратителни  практики" ми се случи когато раждах в ТК преди една година.

Боже, magi1111 , докато четох какво си написала за д-р Ташков и твоето раждане, все едно преживях кошмара си от раждането наново!
Всичко, което си разказала е точно така, до последната дума! Дълго време си мислех, че аз нещо не съм направила както трябва и при мен са се объркали нещата.
Сега като се върна назад, 4 месеца по-късно, отново побеснявам. Точно както си го описала, акушерките вместо да ми помагат и да ми казват кога да се напъвам, ме изтормозиха зверски, дърпайки ме и разчеквайки ме на всички възможни посоки, защото явно докторът бързаше да свърши с мен за 1 час, та да не си прецака съботата. Напънаха ме да раждам по-рано, отколкото трябва, без въобще да имам напъни. Бебето се роди идеално за вагинално раждане - 3200 и с тези размери ме разпориха като коледна пуйка, пак и единствено защото докторът бързаше. Безмислена епизиотомия, окситоцин, блъскане по корема - това ми е споменът от Тина Коркова. Все още ме боли епизиотомията и имам проблеми. Да не говорим, че накрая и бебето щяха да изпуснат, защото паднаха и тоновете.
Както и да е, исках само да ти отговоря, че наистина си права за всичко.
Дълго време четях и слушах как всички са страшно доволни от този лекар и си мислех, че може би аз съм имала много претенции. В крайна сметка разбрах, че май доволните от него са само след планирано секцио. А нещата, за които аз помолих преди раждането бяха всъщност следните- да родя нормално без спинална или епидурална упойка, да не ми правят епизиотомия или да ми вливат окситоцин, ако няма нужда. Получих всички екстри накуп.
Съжалявам, ако разводнявам темата. Може би наистина, проблемът не е в избора на Тина Киркова като болница за раждане,а в лекаря, който си избираме.

brumburche, искам да бъда коректна в това, което казвам, и затова да уточня за д-р Ташков, че аз лично не го подозирам да ми е правил постановки да си тръгва по-бързо или нещо такова. Впечатлението ми е, че беше загрижен и искаше да ме спасява от самата мен, тъй като няма нужното разбиране за естествено раждане и му коства, както се оказа, много нерви да излезе от учебниците, по които е учил.

Разбирахме се с него прекрасно до момента, в който не ми мина термина и аз отказах да влизам в патологията. Не се учудих от "закъснението", тъй като бях абсолютно убедена, че съм забременяла минимум седмица след "официалната" овулация. Това му го обясних поне десет пъти, но той започна всеки ден да ме притиска "ама защо не искаш?", "трябва" и т.н. На въпроса ми "защо се налага да влизам в патологията?" след като бях убедена, че терминът ми е около 10 дни след математическите им изчисления, той ми каза ЦИТИРАМ "защото така пише в учебниците". И нещо, което му прави чест - въпреки, че упорито отказвах за патологията и това видимо много го притесняваше, никога не злоупотреби да се опита да ме изплаши, че нещо не е наред и затова да го послушам. Винаги ми казваше "всичко ти е наред. всичко е отлично, но... така пише в учебника". Никога не е бил груб или невнимателен, тъкмо напротив - винаги се е държал много мило. Но всички хубави неща, които казах до тук, по никакъв начин не ми помогнаха, тъй като той ми навреди пасивно!!!

Когато тръгнах да раждам Ташков вече беше буквално паникьосан за мен,тъй като десет дни така и не влязох в патологията. Дойде на раждането, много настоятелно ме оферира за окситоцин, аз го питах налага ли се, той се хвана за главата (буквално), но каза "не" (откровен, както винаги). При това положение естествено отказах. Тогава той вече много притеснен се сви тихо до вратата и ме остави в ръцете на три акушерки, които ми видяха сметката (да не казвам нещо по-цинично, което обаче си е напълно вярно!). Едната ми пречеше да раждам, а другара в същото време ми скачаше по корема, което беше и най-силната физическа болка, която някога съм изпитвала - заради това раждането на бебето буквално не го усетих. И след това точно под ребрата ме болеше най-много - едва дишах. Как ми пречеше женицата да раждам? - по време на контракциите и точно при напъването, тя ми разтягаше мускулите на долната част на корема на обратно. Аз напъвах да ги съкръщавам, а тя ги разтягаше точно на обратно. Резултат - ефектовност на напъните не повече от 20%. Докато ме измъчваха по този начин и се чудех защо правят това, някой минавайки ги попита леко учудено "абе вие какво правите?" а те през смях отговориха "правим се на окситоцин"!!!!!!!!!!!!! Да не забравя и бонуса - брутална епизиотомия, от която се опасявам, че може никога да не се възстановя. А Ташков през това време си стоеше притеснено отстрани и само гледаше...

Раждането на плацентата се случи буквално секунди след като се роди синът ми (едно прекрасно същество, което безкрайно много обичаме и страхотно ни радва ), но акушерките много категорично ми поставиха инжекция окситоцин. Втрещено попитах "защо?" отговориха ми "е сега какво си недоволна, нали роди без упойка и окситоцин! това е, за да не кървиш много." А всъщност го правят, за да си вземат някакви пари от здравната каса. Това, което ми се случи с тези три акушеркии за мен си е в графата "насилие", а Ташков го позволи да се случи защото очевидно и той така ги разбира "естествените " неща.

Дано не съм досадила с тоя дълъг постинг...