Публикувана: 19 ноем. 2009, 23:45 ч.
Последно мнение: 24 ян. 2010, 21:15 ч.

Помагате ли и доколко финансово родителите си?

16 986
184
1

Гост

Отговори

1
...
3
4
5
...
13
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да се справя с исканията на родителите си за финансова помощ, когато не съм в състояние да го направя?
Как мога да се справя с чувството за вина, ако не мога да помогна на родителите си финансово?
Как да се справя с родителите на моя приятел, които искат да живеят при нас и не показват уважение?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да се справя с исканията на родителите си за финансова помощ, когато не съм в състояние да го направя?
  
  Ситуацията е деликатна, но е важно да бъдете честни и ясни с тях относно финансовите си възможности. Обяснете им, че имате други приоритети, като семейството си, и не можете да поемете такива разходи. Предложете им алтернативни начини за оказване на помощ без финансови ангажименти, като например покриване на разходите за престоя им при вас. Важно е да установите ясни граници и да обсъдите финансовото си състояние с тях. Обяснете, че не можете да поемете финансови ангажименти извън възможностите си и предложете алтернативни начини за оказване на помощ. Комуникацията е ключова - изразете ясно и търпеливо своите възгледи и възможности. Важно е да подчертаете, че не сте длъжни да се чувствате виновни или да се извинявате за решенията си. Подкрепата на партньора ви е от съществено значение в този процес.
- Как мога да се справя с чувството за вина, ако не мога да помогна на родителите си финансово?
  
  Важно е да разберете, че не сте длъжни да поемате финансови ангажименти, които надхвърлят възможностите ви. Обсъдете честно ситуацията с тях и им кажете за другите отговорности, които трябва да покриете. Предложете им алтернативни начини, по които можете да им помогнете без финансови ангажименти.
- Как да се справя с родителите на моя приятел, които искат да живеят при нас и не показват уважение?
  
  Ситуацията изисква ясно определяне на граници и очаквания. Важно е да общувате открито и търпеливо с приятеля си за това какво е приемливо за вас и какво не. Подкрепата и разбирането на приятеля ви са от съществено значение. Важно е да установите ясни правила и очаквания, като подчертаете, че вашият дом е вашето пространство и трябва да се уважава.
- Как мога да се справя с емоционалното изнудване от страна на родителите ми?
- Как мога да се справя с чувството за вина, че не мога да помагам на родителите си?

# 45 22 ноем. 2009, 13:09 ч.

Мнения: 5 462

Цитат на: sl в сб, 21 ное 2009, 16:26

Цитат на: объркана2009 в чт, 19 ное 2009, 23:45

Моите съЩто не говорят езика, въпреки че са при нас от 4 години, съЩо плаЩам ипотека и такси за училиЩе и т н т.... Въпроса е дали има желание да се помага или не...
Всяко лято си ходят в България за по два три месеца, билетите купуваме ние(двупосочни).... и докато са тук, са изцяло на наШа издръжка
Не разбирам какво толкова му мислиШ, по скоро си изясни дали искаШ или не, заЩото ако не си убедена че го искаШ винаги Ще намериШ оправдания.

4 години са при вас и на ваша издръжка ??? Shocked

За колко възрастни родители става дума ???
И какъв е смисъла от такова живеене в чужбина ???Честно наистина това не го разбрах ??? newsm78

# 46 22 ноем. 2009, 13:51 ч.

някъде под слънцето...
Мнения: 7 598

Цитат на: Markrit в нд, 22 ное 2009, 13:09

Цитат на: sl в сб, 21 ное 2009, 16:26

4 години са при вас и на ваша издръжка ??? Shocked

Ако беЩе прочела последният ми пост ЩеШе да разбереШ...
Възрастта им е 66 и 72 години и двамата са пенсионери и имат собствено жилиЩе и сносни пенсии
БаЩа ми има сериозни здравословни проблеми, тук мога да му осигуря добро и адекватно лечение, за което в България само сме плаЩали, а не е получавал, Смисълът на идеята че ако ги бях оставила в България, той вече нямаШе да е сред живите.....
Майка ми е тук, за да не се чувства баЩа ми самотен....
Свекър ми е починал, а свекървата съЩо е тук но е при семейството на девер ми...

А Що се отнася къде растат парите, да бяхте прочели по внимателно първия пост на авторката.....

Последна редакция: нд, 22 ное 2009, 14:04 от sl

# 47 22 ноем. 2009, 18:14 ч.

Мнения: 1 761

Когато става въпрос за здраве и лечение на болести помагам.
Майка ми е раково болна. Когато я оперираха не знаехме какво ще й е състоянието и се бяхме подготвили да немем медицинска сестра,която да се грижи за нея.Но майка ми не беше толкова зле физически,колкото емоционално.

Купували сме разни неща за дома-печка,бойлер,пералня.
Винаги пазаруваме,когато сме там и видим родителите ми на ресторант.
Моят съпруг също е чужденец.Знае,че доста от нещата,които ние купуваме за родителите ми за тях са непосилни.
Никога не е правил проблем,ако искам да им изпратя пари.
Все пак те са ми родители и аз имам ангажимент към тях,независимо дали съм в Бг или другаде.
Но на брат ми не помагам и не намирам за необходимо.
В крайна сметка помощ е,когато помагаш и помощта ти е наложителна.
А не да ти похарчат парите за кафенета и цигари.

Майка ми беше при мен два месеца.Взаимно се подлудихме и колкото и да ми беше мъчно,когато тя си отиде изпитах много голямо облекчение.
Ние двете не можем да живеем под един покрив.Все едно къде.
Но тук на нея не й хареса.Очакваше да я разхождам и да я забавлявам, да й купувам много подаръци.
А аз нямах време.Ходех на курс,после търчах да пазарувам, да готвя, след това да уча и ако имах някаква свободна минута исках да я прекарам с детето и мъжа ми.
Майка ми не говори местния език.Полудях да й превеждам всичко,тя е доста любопитна и дори разговорите с мъжа ми искаше да и превеждам.Изнервих се много,докато тя беше тук.

Не мисля,че някога пак ще дойде.Когато сме на разстояние много се обичаме. Hug

С мъжа ми и детето си живея много спокойно.Майка ми пуши и е свикнала всеки ден да ходи по заведения,което тук няма как да стане-скъпо е, а и пушенето е забранено.У дома не й позволявам да пуши.Имам си правила,които тя всячески се опитва да разруши.

П.С.Не позволявам на никой друг освен мен и мъжа ми да готви,чисти,пере и домакинства в нашия дом, не очаквам помощ за нищо и за мен е много неприемливо да живея с родителите си, след като съм вече самостоятелна и имам дете.

# 48 22 ноем. 2009, 23:01 ч.

някъде под слънцето...
Мнения: 7 598

Цитат на: kartinka в нд, 22 ное 2009, 18:14

за мен е много неприемливо да живея с родителите си, след като съм вече самостоятелна и имам дете.

Дори и ако живота на родителите ти зависи от това?

# 49 23 ноем. 2009, 01:21 ч.

Мнения: 6 834

И моите, и родителите на мъжа ми, са сравнително добре финансово и наистина не се налагат някакви сериозни помагания от наша страна. Като дойдох в чужбина преди 3 години, тогава нашите бяха финансово затруднени и съм купувала дрехи, купих им компютър, давах на сестра ми пари, тъй като е студентка и не работи все още. С две думи са ме молели за помощ, когато наистина им е необходима. Не злоупотребяват в никакъв случай. Даже като дойдат на гости, последната им мисъл е да харчат, да ходим по магазини и т.н. Дори тука, особено по намаленията, е по-евтино от Бг, но на майка ми винаги й се струва скъпо и все ми вика да не харчим излишно пари. Crazy

Виж, свеки е друг случай! Sick

Винаги, ама винаги трябва да има поне 2-3 дена прекарани по молове, магазини за дрехии т.н. На шопинг все тръгва без пари и портмоне, да не и пречи чантата ooooh!

и вика после ще оправим сметките. Money

Даже последно идва за 2 седмици, и пак съботите бяха посветени на молове и магазини за парцаляци както им викам аз. Whistling

Иначе купуваме винаги билетите, всичко по престоя, освен ако някой иска да купува подаръци за други хора. Като сме в Бг, давам пари някой път на бабите ми, знам че са затруднени понякога, но наистина никой не ме притиска. Аз сама го правя.

Към авторката - сложна е вашата ситуация, но пък и вие си я знаете най-добре все пак. Според мен им дайте ясно да разберат, че могат да получават от вас само това и това(кратък престой, по-големи покупки), но за непрекъснато финансиране - не ви е по силите.

# 50 23 ноем. 2009, 02:24 ч.

Мнения: 1 761

Цитат на: sl в нд, 22 ное 2009, 23:01

Цитат на: kartinka в нд, 22 ное 2009, 18:14

за мен е много неприемливо да живея с родителите си, след като съм вече самостоятелна и имам дете.

Дори и ако живота на родителите ти зависи от това?

Животът на родителите ми няма как да зависи от това/да живеят с мен/,освен,ако аз не съм лекар или Вълшебник,който има власт или познания , с които да им бъде полезен..А аз не съм нито едно от двете.Всички хора един ден умират, мен ме чака същото.Никога не си готов нито да умреш нито да загубиш близките си.Но това е сценария на живота и ако ще неотлъчно да си до родителите си,кой знае колко, с пари или не, не можеш да направиш,ако не се отдадеш изцяло на идеята да направиш времето ви заедно полезно и приятно и за теб и за тях.
В моя случай е взаимно мъчение.Опитвала съм се да не се дразня, да бъда търпелива,но най-голямото ми постижение е 3 дни.Собствената ми майка често казва в края на всеки заедно прекаран ден:"Ама ние с теб днес не сме се скарали.Как е възможно?"
Е, до края на деня ако има още 5-10 минути тя ми е сърдита за нещо.Ако мълча-защото мълча,ако кажа нещо-защо съм го казала.
Повярвай ми,ужасно е.Взаимно мъчение,което можем да си спестим.

Може да прозвучи неприемливо за някои,но моето семейство сме аз,мъжа ми и детето.Не бих пренебрегнала тях за когото и да било.

П.С.Когато съм имала най-голяма нужда от родителска подкрепа/между 10 и 16-тата ми години/майка ми беше ангажирана с обгрижването на роднини.Разговорите ни се състояха от "Изпитваха ли те?" и "Какво яде днес?".Имала съм много,много силна нужда от нея,но тя беше заета. Имаше по-важни от мен неща.
Не сме близки.Не ми е помагала,когато съм имала нужда/а е можела/Не става дума за парична помощ, а за разбиране.

Не искам да причиня нещо подобно на сина ми.Обичам си детето.Повече от всичко на света.

# 51 23 ноем. 2009, 17:12 ч.

Мнения: 28

Цитат на: oburkana2009 в сб, 21 ное 2009, 22:52

Отгледали са ме баба и дядо.
Родителите ми ми вменяват чувство на вина, и всеки път когато се чуем ми казват че може да е за последно, защото били възрастни и всичко ставало.
И супрогут ми е против те да живеят с нас. Напрежението в моето семейство се засилва, когато спомена че те може би сте дойдат за няколко месеца.
...твърдят, че съм достатъчно богата, за да ги издържам. Не съм съгласна! И виновна или не няма да го направя.

Абсолютно същите неща са и при родителите на моя - отгледан е изцяло от баба и дядо, вменяват му чувство за вина и т.н. Освен че всеки път се чуват за последно, всеки 2-3 месеца ни се казва как спешно ходили до болницата, защото на единия или другия (редуват се) му се разтупкало сърцето, всяка настинка се преувеличава и драматизира до без край, често единия от тях е твърде депресиран от живота, за да дойде до телефона да говори със сина си, повтарят му често как единственото нещо което ще ги направи щастливи е да дойдат да живеят при нас (макар че докато бяха тук бяха винаги в криво настроение), колко им е харесало тук (въпреки че докато бяха тук разкритикуваха всичко от-до и не намериха добра дума дори за къщата ни), как България никога не е била добра към тях, как не отишли еди-къде си или не си купили еди-какво си, защото нямали парите и т.н. и т.н.

И ние според тях сме много богати и вече дори не смеем да споделим като ходим на почивка някъде, защото после 2-3 месеца ни го натякват. Ние сега чакаме бебче и като разбраха, че не ги искаме да идват да ни помагат, си позволиха да кажат на сина си, че не е добре аз да спирам работа изобщо в тази криза, да коментират как ще живеем с един доход като сме свикнали на висок стандарт и скъпи ваканции и т.н. Joy

Но както и да е. Не се товари, заради егоизма на родителите си. Не си виновна, че те са такива, няма да ги промениш. Важното е да си твърда с тях и да не им позволяваш да влияят на личното и семейното ти щастие.

# 52 23 ноем. 2009, 18:51 ч.

Мнения: 4 457

Цитат на: sl в нд, 22 ное 2009, 23:01

Цитат на: kartinka в нд, 22 ное 2009, 18:14

за мен е много неприемливо да живея с родителите си, след като съм вече самостоятелна и имам дете.

Дори и ако живота на родителите ти зависи от това?

Мисля си, че това дори не стои под въпрос. Вски тук би се съобразил с това, ако наистина е въпрос на живот и смърт.
В случая обаче говорим за съвсем друго Peace

# 53 23 ноем. 2009, 21:58 ч.

Мнения: 7 914

Не, не помагм. Ако се наложи... с удоволствие.
Peace

# 54 24 ноем. 2009, 00:25 ч.

САЩ
Мнения: 170

Не, не помагаме все още понеже не се налага. Моите родители работят и за сега са добре финансово. Родителите на мъжа ми са пенсионери, но и двамата все още работят и се издържат сами. Идват ни на гости когато ние ги поканим. Плащаме им билетите. Никога обаче не биха се самопоканили на наша сметка. Когато са тук ние поемаме разходите им, а те винаги много ни помагат, въпреки че сме им казали че не е нужно. Считат го за необходимо и казват че това е едно от малкото неща които могат да направят за нас понеже сме далеч и рядко се виждаме. Понякога се замислям как ще се справяме когато остареят и наистина нямат възможност сами да се издържат и не само това. Понякога проблема не е само в парите и това ме мъчи като въпрос, но ще се справяме като дойде.
Отдавна не се извинявам и обяснявам пред никого защо сме ходили някъде или сме си купили еди си какво. Това си е моят живот, моите пари, ще си живея както ми е удобно и възможно. Никой не ми знае дережето по добре от мен.
Към авторката - не се чувствай виновна и в никакъв случай не скланяй дори за посещение. Намирисва ми на много нерви от твоя страна. Дано успееш тактично да изясниш нещата, въпреки че аз в твоята ситуация нямаше да мога. Много съм директна понякога дори и със семейството си Confused

# 55 24 ноем. 2009, 14:40 ч.

Мнения: 1 224

Помагам, но под специална форма - купихме си апартамент в България, който се дава под наем и наема се дели межу майка ми и родителите на мъжа ми. Така хем ние сме направили инвестиция на парите си и не заделяме от доходите си, хем помагаме, хем помощта се приема добре - не се чувстват директно подпомагани, оня лаф за кравата и телето.Така и ние сме спокойни и те са доволни.На гости са идвали на наши разноски по наша покана.

# 56 24 ноем. 2009, 14:58 ч.

Мнения: 364

Цитат на: samuraika в вт, 24 ное 2009, 14:40

Чудесна идея! (извинявам се, ако е офф)
Имам познати, които отвориха фирма! Всички, назначени в нея, са от семейството.
Това също е добра възможност...

# 57 24 ноем. 2009, 18:19 ч.

Мнения: 4 457

Цитат на: Лили - Лу в вт, 24 ное 2009, 14:58

Цитат на: samuraika в вт, 24 ное 2009, 14:40

И двете идеи много ми допадат Peace

# 58 24 ноем. 2009, 18:32 ч.

Ние правим така: купили сме апартамент, в който живеят родителите ми. Те си продадоха стария и си харчат парите. Когато си отидем, правим ремонти, нали е наша собственост. Така подпомагането не е пряко. Иначе идват тук най-много за две-три седмици, какво да правят, когато сме на работа и не знаят езика? Вземаме ги по почивки, по този начин не ни се налага да ходим само в БГ на почивка. Докато са здрави, добре, после не ми се мисли...

# 59 28 ноем. 2009, 22:01 ч.

Мнения: 139

имам две деца и в грижи за тях ,не ми остава много за тях!добре че са все още здрави,държат се!отвреме на време по някой подарък!точно обратно-с каквото могат те помагат! Hug

Препоръчани теми

Лимона изсветлява ли

Задух,болка в лява гърда и лява плешка

Домашни маски за коса против пърхот?

Превръзки tiande

Причина:

Причина: