Седем ползи от привързаното родителство

Миии аз не съм я чела тази книга! Айде бийте ме... Не съм запозната в детайли с тази теория. Вероятно говоря за някаква своя интерпретация.
Водила съм се от някаква моя си компилация от методи. За справочно четиво ползвам сайта на бейбисентъра и книгата "Какво ви чака през втората и третата година на детето", както и "Изкуството да бъдеш родител". От половин година обаче рядко отварям книга по въпроса, вече ми е по-интересно сама да си измислям как да си общувам с детето. Изобщо не съм стигала на сайта на Сиърс по-далеч от бебешката възраст. Последно влизах да сверя схемата му за захранване, значи преди около две години.
Но за бебета писанията му са полезни. За бременни също. Книгата му беше много подробна и поставяше в перспектива най-различни емоционални и физиологични детайли.

На мен лично "Изкуството да бъдеш родител" ми е много интересно четиво и смятам да я препрочета. Има доста полезни съвети и обяснения.
Препоръки на други книги?

Емем, колко големи деца трябва да бъдат за да можеш да сравниш?
Аз имам опит с 5 годишен дзвер, който от 2 г насам се опитвам да обуздая до някакви приемливи за обществото рамки.

Иначе с малкия дзвер днес имах поредното спречкване. Аз си мислех че бебешкия пуберитет ни е отминал, обаче се оказа че малкото човече има нужда да се доказва и прояви истински говежди инат. Бяхме на гробищата и той събираше есенни листа. Добре обаче стана време да си ходим и той като се тръшна че иска и това листо още и онова, и трето, и пето.
Аз го грабнах като агне за заколение и тръгнах.
То не бе ритане, тръшкане, едвам да не го изтърва.

Пробвах дори с използваното от баба му - Я, да видим къде е катеричката! но човека категорично отказа да се върже и продължи да циври.
Накрая се принудих с моята най стара тактика, прилагана още по какино време.
Сложих го на земята да се тръшка и му казах Чао!

Понеже и двамата са били много привързани с мен, винаги е имало ефект.
Както и този път. В момента в който се отдалечих от него на 2 крачки и беше скочил ,беше му минал ината и търсеше веднага да се гушне хълцащ

Анда, в книгата която коментира Джейд = Мъдрата обич, основната идея е че родителя проявява грижовно напътствие и разбиране за всяка една постъпка
Много се работи с отклоняване на вниманието и показване на истината такава каквато е. Работи се с много обяснения на простичък език с кратки изречения и се набляга на взаимното споделяне на чувствата

Това май си зависи и от случая, и от детенцето. Понякога номера минава. Но понякога - не, особено при баткото. Точно защото сме си много привързани, той прекрасно знаеше, че мами няма да му избяга, та колкото си ще да маха за "чао". Крила съм се понякога зад разни дървета - все тая. Номера минаваше до едно време. Много ми помага обаче хватката да ги подготвям достатъчно напред като им приказвам кога какво ще се случи: в кой момент ще спрем да вършим това, което правим, какво ще правим след това, и какво след второто, и т.н. без да ги претоварвам. Така не се отказват неподготвени от смяната на ситуацията.

Подкрепям за ползата от предварителното запознаване с плановете. Много по-спокойно е било детето, като знае какво ще се случи за две-три дейности напред.

Не знам, при нас стана пълна  бъркотия. Не съм прилагала този метод ,  но съм кърмила детето си /голямото/, на режим, обаче той нямяше проблеми с режима /сега малкия уж е на поискване, пък то същата работа/, отговаряла съм на нуждите му, не съм го оставяла да реве, спеше при мен от 7 месеца /преди това се страхувах да не го задуша, бла-бла-бла/ до 1г 3-4м, а след това с легло долепено до моето, носила съм го до преди да забременея втория път, изобщо каквото ми иде отвътре, не съм прилагала никакъв метод. Синът ми е бил винаги залепен за мен, дори и сега понякога на събиране, където има и други деца първо 1 час стои на коленете ми, преди да отиде при тях, постоянно е на врата ми и повтаря "Мамо, много те обичам", като го оставям на градина или при баба му "Много ще ми липсваш" и т.н. Това беше добрата част. Изнервящото е, че постоянно говори, иска да го слушаш и да отговаряш на въпросите му, прекъсва, повтаря едно и също с нарастваща сила, има си мнение за всичко и то трудно се променя. Пълен егоцентрик. Иска си вниманието насила. Не знам дали съм го разглезила, не мисля че можех да го възпитавам по друг начин. Много съм любвеобилна, но и много строга и непреклонна, което , имайки предвид неговия характер, води до непрестанно мрънкане, врънкане и хленчене. Мога да пиша още много, но да не разводнявам темата, просто това ми е голям кахър напоследък. Много мисля за "привързаното родителство", четох разни статии, бебето го гледам вече"методично", но се чудя къде сбърках с баткото, дали го разглезих, или обратното , имал е нужда да бъде  още по-близо до мен.
С бебчето засега сме в "меден месец". Аз го гушкам и го кърмя, то пък е толкова добричко и доволно! Спокойно бебе. Може пък и да е до характер и темперамент.

Oхо, отминал? Пубертета? Че той сега започва, бе Фиди
От 2 до 3 години е първия и от 4 до 5 втория. Това според д-р Фицхю Додсън.
Тъй че - търпение, градска

О от 11-12 до 17-19 третия...

Все едно описваш моя голям син  . Аз не съм го кърмила дълго, но не съм му отказвала гушкане  или внимание и въпреки това той е като твоя. Аз си мисля, че това е поредния етап които ще отмине, а и децата са различни. И малкия не кърмих дълго, а и заради ревността на баткото имам чувството, че по-малко и го гушках, а той е много по-уверено и спокойно дете, по-упорит и целеустремен. Мисля, че всичко си е и до характер.
Иначе по-темата - аз изповядвам по-друга религия  , но намерих някой полезни съвети в "Привързаното родителство", при всеки случай благодаря    за информацията.

А ей това абсолютно точно описва моя син С единствената разлика,че въобще не е залепен за мен,той е сиамски близнак на баща си - но това не променя нещата.Обаче аз съм го възпитавала по спок-ските методи,и си е поревавал,и е пошляпван(на моменти доста здраво),и съм наказвала - защото аз също съм много строга за нещата,на които държа.Обаче ефектите нещо не са много насърчителни - много е индивидуалист и егоцентричен,упорит и тръшкащ се,при това е суперчувствителен...Иначе е самостоятелен,що се отнася до грижите за себе си - сам се справя с всичко,обаче имам чувството,че в емоционално отношение е вечно незадоволен,все нещо му липсва и не му е наред,все някой за нещо му е виновен...Отдавам го както на моята прекалена строгост на моменти,така и на другите ми грешки във възпитанието - това,че много е отделян от мен и че не съм му обръщала достатъчно внимание като по-малък (а сега вече е съвсем трудно,защото той и не желае много внимание от мен,държи на баща си).
А бебата е по същия начин като при вас - кротка,слънчева,не ме търси постоянно (обяснявам си го,че чрез носенето и гушкането получава достатъчно близост и затова е доволна на моменти да си играе самичка и да се занимава,без да е постоянно до мен - макар че си ме търси,като се сети,и идва да се гушне по малко,преди отново да изпълзи нанякъде).В общи линии ги гледам много различно и тотално се обърквам и не мога да преценя кое доколко е от характер,от синдрома на първото дете,от вече натрупания родителски опит и т.н.
Не остава друго,освен да ги приемам такива,каквито са и да се опитвам да правя най-доброто,за което се сещам,във всяка ситуация - та четенето помага донякъде за тези работи,защото дава идеи за конкретните ситуации,но не е определящото за всичко - все пак това не са канони и догми,а трябва да се подхожда индивидуално към детето.

Ей, какво лошо има да бърборят и питат за всичко? Това не е ли нормално за всяко дете? А откъде иначе да научат всичко за света? Не можеш още да им кажеш - ей я Енциклопедия Британика, ей го интернет, оправяй се сам и не ме занимавай.  Нормално е родителите да се изморяват от многото въпроси, но чак да ог пишем за недостатък на детето...

По отношение на "залепеността" - ами тя понякога се "залепя" за мен, понякога не. Зависи каква й е алтернативата. Ако примерно бавачката й е вкъщи, тя енергично ме подканя да ида на работа, за да си играят - защото й е достатъчно интересно. На носоврящи се лелки, съседки и далечни роднини обаче нула внимание, от което те заключават, че е "залепена". Общо взето всеки може да я откъсне от мен, стига да е въоръжен с илюстрирана книжка и комплект кубчета. Ако е и кака, цена няма да има.
За спането обаче е категорична в предпочитанията си, спи сама, но сутрин към 5 час се мушка при мен.

О,нищо против бъбренето и питането за всичко - аз с голямо удоволствие отговарям и дори търсим отговори в книжки и т.н.,когато не знам нещо.Изобщо нямам предвид това бърборене - а направо патологичното бъбрене,особено когато няма какво да каже и казва всяка глупост,която му дойде наум,хили се престорено,все едно е нещо суперсмешно,а то е само супертъпо,неперкъснато ни прекъсва,за да изтърси някоя дивотия и даже се оплаква,че не сме му давали да говори (а той бъбри наистина без почивка въздух да си поеме! и двамата с баща му не можем да си кажем 2 думи).Понякога ми е забавно,когато си фантазира и си разказва разни истории,измислени от него - но не понасям,когато се опитва да провокира и се хили до припадък на всяко изречение да включва всякакви гъз,лайно и т.н. Не му обръщам внимание,за да не ги повтаря дълго,обаче ме дразни съвсем определено - или когато нарочно се меси в разговор на възрастните с някой тъп коментар или изтъквайки себе си.Разбираемо е(иска внимание),но дразнещо(не може да го получава 24ч нонстоп).
Да допълня само,че съм детска учителка и знам отлично какво е нормалното поведение и нормалното количество бъбрене - та като казвам,че е свръх,значи наистина е

Сори, не съм те разбрала.

Отстрани е много смешно, но когато съм по цял ден с Вики е направо трудно търпимо   . За да се храним нормално с баща му спряхме да разговаряме иначе и тогава не спира да бъбри   .

И аз съм наясно, че децата са шумни и задават въпроси, но също така виждам другите деца. Моят син е в пъти по-досаден от децата на повечето ми познати. От друга страна е много буден, умен, любознателен, в това отношение превъзхожда много от връстниците си, въпреки че е роден през декември и е най-малък. Понякога се пръскам от гордост, понякога изпадам в отчаяние, затова казвам, че нещата са много объркани. Не е точно разглезен, защото слуша, с разумни аргументи е лесно да го убедиш в нещо,спазва правилата, особено стриктно изпълнява каквото съм поръчала , сам си поставя ограничения, дори да не го контролирам /например колко сладко ще изяде/. Силно се разкайва като разбере че е прекалил, казва, че много иска да бъде добър, но му е трудно. Дори казва, че няма нужда да му се карам, той сам се спирал.  Както казва ап.Павел"Желание за доброто имам, но нямам сили да го върша". Отношенията ни са на приливи и отливи.