..аз съм расла с хронично болна сестра,откак се помня, еи ме на-човек станах,не мисля че съм била с нещо ограничена,даже напротив...проблемите се генерират в света на големите,децата от нас гледат и оттам иде лошото..страх от болести има и ще има докато сме живи, ? е как се справяме с него..
- Публикувана: 22 септ. 2005, 15:37 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2005, 16:32 ч.
(Тъжна) тема за размисъл.
Фиди делфинотерапия има тук и Испания !!! кажи им на хората да знаят . мисля 4е даже във валенсия бе6е..
Да. Във Валенсия има делфинариум. Намира се в аквариума и както всичко останало във Валенсия е "най-големия в света"
. Бях там миналата година и гледах представлението.По основния въпрос - децата наистина нямат предразсъдъци. Те са просто любопитни, но любопитството им не е злонамерено. Изабела не е била в контакт с деца с увреждания, но две от приятелчетата и са от смесен брак и са чернички, освен това в класа и има едно китайче. Тя НЕ забелязва, че тези деца са по-различни на външен вид от нея. За нея те са приятелчета и толкова. Преди няколко седмици игра с едно момиченце, което бе с нарушен растеж - вероятно около десет годишно, но с ръста на Изабела и леки черепни нарушения - отново ИЗОБЩО не и направи впечатление, че е по-различна, дори я нарече "big girl". Иначе е любопитствала относно шини в устата на тийнеджъри.
Аз лично за себе си мога да отговоря, че вероятно не бих се решила да родя дете с увреждане - когато забременях негласно бяхме решили, че ако детето е с увреждане няма да го износя. За щастие, не ми се наложи да правя този избор...
Аз сьЩо не бих износила дете ако е с малформации 
,не за друго а заЩото аз ЛИ4НО няма да издьржа да го гледам така милото).Навремето, е не беше доста отдавна де, работех с такива деца в Бьлгария и от тогава зная ,4е да отгледаш такова дете изисква да си мнооого силен 4овек .
Ако открият ,4е на бебето в корема ми му има неЩо ,4ак кьм 7-8 месец разбирасе ,4е Ще го износя но ина4е не
.Оба4е никога няма да го оставя в дом 
,ненавиждам хора оствили децата си в домове.
Смятам ,4е всеки сам трябва да реши дали е способен да отгледа едно дете с проблеми.Никой няма право да се меси в това решение,заЩото РОДИТЕЛЯ ,Ще е този който Ще си гледа детето а не този който му е давал сьвета.
Браво на тези ,които са имали смелостта да запазят децата си ,когато ве4е са знаели ,4е те Ще имат проблеми.
И оЩе една подробност.......аз разсьждавам така ,заЩото ве4е имам дете ,но ако нямах......сигурно нямаше да разсьждавам по този на4ин.
,не за друго а заЩото аз ЛИ4НО няма да издьржа да го гледам така милото).Навремето, е не беше доста отдавна де, работех с такива деца в Бьлгария и от тогава зная ,4е да отгледаш такова дете изисква да си мнооого силен 4овек .Ако открият ,4е на бебето в корема ми му има неЩо ,4ак кьм 7-8 месец разбирасе ,4е Ще го износя но ина4е не
.Оба4е никога няма да го оставя в дом ,ненавиждам хора оствили децата си в домове.Смятам ,4е всеки сам трябва да реши дали е способен да отгледа едно дете с проблеми.Никой няма право да се меси в това решение,заЩото РОДИТЕЛЯ ,Ще е този който Ще си гледа детето а не този който му е давал сьвета.
Браво на тези ,които са имали смелостта да запазят децата си ,когато ве4е са знаели ,4е те Ще имат проблеми.
И оЩе една подробност.......аз разсьждавам така ,заЩото ве4е имам дете ,но ако нямах......сигурно нямаше да разсьждавам по този на4ин.
Айде и моя милост да се жключи.
Когато бях във втория месец ми казаха че тръабва да ми се направи амниоцентеза защото аз пиуех едни лекарства които не трябваше да се пият по време на бременност за мен нямяше друг избор, бяха против припадъци и аз трябваше да ги вземам. Дозата беше много ниска, но ми казаха за всеки случаи да проверя. Пратиха ме във Майчин Дом при някакъв доцент, името не му помня. Той ми се развика как така ще го търся на входа на отделението и как така са ме пратили при него и аз се разревах. Реших че на такъв идиот няма да се подложа да ми боде корема и каквото и да става ще си го гледам бебока. Родих я здрава и права и съм много щастлива.
Някои по-горе каза че предразсъдъците много пречат на такива деца и въобще хора. В България а и на много дръги места на тях се гледа като на по-ниско качество хора. В моята работа например целия отдел който се занимава с пощата са с такива увреждания, Даун, изкривени ръце или крака и т.н. Едно момиче сум сигурна че е с даун синдром, но разнасят пощата от стая в стая, чувстват се полезни, плаща им се и не са изолирани. Смятам че това е чудесно от страна на ръководството. Всички са свикнали с тях и никой не обръща внимание на факта че имат някакъв недъг. Незнам даже защо в БГ се използва думата "инвалид" за хора с недостатъци. Това не е наша дума на мърво място. Инвалид на английски означава нещо което е невалидно, което е неправилно, неприемливо. Аз не смятам че тази дума е подходяща. В Америка се използват думи като "challenged", "a person with disabilities" и т.н. Все термини които да помогнат на хората с някакви недостатъци да живеят по-леко, а не да ги заклеймяват. И това оределено им помага.
Аз май се отлконих малко от темата. Ама исках да си кажа какво мисля.
Когато бях във втория месец ми казаха че тръабва да ми се направи амниоцентеза защото аз пиуех едни лекарства които не трябваше да се пият по време на бременност за мен нямяше друг избор, бяха против припадъци и аз трябваше да ги вземам. Дозата беше много ниска, но ми казаха за всеки случаи да проверя. Пратиха ме във Майчин Дом при някакъв доцент, името не му помня. Той ми се развика как така ще го търся на входа на отделението и как така са ме пратили при него и аз се разревах. Реших че на такъв идиот няма да се подложа да ми боде корема и каквото и да става ще си го гледам бебока. Родих я здрава и права и съм много щастлива.
Някои по-горе каза че предразсъдъците много пречат на такива деца и въобще хора. В България а и на много дръги места на тях се гледа като на по-ниско качество хора. В моята работа например целия отдел който се занимава с пощата са с такива увреждания, Даун, изкривени ръце или крака и т.н. Едно момиче сум сигурна че е с даун синдром, но разнасят пощата от стая в стая, чувстват се полезни, плаща им се и не са изолирани. Смятам че това е чудесно от страна на ръководството. Всички са свикнали с тях и никой не обръща внимание на факта че имат някакъв недъг. Незнам даже защо в БГ се използва думата "инвалид" за хора с недостатъци. Това не е наша дума на мърво място. Инвалид на английски означава нещо което е невалидно, което е неправилно, неприемливо. Аз не смятам че тази дума е подходяща. В Америка се използват думи като "challenged", "a person with disabilities" и т.н. Все термини които да помогнат на хората с някакви недостатъци да живеят по-леко, а не да ги заклеймяват. И това оределено им помага.
Аз май се отлконих малко от темата. Ама исках да си кажа какво мисля.
По основния въпрос - децата наистина нямат предразсъдъци. Те са просто любопитни, но любопитството им не е злонамерено. Изабела не е била в контакт с деца с увреждания, но две от приятелчетата и са от смесен брак и са чернички, освен това в класа и има едно китайче. Тя НЕ забелязва, че тези деца са по-различни на външен вид от нея. За нея те са приятелчета и толкова.
На мен страшно ми харесва това тук че не делят децата на бели, черни дръпнати, хубави, грозни. В групата на Диана от 10 деца, само 4 са белите, другите са две индийчета, арабче, азиатче и от смесени бракове. За нея няма "онова черното", "онова дръпнатото", понеже още не им знае имената на всички, ми говори за онова момченце, онова момиченце. Тя от съвсем малка си играе с китайчета, япончета, индийчета, арабчета, мексиканчета.
Докато си бяхме в БГ, не спираха да й правят комплименти за това че е с руса коса и светли очи, което на мен въобще не ми харесва, защото не искам самочувствието й да се гради от тия неща.
по-късно ще пиша още по-темата, че имам доста да пиша, а трябва да взимам Диана от училище
SaraJK, за притесненията напълно те разбирам. Аз бях почти 2 месеца нон-стоп с главоболие, защото от verloskundige praktijk-a ми отказваха направление за ултрасаунд за малформации в 20-24 седмица от СПЕЦИАЛИСТ. Но за това вече съм писала.
Исках да направя каквото мога за откриване на някакви проблеми с плода. Ао бяхме видяли нещо фрапиращо, бях готова да го махна. Имам братовчед, който е с увреждания. Виждам как живее. Леля ми се грижи за него, но когато й свърши времето на този свят не ми се мисли как ще я кара това момче. Аз не се чувствам толкова силна, че да задържа дете с такава прогноза.
Сега съм по-спокойна. Направили сме каквото бе възможно.
За мен не е най-важното как ще го възприемат другите. За мен проблема е как това дете ще си тръгне по пътя. Какво ще стане, ако нещо стане с мен и баща му.
Исках да направя каквото мога за откриване на някакви проблеми с плода. Ао бяхме видяли нещо фрапиращо, бях готова да го махна. Имам братовчед, който е с увреждания. Виждам как живее. Леля ми се грижи за него, но когато й свърши времето на този свят не ми се мисли как ще я кара това момче. Аз не се чувствам толкова силна, че да задържа дете с такава прогноза.
Сега съм по-спокойна. Направили сме каквото бе възможно.
За мен не е най-важното как ще го възприемат другите. За мен проблема е как това дете ще си тръгне по пътя. Какво ще стане, ако нещо стане с мен и баща му.
Аз се прекланям пред холандците, които приемат тези неща толкова нормално. Много статии съм чела, където жени разказват за децата, които са оставили да се родят, въпреки малогормации, а сега се грижат за тях. Винаги ми е правело впечатление, че казват: "това са специални деца". Не, защото са различни, а защото са човешки души, които дават любов към майката по един специален начин, както и възприемат света по един друг по-специален начин / което не значи по-лош/... Много родители знаят, че един ден може и да не могат да се грижат, но тук системата е такава, че това въобще не е проблем- има програми за интегрирането им , както и институции, където вече порастнали могат да живеят самостоятелно, под надзор на специалисти....
Сега като си бях в София и си казвах:"Ама къде са тези хора, деца у нас? "Никого не видях за 5 седмици- освен с психични отклонения....Явно съм свикнала, че е неормално шофорът да чака 5 минути, докато един мъж с Даун си вади картата или пък на касата на супера доброволка да оставя друга жена с Даун да се справи сама с покупките....Това всъщност да прихване България от западните държави. Да приеме тези хора за хора, както и да им даде шанс да се се развият доколкото е възможно- тоест да не се прави програма да им се пазарува всеки ден, а такава, която да ги научи да си пазаруват сами......И още едно нещо, а именно родителите на такива деца да ходят от училище на училище и да обясняват са тези заболявания......Просто в БЪлгария липсва просвета....
Сега като си бях в София и си казвах:"Ама къде са тези хора, деца у нас? "Никого не видях за 5 седмици- освен с психични отклонения....Явно съм свикнала, че е неормално шофорът да чака 5 минути, докато един мъж с Даун си вади картата или пък на касата на супера доброволка да оставя друга жена с Даун да се справи сама с покупките....Това всъщност да прихване България от западните държави. Да приеме тези хора за хора, както и да им даде шанс да се се развият доколкото е възможно- тоест да не се прави програма да им се пазарува всеки ден, а такава, която да ги научи да си пазаруват сами......И още едно нещо, а именно родителите на такива деца да ходят от училище на училище и да обясняват са тези заболявания......Просто в БЪлгария липсва просвета....
Да не дава Господ да се случи подобно нещо.Изживях подобни страхове с третата ми бременност,лекарят ме мота с тези изследвания докато не стана късно за тях.Твърдеше,че след като втората ми бременност година преди това е била нормална,нямало нужда.Тогава ми зададе въпроса:"Добре де, ако има нещо,какво би направила?"Начинът,по който ме попита,подсказваше,че нямам избор.Бях много възмутена,уплашена,но всичко това го отдадох на тукашното мислене и традиции.Все нещо ме глождеше до края ,и се ядосвах ня себе си,че не бях по настоятелна.Слава Богу детето се роди живо и здраво.За себе си мисля,че ако знам предварително бих направила аборт,но ако съм поставена пред свършен факт,не бих си изоставила детето.По време на пътуванията ни съм срещала много хора с недъзи и винаги съм се възхищавала на близките им,които им осигуряват максимално сносен начин на живот.
Да бе и на мен ми правеше впечатление в началото, като дойдох тук, колко много "специални" има по улиците, и как навсякъде има условия за роли-тата и че при назначаване на работа имат предимство. Един от доцентите ми е с някакво увреждане на крака, беше ми и съсед в предишния блок, та за него си имаше специално място за паркиране и пред блока и пред сградата, в която му е кабинета.
В този ред на мисли си спомних за едно съседско дете, момичето хубаво като картинка, но никога не го пускаха само до магазина, играеше само с нас и само пред тяхната къща или ние ходехме у тях. И до днес не знам какво точно е забавило развитието и, не знам и каква е съдбата и..просто за такива неща не се говореше.
Лично за мен..разните техники и машинки едва ли са в състояние да покажат всичко, докато плода се развива, такива неща бих решила заедно с мъжа ми, дали да го оставя или не
В този ред на мисли си спомних за едно съседско дете, момичето хубаво като картинка, но никога не го пускаха само до магазина, играеше само с нас и само пред тяхната къща или ние ходехме у тях. И до днес не знам какво точно е забавило развитието и, не знам и каква е съдбата и..просто за такива неща не се говореше.
Лично за мен..разните техники и машинки едва ли са в състояние да покажат всичко, докато плода се развива, такива неща бих решила заедно с мъжа ми, дали да го оставя или не
Калинке, не бих могла да опиша по-добре манталитета тук. В нашия супер идва една жена с 3 деца със синдром на Даун. Естествено, че никой не дава зор на касата, а жената е супер спокойна, няма да викне, няма да се скара. Няма да нервничи и да им вика "Айде, кво се мотате!". И майка ми като дойде и вземе да тича по улиците като идва кола и аз и викам "Спокойно бе жена, никой няма да ти свирне да те пришпори тук!" тя не го схваща, нали сме все наплашени в БГ, ама айде това е друга тема.
Анке, да не се случва, мисля, че човек по един начин разсъждава ако е на друг човек и ако на теб ти се случи. ВИнаги съм казвала "безнадеждно болните, по-добре да си умрат по-бързо, да не се мъчат", докато не легна баща ми болен. Всеки ден му броех и не исках да умира, въпреки, че се знаеше, че ще стане, а и той се мъчеше. После виках "Още една седмица да беше изкарал", не че имаше значение едната седмица или единия месец. Та не мога да кажа, че е нечовешко, жалко и тъжно е да убиеш плода, но мисля, че е разбираемо.
Уважавам хора, имащи куража да изберат да гледат такова дете. Никога не бих го изоставила ако се е родило, как, та нали си е мое дете, нали и то има нужда от обич, както и другите деца.
Танита, точно това имам предвид, твоето дете е добре възпитано, то не страда от предразсъдъци но като знам как има деца, които се подиграват на деца, че носят очила например, защо да отминат нещо такова.
Краси, благодаря за успокоението, че не съм права. Предполагам, че дъщеря ти освен по-състрадателна и мила е и по-мъдра за възрастта си.
Това дето на учителката са и взели детето ме умори. Ама че нечовешко отношение. Ужас...
За ехотата - на моя колега детето няма едно краче. Сега ще я подлагат на безброй операции, защото и челюстите не са и нещо развити, няма и едната буза и какво ли не. Пак си мисля, че не бих преживяла да гледам едно невинно същество как го оперират всеки месец, и по тази причина бих предпочела да не го раждам.
Ама че ми е трудно да обясня какво имам предвид...
Анке, да не се случва, мисля, че човек по един начин разсъждава ако е на друг човек и ако на теб ти се случи. ВИнаги съм казвала "безнадеждно болните, по-добре да си умрат по-бързо, да не се мъчат", докато не легна баща ми болен. Всеки ден му броех и не исках да умира, въпреки, че се знаеше, че ще стане, а и той се мъчеше. После виках "Още една седмица да беше изкарал", не че имаше значение едната седмица или единия месец. Та не мога да кажа, че е нечовешко, жалко и тъжно е да убиеш плода, но мисля, че е разбираемо.
Уважавам хора, имащи куража да изберат да гледат такова дете. Никога не бих го изоставила ако се е родило, как, та нали си е мое дете, нали и то има нужда от обич, както и другите деца.
Танита, точно това имам предвид, твоето дете е добре възпитано, то не страда от предразсъдъци но като знам как има деца, които се подиграват на деца, че носят очила например, защо да отминат нещо такова.
Краси, благодаря за успокоението, че не съм права. Предполагам, че дъщеря ти освен по-състрадателна и мила е и по-мъдра за възрастта си.
Това дето на учителката са и взели детето ме умори. Ама че нечовешко отношение. Ужас...
За ехотата - на моя колега детето няма едно краче. Сега ще я подлагат на безброй операции, защото и челюстите не са и нещо развити, няма и едната буза и какво ли не. Пак си мисля, че не бих преживяла да гледам едно невинно същество как го оперират всеки месец, и по тази причина бих предпочела да не го раждам.
Ама че ми е трудно да обясня какво имам предвид...
Сара, много бързо се свиква на някои нормални неща...Може би, затова ми беше трудно в България сега....не знам как ще е в бъдеще...
Иначе за децата с Даун- ние имахме роднина, която имаше момиченце и беше направила аборт с другото си дете не само от страх, че ще е същото, но и защотот искаше максимално да се грижи за това. Когато беше към 40 / а, може би наближаваше 50/ всички лекари в София се чудеха как е достигнала тази възраст....Сега тук е нормално да са на по 50...Колко напред е стигнала медицината и грижата за тях, а?
Иначе за децата с Даун- ние имахме роднина, която имаше момиченце и беше направила аборт с другото си дете не само от страх, че ще е същото, но и защотот искаше максимално да се грижи за това. Когато беше към 40 / а, може би наближаваше 50/ всички лекари в София се чудеха как е достигнала тази възраст....Сега тук е нормално да са на по 50...Колко напред е стигнала медицината и грижата за тях, а?
Здравейте Бг мамчета,малко съм оff от темата,но искам да ви помоля за малко помощ.Не съм в България,не говоря езика на страната в която съм и се оправям с оскъдният ми английски.Бременна съм в 6 месец и чак сега докторът реши да ми вземе кръв и се оказа,че имам хепатит C,като разбрах изпаднах в шок.Доктора ми го обясни много спокойно все едно имам температура и е нещо съвсем нормално,бил много малък шанса бебо да е заразен да не съм употребявала алкохол и да не ям блажно и ме изпрати по живо по здраво да си ходя.Ако ми беше взел кръв в началото на бременноста може би щях да направя аборт,но сега е късно и чувствам,че потъвам, полудявам.От 2 дни само плача и незнам какво да правя,каква безотговорност от страна на доктора в Бг поне ти взимат кръв за щяло и нещяло.Моля ви ако знете нещо повече за хепатит C или знаете някой Бг сайт където мога да прочета нещо повече за този вирус ,моля ви отговорете ми
Не! Не бих направила аборт по никакви причини!
Наистина с първата си бременност се страхувах детето ми да не е с увреждания, но тогава нямах опит. Не знаех почти нищо за живота, а си мислех, че всичко знам.
Сега обаче научих, че Сократ е бил прав и знам, че нищо не знам. Ето защо вярвам, че всичко, което ми се случва, е, за да запълва бездната на незнанието ми и, за да ме учи да обичам повече. Затова изобщо не се притеснявам вече. Ако ми се случи да родя специално дете, значи то ме е избрало да се грижа за него и това би било голяма чест за мен.
В този смисъл ми се струват глупави и безмислени всички "редни" и извънредни изследвания, които се оптиват да определят "специалността" на детето в мен. Заслужават си само тези, които следят моето състояние по време на бременността, за да може бебето ми да има здрава майка, която да се грижи за него, когато се роди.
ПП: единственото, за което бих се постарала наистина в един такъв случай, е да живея в страна, която осигурява условия за нормален живот на специалните хора!
Наистина с първата си бременност се страхувах детето ми да не е с увреждания, но тогава нямах опит. Не знаех почти нищо за живота, а си мислех, че всичко знам.
Сега обаче научих, че Сократ е бил прав и знам, че нищо не знам. Ето защо вярвам, че всичко, което ми се случва, е, за да запълва бездната на незнанието ми и, за да ме учи да обичам повече. Затова изобщо не се притеснявам вече. Ако ми се случи да родя специално дете, значи то ме е избрало да се грижа за него и това би било голяма чест за мен.
В този смисъл ми се струват глупави и безмислени всички "редни" и извънредни изследвания, които се оптиват да определят "специалността" на детето в мен. Заслужават си само тези, които следят моето състояние по време на бременността, за да може бебето ми да има здрава майка, която да се грижи за него, когато се роди.
ПП: единственото, за което бих се постарала наистина в един такъв случай, е да живея в страна, която осигурява условия за нормален живот на специалните хора!
Аз се прекланям пред холандците, които приемат тези неща толкова нормално. Много статии съм чела, където жени разказват за децата, които са оставили да се родят, въпреки малогормации, а сега се грижат за тях. Винаги ми е правело впечатление, че казват: "това са специални деца". Не, защото са различни, а защото са човешки души, които дават любов към майката по един специален начин, както и възприемат света по един друг по-специален начин / което не значи по-лош/... Много родители знаят, че един ден може и да не могат да се грижат, но тук системата е такава, че това въобще не е проблем- има програми за интегрирането им , както и институции, където вече порастнали могат да живеят самостоятелно, под надзор на специалисти....
Сега като си бях в София и си казвах:"Ама къде са тези хора, деца у нас? "Никого не видях за 5 седмици- освен с психични отклонения....Явно съм свикнала, че е неормално шофорът да чака 5 минути, докато един мъж с Даун си вади картата или пък на касата на супера доброволка да оставя друга жена с Даун да се справи сама с покупките....Това всъщност да прихване България от западните държави. Да приеме тези хора за хора, както и да им даде шанс да се се развият доколкото е възможно- тоест да не се прави програма да им се пазарува всеки ден, а такава, която да ги научи да си пазаруват сами......И още едно нещо, а именно родителите на такива деца да ходят от училище на училище и да обясняват са тези заболявания......Просто в БЪлгария липсва просвета....
Сега като си бях в София и си казвах:"Ама къде са тези хора, деца у нас? "Никого не видях за 5 седмици- освен с психични отклонения....Явно съм свикнала, че е неормално шофорът да чака 5 минути, докато един мъж с Даун си вади картата или пък на касата на супера доброволка да оставя друга жена с Даун да се справи сама с покупките....Това всъщност да прихване България от западните държави. Да приеме тези хора за хора, както и да им даде шанс да се се развият доколкото е възможно- тоест да не се прави програма да им се пазарува всеки ден, а такава, която да ги научи да си пазаруват сами......И още едно нещо, а именно родителите на такива деца да ходят от училище на училище и да обясняват са тези заболявания......Просто в БЪлгария липсва просвета....
Kalinka, харесва ми това, което казваш и наистина в белите държави е така. Лично за себе си съм решила, че ако някога забременея, каквото ми се "падне" такова ще го гледам и обичам. Нито ще ходя на амиоцинтези, нито ще се тормозя. (И те не са винаги 100% верни) Ние гледаме от нашата камбанария, обаче не знаем какво всъщност биха ни дали такива деца. А съм и против аборти, които се правят за удобство на родителите и едно бебе не се вписва в дадената им ситуация. Т.н лайфстайл аборти. Разбира се всеки си прави изборите и съответно си носи последствията.
Понеже стана дума за Искрица Надежда....Това са хора, които са пример за това как се променят предразсъдъците в България. Това е една жена, която е изкл\чително красива не само като външност, но и като душевност. Убедена съм, че постъпката и няма да остане невъзнаградена по някакъв начин.
Ще се вмъкна в тази трудна тема.
Моят братовчед, мир на душата му беше със синдром на Даун. Почина миналата година на 43 години. Един от най-добрите хора, които познавам. Допускам, че достигна тази възраст, защото живееше на село, въпреки че и там хората могат да бъдат жестоки, но неговото сърце беше пълно с доброта и невероятна интуиция. Надявам се, че докато е бил покрай мен, ме е научил на важни неща, които няма да забравя.
Благодаря ти, Миро.
Извинявам се за може би ненужното отклонение.
Моят братовчед, мир на душата му беше със синдром на Даун. Почина миналата година на 43 години. Един от най-добрите хора, които познавам. Допускам, че достигна тази възраст, защото живееше на село, въпреки че и там хората могат да бъдат жестоки, но неговото сърце беше пълно с доброта и невероятна интуиция. Надявам се, че докато е бил покрай мен, ме е научил на важни неща, които няма да забравя.
Благодаря ти, Миро.
Извинявам се за може би ненужното отклонение.