Отговори
  • Мнения: 1 404
Като предистория да кажа,че съм възпитана в пълен атеизъм,впоследствие завърших медицински университет и някак средата,в която попаднах,затвърди убеждението ми,че всичко е тук и сега,останалото са илюзии. После...нещо се случи в живота ми,зачетох се в езотериката уж случайно,после системно и така докато повярвах,че илюзията всъщност е тук.

Противоречието с християнството обаче е голямо,а аз вярвам в Бог и Христос....обърках се някъде по пътя или по-точно търся го все още.
Моля хората,които все още си мислят,че нещо,което не може да се пипне, го няма, любезно да подминат темата ми Simple Smile

# 1
  • Мнения: 1 247
Bili, разбирам те напълно. С толкова много вярвания се сблъсквах, а моята вяра стои самотна, но пък не ме е предала.
Първият урок, който трябва да напишат за децата по вероучение е: Обичай себе си, защото ти си онзи Бог, който винаги ще те подкрепя.

Не казвам ,че няма друга сила, Баланс има, вярвам и в силата на Природата...
Но толкова много зло има наоколо, че понякога губя светлината и отчаяно търся кибрит....

Сори, изразих се хаотично, но все някой ще ме разбере  bouquet

# 2
  • София
  • Мнения: 18 685
Били, християнството е само религия. Повече политическо, отколкото духовно учение. Едно от многото. Средство за контрол. Историческо и културно наследство, което безкрайно уважавам и към което се чувствам принадлежна, но вярата в онова нещо, което е над нас, вътре в нас и навсякъде наоколо, боя се че не може да бъде систематизирано в никоя религия. Така че всъщност противоречие няма, само различни обяснения на едно и също нещо.

# 3
  • Мнения: 348
Bili,
християнството е много полезно и е в синхрон с цялостната източна, индианска и африканска философия, светоглед и практики.
Просто то е стъпило на книги, писани, преписвани и редактирани с векове за различни цели или от хора с различни разбирания. Така от цялата истина са останали фрагменти. Само от нас си зависи, дали ще се задоволим с тях, дали ще търсим изчезналите части...
И най-вече с каква цел ще ползваме познанията и вярата си.
...
Още - по време на Великото преселение са се изгубили много древни познания, затова европейските народи са по-неуки в езотеричните теми. Останали са ни малко езически вярвания, някои - съвсем загубили истинския си смисъл.
Но духовността е много повече в сърцето, отколкото в ума.

Настъпва моментът, в който религии и науки ще се срещнат в една точка, за да видят, че поотделно са били само част от истината.

Любов и Светлина!

# 4
  • София
  • Мнения: 44 345
При майка ми е пълно с християнска литература - Библията, свети Августин, Папа Йоан Павел и който се сетиш.
В стаята на брат ми има и екзотерична литература, и Кастанеда ако щеш.

Клъвна от едното, клъвна от другото, но имам достатъчно акъл да не им се връзвам и сама да  имам собствена философия за вярата си.

# 5
  • София
  • Мнения: 18 685
Настъпва моментът, в който религии и науки ще се срещнат в една точка, за да видят, че поотделно са били само част от истината.
Мисля точно по същия начин. Колкото повече научаваш за явленията, толкова повече достигаш до извода, че отвъд предела на знанието има цяла вселена, необяснена, неопозната. И започваш да вярваш.
Най-големите умове са били изключително вярващи, между другото Peace

# 6
  • Мнения: 563
Настъпва моментът, в който религии и науки ще се срещнат в една точка, за да видят, че поотделно са били само част от истината.
Мисля точно по същия начин. Колкото повече научаваш за явленията, толкова повече достигаш до извода, че отвъд предела на знанието има цяла вселена, необяснена, неопозната. И започваш да вярваш.
Най-големите умове са били изключително вярващи, между другото Peace
много точно! колкото повече са знаели, толкова по-силно са осъзнавали колко много неща не знаят отвъд предела на "знанието". Интересна тема.

# 7
  • Мнения: 712
И аз като теб, Били, сама намерих вярата си с времето. Преди няколко месеца най-накрая бях кръстена като християнка, но с чисто сърце заявявам, че вярата ми е моята собствена, а не сляпо доверие в библейски текстове.
Продължавам да намирам частички духовно познание в най-различни учения, не се ограничавам в една или друга догма.
Вярвам, че Бог е наш създател, вярвам в божествената сила. Вярвам в доброто и любовта, вярвам, че всички ние, като божии творения сме проявления на тази любов и я носим у себе си.
Не вярвам в ада и рая, поне не след смъртта. Вярвам, че земята е нашият ад и нашето училище, че тук сме за малко, преди да продължим пътя си. Вярвам, че ще се връщаме отново тук по пътя на духовното си израстване, докато не станем достойни да отидем другаде... в онзи рай, може би.
Описах го толкова подробно, за да ти покажа смесицата от вярвания, кото ме водят напред. Колкото и разнопосочни да са, за мен те са в пълна хармония. Не изпитвам нужда да се причислявам към нечие учение, нямам нужда от свещеници и църкви, за да се чувствам свързана с Бога. Смятам се за християнка, защото вярвам в Бог, който е любов.
Не мисля, че съм изгубила пътя, защото не смятам, че към истината и светлината води само една пътека. И съм убедена, че рано или късно всички ще стигнем  Simple Smile

# 8
  • Мнения: 1 404
Благодаря ви на всички за искрените отговори Hug

Всъщност в различните книги чета една истина,казана по различен начин...така повярвах в силата на прошката и безусловната любов,в позитивната нагласа и слушане на вътрешния глас,в красотата на хармонията  с природата и всичко около нас и най-вече в онова прекрасно усещане,че сме Божие творение и част от един замисъл за красота и завършеност.

Притеснението ми идва от ония думи в Библията за лъжепророците...някак толкова хармонично и щастливо ми стана след притчите на Крион, принципите на йога, някои толтески вярвания,че...усъмних се накрая дали не са изкушение греховно някакво Laughing
Съгласна съм изцяло с Белинда за политиката на Църквата като институция,но нали в Библията е истинското Слово...тук пък се опира до тълкованията и пак се оплитаме Thinking










# 9
  • Мнения: 712
Не я вземам аз толкова навътре Библията. Нали сме учили за вече не помня кой събор, който взема решение кои евангелия да влязат в Новия завет и кои да минат в графа "апокрифни". И Библията от хора е писана, всеки дърпа килимчето към себе си и се бие в гърдите "Аз съм единствения пророк!" Хм... не, мерси!

# 10
  • Мнения: 2 448
...тук пък се опира до тълкованията и пак се оплитаме Thinking

Според мен всяко тълкувание е безсмислено, ако не почувстваш Бог в сърцето си. Да чувстваш, че Той те обича, че за Него си важен.А и вяра, която не се живее е все едно мъртва.

Пиша го със съжаление, защото не знам дали ще почувствам някога това ...






# 11
  • Мнения: 1 568
Днес разсъждавах над тези неща...
Осениха ме интересни мисли,дори си ги записах Joy обаче си забравих писанията на работа.
Утре ще ги взема и ще ги споделя с вас Joy

Не че не мога да импровизирам в момента,но ужасно ми се доспа... ooooh!

# 12
  • София
  • Мнения: 18 685
но нали в Библията е истинското Слово...
Ти сериозно ли? Библията е писана от хора все пак Grinning Истинското слово не е писмено според мен Grinning

# 13
  • Мнения: 1 749
но нали в Библията е истинското Слово...
Ти сериозно ли? Библията е писана от хора все пак Grinning Истинското слово не е писмено според мен Grinning
Точно.Библията е писана от хора.Християнството е просто...религия.Както и будизма,исляма,юдеизма.И във всички основни течения има трошички истина.
Не говоря за всички разнообразни секти на съвремието ,от които мен лично ме побиват тръпки.

За Бог не се разбира чрез книга.Той се чувства.

# 14
  • Мнения: 295
Аз пък не си представям вярата (християнството) без църквата. И се разграничавам от комунистическите лозунги в стил "религията опиум за народа", "църквата държи в подчинение масите" и пр.
Но пък съм съгласна, че до Бога се стига със сърцето, на някои обаче и четенето на книги им помага да Го открият.

Общи условия

Активация на акаунт