Никол, всичко е въпрос на личен вкус и стил. Може да не ти допада лично на теб или на някой друг, но всички картинки са на уважавани производители с дългогодишна история, традиции и качество. Limoges, Rosenthal, Wedgwood, Sèvres Porcelain и тн. На мен също не всички техни колекции ми харесват, но това е вече отделен въпрос, защото аз по принцип харесвам не толкова остромодерните неща. Падам си по-ретро колекции.
- Публикувана: 15 ноем. 2009, 11:10 ч.
- Последно мнение: 23 дек. 2009, 14:28 ч.
За кристалните чаши, скъпите сервизи и ред други неща ...
Джулиана, по повод чупенето от гости и собственици - трябва да се отчете теория на вероятностите: различна е и сериозно зависи от това дали един сервиз се използва 5 и 505 пъти годишно 
Богиня, ще ти пусна снимки, ама дано се организирам, че трябва да ги вадя от шкафове, да снимам ...
Богиня, ще ти пусна снимки, ама дано се организирам, че трябва да ги вадя от шкафове, да снимам ...
Джулиана, ако гост ми счупи чиния, няма да направя скандал или да изпадна в истерия. е, признавам си, че ще ми докривее, но чак такъв проблем едва ли ще бъде. Но вероятността да го направи е много по-малка, защото той няма допир до чинията, ако мога така да се изразя. Тя си седи пред него, а той само контактува с нея чрез нож/вилица. Вероятността аз да я счупя е по-голяма, защото я вадя, мия, забърсвам, подреждам, отсервирам, мия, подреждам обратно.
Обаче ако ми се счупи чашка от антикварния сервиз за чай, подарък за сватбата от бабата на мъжО, сигурно ще си поплача, ама тайно.
А какво ще кажете за този чайник? Севърска мануфактура, 1904г
Обаче ако ми се счупи чашка от антикварния сервиз за чай, подарък за сватбата от бабата на мъжО, сигурно ще си поплача, ама тайно.
А какво ще кажете за този чайник? Севърска мануфактура, 1904г
И не разбрах, защо мешаната скара с кьополу трябва да ги сервирам в пластмасови съдове, а не в хубави такива.
Нима само див гълъб пълнен с фуагра заслужава да бъде поднесен човешки?А иначе, сервирай си ги в каквато си щеш посуда. Не съм аз човекът, който ще ти казва какво и как да ядеш.
Развеселихте ме..
И ми е актуална темата..
Накратко: новодомка съм и се нанасям..Чак тогава ми светва, че нямам никакви чаши, чинии - въобще посуда каквато и да е..(досега бях на квартира - напълно оборудвана и всичко си беше на хазяни и чиниите и тенджерите и тавите)..Имах само луксозен комплект (на Цептер) от вилици, ножове и всякви прибори..
Та..пренасям багажа, допива ми се вода и се светвам, че нещо не съм го премислила..Отивам до кафето и купувам няколко пластмасови чаши - колкото да има..
В този момент идваш нашите да видят и мама се разревава като й подавам пластмасовата чаша..
Казвам й - споко, още утре ще отида да си купя..Но тя ме накара да отида до тях, бръкна в един шкаф в мазето и извади 2 кашона с уникални порцеланови чинии, със златен кант и монограми, както и комплекти сребърни прибори, сервизи от китайски порцелан за кафе и дуралекса, естетствено..
Всичко това, прилежно увито във вестници и складирано..
Най-вероятно за 40 г нито веднъж не ползвани.. 
Нямам думи просто - никога не съм ги виждала, дори и на "витрината"..Само дуралекса го помня..Предполагам, защото са спомен от буржоазния произход на майка ми - та дори не е смеела да ги покаже на никого..
Та..от 10 дни се храня в порцелан, пия кафе в китайски порцелан, дуралекса ми за микровълновата, а кристалните чаши - за всичко, що е за пиене..
И ми е актуална темата..
Накратко: новодомка съм и се нанасям..Чак тогава ми светва, че нямам никакви чаши, чинии - въобще посуда каквато и да е..(досега бях на квартира - напълно оборудвана и всичко си беше на хазяни и чиниите и тенджерите и тавите)..Имах само луксозен комплект (на Цептер) от вилици, ножове и всякви прибори..
Та..пренасям багажа, допива ми се вода и се светвам, че нещо не съм го премислила..Отивам до кафето и купувам няколко пластмасови чаши - колкото да има..
В този момент идваш нашите да видят и мама се разревава като й подавам пластмасовата чаша..
Казвам й - споко, още утре ще отида да си купя..Но тя ме накара да отида до тях, бръкна в един шкаф в мазето и извади 2 кашона с уникални порцеланови чинии, със златен кант и монограми, както и комплекти сребърни прибори, сервизи от китайски порцелан за кафе и дуралекса, естетствено..
Всичко това, прилежно увито във вестници и складирано..
Най-вероятно за 40 г нито веднъж не ползвани..
Нямам думи просто - никога не съм ги виждала, дори и на "витрината"..Само дуралекса го помня..Предполагам, защото са спомен от буржоазния произход на майка ми - та дори не е смеела да ги покаже на никого..
Та..от 10 дни се храня в порцелан, пия кафе в китайски порцелан, дуралекса ми за микровълновата, а кристалните чаши - за всичко, що е за пиене..
И не разбрах, защо мешаната скара с кьополу трябва да ги сервирам в пластмасови съдове, а не в хубави такива.
Нима само див гълъб пълнен с фуагра заслужава да бъде поднесен човешки?А иначе, сервирай си ги в каквато си щеш посуда. Не съм аз човекът, който ще ти казва какво и как да ядеш.
Богиня! Съдове с антикварна стойност не бих въвела в употреба. Именно те са за витрина. Чайникът е великолепен.
Абе има си хора, които просто обичат да си кътат разни вещи. Плюшкини. Ползват олющените тенджери и чинии от сватбите на бабите им, а своите държат в долапи. Като ги питаш защо го правят, ти отговарят: Ами, че за какво да пускам новата тенджера като на старата още нищо и няма?!? А?
Иначе мен лично много ме е яд, че от многобройните изключително красиви сервизи, които майка ми донесе от Русия, за има-няма 20 години нищо не е останало! Изпочупиха се, избеляха, олющиха се, изпоиздраха се. Правили сме си удоволствието, да, ама към някои наистина красиви неща, трябва да има специално, уважително, така да се каже, отношение!
Иначе мен лично много ме е яд, че от многобройните изключително красиви сервизи, които майка ми донесе от Русия, за има-няма 20 години нищо не е останало! Изпочупиха се, избеляха, олющиха се, изпоиздраха се. Правили сме си удоволствието, да, ама към някои наистина красиви неща, трябва да има специално, уважително, така да се каже, отношение!
Бояна, очевадно не ме познаваш, щом вадиш толкова елементарни изводи от думите ми.
Често използвам клишето за тъпите блондинки, но паралелно с това използвам и блондор. Надявам се, че този път поне ще схванеш, за какво говоря.
Често използвам клишето за тъпите блондинки, но паралелно с това използвам и блондор. Надявам се, че този път поне ще схванеш, за какво говоря.
Моля ви, не се карайте, поне тук не 
В крайна сметка и моята реплика към Дона Флор
си беше чист хумор, но е нормално хората, които
не ни познават добре, да сметнат, че е сериозно питане.
Темата ми взе малко страничен уклон, но пък е интересна.
А и научих някои неща .... ей така, за обща култура
В крайна сметка и моята реплика към Дона Флор
си беше чист хумор, но е нормално хората, които
не ни познават добре, да сметнат, че е сериозно питане.
Темата ми взе малко страничен уклон, но пък е интересна.
А и научих някои неща .... ей така, за обща култура
Моля ви, не се карайте, поне тук не
В крайна сметка и моята реплика към Дона Флор
си беше чист хумор, но е нормално хората, които
не ни познават добре, да сметнат, че е сериозно питане.
Темата ми взе малко страничен уклон, но пък е интересна.
А и научих някои неща .... ей така, за обща култура
В крайна сметка и моята реплика към Дона Флор
си беше чист хумор, но е нормално хората, които
не ни познават добре, да сметнат, че е сериозно питане.
Темата ми взе малко страничен уклон, но пък е интересна.
А и научих някои неща .... ей така, за обща култура
Виж, става дума за усещането за празник. За мен са важни детайлите. Те помагат да усетим празничната атмосфера. Както си правя по-хубава масата, така си слагам хубава рокля. Опаковката също е важна. Поне в моя дом. 
Все едно аз го написах! Може би е повърхностно, но обичам детайлите. Ползвам по-чувствителните прибори и сервизи по-рядко, но не за гости, а за семейството! 
... А какво ще кажете за 3-етажните къщи (най-вече по влашките, крайдунавски села) с по 10-15 стаи, болшинството обзаведени с покрити с черги и опаковани с найлон мебели, които се показват само на гости. Фамилията, обаче си живее задушевно в 2-3 сатйчета или в кухнята.
А защо трябва някой да казва нещо? То да не е от хубаво това? Навремето хората са имали пари и са построили по един етаж за всяко от децата. Сега децата са в по градовете или в чужбина. Хорицата сега се свиват в едно-две стайчета в старите постройки и правят икономии от отопление и от всичко.
