Помагате ли и доколко финансово родителите си?

  • 16 988
  • 184
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 399
Не, не помагам zащото не приемат, пак с обяснението че "крава от теле не боzае". А имам желание и имам въzможности в определени граници. В много иzключителни случаи съм им плащала билетите до тук, но zа многото години, едва ли се е случвало повече от 2_3 пъти. И zа Европа това не е голяма помощ, става въпрос zа по_малко от 100€. Когато са тука естествено им поемам раzходите по престоя, zапасявам се с билети zа градския транспорт. Но дори и zука само ме дебнат да си обърна гърба zа да напаzаруват нещо което в техните очи ми е силно необходимо. И когато съм в БГ не ми поzволяват да паzарувам. Ако купя тоалетна хартия или веро, майка ми много старателно ги прибира и следващия път като се върна ми ги вади отново, да си имам.  #Cussing out Абе и това не е лесно... Опитват се даже и пари на ръка да ми дават. Аz много беснея zа такива работи zащото те буквално късат от zалъка си, а zа мен тия суми не са нито от помощ, нито от zначение. Много би ми се искало да приемат поне мъничко помощ zащото имат нужда.

По въпроса на авторката, ами бих им обяснила че нямам въzможност да поемам такива раzходи, че работя и трябва да лиша от нещо детето си zа да могат те да се раzхождат. Не zнам точно как бих им го каzала, но ако нямам въzможност, не бих се ангажирала с помощ от такъв характер. Вече ако става въпрос zа zдраве, въпросът е съвсем друг, тогава бих лишила и себе си и семейството си zа да помогна.
Ох, много са сложни това отношенията деца_родители, особено когато родителите почнат да остаряват, когато живеем в чужбина, далече сме и не си zнаем дереджето, не си влиzаме вzаимно в положението... много тежка тема zа мен като цяло.  Sad

# 16
  • Мнения: 1 182
Ние сме само една година извън Бг, но засега сме пращали пари само на племенника на мъжа ми, за да замине на екскурзия. Баща ми идва на гости, като си поема сам пътя, а престоят е уж за наша сметка. И той все дебне да купи нещи за вкъщи. Друг не е изявявал желание да дойде на гости. Като си ходим в Бг пазаруваме основно храна, за да не сме в тежест.

# 17
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
Когато се приберем в БГ правим едно "генерално" пазаруване и за двете къщи - голям кашон перилен препарат, кашон олио, брашно, захар, ориз, разни макарони, ако нещо има нужда да се поднови също ние го взимаме - санитария в банята, бака латекс...Ей такива дреболии, които дефакто им натоварват бюджета.
същото правим и ние.
поемаме разходи за гости само. мин. година понеже всички се дърпаха, нещат да идват на гости Laughing  съпругът ми направо купи билети на бабите и щат-нещат дойдоха.
всеки, който пожелае е добре дошъл, но така пари на ръка...винаги ги питаме, но слава богу всички са добре Wink

# 18
  • Мнения: X
Значи досега баба ти и дядо ти са ги дундуркали, а сега е твой ред, така ли? Поне аз така го разбрах.
Има помощ и помощ. Май те очакват да ти легнат на гръбчето и да ги носиш...
Извинявай, ако не е така. Гледай си семейството и пращай по някой лев АКО ИМАШ ИЗЛИШНИ, но не би трябвало да ги издържаш изцяло.

# 19
  • Мнения: 1 472
Не се е налагало да помагам на родителите ми. Работеха и живееха нормално.
Когато сме ги канили на гости, сме поемали разходите по пътуването и престоят им при нас.
Сега, когато и двамата вече ги няма, съжалявам, че не идваха по-често на гости. Като се замисля, все нямахме време или те не можеха да вземат отпуск...оправдания, които сега ми се виждат толкова глупави.
Сега помагам на баба ми, като покривам всички сметки, тя си купува храна и лекарства с пенсията.
Не мога да си представя да знам, че родителите ми имат нужда от парична помощ и аз да не им помогна. Не бих мога да ги оставя да гладуват, да студуват или да обикалят кофите за боклук.

Не знам какво да те посъветвам, всеки си знае най-добре. Намери начин да поговорите и да им обясниш ситуацията.

Надявам се в живота ми така да се стекът обстоятелствата, та да не ми се налага да търся помощ от детето си, но ако все пак се наложи,  дано то да го направи с радост, а не с усещането, че съм „воденичен камък“ на шията му.

# 20
  • Мнения: 69
Мисля,че е време да се научат сами да се гледат. Никой не е длъжен да ги дундурка цял живот.

# 21
  • Мнения: 3 932
....Не мога да си представя да знам, че родителите ми имат нужда от парична помощ и аз да не им помогна. Не бих мога да ги оставя да гладуват, да студуват или да обикалят кофите за боклук.

Естествено, 4е няmа да ги остави6 в тази ситуация, но все пак гладуване и пътуване в 4ужбина и гостуване с тенденция за постоянно, са две коренно разли4ни не6та.

# 22
  • Мнения: 2 786
Аз пък не мога да разбера как може собствените ти родители да изискват от теб да им плащаш това или онова, че и да ги приютяваш да се преместят там за постоянно  ooooh!
Знам, че "хора всякакви", но това е прекалено за мен.
Когато е имало нужда, съм помагала финансово, билети съм купувала, мога да си го позволя и ми доставя удоволствие.
Но никога никой не ми е изисквал и налагал да пращам пари или да купувам билети, или каквото и да е друго  newsm78
Всеки сам преценява колко и как може да помогне, всякакви такива "задължения" и прочие са абсурдни!

# 23
  • Мнения: 10 831
И аз мисля, че изискванията на родителите ти са абсурдни. Поела бих финансово билетите, да речем, но не ако ми се натяква, че съм длъжна. Пази си брака, щастието на децата ти е най-важно. С родители не се живее, те това не го ли разбират?!
Не искам да звуча остро или крайно, но факта, че натякват, изискват, а са били отглеждани от родителите си ме навежда на мисълта, че това не са самостоятелни хора. На тяхната възраст би трябвало да имат свой собствен живот и интереси, а не да се чудят на чий гръб да живеят. Манипулацията е грозно нещо, а те точно това правят.
Дано се справиш с тях както можеш. От сърце ти го желая, сигурно ти е трудно.

# 24
  • Мнения: 131
Аз помагам понякога на майка ми, заЩото има нужда. Заплатата й е 200 лева, но в момента не работи, лежи в болница и има нужда от помоЩ. Сестра ми обаче съЩо помага, тя съЩо е в чужбина. Веднага след като излезе от болницата мисля да й пратя пари и да дойде да постои тук, докато сестра ми се завърне. Засега баЩа ми /разведени са/ се оправя. Много е трудно в България за самотни възрастни хора и ми е адски мъчно за това.

# 25
  • Мнения: 5 710
Много рядко съм помагала и факта, че не мога да отделям редовно добра сума ме 'човърка' изключително много. Моите хора по-скоро ще си прехапят езика, отколкото да искат каквото и да било. Нямат проблеми с доходите, т.е не се лишават, но и не си позволяват много.  Като не мога да изпращам редовно пари се опитвам да съм полезна поне с нещо инцидентно, но важно - например имат нужда от нов хладилник и за Коледа съм си поставила за цел да го имат и т.н. Ако проклетата криза отмине и дохода ни се повиши, нищо не би ме направило по-щастлива от това да си има майка ми една сметка там, по която всеки месец да получава пари.

# 26
  • Мнения: 13
Помагам им защото знам че им е много трудно. И двамата са учители с по 400лева  заплата която не стига за нищо а  и братята ми са напълно зависими от тях а до преди 5години и мен издържаха. Сестра ми и тя помага колкото и е възможно. Всеки месец им пращам пари а те все ми се карат че си харча парите за  тях а не за детето.

# 27
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 598
здравейте, имам проблем които ми се струва не съвсем разрешим и се чудя какво да правя.

Моля за съвет..
Живея в чужбина от десет години, работя и имам семейство (две деца на три и една година). Моят съпруг е чужденец. Моите родители бяха изцяло издържани от баба и дядо (подпомагани с пари, храна, покупки). Баба ми и дядо ми са вече много възрастни и не могат да им помагат.
Аз работя и печеля добре, но не мога да им помагам толкова, колкото те искат от мен. Пример: искат да им купя билети да ми дойдат на гости, искат да им давам пари, искат дори да ги взема да живеят с мен. Аз не мога да си позволя да отделя толкова пари в точно в този момент и не знам какво да направя. Това, разбира се създава и напрежение в моето семейство. Родителите ми твърдят, че трябва да платя да ми дойдат на гости (за няколко месеца с тенденция да се преместят тук) и че това било мое задължение. Объркана съм. Какво бихте направили?

Уточнявам, че родителите ми са на 55 и 60 години и в добро здраве, а всички мои доходи са разпределени за детски градини, ипотека и храна и че те не говорят езика.  

Моите съЩто не говорят езика, въпреки че са при нас от 4 години, съЩо плаЩам ипотека и такси за училиЩе и т н т.... Въпроса е дали има желание да се помага или не...
Всяко лято си ходят в България за по два три месеца, билетите купуваме ние(двупосочни).... и  докато са тук, са изцяло на наШа издръжка
Не разбирам какво толкова му мислиШ, по скоро си изясни дали искаШ или не, заЩото ако не си убедена че го искаШ винаги Ще намериШ оправдания.

# 28
  • Мнения: 1 703
Помагам за големи неща- кола, ремонти, електроуреди. Пари за ежедневни разходи всеки месец не пращам. Сега ги поканих на гости и билетите им казах, че ще купя и престоя ще поема.Но не искат да идват.

# 29
  • Мнения: 1 298
Да, помагаме и на моите и на свекърва ми.
Напр. ако идват на гости, ние купуваме билети и поемаме издръжка тук.
Купуваме им разни неща. Водим ги на почивки.
Но отношенията ни са добри, те също правят много за нас.

Общи условия

Активация на акаунт