Бременност и имунитет

  • 8 821
  • 47
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 133
Основните процеси по формирането на бебето са в първите 3 месеца. А тогава никой никого не пази нито от стрес, ходи се на работа... Накрая вече просто си тежи и се издържа по-трудно физически, но каквото е имало да се залага в бебето, вече е заложено.

Олеле, че аз през тези месеци се скъсах от повръщане и съответно системи, болница. newsm78
Все си мисля, че в децата ни е заложено как ще изглеждат, но поведението им, мисленето са неща, които се формират според средата, ще рече условията, в които живеят. Човек се изгражда и променя непрекъснато. Едва ли тези 3 месеца са решаващите.
Четох някъде, че начинът, по който гените ще се проявят или ще взаимодействат помежду си, за да има някакво реално проявление, независимо дали в поведението, здравето или който и да е аспект от човешката личност, се обуславя също от средата и от живота, който човекът води. Може би ще ви е интерсно да научите това, че гените не действат сами по себе си, а в своето взаимодействие. И именно то се определя всъщност от външните фактори. Човекът е един от най-странните организми на планетата. На децата, отраснали в джунглата, също са им заложени някакви неща през първите 3 месеца на бременноста, но те не се научават да говорят и т.н.
А конкретно по темата - физическият дискомфорт предизвиква стрес, стресът предизвиква дискомфорт. И двете се отразяват негативно на имунната система. Бременността е състояние на много големи промени за една жена, както писах вече, това е изпитание за женския организъм и психика. Естествено не сме роботи. Всеки приема, преживява нещата различно, затова при едни е тежко, при други не. Аз за себе си не получих адекватно обяснение защо преживях всичко това през моите 9 месеца. Не ми се навлиза в подробности, но за тези които писаха за здравословно хранене и пр. ще уточня, че се храня балансирано от години. 3 г преди да забременя не бях пила дори аспирин, редвно правя разтоварване с плодове и течност с бавно захранване и не бях боледувала въобще. По време на бременноста ми баче организмът ми се срина и това е най-точната дума, с която да охарактеризирам всичко през, което минах. Аз попитах, но никой не ми отговори защо се препоръчва да се изчака година след като роди жената за следващо бебе.

# 31
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Лорето, непрофесионалното ми мнение, почерпено от безразборно четене в интернет  Mr. Green е, че все пак запасите от някои вещества в организма на жената намаляват през бременността. Дали е така, не знам?

Само скоро ми направи впечатление в една статистика за Африка от сайта на СЗО, публикувана в темата за петицията, в която пишеше, че когато времето между ражданията е поне 3 години, шанса за раждане на живо и здраво дете осезателно нараства. При по-малки разлики спонтанните аборти, мъртворажданията и ражданията на деца с проблем били по-чести.

# 32
  • Мнения: 7 707
 Lilibon ,какви са тия сравнения с Африка?
Все пак в Европа живеем...а и няма място за сравнения Peace

# 33
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Не става въпрос за сравнения. Simple Smile Става въпрос за достоверен източник, който съм чела - сайта на СЗО. Предполагам, че не всички в Африка гладуват, както и че не всички в България се хранят здравословно и се движат достатъчно. Но явно има някакви причини за тези резултати.

Това не означава, че породените деца в България са изложени на риск, но и не означава, че не са.

# 34
  • Мнения: 2 070
Мда, имах удоволствието да уча генетика един семестър и там, наред с всички страшни болести и увреждания, за които ни разказваха, ни обясняваха и за това как гените не са нещо супер стационирано и определящо ни какви ще бъдем завинаги като склонности към болести или поведение
Точно напротив - те са в непрекъснато взаимодействие със средата и тя е най-вече определящото
Тази част от генетиката става все по-популярна  и се нарича епигенетика, има материал за нея в последният брой на списание Осем, не прочетох цялата статия, предстои ми, но по това, което видях в началото - добре е обяснено, като за лаици, така че за всеки да е разбираемо

Лилибон вероятно имаше предвид, че в първите три месеца се оформят органите, а през останалото време по-скоро се надгражда и детето расте, нищо, че не всички органи и системи са напълно развити, а това продължава и след раждането

Относно епигенетиката  навсякъде дават пример с цигарите и начина на хранене - ако бременната пуши има вероятност това да отключи у детето различни болести, към които то може да е предразположено и които не биха се отключили, ако не пушеше
Така е и с много ракови заболявания, всъщност само тези, които са генетично обусловени, защото има много, които не са - начинът на живот до голяма степен може да те спаси да не го развиеш и тн

# 35
  • Варна
  • Мнения: 2 305
ДеЩо, може и така да е за гените, нямах възможност за достатъчно експерименти, нито за създаване на чудо с малкия ми син...
Когато той се роди се изредиха да ме питат пуша ли, пия ли, лекарства взимала ли съм, боледувала ли съм през бременността, но понеже отговорите бяха "не", не откриха никаква такава връзка.

Да, точно си обяснила какво имах предвид за първите три месеца. Отивам да търся списание ОСЕМ. Случайно в статията да споменават Брус Липтън? Simple Smile

# 36
  • Мнения: 2 070
Лилибон, извинявай, аз нямах предвид, че е имало нещо, което си могла или не да направиш, дори бях забравила какво преживяхте вие, говорех по принцип  Blush в смисъл - не го приемай лично
Често такива болести се дължат и на генетични мутации в хода на бременността, а аз говорех за ситуации, когато си предразположен към нещо с поколения наред...при съчетание на предадени гени от родителите... - тогава средата и начинът на живот могат да отключат или не болестта. В случая с генните мутации това също е вярно, но само в някои случаи...

Ще спра, за да не се излагам, защото не бих могла да го обясня професионално.

А и вярвам на психологията също толкова колкото и на генетиката... що се отнася до това как се развиват и променят хората и тн.

Списанието е много интересно, точно този последният брой не особено, но например предния го изядох с кориците. Водят го нещо като наследник на сп. Космос от едно време, понеже него не съм го чела, не мога да кажа дали тези сега се справят.  Laughing

# 37
  • Мнения: 3 869
ДеЩоВиди, Лилибон, много интересно сте завъртяли темата - чета с удоволствие! Simple Smile (и ще се огледам за списание Осем Wink)

# 38
  • Варна
  • Мнения: 2 305
аз говорех за ситуации, когато си предразположен към нещо с поколения наред...при съчетание на предадени гени от родителите... - тогава средата и начинът на живот могат да отключат или не болестта.

Не се тревожи, ДеЩо, не се засягам, просто при нас беше точно подобна история - родителите сме здрави носители на повредени гени, които при нас не могат да предизвикат болест, щото вървят в комплект с по един здрав ген, който върши работата. Как са се повредили - при нас или при някое предишно поколение, никой не казва. При детето обаче, по неведоми причини са се събрали двата повредени гена - по един от мама и татко и като няма здрав ген за съответния белтък, тялото просто няма информацията как да  го изработи. А като го няма нужния белтък, тялото страда и налице е болест.

Кой сега може да ми обясни защо точно тази яйцеклетка, носител на повредения ген се е оплодила точно от такъв сперматозоид, също носител на повреден ген, за да донесат страдание на детето?

Някои казват - игра на случайността, други - така ви било писано.

Във всички учебници по генетика са описани причините, които уж предизвикват мутации - лъчения, отрови, дим, стрес, но защо у някои хора предизвикват, а у някои - не, не могат да кажат. А защо мутации от предишните поколения убиват деца от следващите, има теория само в Библията - ще се наказваме до девето коляно, за греховете на родителите ще страдат децата. А като ти пострадат децата, ти изведнъж ще се разкаеш за греховете на прабаба и прадядо си и ще станеш ревностен християнин, нали?

# 39
  • Мнения: 133
Lilibon, съжалявам, не знаех историята ти.
Мислим си, че знаем всичко, но не  е така.

Бях много изненадана да науча, че всъщност гените сами по себе си не определят конкретна черта или състояние на човека.
За тези, на които им е станало интересно, мога да предложа една научно-популярна книжка на Майкъл Крайтън - "ГЕН". Скучновата е, но разкрива доста за бизнеса с "откриването" на разни гени, както и за това, че е абсурдно те да се именуват от сорта на "ген на староста" etc.

# 40
  • Мнения: 2 070
Лилибон  Hug

Аз имам ето тази книга и съм прочела почти цялата, трудно върви обаче или пък трябва да се съсредоточиш повече върху обобщенията, има си научна информация, която не всеки може да смели http://www.books.bg/books/28/40020.html

там има глава и за епигенетиката доколкото си спомням

А ето го списание Осем, може да разцъкате из архива, за да се ориентирате в тематиката http://www.ossem.eu/

# 41
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Книгата съм я чела преди години, написана е интересно и на достъпен език. Въобще от дете ми е интересна генетиката, макар да съм икономист, а животът така завъртя нещата, че да продължа да се интересувам от нея и да търся отговори. Ще стана един специалист задочно. Simple Smile Купих си и списанието, довечера ще чета. Мерси за съчувствието, момичета!  Hug

# 42
  • Мнения: 936
Защо трябва да обвиняваме и да търсим отговори в генетиката?!?
Хората сме свикнали да търсим причините за всичко някъде другаде, но не и в самите нас. По-удобно е така и няма да изпитваме вина. Допуснете за миг, че ние сами си създаваме и
предизвикваме повечето проблеми.

Аз съм на мнение, че няма наследственост, обусловена от гени. Имам предвид наследственост спрямо болести. Предава се през поколенията начин на мислене, начин на хранене, начин на действие и отреагиране. Това води до еднаквите проблеми в поколенията.

Освен това, дали някой е изучавал какво точно преживява и усеща плода в утробата, при всяка наша негативна мисъл, при всеки силен шум около нас, при всяка наша кавга с роднини, при неприятна музика и т.н. все неща, които ни заобикалят и с които сме свикнали, но плодът не е.

# 43
  • Мнения: 133
nenaatoa, напълно съм съгласна. Мисля че проблемът на съвременната западна цивилизация,към която се напъваме да се числим, е че абдикира от отговорноста за собственото си здраве и тъсри причините нявсякъде другаде, но не и в себе си. Наследствен е чипият нос, но високото кръвно си го образуваме сами, нищо че и тате го имал - и той си го е образувал сам

# 44
  • Мнения: 743
Наистина,много интересна тема!

Аз забременях на 30,страшно си го исках,бързо стана,абсолютно готова бях,за миг не съм се съмнявала в себе си,и изкарах най-трудните 4 месеца в живота си.Бях буквално на ръба,даже ми е минавала през главата мисълта за аборт,направо си мислех че умирам.Всичко гадно което можете да се сетите,плюс безсъние първите 20 дена,спях от 15 до 30 минути на денонощие.Нямах сили да стоя права,превита ходех до тоалетната,седнала се къпех....имаше дни съм успявала да хапна не повече от солета-2,ГАДЕНЕТО БЕШЕ ДЕНОНОЩНО!Имунитет-никакъв,както стоях завита и на топло в къщи и се разболявах.Но пък в болницата ме успокояваха,че здравите бременности са така.И наистина,всички момичета,които лежаха за задържане се чувстваха отлично,без грах неразположение,как им завиждах,и те на мен също...

Но противно на това,мой познат,който е професионален спортист ми каза,че напротив,имунитета се повишавал по време на бременност.В миналото,спортистки тайно забременявали и се явявали по състезания,били по-силни,по-издържливи и по-здрави и печелили Shocked.При мен не беше така със сигурност,така че изобщо не мога да съм категорична,кое е вярно,най-вероятно си е индивидуално.

Последна редакция: чт, 19 ное 2009, 16:59 от rozi-maxi

Общи условия

Активация на акаунт