Ноември дойде,а ОКТОМВРИйчето сладичко расте!

Jeny, много здраве, и прекрасни моменти и на двете ви.
За обира е много гадно, не толкова за това което липсва, колкото заради чувството на несигурност. Нас ни обираха няколко пъти, и от тогава ме е страх да седя в къщи сама, вечер. Сега ще слагаме камери, даже намерихме и за кола, след като на баща ми му счупиха предното стъкло с бухалка. И всеки път разправии, с полицаи със застрахователи . Дано майка ти го преживее бързо.
Аз тръгнах на фитнес и съм много доволна. А сега да споделя за праза ))
Марина реве от сутринта, давах колиеф, давах еспумизан, чай, кърмене, шише, всичко което се сетя. И накрая си викам, ще и направя праз, пък поне ще знам за какво плаче. Понамръщи се изпи ги, и веднага млъкна. Започна да се смее със глас. И сега е на разходка в двора с майка, гледка си, не и се чува гласчето. Дали е от праза не знам, ще се разбере тия дни. Само не знам как ще кажа на мъжът ми, той като чуе за някой мой експеримент извън традиционата медицина и ме обявява за луда 

Аз затова все сама си къпя децата и изобщо все сама опъвам каиша,за съжаление.Ако трябва да се съобразявам с него....мани,мани.

Чакай вика,да си нахраня рибите(във Фейсбук,милички),а това,че синът му също чака гладен не го интересува (понеже понякога става така ,че  трябва да се нахранят и двете деца едновременно).А бе думи нямам.После лоша съм била,мрънкала съм,натяквала съм.Ами каква да съм-да съм супер доволна,че предпочита игрите и изобщо си цени свободното време пред децата.Еми няма да стане.Не ще мрънкам,ами душата ще му извадя.Много съм зла... .
И аз се отчайвам на моменти,отчайвам се от безсилието си в момента Честно ви казвам,че не знам дали ще ги бъде нещата.Но засега с двете бебенца просто нямам друг избор......но за в бъдеще .Хайде да не се заканвам....

Това са моите оплаквания

Пък за приятелите какво да ви кажа.Аз си имам двама-трима(както се казваше),но истински.То времето показа кои са верни и кои не-за съжаление и аз съм имала такива,които идват,''ограбват те'' и си тръгват,но се изправих.
В Бг-мама пък ми харесва да си общувам с други майки и хора на моята вълна.Изобщо добре ми е да си прекарвам част от свободното време сред вас

.....
Ани,моите адмирации  .И на мен ми се насълзиха очите ,докато четох.Наистина е невероятно това,което правите.

Анхелика,прегръдки.Не се поддавай да знаеш.

Деси,много съжалявам за майка ти.

Бейбимамче,много ме кефиш,честно(извинете за жаргона,но си е точната дума .Винаги ми става едно по-леко ,след като съм те прочела.И стига с тази суета,сигурна съм,че изглеждаш чудесно.Пускай снимка веднага да те видим.

Обещавам ви,че ще се опитам в най скоро време да се оправя.
Пък и идват такива хубави празници.Кога ще украсявате елхите. Аз наща я загубих при разместването и не мога да я намеря,за това сега като преведат прословутите пари ще си купя една елхичка.
Благодаря ви за милите думи и прегръдките.И аз ви прегръщам и да знаете,че без вас тея 9 месеца бременност,а и сега също нз как щях да ги изкарам. 

Ох,явно тия мъжe късат нервите на всички ни.Моят първите седмици след раждането беше таткото мечта,ама явно го поизмориха безсънните нощи(той си спи де-само се събужда от време на време като се размрънка малкия)и напоследък само ми лази по нервите.Вчера ми каза че съм била хистеричка (защото му казах да внимава,че намокри ушите на малкия докато го къпахме)Викам му-ти знаеш ли какво е това хистерия въобще?!(Аз съм тази която е завършила психология,а той чул недоразбрал колкото да ме ядосва ми лепва разни етикети).И много обича да ме сравнява с майка си-понеже знае колко я обичам де...за да ме ядоса все ми казва че съм същата .Ама истината е че много има да я гоня тая злостница

Здравейте майчета-зайчета! wavey
Скоро не бях писала,но периодично ви чета! 
Ние с Дианка сме добре,вече си се храни що годе добре и е 3450 гр- 49 см,надявам се бързичко да настигне врасниците си!
Имахме запек и беше много тъжно положението,без термометар със съпунче не се изакваше и се свиваше от болки и напрежение в коремчето!Сменихме какви ли не храни,сега сме на Нан 1 и каточели от него започна да си ака по 1 път дневно,а може и да е от капките които и давам БиоГая!
Колики все още си имаме-давам и Еспомизан,като го редувам със Инфаколик-само нощо време не и давам капки,че трябвало да има интервал поне 6 часа без капки!
Това е за сега от нас,поздрави и целувки на всички ви! Love

Да ви питам как ги забавлявате бебетата докато будуват- Габи стои спокойна около 10 мин и след това се сърди- пускам играчки да пеят, да скачат, но бързо й омръзва. Рядко си лежи просто ей така.
Ронка, да питам и теб, а и другите мами- след като бебо е направил такава дълга пауза през нощта ти какво  направи с гърдите си? Снощи Габи направи пауза от 6ч и накрая направо се молех да се събуди вече  - гърдите ме боляха, подплънките подгизнали, а ме беше страх да се изцедя, че като не знам кога ще се събуди  . И това некърмене нощем не се ли отразявазле на лактацията  ?

Много съм чела за домовете покрай моя приятелка, която чакаше за детенце. Плаках заедно с майките в "осиновители"... Има такива, които чакат с години. Много гадно. И знам, че никога не бих осиновила дете. не защото не искам, а защото ще лиша някоя жена от това да разбере какво е да си майка. Изключително малко са децата с изправни документи в тези домове. Моята приятелка взе момиченце на 3 години. малката вече е на 6 и още чистят поразиите, които е нанесла институцията върху детето. Ужасно просто, но детето е било без отказ от бащата и 3 години е било по домовете, докато не се заеха да оправят нещата... Повечето деца, които протягат ръчички са там не защото няма кой да и осинови, а защото нямат право да бъдат осиновени. Единственият начин тези деца да имат дом е да има повече приемни родители. Аз бих станала и доста често се замислям за това, но на този етап просто няма как. Не мисля, че е редно да взема едно дете от социално заведение за да получи дом и да го тропосам на майка ми да го гледа, докато съм на работа... Няма да е честно спрямо детето.Но някой ден се надявам да мога да го направя.

Герчо, точно вчера слушах по новините че най-накрая са приели закона за осиновяването, ако до 3 месеца никой не потърси детето, то директно се вписва в регистъра за осиновяване.Много отдавна трябваше да се направи това.
Аз бих осиновила дете, даже много често си говорим с мъжа ми на тази тема и ако нямаме наше второ сме се замислили да осиновим.
Ани, и моите почитания за сдружението.Можеш да ми пишеш на лични ако искаш, аз бих искала да се включа също, нали сме във Варна

Аз пък не мога да си представя да взема дете и после да го върна.

Успях да прочета всичко от последните дни! Доста теми сте минали, както обикновено
Отчет: Аслан е вече 4,920кг. 55 см, според педито не съм възпилата детето през първите 7 дни, защото се храни на посикване без режим на 3 часа и много плачлив, ако продължавал да наддава с този темп (1,400кг за месец) има вероятност от рахит. Уплаших се аз и айде насилвам детето на режим, такъв рев ми дръпна 3 дни и нощи, че съседите явно са ни чули. До днес! Тпй е супер спокоен спи цял ден и се буди на 3 часа за да се храни. Дано през ноща също спинка. Пелени ползвах на Памперс, сеха е с Хъджис - според мен са по-добри. Тази вечер и аз ще пробвам сок от праз. Сега една болна тема " свекървите" - моята е тук 3-та седмица за да ми помага, от 2 седмици обаче лежи болна от високо кръвно и посещава до днес вече 5-ти лекар, като ангажира сина си да я развозва до съответната дестинация. Всичко това го търпя, плаках, плаках не помага. Поне със съпруга ми не се караме, не виждам смисъл да наливам масло в огъня да му обяснявам колко неетично потспъва създателката му. Така, че едва ли има по-зле от мен в това отношение. Не стига, че тя е тук ми дойде у баща му за да я гледа.  Няма толкова себични, нагли и лоши хора. Имат и друг син в София, но си прекарват добре при нас. Съпруга ми вечер след работа сервира на всички, мие чинии и т.н. Къпем заедно бебенце  както винаги ние се обичаме много, просто никой не избира създателите и съседите си
Ванира и Плами, аз също съм "самотна" майка в близост до вас. Бих се радвала на вашата компания  . Родата се прибра от лекар 
Лека вечер на всички от мен.
Миркам името на на Аслан го избрах преди няколко години, фирмата в която работя има търгосвки отношения с доста турски " доставчици,  при посещенито на един от "бейовете толкова ме впечатли с вуншността си и маниерите си,ч е си зарекох още  оттогава това име. Дано нашия син има същата харизма като на този господин. В превод означава  лъв"

Ger4o, права си! Наистина е много трудно. 4 жени от нашето сдружение вече са приемни родители   и бавно, но децата се справят перфектно и са толкова щастливи. А що се отнася до това, че някой може да ги вземе, мноооого трудно ще стане това. Биологичния родител трябва да докаже, че може да осигури на детето по-добри условия за израстване отколкото ти. Взимат се адски много фактори предвид. 1 на милион ще се случи да има такъв биологичен родител! Така че приемната грижа трябва да се прилага много! Ние с Джъстин сме решили, че няма да опитваме за наше трето дете, но като поотраснат нашите ще станем приемни родители. Аз по принцип съм решила, че ако живот и здраве сме финансово подсигурени като стана на около 35 и двете ми деца са на училище искам да работя в дом  

Адмирации на всички за добрите ви дела. Дано повече хора са като вас. И аз докато бях в Бг съм давала дрехи, мебели и др. но не в дом, а на бедни хора и цигани в нашето село. Тук на плаците има едни киоски в които пускаш старите си дрехи, но не съм пробвала досега, а и не знам къде отиват.
Сами се събуди много гладен, бягам да храня.

Ани, имаш и моите почитания - винаги съм била на мнение, че ние сме тези, които трябва да променим нещата, а не само да чакаме, да мърморим и да се оплакваме!
Моя малък мъж днес следобед яде през около час и половина - явно криза на растежа!

Адмирации за всички,които имат сърце за несгодите на ближния.Малко такива хора останаха ,еле пък в България.
Благодаря на всички за милите думи за мама,ще й предам като я видя.
Нали знаете,че аз съм на линия ,така че всички мацки,които си нямат дружки-Ще се радвам да споделяме ежедневието си заедно.
Ванирра,звъннах днес,ама прекъсна,че бях в Джъмбо.Купих коледно екипче на Саши,а то му малко...пууу,сега трябва да ходя да го сменям.

Моон, децата много рядко се връщат. Просто разликата с осиновяването е чисто документална. в повечето случаи става въпрос за деца, които никой, никога няма да потърси и те се настаняват в приемното семейство до навършване на 18 години. Приемната грижа отдавна не е съботно-неделно занимание или пък инициатива "вземи дете на коледа"... След като намърши 18 години е твоя воля дали ще помагаш на това дете наравно с твойте или не.
Ани, аз нямам притеснение, че някой може да вземе детенцето при приемна грижа... Четах по темата и съм наясно, че би било трудна работа. Просто родители, които нямат биологично дете някак повече държат на това детето да е "тяхно" и дори и при пълно осиновяване им се прокрадва мисълта как все някога биологичната майка би позвънила на вратата и би го потърсила. Аз вече имам 2 мой деца и някак не държа на формалностите дали ще носи моето име или не. Просто по други съображения искам да го направя. Дано имам тази възможност след време и да срещна подкрепа от мъжа ми. На теория е лесно, но на практика е доста сериозно предизвикателството и трябва доста свободно време, доста здрави нерви и хъс.