да израстнеш през 90-те

Хахаха, кои е Мекичко - и аз не помня таквоз чудо 

Мекичко беше нещо като балон, пълен с нещо като брашно   ама как го обясних само   Нагласен с личице като Тревичкото и много приятен за мачкане, даже можеше да се завие на спирала, с поемане на съответния риск разбира се  

Естествено   Бях звеневи няколко пъти, пишех пионерски поръчения..." Да предаде 10кг. хартия на вторични суровини" "Да прочете през зимната ваканция " Под игото"...

Помня и че целият клас имахме дежурства в у-ще по цяла седмица- биехме звънеца и бяхме дежурни пред директорския кабинет - нещо като гвардейци   По етажите също бяхме дежурни и който беше дежурен не влизаше изобщо в часовете цял ден...кеффф

Хубави години бяха 

Леее, в Бързи, смели, сръчни съм участвала  бях забравила.
И отряден председател съм била...........

Имало е надежда в мен за висш комсомолски кадър
Направо ме върнахте назад във времето.

Тези дни и мен ме гони носталгията...Помня касетофоните Хитачи,без капак,без антена,кофти запис,оръфана бас китара,обаче жулехме с такъв ентусиазъм че чак кварталният разбра...Помня първият си уокмен,и колко бях горда слушайки Милена и грачейки след нейните текстове...Помня първият запис на Пистълс който гледахме тайно на видеото на моята приятелка...Лексиконите...Милион и едно желания...Синьо лято-всяко лято...Фосворциращото розово и жълто...Кубинките,преди това еспадрилите и кларковете...Бебешките обувчици закачени на огромните сакове...Страшните ишстории разказвани вечер...Пастата за зъби размазана по лицата на спящите бригадирчета...Да си гледаш на кафе,или на карти...Новата мода във ученическите престилки-да си разкопчаеш копчетата до кръста,и от горе надолу,и от долу на горе...

Ех...

Ах каква хубава тема.. хвана ме носталгия

Милион и едно жеания маше Коледно/Новогодишно издание, с какъв трепет го чаках, аааааах..

Лоши хора, защо сте пуснали тази тема?! Сега си мечтая за машина на времето!

А на "Монопол" колко много играехме...  Помните ли така трудния за намиране немски Пенатен крем... а колетите от чужбински приятели с шоколади и все така важни и недостъпни неща като кремчета на доктор Йоткер, прах за пране и т.н.

П.С. Първият марков магазин за детски дрехи в моя град беше "Уайкики" и беше много модерно и "готино" да имаш от шарените им дрехи с маймунки. Както казах някой на предишната страница Версаче беше неизвестен.. но с Уайкики се фукахме до припадък От тогава ми се е набила в главата думата "лумпен". Много я употребяваха. Изключително много.

П.С. 2 По време на политическите размирици, митингите и т.н., най-голямата драма за моята детска душа беше, че не даваха Далас по ефир 2. Как смееха?! Да ме лишават от Боби Юинг?! По това време ми се запечата в съзнанието думата "лумпен", радио, тв, вестници.. струеше от изказванията на всеки трети интервюиран.

П.С. 3 Около 2ри клас (или по-голяма.. 4ти? помня ли..) бях влюбена в Освалдо Риос и го наричах "моят". Вуйчо ми пък му казваше Козвалдо. Гледах изключително много сапунки.. Три съдби, Вдовицата в бяло, Мари Амор, Другата в мен, Богатите също плачат, Дивата Роза. Ех Вероника Кастро в плачещите имаше син, а същият актьор в розата й беше мъж.

П.С. 4 (Аз чета назад и добавям само ) Спомням си телефонните "бъзици". Ау имахме с една моя дружка страшна изцепка.. ужас.. хващаме указателя и звъним на телефона на името на някакъв мъж.. вдига млада жена.. питаме за мъжа.. нямало го.. и с тъжен глас, по-скоро говорейки на себе си, заключваме "ох какво ще правя сега, бременна съм" и затваряме телефона.. дано не е била жена му! Горкият човечец. Ужас. Сега като се сетя и ми иде да си зашлевя два шамара. Иди доказвай после, че нямаш сестра.

А помните ли Ферди мравката и Мечетата с нежни сърца

Ама разбира се! Дълго време (години) вярвах, че името на филмчето е Мечетата Снежни Сърца.

Гледам не сте споменали смърфовете ,много приятно детско филмче ,даваха го всяка събота сутрин по време на някакъв сутрешен блок.Не си спомням за името ,но водещ беше един симпатичен мъж с очила.Някой ако се сети да каже кой е 
Може би най-запомнящото се събитие за мен от 90-те беше загубата на Кърт Кобейн ,спомням си го като вчера  Въпреки ,че тогава не бях чак такава почитателка ,това ме е белязало за цял живот
Радвам се ,че съм израстнала в ерата на МТВ ,на платформите ,ластичните дънки,жилетките от камилска вълна (най-вероятно внос от Турция ),собственоръчно ушитите  раници от стари дънки...целите надраскани с химикал Спомням си ,че бяха много популярни тениските с бой банди ,аз имах на Take That !
Мен лично, ето тази песничка ми напомня страшно много за 90 -те
Поздрав за всички ,който я харесват - http://vbox7.com/play:276f2c15

Данче, безкрайно благодаря за Химна - бях го забравила - иде ми да се разрева (споомних си какво дете бях).
А смърфовете ги споменахме няколко пъти - имаше един с много кофти смях.
И аз имах раница от стари дънки, цялата издраскана с химикал 
Сега си спомних едни маратонки на висока платформа, лачени, които имах - бяха тотален хит 

Да,химнът е много хубав и според мен! Аз като прохождаща пианистка умирах от яд ,че не мога да се науча да свиря интродукцията  
Сега си спомням,,че като бях 6,7 клас бяха много модерни едни искрящи цветове - жълто ,зелено ,цикламено....електрикови такива   Точно тогава започнах да ходя на детска дискотека и бяха много актуални,заедно с панталоните чарлстон По едно време беше много модерно да имаш дънков гащеризон
А малко по-късно  ,когато ни завладя рап вълната ,момчетата започнаха да носят огромни широки дънки,бейзболни шапки,карирани ризи..Изобщо какъв колорит само
Емблематични за мен са ето тези песни 
House of pain "Jump around" - http://vbox7.com/play:9a3db852
Ganster's paradise на Coolio
"Zoom,zoom "Dr. Dre Ft Ll Cool J - уникална песен според мен http://vbox7.com/play:e6e15b4d

Данче, мерси за песничката (химна), спомних си, че съм я пяла в хора на гимназията. А в основното училище свирех на фанфари и ходех на какви ли не кръжоци. Имах книжка 100 национални туристически обекта и на всяка екскурзия събирах печати.
За дрехите май не съм била съвсем по модата, никога не съм носила клин, ботуши-чизми, жилетка от камилска вълна, дори и кубинки не съм носила. Мъкнех се зимата с флай или ватирана блуза с качулка и саморъчно избелени дънки, обувах само маратонки или кецове. И аз имах дънкова раница и дънково яке с отрязани ръкави. А, имах и един "срамен" период, в който си тупирах бретона и слагах тъмно кафяво червило (но без черен молив по края на устните).
На "детска" дискотека съм ходила 1-2 пъти, татко ме пускаше, но родителите на моите приятелки-не. Висяхме вечер на "копчетата" на главната, при наличие на средства-в заведенията в Стария град.
Беше толкова хубаво,че чак ми се плаче.

Предаването беше "Добро утро", а водещия - Александър Авджиев http://www.novinar.net/news/aleksandar-avdzhiev-zhurnalist_MTU2MDszNg==.html




Това ми напомни за Канал 1 на времето и режисьор на дублажа Трендафилка Немска. Винаги съм си мислила, че е Трендафил Канемска  

Хаааахахахахахаха 

А пък аз си мислех, че е Максимориц, и после като разбрах, че са двама - много се разочаровах някак си