Много са разглезени.
- Публикувана: 21 ноем. 2009, 15:42 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2009, 14:40 ч.
За подрастващото поколение
Това не е либерален метод на възпитание, а липса на такова въобще.
Моя позната мечтае от 5 години за силикон,но няма пари да си сложи.Дъщеря й слушаше това точно във възрастта на израстването си.Сега е на 20г. и си намери един с много пари,който за Коледа ще й подари силикон.
Ами искам да кажа, че не знам в сегашно време какви са локалните наследствени процеси, които се предават на децата, освен може би езика , в това всъщност май се състои и проблема.
Отсъствието на родителите, които заети да оцеляват, загърбват нуждите на децата си извън чисто материалните такива.
Струва ми се, че всичко се свежда до пари.
Преди време гледах редовно бате Енчо и ми правеше впечатление че болшинството отговори на " какво работи тати(мама)" беше " Тати паи паички"... не е лекар, учител, продавач, той паи паички.
Отсъствието на родителите, които заети да оцеляват, загърбват нуждите на децата си извън чисто материалните такива.
Струва ми се, че всичко се свежда до пари.
Преди време гледах редовно бате Енчо и ми правеше впечатление че болшинството отговори на " какво работи тати(мама)" беше " Тати паи паички"... не е лекар, учител, продавач, той паи паички.
Red, благодаря ти, че ми припомни за Херлуф Бидструп! 
Ако сега ми и кажеш как в днешно време бих могла да се сдобия с оназ дебела негова книга, ще те обожествя!
P.S. И аз се извинявам за отклонението, но не се сдържах - помня наизуст всяка карикатура на тоз човечец, но го нямам в библиотеката си.
Ако сега ми и кажеш как в днешно време бих могла да се сдобия с оназ дебела негова книга, ще те обожествя!P.S. И аз се извинявам за отклонението, но не се сдържах - помня наизуст всяка карикатура на тоз човечец, но го нямам в библиотеката си.
Това с картинката не го схванах 
Мен пък някои познати ме изкарват прекалено деспотична майка, защото: изисквам от 5 годишната си дъщеря (сега вече е на 6 и половина) да си оправя леглото сутрин...нещо, с което тя се справя чудесно, когато не я мързи;
карам децата си на 11 и на почти 7 да си избърсват сами праха в техните си стаи и те да си мсенят чаршафите в неделя;
карам децата си понякога да сгънат прането и да си приберат дрехите;
изисквам твърдо да си отсервират;
не позволявам да ми ровят нещата у дома, камо ли в чужд дом;
изисквам хубави оценки;
през седмицата не разрешавам игри на компютър и висене пред телевизора;
не давам чипс и кола изобщо (освен ан Коледа и Великден
)
Тези неща и мен са ме карали да ги правя и са изисквали от мен (и много други, но да не ставам досадна). Мисълта ми е, че мои познати са ставали свидетели как се карам на някое от децата, че не са изпълнили нещо, от гореизброените и са скачали срещу мен...била съм ненормална, деспотична, акъл съм нямала...а в същото време синът на едната е сравнително кротко дете (на 16), но е много слаб ученик; но тя изобщо не му настоява, казва, че не и се занимава, защото нямало смисъл, ако не искал, да не учел, негова си работа...
Та...това деспотизъм ли е или просто по-строго възпитание според вас?
П.П. Да добавя само, че децата ми никак не са идеални: много са сомостоятелни и отговорни, но пък много се обиждат по между си и се карат, баткото понякога се държи арогантно и нагло и не мож го наддума, малката пък ме е минала по проклетия
Мен пък някои познати ме изкарват прекалено деспотична майка, защото: изисквам от 5 годишната си дъщеря (сега вече е на 6 и половина) да си оправя леглото сутрин...нещо, с което тя се справя чудесно, когато не я мързи;
карам децата си на 11 и на почти 7 да си избърсват сами праха в техните си стаи и те да си мсенят чаршафите в неделя;
карам децата си понякога да сгънат прането и да си приберат дрехите;
изисквам твърдо да си отсервират;
не позволявам да ми ровят нещата у дома, камо ли в чужд дом;
изисквам хубави оценки;
през седмицата не разрешавам игри на компютър и висене пред телевизора;
не давам чипс и кола изобщо (освен ан Коледа и Великден
)Тези неща и мен са ме карали да ги правя и са изисквали от мен (и много други, но да не ставам досадна). Мисълта ми е, че мои познати са ставали свидетели как се карам на някое от децата, че не са изпълнили нещо, от гореизброените и са скачали срещу мен...била съм ненормална, деспотична, акъл съм нямала...а в същото време синът на едната е сравнително кротко дете (на 16), но е много слаб ученик; но тя изобщо не му настоява, казва, че не и се занимава, защото нямало смисъл, ако не искал, да не учел, негова си работа...
Та...това деспотизъм ли е или просто по-строго възпитание според вас?
П.П. Да добавя само, че децата ми никак не са идеални: много са сомостоятелни и отговорни, но пък много се обиждат по между си и се карат, баткото понякога се държи арогантно и нагло и не мож го наддума, малката пък ме е минала по проклетия
Това с картинката не го схванах
Ами загледай се: всеки ред е един период, един чифт родители, едно и също начало и край.
Това с картинката не го схванах
Ами загледай се: всеки ред е един период, един чифт родители, едно и също начало и край.
Това го видях
...от поколение на поколение...нали? 
Ето го подрастващото поколение http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=448790.0
Авторката на темата е на 14г. и за нея кражбата е нещо забавно,даже и трябва да се обсъди явно.
С този начин на мислене на момиче,представете си как е при момчетата,за тях сигурно кражбата е вид геройство.
Авторката на темата е на 14г. и за нея кражбата е нещо забавно,даже и трябва да се обсъди явно.
С този начин на мислене на момиче,представете си как е при момчетата,за тях сигурно кражбата е вид геройство.
Ето го подрастващото поколение http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=448790.0
Авторката на темата е на 14г. и за нея кражбата е нещо забавно,даже и трябва да се обсъди явно.
С този начин на мислене на момиче,представете си как е при момчетата,за тях сигурно кражбата е вид геройство.
Авторката на темата е на 14г. и за нея кражбата е нещо забавно,даже и трябва да се обсъди явно.
С този начин на мислене на момиче,представете си как е при момчетата,за тях сигурно кражбата е вид геройство.
На момичето просто му е дяволски смешен моментът с детския пистолет.
На мене например не ми е смешен, понеже веднага се сетих за "Пропадане", в който ликвидираха М. Дъглас, а той държеше именно пистолет-играчка в ръка. И беше тъжно.
Преди време гледах редовно бате Енчо и ми правеше впечатление че болшинството отговори на " какво работи тати(мама)" беше " Тати паи паички"... не е лекар, учител, продавач, той паи паички.
впечатлих се силно от дочут разговор между хлапета "Здравей, не сме те виждали скоро. Ти тук някъде ли живееш?" отговор - "Не, на Дружба, но по линията на 9-ката. Сега отивам .../ това не го чух/ и с 5-цата" "В кое училище си сега?" /отговора не помня/. и всичкото това се случва между три хлапета, които си говорят тихо и културно и с приятен тон. двете хлапета по-големи и едното по-малко /видимо/. докато сляза на спирката си разбрах, че са учили в едно начално училище и се помнят от там. ама много възпитани деца, направо изпаднах в умиление. направо е тъжно, че такъв обикновен разговор е станал такава рядкост в градския транспорт, че да е забележителност. и това лято като се прибирах от В.Т. след победоносното завършване на второто си "вишу" във влака попаднах в едно купе с 4 деца, които бяха се явявали на изпити /бъдещи студенти/. културно си говореха, и едното момиченце по едно време пита останалите "а кой е този дамян дамянов, аз писах по другата тема?". и нито едно от останалите не знаеше, всички бяха писали другата тема.
Преди време гледах редовно бате Енчо и ми правеше впечатление че болшинството отговори на " какво работи тати(мама)" беше " Тати паи паички"... не е лекар, учител, продавач, той паи паички.